Преживяно ІІ част

Божееее какви хора има...
от последната ми котка "още ми държи топло", макар преди 2 години да я подарих...
обале никога не бих я иzхвърлила ...еле пък посред zима...
това е нечовешко

Малко криворазбрано си схванала постинга ми. Не разказвам неприятни неща, които са ми се случвали. Описвам манталитета на едно народонаселение, който съм видяла от очите на човек, който прекарва деня си изключително и само с децата си - у дома и навън на улицата. Това промени възгледите ми или по-скоро ги изгради. Три години и отгоре в такова положение са доста дълъг период и започваш да виждаш неща, които в "офисното" си еждневие пропускаш или просто не обръщаш внимание. А това, че не можем да направим нищо за тяхното подобряване, е най-вероятно в основата на пораженческия ни дух. Аз вярвам в аз-а, в приноса на индивида, в това, че нещата зависят именно от всеки един от нас по един или друг начин. "ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ" не е достатъчно, за да не участвам в него.

И аз подарих милия си котарак, с когото живях десет години, два месеца преди да се роди големият. Оказа се, че сме алергични и се притеснихме за бебето. И на мен още ми е криво

Не разбирам връзката с моя постинг?!

А за отказването да се върна в България?! Че кой е казал, че се отказвам? Че аз си строя къщата там. Освен това от разстояние много по-трудно бих помогнала на страната си, честно казано. Там поне мога да давам някакъв личен пример, нали?

Благодаря, че ми поясни. Аз пък си мислех, че се оплакваш, а то било констатация   Е...и аз доста време прекарах в къщи покрай детето и не съм гледала през призмата на "офисното" ежедневие, само едно не разбрах- защо си строиш къща на толкова лошо и мрачно място?!
Уж вярваш в аз-а и приноса му и т. н, а в същото време "констатациите" ти са само в сиви и черни тонове. Това какво говори???Или светогледа ти е повреден или се опитваш да внушаваш моментните си песимистични идеи и на нас( ПМС?Следродилна депресия?).
Като не ти харесва в БГ, махни се от там, но не си затваряй очите за хубавите неща, ако имаш очи за тях да ги видиш, защото ако наистина беше участвала в ЖИВОТА, щеше да се наслаждаваш на хубавите неща в него, а не да се фокусираш над лошите. Въпрос на житейска философия.

П.С: Да се върна ли да направя фонетичен разбор на твоя постинг?!

Ebasi gadovete a yj ama dryjestvo za zashtita na jivotnite mamka im               mi zashto te ne si iztragnat texnite notki.

soryy ama se iadoasax

Не съм си ходила вaв бг от години и не ми се връща там нямам никого и не ми се бие път за нищо, може би някой ден но несега. Но това не ме кара да плюя българското и прочее, не мога да разбера как може да се отхварлят хубавите неща за сметка на черните и защо си мислят хората че във чужбина е рая и сичко е ок и тук и в бг и на сялото земно кълбо има и хубаво и лошо това е според мен за съжаление.

Не виждам смисъл в тези спорове. В крайна сметка няма по-прав. Всеки си има своята България,своята Чужбина, своите спомени, своите мечти. Всеки има за какво да тъгува и на какво да се радва, за какво да плаче и на какво да се смее...
И не на последно място всеки има право на мнение...
Така, че всеки да си живее живота, на неговото си "място под слънцето", а то стопля всички ни  ...
Весели празници!

Така е. И аз не бих изхвърлила животинче.
Ако толкова не се спогаждаме (което не ми се е случвало досега), или има причини, които ме принуждават да се разделя с него - има много начини - да го подаря на добри хора, да го дам в приют за животни...
Ама хората не сме еднакви.
Добре, че се намериха добри стопани за това нещастно същество (Арчи), които го взеха и се грижат за него много добре.

Иначе и аз имах преди години едно коте, от което ми държи влага още , такива бели и поразии правеше. Чудо!
Един приятел -  поп в църквата до нас - го водеше често там да играе с други котета и то просто не пожела да се върне при нас.
Вземех ли си го, то през тераса, по улука и право в църквата при другарчетата. То си беше дивак, попадна си в естествената среда.

