С приятеля ми чакаме бебе, но при всеки наш спор за нещо иска да се разделим, защото не разбирал отношенията така. Трудно му минавало след караници и те постепенно са го отделечавали от мен. Последният спор е от вчера. Аз съм болна и с проблемна бременност, гледам да не се движа много и натоварвам. Въпреки това не почиства след себе си, казах му, че ми тежи домакинската работа и тн. и снощи ми направи физиономии защо не съм разпределила в хладилника покупките. (Заради проблемната ми бременност той пазарува). След това аз се изнервих и чашата преля, защото ми държеше тон как е трябвало да го питам ако трябва и 100 пъти ако не съм разбрала нещо - в случая ставаше дума за един конвектор, той твърди, че на определени зададени параметри е изключен (17градуса), а аз не откривах този вариант (явно градусите бяха повишени и нямаше такава опция). Разказвам в детайли тази глупава случка, за да видите от какъв характер е спора. Аз повиших малко тон, защото исках да кажа, че го няма този вариант изобщо, но излезе, че аз не съм разбрала как се изключва и било по-добре да го питам като нещо съм разбирала.. След тази случка за поредн път ме обиди да съм вървяла в на майка ми еди си кое, и да съм си знаела как от утре няма да ми говори вече. Аз му отговорих, че няма повече да търпя такива думи, чувствах се зле здравословно, не трябва да се напрягам заради бебето и проблемите ми. Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.
Срещу себе си имаш отровен човек, манипулатор, дришльо, абе социопат направо.
Чудно е и с какъв акъл тръгваш да бременееш от такъв човек?
И ти не си много в ред, без да се обиждаш.
Изходът е лесен и елементарен:
Приключваш с него. Изнасяш се и точка. Да се променяш не можеш и не трябва, нито си длъжна.
Защото да ти е зле можеш и сама, с мъж трябва да ти е добре.
Ако наистина искаш това бебе, трябва да му осигуриш здравословна и спокойна среда. И не след раждането, а още от сега.
Твоето емоционално състояние се отразява на плода. За това пука ли ти?
След като се притесняваш за износването, според теб какво трябва да направиш? Ще ме извиняваш, но въпросът е елементарен, а отговорът още повече.
Ставаш, тръгваш си и приключваш с този индивид.
Гледаш оттук насетне само и единствено себе си и бебето.
А ако не си способна да издържаш сама детето си - направи услуга на себе си и него и направи аборт.
В заключение да кажа, че няма кой знае каква драма. Ама като ти чета историята ти си направо драма куин, не можеш без драми, та логично да се навреш при такъв.
