Аз нямах проблем със стила на Атууд в "Разказът на прислужницата". Дори напротив, страшно много ми допадна и прочетох книгата доста бързо. Явно ми импонира, но аз бях във възторг и от стила на Джоузеф Хелър в "Нещо се случи" примерно, а според повечето хора това не се чете.
- Публикувана: 18 март 2021, 11:35 ч.
- Последно мнение: 21 май 2021, 18:00 ч.
В момента чета ... 69
Да, "Заветите" е писана съвсем наскоро, стилът на Маргарет Атууд може да се е променил междувременно.
А аз загледах поредицата "Полдарк", любопитна ми се стори. Планирах я и нея.
А аз загледах поредицата "Полдарк", любопитна ми се стори. Планирах я и нея.
Полдарк гледах сериала и ми харесва много, пък и половината сцени са снимани в града, в който живея. Дори веднъж, докато се разхождахме с дребното, попаднахме на съвсем близо до снимачната площадка инуспяхме да гледаме от далеч.
Сега на един от плажовете наблизо снимат и продължението на Game of thrones.
Прочетох ,,Снежно цвете и тайното ветрило,,. Книгата ми беше интересна, защото ни отвежда в древен Китай и ни запознава с традиционните и обичаите от тогава, които да били меко казано крещящи , ако ги сравним с живота на съвременната жена. Вмъкна ти са ,проследявайки живота на две приятелки Лилия и Снежно цвете - от малки момичета, до възрастни жени. Интересен е начинът , по който авторката разказа за бинтоването на стъпалата, представяйки го за обичай и традиция , в която хората са вярвали , а не действително осакатяване , каквото е било.
https://en.wikipedia.org/wiki/Poldark - това е поредицата.
https://en.wikipedia.org/wiki/Poldark - това е поредицата.
Да, благодаря!
Това в Уики го видях. Доколкото разбрах само първата книга от поредицата е преведена, очаква се на български да излезе от печат и втората.
Оф, аз Бакман не мога да го чета. Само "Уве", Нито Бьорнстад, нито бабата, нито "Пътят към дома става все по-дълъг", че и "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" също не ми хареса. Доста упорствах, не е моят автор явно. От "Разказът на прислужницата" не съм се отказала тотално, спрях го за момента, но ми е депресарско, тежка ми идва темата.
Завърших "Опасен грях" на Патриша Хайсмит, със съвсем друго заглавие на английски. Понеже думата означава "Човек, който прави твърде много грешки" преводачът и редакторът са решили да дадат това безумно заглавие. Хареса ми, в стил "Престъпление и наказание" на Достоевски е, и тематиката се припокрива, за който харесва, но малко твърде дълго ми дойде, накрая зацикли едно и също и досади, можеше да спести едно 50-100 страници. По тази причина й дадох оценка 3. Става, без да е уау, мой стил, но малко твърде депресарска отново.
Завърших "Опасен грях" на Патриша Хайсмит, със съвсем друго заглавие на английски. Понеже думата означава "Човек, който прави твърде много грешки" преводачът и редакторът са решили да дадат това безумно заглавие. Хареса ми, в стил "Престъпление и наказание" на Достоевски е, и тематиката се припокрива, за който харесва, но малко твърде дълго ми дойде, накрая зацикли едно и също и досади, можеше да спести едно 50-100 страници. По тази причина й дадох оценка 3. Става, без да е уау, мой стил, но малко твърде депресарска отново.
И мен "Разказът на прислужницата" ме потиска и гнети, но пък ми е интересно. Свикнах бързо със стила на авторката и ми върви засега. Май ще трябва успоредно са чета и още нещо, защото темата е много тегава и поне засега отникъде взорът надежда не види, а ми се иска да заспивам с по-приятни мисли.
Но заслужава да се прочете, ако обичате такъв род литература.
