За бебетата в родилното, моето бебе се роди с проблеми и не ми го даваха, защото беше на системи. Гледах го само през стъклото. Та определено сигурно съм погледнала завистливо, като донесоха бебето на другата майка да го нахрани, макар и да не беше точно заради това, че е по-бяло от моето.
- Публикувана: 23 септ. 2020, 14:35 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2020, 02:53 ч.
Негативно отношение на майки в парка. Съвети?
Аз пък се чудя дали обръщащите внимание на дрехи, марки и цени не дразнят с това си вторачване другите. Не завист, а неприязън е възможно да изпитват към тях.
Давам една друга гледна точка за размисъл.
Ето, аз съм човек, който не робува на моди и марки. Минималист съм, харесвам удобството. Не обичам някой да ме занимава с разговори за дрехи, обувки, марков и парцал чета. Това не означава, че не се обличам с хубави дрехи или не мога да си ги позволя. Просто отдавна съм надрасла тези неща. За мен са безсмислени. Вкл. не бих хвърлила куп пари за скъпи дрешки за детската площадка. Тези пари с кеф бих ги дала да заведа някъде децата си, да им осигуря културна програма или нещо друго. Това сме го коментирали в темата за минимализма - емоции вместо излишни материални придобивки. Вторачени в материалното събеседници не са ми особено приятни и ги избягвам не от завист, защото (предвид възрастта и професията ми) не са ми проблем. Но не са ми приоритет.
Давам една друга гледна точка за размисъл.
Ето, аз съм човек, който не робува на моди и марки. Минималист съм, харесвам удобството. Не обичам някой да ме занимава с разговори за дрехи, обувки, марков и парцал чета. Това не означава, че не се обличам с хубави дрехи или не мога да си ги позволя. Просто отдавна съм надрасла тези неща. За мен са безсмислени. Вкл. не бих хвърлила куп пари за скъпи дрешки за детската площадка. Тези пари с кеф бих ги дала да заведа някъде децата си, да им осигуря културна програма или нещо друго. Това сме го коментирали в темата за минимализма - емоции вместо излишни материални придобивки. Вторачени в материалното събеседници не са ми особено приятни и ги избягвам не от завист, защото (предвид възрастта и професията ми) не са ми проблем. Но не са ми приоритет.
Аз пък мисля, че на авторката и е станало много неприятно, че другите майки не са уважили уговорката и затова сега търси къде е причината затова. Открива я като заглеждане в дрехите на детето. Понякога хората не си допадат и са любезни само от учтивост. Но тогава е по-добре всякакви покани за съвместно прекарване на времето да се отклоняват веднага. Явно другите майки, не са го направили.
Да, всеки би се почувствал зле, ако е в ролята на аутсайдера, който другите избягват и на доста хора би им било чоглаво и биха отделили капацитет да го мислят, колкото и неприятно да се чувстват от това. Човек не може да си заповяда какво да мисли или да чувства, има контрол само над волевите действия. Затова евентуалните съвети трябва да са насочени към действия та, а не "О-о-о, ама то е много тъпо да мислиш или да чувстваш еди-какво си, аз никога не го правя!".
Щастието на децата било над всичко. Много високопарно в тема за майки в парка и на детски площадки, когато става дума за тривиалности Аз например днес моята не я ощастливих. Съвсем ясно даваше сигнали, че иска да излиза на площадката. Сама си изкара количката на двора до входната врата да излиза. Още я карам с нея до площадката, въпреки че ходи, защото гледам и през магазин да минем, а не мога да се нося с покупки, играчки и съпротивляващо се дете. Готвех и отказах категорично, колкото и да беше нещастна. Миналата седмица отидохме да скачаме на батута, че искаше, много щастлива я направих, и изключих, че на единия котлон имах ядене да ври, на другия - кафеварка, съответно без кафе останах и пак трябваше да готвя.
