Но не знам дали ще имам смелостта да откажа на сина си или дъщеря си да си вземе нещо за ядене от друго дете.Не мога да си представя ситуация в която казвам,не няма да си вземеш,при положение че виждам че и се яде.Както и не бих искала моя отказ да обиди другия родител.Може би за да не се стига до такива конфузни ситуации,ще обясня предварително на детето че това не трябва да се прави с чужди хора.
За играчките,аз съм майка която винаги е учила дъщеря си да споделя играчките си,както и при игра да предразполага другите деца да се включат в обща игра с нея.
И някак си ми е било грозно да гледам деца които си стискат техните играчки и стоят настрана от другите,единственно от страх че другите ще им "пипнат"играчката.Това естественно е лично мой начин на виждане на нещата,не настоявам никой да приема моята гледна точка насила.
Преди няколко години бяхме на един рожден ден на едно момиченце,имаше и други деца,които цяла вечер умряха от скука,защото рожденничката си беше натрупала играчките на една камара и беше седнала в-у тях и всеки път когато някое дете се доближеше крещеше истерично да не пипа нищо.Майката нищо не направи по въпроса.Ако бях аз щях да я дръпна настрана и поне да и поговоря.Това остро чувство за собственност според мен е по-травматизиращо,отколкото полезно.