Негативно отношение на майки в парка. Съвети?

  • 7 109
  • 102
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 38 912
Аз от времето на дъщерята /16 г/, с никого не поддържам връзка. Здравейте и това е.
Имаше една такава майка, дето нейното беше най най, ама тя се изсели отдавна.

Когато синът ми беше на 3-4 се сприятелих с една жена с близнаци. После станахме страшно близки двете семейства - по цели лета заедно, бири, почивки. И така 4 години. И един хубав ден тая жена превъртя и направи скандал, че свалям мъжа й. 🤣 Край.

# 46
  • Мнения: 19 227
Едва ли е била на модно ревю.Просто има мами дето с нищо не се променят след като родят...Аз пък се дразня на тези дето ходят размъкнати като повлекани със захабени дрехи.Дори на площадката трябва да си поне спретнат,не е задължително да си с грим и токчета,ама поне с изгладени и чисти дрехи,щото съм виждала дами изглеждащи по-зле от клошар(още една причина да страня от тях)...

Аз съм от повлеканите, което не е хубаво, разбира се, но направо нямам време и сили да се преобличам и глася, детето не ме оставя, само нея да преоблека и да сменя памперс, си е предизвикателство, противи се много. И на себе си не обръщам внимание как съм облечена, на останалите пък още по-малко. Повече ми прави впечатление, че диетите са едни от бай-обсъжданите теми, за да свалят напълняване след раждане от около 2 години, пък в същото време всеки път са с някакви вафли, бисквити и пр., от които си хапват и те, и децата. Пушач съм, ама не обичам да ми пушат до детето, аз също не го правя, не обичам да си стоят на пейката и само да подвикват, докато децата им удрят други деца. Гледам да си предпазвам моето и като се замисля повече комуникация имам с малко по-големите, вече самостоятелни деца, които излизат без родители. Те обръщат внимание на по-малките деца, на доста от майките са им писнали и собствените им, и отиват на площадката да релаксират, като при първа възможност си тропосват децата на някоя друга майка да ги гледа, докато те отидат до магазина и пр.

# 47
  • Мнения: 6 247
Пълен базикарник става по тези паркове, също както тук. Коя как я погледнали, кои деца се сдърпали, изобщо само тъпотии. Моята се сприятели с много майки от квартала, популярна е и се научи да не обръща внимание на подобни глупости. Иначе нашите деца са доста буйни и редовно има подобни изпълнения от други майки, имало е и караници, но все пак вече поотраснаха децата и си имат групичка приятелчета, та тези работи намаляха.
Авторката да не се впряга, да си ходи из парковете, някои ако се дърпат от нея, с други ще се сприятели.

# 48
  • Сф
  • Мнения: 10 742
Пред блока, в кварталната градинка,където извеждах едно време детето,  неминуемо си станахме близки с някои майки на деца в сходна възраст и сме се разбирали за ходене заедно в парка.О, и бира сме пили Stuck Out Tongue Но ние се виждахме всеки ден.Тук случая такъв ли е или сте бегли познати? Не мисля , че проблема е в дрехите или в говоренето(че говорило повече, ако ви  цитирам правилно)- ако ви избягват е или заради вас самата или заради детето.Т.е .не им е приятна вашата компания или игрите на децата заедно.Което не е болка за умиране- хора разни.
За социализацията какво да кажа-моето рано тръгна на ясла, градина, след взимане пак в градинката, едни и същи.Освен единични инциденти, не сме бягали от парк или познати и непознати градинки.Добре е било приемано детето ми.
Какво значи избягване на такива места?Детето има нужда да играе , с познати, непознати, да се забавлява, това е естествен процес на развитието.Чрез играта учат за света наоколо, емоции, отношения, позволено, непозволено.Все пак живеем в общество, не на самотен остров.
На ваше място щях да си ходя където ми е кеф и където му е кеф на детето  без да се съобразявам и разбирам с някой.

# 49
  • Мнения: 24 467
Здравейте. Има две майки по парковете ,с които се знаем и разхождаме децата заедно. Скоро отидохме в друг парк и се разбрахме да ходим там, защото е по-топло. Отивам аз днес -двете майки ги няма.  Останах там до обяд да поиграе детето ми и на прибиране ги видях двете с децата си в предишния парк.  Минахме през там и се получи някак неловко . Когато исках да поздравя и двете гледаха на другата страна и аз съответно не поздравих. По- късно едната вече дойде и ме заговори с 2 думи , колкото да не е без хич. Може би са детски работи ,но ми стана кофти, че никой не ми се обади на мен. За жалост лесно се привързвам към хората и очаквам някакво коректно отношение, но явно не сме желани. Освен това забелязвам как едната и става неприятно, че детето ми е облечено винаги с хубави дрехи( забелязах как го оглежда от -до -да вметна ,че никога не съм го правила на въпрос това за обличането, защото съм достатъчно възпитан човек и никога не съм демонстрирала някакво самочувствие с нещо пред някого. ) Казвам тези неща само, за да добиете вие представа.  Сега въпросът е как да процедирам оттук нататък?  Трябва ли да спра да си водя детето в единия парк, само за да не усещам пренебрежението? Или трябва да съм над нещата-да си гледам детето в парка без да ми пука кой е там, защото този парк не е ничий, а е право на всички деца да играят там. Според вас?