Щастието на децата било над всичко. Много високопарно в тема за майки в парка и на детски площадки, когато става дума за тривиалности Аз например днес моята не я ощастливих. Съвсем ясно даваше сигнали, че иска да излиза на площадката. Сама си изкара количката на двора до входната врата да излиза. Още я карам с нея до площадката, въпреки че ходи, защото гледам и през магазин да минем, а не мога да се нося с покупки, играчки и съпротивляващо се дете. Готвех и отказах категорично, колкото и да беше нещастна. Миналата седмица отидохме да скачаме на батута, че искаше, много щастлива я направих, и изключих, че на единия котлон имах ядене да ври, на другия - кафеварка, съответно без кафе останах и пак трябваше да готвя.
На мен пък ми е интересно да обсъждаме зъбки, памперси, пюрета, хранене, ходене, болести, ваксини и пр. Все пак основно с това ми е изпълнен животът понастоящем. И мисля, че повечето майки, особено на първо дете, живо се интересуват от подобни теми. Дали ще е с майките по площадките обсъждане, или с роднини, или ще чете и пише в бг-мама, или някакви статии и групи във фб, особена разлика не виждам.
Да, аз си имам една фейс група, в която си ми е добре. Но да кажем пишем 2 - 3 пъти в месеца вече. Да ходя по площадки да обсъждам пюрета винаги ми е било голяма мъка. Ходех, когато се надявах, че ще има под 3 деца. В същото време детето ми е едно от популярните персонажи в градината, явно да не е изпуснал много.
На авторката явно не и скучно по площадките, естествено е да си ходи там и да си общува с другите майки. Също е нормално и да и стане неприятно, че я пренебрегват. На който му е мъка, да не ходи, но да обяснявате, как това няма смисъл за вас, не помага на авторката. За нея има смисъл. И за мен навремето имаше смисъл и ми харесваше да ходя по площадки с децата и да общувам с други майки. Сега предпочитам, децата да си излизат сами.
Вие с малко дете сте изтощена, а аз работя от вкъщи, следя му домашните, защото е болен, помагам му, споря с него, приготвям му храна и общувам с колеги. 🙂
Ами авторката е пуснала тема,нормално е да среща различни мнения, ако на някой не му допада, че не драматизирам от факта, че не съм харесвана от други дами, съжалявам.
И да, когато някой не ме харесва не се съсипвам емоционално, а търся друга компания. Аз го написах, де. По нагоре 🙃
пп. Да желая щастие на детето си не е високопарно изказване, а цел,която преследвам постоянно. Виждала съм го нещастно,унило и неизвергнато, обиждано от деца и възрастни. Не, не ви го пожелавам.
Ами авторката е пуснала тема,нормално е да среща различни мнения, ако на някой не му допада, че не драматизирам от факта, че не съм харесвана от други дами, съжалявам.
И да, когато някой не ме харесва не се съсипвам емоционално, а търся друга компания. Аз го написах, де. По нагоре 🙃
пп. Да желая щастие на детето си не е високопарно изказване, а цел,която преследвам постоянно. Виждала съм го нещастно,унило и неизвергнато, обиждано от деца и възрастни. Не, не ви го пожелавам.
Вие с малко дете сте изтощена, а аз работя от вкъщи, следя му домашните, защото е болен, помагам му, споря с него, приготвям му храна и общувам с колеги. 🙂
Ами авторката е пуснала тема,нормално е да среща различни мнения, ако на някой не му допада, че не драматизирам от факта, че не съм харесвана от други дами, съжалявам.
И да, когато някой не ме харесва не се съсипвам емоционално, а търся друга компания. Аз го написах, де. По нагоре 🙃
пп. Да желая щастие на детето си не е високопарно изказване, а цел,която преследвам постоянно. Виждала съм го нещастно,унило и неизвергнато, обиждано от деца и възрастни. Не, не ви го пожелавам.
Ами авторката е пуснала тема,нормално е да среща различни мнения, ако на някой не му допада, че не драматизирам от факта, че не съм харесвана от други дами, съжалявам.
И да, когато някой не ме харесва не се съсипвам емоционално, а търся друга компания. Аз го написах, де. По нагоре 🙃
пп. Да желая щастие на детето си не е високопарно изказване, а цел,която преследвам постоянно. Виждала съм го нещастно,унило и неизвергнато, обиждано от деца и възрастни. Не, не ви го пожелавам.
