Мутирала ли е днешната любов в нещо лъжливо и коварно в днешно време?Достига ли любовта до всеки?

И аз съм от малък град. Нито се обиждам, нито се гордея от факта. А и не е това темата в случая, така че няма нужда от спор по въпроса.

И какъв толкова начин на мислене има човек от голям град? Щото аз съм виждал скопени навсякъде... Един човек ако  се е изучил, реализирал, любознателен е, учи ново неща, ходи от време на време из страната и чужбина все тая от какъв град е. По-скоро тесногръдие е да не си ходил на повече от 50км от 'големият' си град, да не си учил, да работиш посредствена работа, но да се горееш колко специален начин на мислене имаш. Арнолд Шварценегер е от село в Австрия с население от 2000 човека. Човек винаги може да е любознателен и отворен към света без предразсъдъци от къде е тръгнал - няма никакво значение Общо взето да отидеш от малък в голям град и да си мислиш, че си голяма работа е също толкова скопено колкото да си от голям град и да се мислиш за голяма работа.

Мога да напиша много по темата, но нещо не ми е дошла музата.

С 2 думи, винаги съм бил амбициозен, развиващ се, преследващ, до степен жертвайки много съществени неща. Но никога не съм го правил като самоцел. Винаги съм имал паралелно уникални хобита. И те са били моя "драйв" и мотивация. Всичко което съм направил, направил съм го, за да реализирам другите си мечти.

В тая връзка, по пътя съм срещал много хора, за които амбицията и академичното/материалното развитие са били самоцел. Празни хора. Ужасявали са ме. Безлични, скучни, безинтересни.
Както --Narcissa каза, за едни преодоляването на следващото стъпало е просто част от пътя. Но те в душата си имат съвсем друго. Извън работа винаги ми е било неприятно да се говори за работа. За бизнес, може би малко повече, но пак и за него спокойно мога да не говоря. Бих говорил за хобита, .. дори за философия ако щеш, за социални отношения. Но не бих рецитирал дълбокомислени книжки от засукани автори и всякакви други авторитети. Не е това, което ме прави това, което съм.

Та за авторката на темата, посланието е, освен амбицията да преуспее, да си намери едно хубаво хоби, и да се раздаде там. А и освен амбициозни мъже, да добави в списъка и да си имат хоби(та).
За уточнение, ходенето на фитнес не е е точно хоби. То е по-скоро физическа култура.

Гимназиите са други, университетите са други. Преподавателите в тях са други, изискванията са други, средата и конкуренцията с другите ученици и студенти е друга.

Да се "изучиш" сам на село четейки книжки и това да е връх на академичният и манталитетен прогрес може да смята наистина някой крайно ограничен човек.
Има съвсем други неща, които се учат, тренират. Школа е. С четене сам не става.

То по същия начин спорят хора, че Шуменския (произволно избирам името) е точно толкова добър, колкото Харвард или МИТ. Щото който е любознателен и интелигентен, той ще си учи ... да, ама не ...

Не, той говори за мангизи. Еманация на дребния мащаб.
Провинциалистът гони количеството - отиване тук и там, имане на много от нещо, големите размери на всичко, и това е с цел да покаже после, да направи селската си демонстрация аз имам, аз бях, аз направих, мислейки колко е велик и как хубаво е натрил носа на някого. Очичките му са все у другите и паничките им.
Големият мащаб се заключава в това да не се мъчиш да доказваш колко си голям.
Всъщност на един човек с голям мащаб хич не му дреме, че някакво селяндурче си умира да покаже докъде е издрапало.

И в темата така. Авторката търси ценности, но се мъчи някак да ги купи. Чудесно е, че се грижи за ума и тялото си, но тази грижа е за собственото удовлетворение, не разменна монета за чуждата любов. Образът на идеалната хубавица и на семейно ориентираният мъж са на два различни пазара.