Чак пък това с дрешките да е причината...
Често се случва, когато човек е нежелан да се самозалъгва от самолюбие, че другите му завиждат за нещо.
Laughing

Остави ти таз песен и си гледай детето. Ходите където ви е удобно иприятно. Познатите хора се поздравяват. Учтиво е. Ако и двете страни искат да общуват - общуват. Щом едната не ще - другата поздравява и толкоз.
Наистина изглежда детинско, особено  болдваното.

# 50
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 328
Не сте си допаднали и явно ти не си го разбрала в началото.
С нещо си ги подразнила или ти или детето .Няма да са само дрехите..
Неудобно им е било ,за да ти кажат направо и затова са ти спретнали този номер.

Гледай ти и детето ти да се чувствате добре.
Ходи там,където на детето му е забавно.
Не ги търси повече тия двете.
Като ги срещнеш-поздравяваш и отминаваш.
Хич да не ти пука.

# 51
  • Мнения: 18 746
И аз не мисля, че са дрешкитe. Обикновено е някаква несъвместимост в поведението.

# 52
  • Мнения: 462
Скрит текст:
Благодаря на всички за мненията.  Де да бяха всички майки навън така широкоскроени и несравняващи децата си...То вярно, че и аз съм си по- тънкообидна, но  пропуснах да отбележа как едната майка непрекъснато си сравнява детето с моето - че моето говорело доста вече и т..н. затова предполагам, че го прави и за външния вид.  Веднага опитвам да я стопирам , като и казах директно да не ги сравнява, че всяко дете си е индивидуално и със свое темпо на развитие, но тя упорито продължава , като сменя темата на сравнение- храна, даване на играчки, инат, послушност и прочие. Както и да е. Кофтито е , че моето детенце си няма редовно другарче ,с което да си играе. Понякога си играе само , а друг път се заиграва с деца по площадките.  На 1г и 7м. Е . Бихте ли ми казали доколко е нужна социализация на такава възраст ? Иначе е много общителен и приятно настроен към хората, но сякаш все още играе предимно сам. Няма навик да бие или да се отнася грубо. Понякога дава свои играчки на друго дете и взима негови- в смисъл разменя ги хитричко Simple Smile  Та, ще чакам да отговорите за социализацията. Какви са нормите? Благодарна съм ви много на всички!
Точно по този въпрос моето мнение е, че къде е ходило детето до 2,5 - 3 години, няма абсолютно никакво значение за бъдещата му социализация. Малкият ми син не е стъпвал на площадка до 1,7 месеца. Излизахме, посещавахме баща му на работа (работи в магазин), колегите му закачаха детето и това е. След като спря да седи в количката си изкарвахме времето вкъщи, в двора, разходки по близките улици и това е. Тръгна преди 3 седмици на ясла - плака точно 3 дена, за по 5 минути. Обожава децата, лелите в яслата, сутрин няма търпение да отиде и вечер не иска да си тръгва, въпреки, че не е изкарал нито една минута с махленските майчета и техните отрочета.
ПС Не харесвам майчински компании - приличат ми на секта. Само ако, пюренце, зъбенца, ама моето говори повече, моето слуша повече - дрън, дрън. Гледам си децата по съвсем друг начин и съм доволна за сега от резултата (две момчета - на 6 и 2), смятам ,че за възраста си се държат адекватно, умеят каквото им е нужно и толкоз. Успех и прекрасно майчиство желая.

# 53
  • Мнения: 24 467
И аз не съм си прекарвала времето по площадките с децата. Основно сме се разхождали, а ако са искали да се люлеят - където видим люлки и пързалки - там. Не ми е бивало никога цел да се запознавам и сприятелявам с разни хора по такъв повод. Като се заговорим - заговорим. Като се засечем - хубаво.
Обсъждане на зъбки, памперси, дрешки и т.н. - мерси, не само,че съм минавала без тях, но са ми били и дразнещи теми за разговор. Може да се обърне внимание, разбира се, но в такива компании когато това стане основно, изпушвам и отпушвам.
Социализацията става след 3 годишна възраст, впрочем. Не си лъжете главите, че преди това бебетата имат непременно нужда от детска компания.

# 54
  • Мнения: 2 052
Бебето е все още във възраст, когато има нужда от активно общуване и стабилна връзка с родителите си. Тя ще му послужи като основа за изграждане на бъдещите му взаимоотношения с деца и възрастни. Ходете си по всички паркове и градинки, където ви е хубаво, играйте си. Нека то спонтанно инициира контакт с друго дете на площадката и да се заиграят по свое желание - ако и когато пожелае.  Спомни си как едно време не всички деца на приятелите на твоите родители са ти били еднакво приятни и интересни, ако въобще.

