За нравите на детската площадка

Кейси, като бивш бебиситър и аз не позволявах да се дава храна на момиченцето, което гледах. Веднъж 'и дадоха дъвка и аз я взех на съхранение. Естествено бях "загубила" дъвката по пътя от парка до къщата. Родителите ме подкрепиха.  И на моето дете не бих дала.

Да Ники, за това съм съгласна, а и аз няма дадам нещо опасно на дете. Но да забраниш на детето бисквита, защото трябва да яде само от своите, които са абсолютно същите, които давам и на Самуил.

Свиквай,Кейси!Само това ще кажа,че после някой ще ме изяде или ще започне да ме убеждава,колко са лесни контактите тук и как децата ни лесно си намират приятели...
Да,така е,само че първо родителите на приятелите те избират,подбират и добре оценяват...
За мен най-силният аргумент за посещение на детската градина беше точно заради контактите с деца.Сега вече се чувствам като "избрала" и "избрана",та дишам малко по-леко...
Извинявам се,ако се отклонявам много от първоначалната идея на темата ти...Но за мен нещата са свързани.Въпросът не е само до играчките.

К, и аз съм бейбиситвала, и аз като Ники1 знам, принципно порядките са им такива. Не се взима храна от чужд човек - това е.
Те бисквитите едни и същи, но де да те знае коя си и какво си сложила в тези бисквити. Или най- вече кой какви бисквити ще му даде някой друг път, когато тя (майката) не е до него.
Принципен е въпроса и аз поне напълно подкрепям- в крайна сметка такива изроди има в тая държава, че по- добре детето  да си знае, че от непознати хора лакомства и въобще храна не се взима и това е.

Обаче за споделянето на играчките на детската площадка и аз въобще не го разбирам, точно като теб съм. 

Тук си менят играчките, но в повечето случаи след искане на раzреШение. Повечето майки, като видят, че детето им се zапътва към някоя играчка, им каzват първо да питат (от хорски срам ли, неzнам)  или ако детето е много малко пита майката, след получено раzреШение или одобрително кимване обаче никой не се притеснява да полzва неЩото. И аz насърчавам дъЩеря си да пита (не че тя го прави ) zаЩото има деца, които посмъртно не си дават играчките и не ми се слуШат драми и караници. Това zа по_големите играчки, като колелета, колички и т.н. Дребните zа пясъка така се омеШват (беz раzреШение ), че всеки път като дойде време да си ходим се zаканвам да навържа всички дреболии на синджир, zа да не ми се налага да ги търся....
И хапване се е случвало да вzемаме или даваме, но рядко и според ситуацията, по принцип реШавам да предложа неЩо само ако някое детенце гледа много гладно неЩото и zадължително питам майката, най_малкото zаради алергиите, които хич не са рядкост в последно време... май не са ми откаzвали до сега
Трябва да кажа обаче, че живеем в малко градче и по кварталните плоЩадки си zнаем поне фиzиономиите, може би от там идват теzи "по_селски" вzаимоотноШения Струва ми се обаче невъzможно да накараШ десет и повече деца да не пипат играчките на другите, ами че то Ще луднем така ако непрекъснато трябва да внимаваме кое дете какво пипа в навалицата  

И аз не поощрявам децата ми да взимат храна от други, нито пък предлагам. Но понякога се случва, въпреки, че никак не ми е приятно.
За играчките нямам нищо против да ги разменяме и другите родители не се дърпат, но съм попадала и на темерутести. Тази седмица например в басейна, една майка издърпа из подноса на моята госпожица играчката на щерка си и демонстративно я побутна по-далеч от края на басейна, за да не може друго дете да я докопа   Хора всякакви.

Като цяло ги поощряват по отношение на sharing. От изключенията съм запомнила само една индийка от времето, когато живеехме сред 80% индийци - Борис на 3 годинки, беше си харесал едно жълто автобусче на нейното дете, детето не играе с него, майката го върти из ръцете си, Борис отива и пита може ли да поиграе с автобусчето, и майката казва "ще питам моето дете дали може". И то като писна и врякна - не та не! И не му дадоха, гадините, жал ми беше като го гледах как се умилква, обещах му, че ще му купим автобусче, пък той сега да си поиграе с нещо друго, и толкова.

