Депресия?

  • 9 244
  • 65
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 002
Там ти е грешката - спряла си ги преждевременно. Спряла си ги рязко, а не постепенно. Както е по схема. Ако им прочетеш листовката ще видиш, че точно до тревожност води.
  Аз правих тази грешка почти 10 години - почвах, спирах, влошавах се. Пак на лекар, пак почвах...
  Накрая станах толкова зле, че не е за разказване. И реших - никакво спиране. В началото ходех при психиатърката всяка седмица. И понеже ме беше страх от привикване, всеки път питах: Колко време да ги пия. Тя в началото казваше 3 месеца, после хайде още 3. После още половин година. Накрая уточни, че това са лекарства с натрупване - и 3 - 4 години да ги пия, няма да ми навреди. След първата година спрях да ходя при нея, но серопрама си го пиех всеки ден. Не помня колко години 6-7-8. После около година намалих по половин хапче на ден. После през ден. И така постепенно ги спрях.
   Лечението е бавно и продължително. И колкото повече отлагаш, толкова по-дълго става. Но смея да твърдя, че вече съм здрава и повече от 10 г (и повече) не съм имала нужда от психиатърката.


За страха от смъртта - прочети темата на психолога Людмил Стефанов, тук в Бг мама, Специалистите говорят. Той отговаря на много и различни въпроси. Имаше и такива - страх от смъртта. Потърси или му пиши.

Последна редакция: нд, 27 мар 2022, 17:01 от 512

# 61
  • Мнения: 4
Благодаря много.... Аз също се страхувам да не привикна с лекарствата и за това все отлагам и май там ми била грешката. Но се чуствам обърканя защото много хора ми казав те лекарствата не пимагат а само замазват нещата за момент друг ми казва без лекарства няма как... Но по вашата история ме кара да се замисля и най после да отида на лекар. Много благодаря за одговора

# 62
  • Мнения: 536
Лекарствата помагат, но не решават целия проблем. Най-добре е комбинирано с психотерапия. Ама то и подходящ терапевт да си намериш не е лесна работа.

# 63
  • Мнения: 4
Да определенмо е доста трудно.

# 64
  • Мнения: 2
Не си съвсем искрена, в предишни мнения пишеш, че имаш психични проблеми от доста години, така че не е от един месец състоянието ти.
Аз имам 20-годишен опит с депресията и тревожността. Нужна е постоянна активност, не само един ден, и лечение - психолог, психиатър, понякога медикаменти, подкрепа от близки, прекратяване на токсични отношения, ако имаш такива, особено с мъж.
Състоянието често е хронично с периоди на подобрение и влошаване. С времето се научаваш да го контролираш, но не напълно, хващаш моментите, в които каруцата е напът да се обърне и тогава "дърпаш" в положителна посока доколкото можеш.
Ключово е да разбереш, че не си сама, че минава, че са нужни усилия и че мислите ти са просто мисли, а не истина, присъда или предсказание на бъдещето. Перфекционистите повече ги лови, така че е нужно да се работи и в посока понижаване на стандартите.

# 65
  • Мнения: 898
Иванка, нещо се е объркало, не се вижда (нов) коментар, а просто е цитиран някакъв анонимен пост, писан преди много време...

Общи условия

Активация на акаунт