Едва ли на някой ще му стане по-леко от това на теб колко ти е тежко. Детето ми е доста малко, на авторката - също. Много знаеш ти през какво ще се наложи да минат и децата ни, и ние. Лично на мен ми става тегаво отсега да мисля за такива евентуалности и не желая да ме манипулират да се чувствам гузна дори за факта, че други възрастни и деца се държат зле. Иначе да, изтощена съм психически, а вече и физически ми се отразява, защото за година и половина детето ми е гледано сумарно от някой друг, различен от мен, не повече от 48 часа, като в тях слагам и времето, в което е спало.
Уважаема кукумицина, вие подехте рефрена с оплакването и колко ви е тежко 😁
Вие накъдето сте тръгнала, оттам се завръщам. Представата ми как се гледа бебе- малко дете е ДОСТА по ясна от вашата. Защото този път го минах.
Не сте уникална в тегобите си, на всички майки ни е тежко.
И точно поради тази причина се опитвам да обясня, че не е нужно насред свръхусилията в отглеждането да се носи и товарът - кой завиждал, кой кого не харесвал 😁 Спестяването на подобни дребнавости носи основно позитиви.
пп. За пръв път срещам мнение, че споделянето на опит било опит за манипулация, обаче свят голям хора много. 😏
Вие накъдето сте тръгнала, оттам се завръщам. Представата ми как се гледа бебе- малко дете е ДОСТА по ясна от вашата. Защото този път го минах.
Не сте уникална в тегобите си, на всички майки ни е тежко.
И точно поради тази причина се опитвам да обясня, че не е нужно насред свръхусилията в отглеждането да се носи и товарът - кой завиждал, кой кого не харесвал 😁 Спестяването на подобни дребнавости носи основно позитиви.
пп. За пръв път срещам мнение, че споделянето на опит било опит за манипулация, обаче свят голям хора много. 😏
Може да съм пропуснала къде точно съм споменала колко ми е тежко, извън коментара за повлеканите и сега, в отговор на твоята реплика. Ако наистина съм го споменала повече пъти от това, явно съм доста зле вече. При мен проблемът не е толкова, че ми е малко детето, а че бащата изобщо не се включва в гледането, а и баби нямам на помощ. И през това, ако си минала, ок.
Абсолютно съм нямала баби. Сама си го гледах. Моето беше хиперактивно, диагностицирано като такова на 2 години. Ад на адовете, няма сън, няма спирка на едно място. Бащата му работеше по 12 часа, прибираше се грохнал. Хиперактивността беше до преди една-две години. Много добре си меря думите, когато пиша и давам мнения.
И мен ме гледаха като прокажена в една от градините, шушукаха зад гърба ми, щото детето ми било хиперактивно. Ужасно се изненадах от хорската злоба и нищета. Е, преживях го. Оттогава пълен игнор на хорската глупост и дребнавост. Усетя ли, че не съм желана и бягам. Събирам се с жени, които ме харесват, и не съжалявам за изнасилени приятелства.
И мен ме гледаха като прокажена в една от градините, шушукаха зад гърба ми, щото детето ми било хиперактивно. Ужасно се изненадах от хорската злоба и нищета. Е, преживях го. Оттогава пълен игнор на хорската глупост и дребнавост. Усетя ли, че не съм желана и бягам. Събирам се с жени, които ме харесват, и не съжалявам за изнасилени приятелства.
Абсолютно съм нямала баби. Сама си го гледах. Моето беше хиперактивно, диагностицирано като такова на 2 години. Ад на адовете, няма сън, няма спирка на едно място. Бащата му работеше по 12 часа, прибираше се грохнал. Хиперактивността беше до преди една-две години. Много добре си меря думите, когато пиша и давам мнения.
И моето е хиперактивно. Дори не могат/искат да му изпишат допълнителен медикамент за астмата, защото ще влоши още повече хиперактивността. Баби има, и двете работят. Майка ми го взима около 2 пъти в годината, свекърва ми ни идва на гости около пак толкова. Много оценявам помощта им, знам, че повече не им е възможно. Аз съм хронично много уморена, признавам си, дори и само заради притеснения за астматични пристъпи, но и това ще мине.
X
Реклама