Проблемна бременност и спорове с бъдещия баща, заплахи за раздяла от негова страна

Никога не съм подозирала, че е агресивен, псува и обижда, това беше най-спокойния човек на планетата “уж”. Аборт не желая да правя, защото бебето е било искано и планувано и от двамата! Дори той  пръв заговори на тази тема, пожела семейство и дете от мен.

Не сме женени, нито сгодени, от около година сме заедно, не сме живеели заедно в началото. Aз съм на 25, той на 31. Бебето беше планувано и желано, от него най-вече беше инициативата, желание за опит, покана за съвместно съжителство и тн. Аз не съм повдигала темата за деца, съжителство, настоявала или забременявала нарочно.  Малко след като се разделихме аз разбрах, че съм бременна - няколко дни.

Никога не съм подозирала, че е агресивен, псува и обижда, това беше най-спокойния човек на планетата “уж”. Аборт не желая да правя, защото бебето е било искано и планувано и от двамата! Дори той  пръв заговори на тази тема, пожела семейство и дете от мен.


Аз не исках да правя аборт, защото съм го направила съзнателно, с желание и не можех да го направя, за мен това беше убийство умишлено. Не мога да обясня защо, но дълбоко в себе си не можех да избера аборт. Поех си отговорността и последствията от избора да имам дете, от погрешния избор с погрешния човек, готова съм и сама да се справя със всичко, което се случи.

С приятеля ми чакаме бебе, но при всеки наш спор за нещо иска да се разделим, защото не разбирал отношенията така. Трудно му минавало след караници и те постепенно са го отделечавали от мен. Последният спор е от вчера. Аз съм болна и с проблемна бременност, гледам да не се движа много и натоварвам. Въпреки това не почиства след себе си, казах му, че ми тежи домакинската работа и тн. и снощи ми направи физиономии защо не съм разпределила в хладилника покупките. (Заради проблемната ми бременност той пазарува). След това аз се изнервих и чашата преля, защото ми държеше тон как е трябвало да го питам ако трябва и 100 пъти ако не съм разбрала нещо - в случая ставаше дума за един конвектор, той твърди, че на определени зададени параметри е изключен (17градуса), а аз не откривах този вариант (явно градусите бяха повишени и нямаше такава опция). Разказвам в детайли тази глупава случка, за да видите от какъв характер е спора. Аз повиших малко тон, защото исках да кажа, че го няма този вариант изобщо, но излезе, че аз не съм разбрала как се изключва и било по-добре да го питам като нещо съм разбирала.. След тази случка за поредн път ме обиди да съм вървяла в на майка ми еди си кое, и да съм си знаела как от утре няма да ми говори вече. Аз му отговорих, че няма повече да търпя такива думи, чувствах се зле здравословно, не трябва да се напрягам заради бебето и проблемите ми. Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.