Най-добрата ми приятелка е от Девин. Аз съм от София. Тя е лекар. Аз не съм. Поне 50 пъти е по-по от мен във всяко отношение(и като възпитание, и като обноски, и като произход ако щеш, дори баба и е имала висше), моята си е била с средно. Като трябва да взема важно решения се допитвам до нея. Та, тя казва, че и е било кофти в Девин, че я е подтискал малкият град, ще и се да е израстнала в голям град. Едва е дочакала да отиде да учи в Пловдив. Е, аз пък и казвам, че семейната среда е по-важна. Какво като съм от София, като живеехме в краен квартал в панелка, по-бетер и от село? И в къщи не слушахме Чайковски и аз не ходех на пиано и френски. Израстнах с Радка пиратка, просто звучеше от всякъде наоколо

Narcissa, а това парадиране от кой град си какво е? Мащабно мислене ли? Това си е точно същото като това, което описа. Да казваш какво си постигнал не е срамно,нито лошо.Да имаш успехи и да се горееш с тях не е срамно. Или трябва да си траеш за да не засегнеш някой 'мащабно мислещ' с акт за раждане? Не всички в големите градове мислят мащабно, нито спорта и кариерата са им просто част от пътя. Някой нито спортуват нито кариера имат,доро не работят. Да виждам разлика в мисленето на хората от голям и малък град, но това не значи, че като си от малък град никога няма да мислиш мащабно. Както пише в по-предният пост семейната среда е много важна. Аз не съдя за хората по парите или професията им нито по града им.

Тя не ти е казала от какъв град е, следователно не парадира. Не е лошо да казваш, лошо е как го казваш. Не говоря за скромност.

Не точно. Човек, който иска да се научи, ще се научи наистина навсякъде и ще стане про. Но няма да се спре само в Шумен, а ще продължи, даже и в чужбина. Докато тоя, дето само гони подвързията с надпис Диплома, и нито смята да го работи това, нито да се развива в тази област - просто ще търси къде най-лесно ще вземе диплома.

Да кажа и аз, от малък град съм и не съм завършила в Шумен.

Никъде аз лично не съм твърдяла, че всички в големия град са по-невероятни от всички в малкия. Панелите в големия град са населени с издрапали провинциалисти, панелите в малкия - с издрапали селяни.
За някои не можеш да кажеш откъде са. Мисленето им е друго, не е фиксирано в произхода и как да го замажат.

П. П. Шварценегер е амбициозен и изключително интелигентен човек. На кого изобщо му дреме, че е от село? Аз например дори не знаех, а съм фен на Терминатор.
Като няма значение произходът, колко от селото на Шварценегер са стигнали поне до австрийския аналог на окръжни олимпиади в училище?

Накой го знаем това и млади,ама за това трябва да си земен и най-вече да прецениш какво искаш-мъж за показ или партньор.

. Аз не говоря за нея. Имам си лични примери, които няма да споменавам. Много е относително всичко. Има разлика в мисленето няма спор. Усещам и разбирам за какво говорите.Колкото е дразнещо да се хвалиш какво си направил и къде си ходил е също толкова дразнещо някой да се прави на велик понеже е от голям град. Аз харесвам освободени от предразсъдъци и отворени хора. Нарцис ами от 1 село с 2000 човека и 1 град с 2 милиона  къде има по-голяма вероятност да се е родил човек с талант и качества?Големият град предразполага в някаква степен - спор няма. Всичко е много относително.

Не знам, аз лично не познавам млад човек, който да има реална представа за себе си, за живота и за взаимоотношенията между хората. Не че аз например преди 10 години не съм си мислела, че всичко знам и разбирам. Но само съм си го мислела.

То съществува ли такова нещо  "реална представа".
Всичко е интерпретация
На 16 интерпретираш по един начин, на 40 по друг, спрямо опита, интелекта, възпитанието и средата.

Мило момиче, успокой се. Имаш много време пред себе си, за да се тревожиш дали я има или не, тая любов.
Любов има. И можеш да я срещнеш винаги и неочаквано, само отвори сърцето си за нея.
Ти си се кспсулирала от изисквания, които не са чак толкова много, но са от тези, които фалшиво те карат да вярваш, че ще те направят щастлива.
Щастлива ще си не с с умен и амбициозен, а с такъв, който е емоционално интелегентен и ще откликва без думи на нуждите ти.

Не съм чела цялата тема, ама се огледай за 25-30-годишни батковци/чичовци,. Струва ми се, че повече биха ти паснали на очакванията. Проблемите, които описваш, казваш, че ги е имало и преди пандемията, т.е. не са заради нея.

Според мен има. С възрастта и опита преставаш да имаш нереални очаквания и идеалистични представи. Става ти ясно, че в живота не е като по филмите, че не е нужно (нито възможно) всичко да ти е перфектно. Че не си струват времето и усилията да се опитваш да промениш другите. И че не бива ти самият да се мъчиш да се промениш само за да угодиш на някого.