Здравейте! Извинявам се, ако съществува подобна тема, и искам да предупредя, че ако някой няма време да чете един по - дълъг пост, да подмине. 
Коментарите са приветствани - било то позитивни или не чак толкова.
Годината е 2020 и всеки би я определил по различен начин според това как той е я "преживял". Но нека намеся същностния аспект и това, около което се върти моят (но предполагам не само мой) проблем.
Момиче на 19г. съм, няма да пояснявам откъде. Родена съм в малък град, но никога не съм била отегчена от този факт до тази паметна 2020-та година. Учих усръдно, влязох в желания от мен университет, радвах се на успехи, но не само тази страна от така наречения младежки живот е най - същностна - имам предвид липсата на каквато и да било перспектива относно това дали ще срещна въобще през живота си любовта.
Дори на пръв поглед да ви се струва банално това, което пиша, искам да поясня, че съм имала връзка в живота си, знам какво е чувството, но това е бил на един по - предишен етап от моя живот, когато не съм осъзналава какво наистина означава да обичаш някого, тоест това е била една тийнейджърска връзка и нищо повече. За да придобиете представа за моите " любовни терзания", ще добавя и информация за себе си. Харесвам да чета, да се образовам, уча сериозна специалност, имам високи изисквания за себе си и съм прекалено самокритична - всеки ден тренирам , за да поддържам добра форма, храня се здравословно и спазвам режими, винаги се старая да изглеждам добре - било то дрехи, но не ползвам много грим, защото съм фен на естествената красота. Перфекционист съм и се стремя към най - доброто, - уча много, но намирам време за приятелите си, държа на интелигентните хора, които се развиват. Винаги съм била харесвана от доста момчета (далеч съм от мисълта да се хваля или нещо подобно, казвам го , за да докажа баналността на ситуацията ми, когато се стремиш към една любов - отражение на това, към което самата аз се стремя , а именно - интелект, поддържан външен вид и амбиция, а получаваш покани за фалшива "показна" любов, за секс, за необвързващи срещи, в които момчето "предпобита да си прави кефа" или "иска да си даде почивка от поредната любовна неразбория") ,получавам внимание от формална гледна точка - момчета, които се изтъкват единствено и само с парите на родителите си, с дрехите си и с това кой последен модел айфон са си купили, но дотам.
Та, както и да е. Заминах в големия град, за да следвам, големите представи за това как ще срещам повече хора , и не само в университета, но и в ход на социализирането ми -а, забравих да вметна, че нямам проблем със социалните контакти - приказлива съм и винаги мога да си кажа нещо с някого, дори и да не съм общувала с него до този момент. Но уви, дойде краят на всички тези надежди, защото академичната ни година премина в онлайн форма и аз бях принудена да се прибера в родния си град, тъй като нямах толкова какво да правя в общежитието си.
И тук идва същностната част на въпроса ми - защо момиче, като това , което описах по - горе, не среща любовта, за която не ,че има толкова големи изисквания, колкото попада на нехранимайковци, които се изтъкват с пари и липса на ум? Защо , когато се огледам около себе си, виждам само двойки, които видимо са щастливи от това, че се допълват (най - вероятно)? Защо търся това нещо в продължение на 3 - 4 г.(оттогава не съм имала сериозна вързка) и попадам само на безперспективни същества, които смятат ,че бих се впечатлила от кофти чалгата, която е навсякъде, и от посредствените им теми на разговор - тип градски клюки? Тук трябва да поясня , че след тази ми по - дълга връзка имах няколко опита да се получат нещата с момчета, но последният завърши с едно момче , което на възраст е по - голямо от мен и от което се очаква да има зряло поведение, но се оказа, че не знае какво иска и че е непостоянно във всяко едно отношение, давайки ми фалшиви надежди , карайки ме да го харесвам в продължение на 1-2години, след което да ми докаже по всякакъв начин, че наистина не знае какво прави с живота си и защо разиграва сериозен и чувствителен в истинския смисъл на думата човек като мен? Защо не намирам нищо стойностно - тук трябва да подчертая, че искам момчето да е хубаво, умно и различно( в смисъла на това да не се интересува от най - новия модел адидас анцуг, от най - новия чалга хит или от най - новия модел мерцедес), да е амбициозно и да се старае да просперира с всеки изминал ден, защото това е най - същественото в днешно време - да се оправяш сам с трудностите и да намираш стимул във всяко едно задължение. Защо е толкова трудно? Защо мъжете са така нежни и така боязливи от това да поемат инициативата, да прекрачат бариерата на срама, на комплексарството? Ще съм благодарна, ако някой ми каже къде се крие този проблем(чисто предположение или по - скоро споделен опит, ако се е сблъсквал с това). Критиката е мой коректив, така че и тя е добре дошла. Искам да изразите гледните си точки (обръщам се и към жените, и към мъжете) , за да открия дали проблемът е в мен, или в това, че повечето мъже са по - женствени в любовен аспект дори и от жените.
Коментарите са приветствани - било то позитивни или не чак толкова.Годината е 2020 и всеки би я определил по различен начин според това как той е я "преживял". Но нека намеся същностния аспект и това, около което се върти моят (но предполагам не само мой) проблем.
Момиче на 19г. съм, няма да пояснявам откъде. Родена съм в малък град, но никога не съм била отегчена от този факт до тази паметна 2020-та година. Учих усръдно, влязох в желания от мен университет, радвах се на успехи, но не само тази страна от така наречения младежки живот е най - същностна - имам предвид липсата на каквато и да било перспектива относно това дали ще срещна въобще през живота си любовта.
Дори на пръв поглед да ви се струва банално това, което пиша, искам да поясня, че съм имала връзка в живота си, знам какво е чувството, но това е бил на един по - предишен етап от моя живот, когато не съм осъзналава какво наистина означава да обичаш някого, тоест това е била една тийнейджърска връзка и нищо повече. За да придобиете представа за моите " любовни терзания", ще добавя и информация за себе си. Харесвам да чета, да се образовам, уча сериозна специалност, имам високи изисквания за себе си и съм прекалено самокритична - всеки ден тренирам , за да поддържам добра форма, храня се здравословно и спазвам режими, винаги се старая да изглеждам добре - било то дрехи, но не ползвам много грим, защото съм фен на естествената красота. Перфекционист съм и се стремя към най - доброто, - уча много, но намирам време за приятелите си, държа на интелигентните хора, които се развиват. Винаги съм била харесвана от доста момчета (далеч съм от мисълта да се хваля или нещо подобно, казвам го , за да докажа баналността на ситуацията ми, когато се стремиш към една любов - отражение на това, към което самата аз се стремя , а именно - интелект, поддържан външен вид и амбиция, а получаваш покани за фалшива "показна" любов, за секс, за необвързващи срещи, в които момчето "предпобита да си прави кефа" или "иска да си даде почивка от поредната любовна неразбория") ,получавам внимание от формална гледна точка - момчета, които се изтъкват единствено и само с парите на родителите си, с дрехите си и с това кой последен модел айфон са си купили, но дотам.
Та, както и да е. Заминах в големия град, за да следвам, големите представи за това как ще срещам повече хора , и не само в университета, но и в ход на социализирането ми -а, забравих да вметна, че нямам проблем със социалните контакти - приказлива съм и винаги мога да си кажа нещо с някого, дори и да не съм общувала с него до този момент. Но уви, дойде краят на всички тези надежди, защото академичната ни година премина в онлайн форма и аз бях принудена да се прибера в родния си град, тъй като нямах толкова какво да правя в общежитието си.
И тук идва същностната част на въпроса ми - защо момиче, като това , което описах по - горе, не среща любовта, за която не ,че има толкова големи изисквания, колкото попада на нехранимайковци, които се изтъкват с пари и липса на ум? Защо , когато се огледам около себе си, виждам само двойки, които видимо са щастливи от това, че се допълват (най - вероятно)? Защо търся това нещо в продължение на 3 - 4 г.(оттогава не съм имала сериозна вързка) и попадам само на безперспективни същества, които смятат ,че бих се впечатлила от кофти чалгата, която е навсякъде, и от посредствените им теми на разговор - тип градски клюки? Тук трябва да поясня , че след тази ми по - дълга връзка имах няколко опита да се получат нещата с момчета, но последният завърши с едно момче , което на възраст е по - голямо от мен и от което се очаква да има зряло поведение, но се оказа, че не знае какво иска и че е непостоянно във всяко едно отношение, давайки ми фалшиви надежди , карайки ме да го харесвам в продължение на 1-2години, след което да ми докаже по всякакъв начин, че наистина не знае какво прави с живота си и защо разиграва сериозен и чувствителен в истинския смисъл на думата човек като мен? Защо не намирам нищо стойностно - тук трябва да подчертая, че искам момчето да е хубаво, умно и различно( в смисъла на това да не се интересува от най - новия модел адидас анцуг, от най - новия чалга хит или от най - новия модел мерцедес), да е амбициозно и да се старае да просперира с всеки изминал ден, защото това е най - същественото в днешно време - да се оправяш сам с трудностите и да намираш стимул във всяко едно задължение. Защо е толкова трудно? Защо мъжете са така нежни и така боязливи от това да поемат инициативата, да прекрачат бариерата на срама, на комплексарството? Ще съм благодарна, ако някой ми каже къде се крие този проблем(чисто предположение или по - скоро споделен опит, ако се е сблъсквал с това). Критиката е мой коректив, така че и тя е добре дошла. Искам да изразите гледните си точки (обръщам се и към жените, и към мъжете) , за да открия дали проблемът е в мен, или в това, че повечето мъже са по - женствени в любовен аспект дори и от жените.