И във Франция това се случва често, но тук по-скоро се дължи на факта, че страшно много деца имат алергии (от фъстъци, например). Родителите им забраняват да взимат каквото и да е от чужди хора, за да не получат алергичен шок...

За храните за мен е разбираемо - притесняват се родителите да няма нещо в храната, дали е чиста.... От моя личен опит в повечето случаи родителите разрешават на децата си да си вземат от храната на Алекс.

За играчките ми е по странно, но и това сигурно си има някакво обяснение. Аз играчки на деската площадка не нося. На Алек другите деца понякога му давата техните, а понякога не

Е, що пък гадините?
Дъщеря ми е особена и не обича да й давам играчките на другите деца, когато ми ги е
оставила на "съхранение". И да, ако някое дете иска да вземе нещо нейно да си играе с него,
първо питам дъщеря си, ако тя не е съгласна - не давам. И изобщо не се притеснявам от това.
Не виждам смисъл да разстройвам собственото си дете, за да угодя на непознато...

Резултат на много натрупвания, не само на частен случай ... Забрави или трий, или каквото щеш, сори, изпуснала съм се. А що се отнася до това дали детето да си отстъпи играчката - съгласна съм, че има особени деца. Но ако родителят покаже, че все пак счита обратното за редно и възпитано, няма проблем. Това поне са нормите на поведение по нашия край, и на мене ми харесват.

Аз не възразявам, как по принцип ги наричаш. Не ми пречи и си е твое право.
За конкретния случай ставаше въпрос в моя постинг.
Не мисля, че е невъзпитано детето да не желае да си даде нещото на друго дете.
Аз също не обичам да си споделям нещата. Въпрос на усещане е, не на възпитание, смятам аз.

Не се съмнявам, че по-нататък, колкото по-контактен става малкия, ще се сблъскам и с това.
Може би има дистанцираност и заради чуждия език, на който му говоря.
Отдавна мазните и усмихнати физиономии не могат да премахнат в мен чувството за фалш.

За храната не бях  мислила в тази насока  А и винаги първо питам майката, преди да дам...

И тук не е прието децата да си похапват от 4уждата храна, каквато и да е тя. Ина4е за игра4ките не съм забелязала такова нещо...

за храните съм съгласна с мнозинството - държа преди да дадат на детето ми нещо, първо да поискат моето съгласие, както и аз като се загледа дете в това, което моите гризат, преди да черпя искам съгласието на възрастните, които са с него. за играчките обаче се очудвам на това, което разказваш . по площадките, които съм кръстовала, част от които флоридски, когато детето донесе играчки, например, в пясъчника и ги изсипе насред него, ползват се комунално. често са надписани, за да могат да си ги разпознаят и приберат като си тръгват, но определено щом е донесена на площадката някоя играчка и в момента никой не си играе с нея, всяко друго дете може да я ползва. ако детето ми е взело нещо и си играе с него и никой не предявява собственически претенции, не се хабя дори да му търся собственика. ако обаче някой се появи и си го поиска, удовлетворяваме веднага искането. имало е изключения, но общо взето моят опит е такъв.

Давала съм и са ни давали бисквити и солетки след мое респ. разрешение на другата майка. За играчките- зависи. Ако на пясъчника седят захвърлени кофички и лопатки с неясно притежание не виждам смисъл половин час да издирват на кой са, за да питам.  Нямам нищо против други деца да си играят с нейните играчки. В случаите, когато детето си стои до играчката винаги искам разрешение

ни искам да се дава никаква храна на децата ми  при4ини имам много, но zа игра4ките не бих имала против 

За храната - НЕ разрешавам да се дава храна на детето ми от други хора (непознати). не че тук някой се е засилил да го черпи де. Това не е прието. Съответно ако нося храна на детската площадка, което рядко се случва, гледам да го храня някъде настрани, за да не дразним останалиде деца. Аз и в БГ не позволявам по площадките да дават храна на детето ми - това е принципен въпрос. Отказвам любезно, но категорично!
За играчките - обикновено родителите нямат скрупули чужди деца да играят с играчките на техните отрочета. Рядко някой да дръпне играчка , обикновенно е някоя арабска майка. Аз насърчавам Бобо да пита за играчките, но не му забранявам да играе с чужди играчки. Той пък също си дава играчките, не е стиснат.