Помисли какво предизвиква реакцията ти - остричка е, а е спрямо сравнително банална ситуация. Хората са свободни да се виждат във всякакви конфигурации без да е задължително това да е конретно насочено към теб и с цел да те обиди. Ако си убедена, че е демонстрация спрямо теб, не бързай да прехвърляш причините върху дрехите на детето. Звучиш като да не се справящ добре с отхвърляне, дори когато идва от хора, които значат сравнително малко в живота ти като цяло. Помисли как ще научиш детето си да се справя с такива ситуации в бъдеще, защото те са неизбежни, а децата учат от пример, независимо какво им казваш. Ако го убеждаваш, че му завиждат, няма да му направиш услуга.

# 55
  • Мнения: 19 227
На мен пък ми е интересно да обсъждаме зъбки, памперси, пюрета, хранене, ходене, болести, ваксини и пр. Все пак основно с това ми е изпълнен животът понастоящем. И мисля, че повечето майки, особено на първо дете, живо се интересуват от подобни теми. Дали ще е с майките по площадките обсъждане, или с роднини, или ще чете и пише в бг-мама, или някакви статии и групи във фб, особена разлика не виждам. Не се знае откъде можеш да научиш нещо ново и то точно в момента, когато ти трябва. Спомням си, че детето ми, като беше на месец и половина, и бяхме в болница, как я извеждах в двора на болницата на чист въздух. Изведнъж се разрева дотам, че някакъв спазъм получи, дъх не може да си поеме, посиня, ужасих се, викам си, докато я кача до отделението да питам някой от персонала,ще се задуши. До мен имаше една циганка с дете, каза ми да духна силно в лицето на бебето и се оправи. За зъби съм сравнявала, защото на моето много късно започнаха да му никнат, памперси съм обсъждала, че не искам да пробвам всяка една марка на пазара, за идеи. След това пак се е случвало, помага ѝ. Беше на няколко месеца и като сме излизали на площадката, виждах някои деца, които се опитваха да ходят на пръсти, питала съм защо така. И аз съм сравнявала за нещо, особено като се притесня, че може нещо да не е наред с моето дете, нормално ми се струва.

Моето още е далеч от 3-годишна възраст, но определено се усеща, че търси другите деца.

# 56
  • Мнения: 18 746
Както писах - моята е много общителна, търси деца, има приятели далеч преди да наближи 3 г. Simple Smile Най-щастлива беше, когато ходеше на ясла - заради многото деца.

# 57
  • Мнения: X
Според мен не е задължително всички майки с деца на една възраст и от един квартал да са приятелки. Аз лично отбягвам някои, защото стават малко досадни и решават че едва ли не трябва да сме първи приятелки само заради бебетата. Даването на акъл също ме дразни мен лично. Случвало ми се е примерно да ми кажат, ама студено и е или ама тя е гладна, моето така прави като му се яде и т. н. А има и някои които рвшават че щом веднъж сте се засекли на площадката или в парка и вече трябва да си организирате срещи всеки ден. Аз съм от тези с бирите и цигарите, та може и да има такива които мен не ме харесват. Като цяло излизам да си разходя детето, не да се сприятелявам. Но това е лично мое виждане, може и за някои да не е правилно.

# 58
  • Мнения: 502
Явно си младичка, с първо дете и още се впечатляваш Simple Smile

Сама съм си разхождала и трите деца. Понякога е скучно, но пък си спестявам подобни селски изпълнения.
Сега има парк точно под прозореца ми. Излизаме, големите ми деца си игарят с другите деца (понякога се събрат и 50 деца, най-малките по 4-5г, големите 16-17г).  През деня децата са сами, майките излизат късния следобяд, но по групи спрямо народността. 2-3пакистанки, 4-5 албанки, голяма група арабки.
Аз си седя сама, тоест не седя, тичам по бебето.
Поздравявам се с другите, но не водим разговори. Само с една баба рускиня и с една сръбска циганка разменям по няколко изречения. Предполагам, че заради сходните култури ми е по-лесно да се прекърша и да обеля няколко думи.

Та мисътта ми е, че всеки си търси компания според езика. Приеми, че с тези двете жени нямате общ език и толкоз Simple Smile

# 59
  • Мнения: 25 846
Сетих се и друго. Аз лично се дразня когато някоя майка започне да ми налага мнение. По всякакви теми. Примерно : "о, аз само хомеопатия ползвам, моето дете не е пила антибиотик, а е на 3!"
или "о, ама вие сте още с памперс?! Ние го махнахме на годинка!"
...."как ще я пускаш на ясла,та те там не ги гледат!"

и т.н.
ех такива майки и аз ги отбягвам. Предпочитам да си говорим за филми, книги, вино или мъже от колкото за коя колко по супер майка е.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт