Депресия?

А какъв е смисълът да се страхуваш предварително? Страшно ли е да пробваш?
  Всички тези неща ги обясняваш на лекаря, изписал лекарствата. Сигурна съм, че след неговите обяснения ще се почувстваш по-добре.
  Аз също при второто отиване при лекуващата казвах, че се страхувам от привикване. МЛ обясняваше, говорехме. Като излезех от кабинета се чувствах лека, с надежда. Сякаш крила са ми поникнали. Не ходех по земята, а се носех -- летях. Толкова лека и успокоена се чувствах.
  Ако не се чувстваш добре с лекаря, потърси и психотерапевт. С него да отработите и изговорите тези страхове.

Знам, че да намериш добър психиатър, който да комбинира лечението и с психотерапия, е като 6-ца от тотото. Аз попоанах на такава. И й имах доверие. ти вярваш ли на своя лекар?

maca-niki2008, искаш да кажеш, че депресията ти е следствие на физическите усещания и страдания?

Консултирайте се с психолог. С него само говорите, не изписва антидепресанти, но действа много добре на психиката и ако вече се наложи преминавате към психиатър, който ще ви изпише лекарства. Успех!

На 2 пъти ти задавам въпроса:"Има ли някой около теб, който да ти помогне?" Не отговаряш. Циклиш  на едни и същи мисли. Ако ти сама не опиташ - и Господ не може да ти помогне. Психиатрите изписват лекарства, но ТИ си тази, която ги пие. Психолозите разговарят с теб и ти посочват решения, но ТИ ги обмисляш и правиш решителната крачка.
   Ако аз не бях казала: "Трябва ми психиатър!" в къщи и на ЛЛ, още щях да тъна в депресия или да съм се самоубила.
  Ако ТИ не направиш нещо за себе си, няма кой друг. Започни с малки стъпки - загледай се в слънцето и се зарадвай, че го виждаш(Някои хора не го могат). Пипни цвете и му се зарадвай - колко е меко, уханно. Някои хора не го могат. Направи усилие, преодолей себе си - и ще видиш, че си силна.

Пускам тази тема, защото ми е интересно дали някой се е сблъсквал с подобен на моя проблем.
Имах невероятен живот допреди месец, чувствах се най-щастливия човек на света и си казвах, че живота ми няма накъде по-добре да е. Малко след това ми тръгна надолу, приех нещата много зле, имах проблеми и всеки ден почти рев и тъга.
Минах през ПА, излизайки навън всичко пред мен беше размазано, а пулса ми беше перманентно над сто. Тревогата, че ще умра и ще се случи нещо лошо с мен не ме напускаше. Ходих на невролог и кардиолог - заключение напълно здрава. С щитовидната съм добре. И пкк - то ми е в норма, без анемията, но нея вината съм я имала.
Пия неолексан, но не мисля, че има ефект.
Мисля, че минавам през депресия, за първи път ми се случва, всеки ден ставам и се чувствам гадно. Работя от вкъщи, но ми е трудно дори да седна на компютъра, просто ми е зле и отивам и лягам... Чиниите вече ги мие приятелят ми. Нямам сили, много ми е гадно, направо отврат... Сменят ми се мисли първо, да не би нещо да ми има, после, че не ми се живее, че ми писна да се чувствам по този начин... Не ми се излиза.
Вчера се насилих и отидох на едно красиво място, слънцето ме пече (уж помагало), даже отидох на фитнес... Никакъв ефект. Будя се с мисълта, че днес ще е по-добре, но няма ден, в който да ми е по-добре. Не ми доставя удоволствие дори да пия любимото кафе. Отделно имам чувство за нереалност. Минавала съм през ада на ПА, но това което ме сполетя този път е по-лошо от всичко.
Силен човек съм, много амбициозен, ученолюбив, изключително уверена в себе си. Перфекционист. Жънех невероятни успехи. Нямах проблем и със самочувствието, но вече дори не се гледам в огледалото. Гадно ми е и това е...
Чувствам се празна направо.
Депресия ли е това, минавали ли сте през нещо такова?

Здравейте почти 2 години страдам от депресия и паник атаки пробвах и с медикаменти помогнаха ми за момента след това свичко отново и отново.... Имам моменто в които се чуствам добре но в последно време немога да спя нормално заспивам и изведнъж се будя в някакъв страх немога да спя чуството е много странно сякаш нещо бошува в мен нерви ли са какво са и аз незнам.. Та исках да попитам дали и на някой от вас се случва това със съня вече незнам нервен срив ли е депресия ли е какво е

Колко време пи лекарства и как ги спря? Лекар ли ти каза да ги спреш или ти реши, че си добре и сама спря да ги пиеш? Освен лекарствата някаква психотерапия имаше ли? Да изясниш за себе си от какво си напрегната, депресирана? От какво се плашиш?