И при нас не се практикува раздаването и въемането на храна от чужди, винаги се пита майката, или там който придружава детето дали може да му се даде

За играчките, на пясъчника никой не питай, ако се въргалят разни свободни играчки в момента  за по големите играчки или тези извън пясъка, отново след разрешение от родителя или детето се ползват без пролем

Според мен си е и възпитание и от малко трябва да му покажа, че ако то сподели играчката си с друго дете и другото дете ще му даде играчка или ще станат приятелчета. Освен това споделянето или шерването (както му викаме в къщи  ) прави децата по-малко привързани към предметите, което за мен е плюс.
Така че и да се разстрои, това е част от възпитателния процес. Синът ми се разстроива, като го карам да учи, щерката се сърди, като и забранявам да рови в кофата за боклук, но това не е причина да променя поведението си.

Разпространено е много майки да се престарават при възпитанието на детето си. Учат ги да не пипат чуждите играчки, храна и т.н. от самото раждане. Това е хубаво разбира се. Ама понякога прекаляват. Моят син когато почваше да се осъзнава посегна към играчката на друго бебе. На мен ми беше интересно какво ще направи, дали ще му я дръпне от ръката и онова как ще реагира. Абе беше ми интересно. И го попитах моя дали иска да вземе чуждата играчка. Той нищо не разбираше и просто си я взе и онова си остана да си гледка без играчка. Ама онова беше американче пък аз говорих на български на моя. И мамата американка веднага ме пита: Ти кво му каза на сина си, да вземе играчката на моя ли? И ме погледна с нескрито възмущение. Аз и казах, кво съм му казала, но тя май не повярва. Трябваше да се почувствам като майка простачка, която не възпитава детето си в добри обноски. Ама наистина ми е интересно да видя децата как сами реагират в различни ситуации. И разбира се ще се намеся, като видя, че нещата загрубяват. Ама пък онова изобщо не протестира, че са му взели играчката. Пък ако си я иска да си я вземе обратно в крайна сметка. 

Не, Мери. В конкретния случай не става въпрос за възпитание.
Говоря през цялото време за това, което ми е оставила на съхранение, казала съм го в първия си постинг. Избира си някаква "ценност", която за деня й е любима и я влачи навсякъде с нас. Носим и други играчки, с които тя и другите играят, но тази точно не желае да я споделя с останалите. Не виждам нищо невъзпитано, че не я насилвам да го прави. Гореспоменатото също не означава, че по принцип се старая да не я разстройвам /имам предвид примерите, които си посочила/.

Аз категорично не разрешавам на сина ми да взема от други хора храна/бонбони, бисквити и т.н./ защото от сега трябва да знае, че от чужди нищо не се взема - особено без мама да знае. Това е моето желание, защото не знам на какви хора ще попадне и с какви намерения  Стремя се да го подготвям от малък да умее да се пази сам...пък дано успея

За играчките... ...нямам толкова ясно становище дали трябва или не трябва - това е според децата.

Поздрави,
dezita 

храна давам редовно на дечица, имало е и случеи, когато майките са ме молили да дам парче от праскова или ябьлка например и на тяхното дете...а3 предлагам 3адьлжително, когато сме в компания...алекс сьщо в3има бисквити от други деца....според мен е още мьничьк да му обясня, че не бива да в3има от други хора....3а играчките сьм на мнение - да се оправя сам ....а3 сьм винаги нащрек де, но до сега не са ставали "бели" ....

А какво да кажем тук, като детски площадки няма? 

Иначе си обменят общо взето, май си зависи къде си. И май още повече - до човек си е. Аз също съм против дъвкането и лапането на дъвкани и лапани от безброй деца играчки. За храната - пак така. Ами шубе ме е някакси - нито знам на какво ниво им е хигиената, нито кога са отворени бисквитите, нито с какви точно ръце е бръкано вътре. Ни най-малко не съм параноичка и не се втелясвам, даже напротив, ама да виждам какво става. А тази обмяна на храна ми идва прекалено директно и непознато и предпочитам да не рискувам. Ако знам, че си Кейси - ще си хрупкаме заедно, ама като не знам....

При нас играчките се разменят на общо основание. Имаше един единствен случай, когато някакъв китайски дядо ревностно отпъждаше желаещите да направят по едно кръгче с тротинетката на внучето му, но то беше по-скоро изключение отколкото правило. Съгласна съм с блажка и м_е_р_и, че децата трябва да се възпитават да споделят/шерват (и ние така му викаме) играчките си с другите. Правилото (поне при нас) е че всяка изнесена на площадката играчка е  fair play. Ако на някой му е много скъпа и мила някоя играчка... ами да си я държи в къщи.
Чета, че много майки носят храна на площадките. Интересно ми е колко време вървите/пътувате до площадката и колко време горе-долу прекарвате там . Аз нещо не го разбирам това с яденето докато детето играе, но и ние обикновено сме играли по площадките не повече от 2-3 часа.

Играчките в пясъчника щом попаднат,те стават играчки за всички и Ерик много добре го знае и не се сърди,колата с която понякога ходи до парка сам преценява на кой да я даде да я кара,храна не вземаме,защото излизаме да се разтовари и като се върнем от парка да вечеря или обядва с апетит.Никога не съм му забранявала да си вземе нещо ако го почерпят,жал ми е да го оставя да гледа.
На пясъчника няма по-малко бактерии,така че една бисквитка няма да му навреди,все пак зависи от ситуацията.

Играчките си обменяме непрекъснато, децата предпочитат да играят с нови играчки. За храна не съм имала проблем каката е скарана с яденето и в къщи не иска да яде а камо ли навън да вземе нещо за ядене. На малката веднъж и предложиха крайче от франзела защото проявяваше интерес, но първо ме питаха дали разрешавам да и дадат. Тук рядко обменят храна и слава богу . Аз храна не нося на детската площадка-тя е на минута път от блока и не виждам смисъл децата да ядадт навън. В много редки случаи съм вземала бисквити

За даването на храна се сетих за една случка от лятото в България. С Диана сме в един детски център за 1ви юни, бъкано с деца, баби и подобни. Тя в един момент се заглежда в една баба, която щедро храни внучето си с торта, при което бабата веднага решава да даде на Диана, откъсва парче с лъжицата и го подняся към устата й  Аз направо подскочих от ужас, как й дойде на ума да дава с една и съща лъжица и то не какво да е, а торта с мазен и обилен крем посред лято на чуждо дете, без да ме е попитала. Изобщо не й ли хрумва, че някои деца имат алергия например, да оставим хигиената 

На мен би ми било неприятно детето ми да вземе храна,която друго дете е пипало,освен ако не се касае за бонбон или нещо опаковано.Например би ме подразнил факта да си вземе чипс от пакет в което друго дете бърка.Не заради самото дете,колкото заради това че не се знае с кави ръце бърка в този плик.Има деца на които родителите не мият ръцете по цял ден,че и на всичкото отгоре дори си лягат с мръсни ръце вечер.Има такива които са оставяни сами да се обслужват в общественни тоалетни,защото на майката не и минава през ум къде и какво ще пипне детето и'.И са много такива деца за съжаление.
Но не знам дали ще имам смелостта да откажа на сина си или дъщеря си да си вземе нещо за ядене от друго дете.Не мога да си представя ситуация в която казвам,не няма да си вземеш,при положение че виждам че и се яде.Както и не бих искала моя отказ да обиди другия родител.Може би за да не се стига до такива конфузни ситуации,ще обясня предварително на детето че това не трябва да се прави с чужди хора.
За играчките,аз съм майка която винаги е учила дъщеря си да споделя играчките си,както и при игра да предразполага другите деца да се включат в обща игра с нея.
И някак си ми е било грозно да гледам деца които си стискат техните играчки и стоят настрана от другите,единственно от страх че другите ще им "пипнат"играчката.Това естественно е лично мой начин на виждане на нещата,не настоявам никой да приема моята гледна точка насила.
Преди няколко години бяхме на един рожден ден на едно момиченце,имаше и други деца,които цяла вечер умряха от скука,защото рожденничката си беше натрупала играчките на една камара и беше седнала в-у тях и всеки път когато някое дете се доближеше крещеше истерично да не пипа нищо.Майката нищо не направи по въпроса.Ако бях аз щях да я дръпна настрана и поне да и поговоря.Това остро чувство за собственност според мен е по-травматизиращо,отколкото полезно.