Да ме извини авторката на темата за разводняването.

Извинете, че се намесвам във вашата тема. Но много болно ми стана. Ужасно. Почуствах се захвърлена в най-долния кръг на ада, без право на обжалване. И не мога да се съглася с това.
Черно и бяло има навсякъде под света. Не е честно едно такова изявление Деметра. Не искам да те нападам. Просто искам да ти кажа, че съществува и друга страна - майки, грижещи се за децата си не само стационарно, шофьори, които спират на пешеходна пътека, хора, които ти помагат с количката или те пускат пред опашката, усмихвайки се. Живяла съм в различни градове на БГ. Има всякъкви хора. Но сърдечните, които аз съм срещала са повече. Съжалявам, че при теб не е било така.
Всеки си търси местенце, където бялото е повече лично за него.  Не може да се отрича така категорично.  Желая ти да срещнеш повече добрина, където и да си.
От майка, която разхожда детето си в български паркове и по български улици. Където има черно, но бялото е неделима част от пейзажа.

Аз лично много съжалявам, че дъщеря ми няма да има истинско детство, няма да знае какво е дама, народна топка, жмичка. За нея най-готините моменти от деня са пред телевизора или компютъра. Няма как да я пусна да си играе пред блока, едно защото няма други деца навън и друго - пред съседния блок продават наркотици.[/quote]

Ooo, съвременните български деца не са по-различни от западните. Може дамата, жмичката и т.н. да е останала в някое по-малко градче или селце, но и това ме съмнява. Детството на децата е много по-различно от нашето.


Относно за България- за съжаление има 2 Българии. Едната е хубавата за едни, а другата лошата. Би ми се искало моята да е първата. Само дето понятието хубава стига амо до природата.
Никога не съм искала да е втората. Но тя , чрез определена прислойка хора, ме накара да осъзная, че за 4 години се превърна в кошмар. Не заради недостъг на пари или невъзможност за работа. А заради корупция, алчност и злоба. Видях колко безпомощни могат да бъдат някои хора, колко властни могат да бъдат други. И с мръсотията се свиква, и с неуредици и с безкрайните битови неприятности. НО не се свиква с това да те тъпчат, да те унижават, да те принуждават или пък да те карат да се чувставаш безпомощен. Най-гадното е, че дори избягал от това на 2300 километра, те свива сърцето, пълнят ти се очите със сълзи и се чувстваш пак безпомощен. Защото положението 4 години си е едно и също и няма светлинка в тунела. Който не го е изпитал не знае за какво става въпрос.....

Преди да се изказваш така остро поне виж къде се намира Загреб....

Личните нападения на голяма част от присъстващите по темата напълно потвърждава всичко, което казах. Особено ясно изразено е нарушаването на личното пространство, невежеството и неграмотността, както и явното неумение на повечето хора да четат.
Жалко наистина, че има хора, които не знаят поне европейските столици, столици на кои държави са!
Нямам никакво намерение да продължавам да пояснявам, особено, вече изказани лични факти и история, да не говорим за неизказаните.  
Това, което направих е да напиша за чувствата и преживяванията си, в момент, в който усещам, че тези реалистични впечатления започват да ми се изплъзват, поради простата прична, че вече не съм в страната си, макар и само за ограничен период. Мисля че с повечето от вас точно така се е случило. Удивена съм колко бързо става това. Радвам се, че улових този кратък миг. Затова и поместих постинга в отделна тема.  
Благодаря не само на съмишлениците, но и на тези, които са успели да изкажат различни гледни точки, без да нарушават личното пространство на другия и да потвърждават натрупаните ми дотук впечатления. Това показва, че има искрица надежда!

ЗаЩо трябва да има толкова злоба и отхвърляне на вси4ко разли4но от собственото мнение. Мисля, 4е понякога заядливия тон на някои от постингите компрометира предварително възможността за диалог...
Деметра, разбирам напълно 4увствата ти и ги споделям от4асти, макар и да не съм напълно съгласна с написаното от теб  
Намирам и много то4ки съвпадаЩи с моето ли4но мнение и в другите постинги, но съм категори4но против заяждането на дребно  
Пожелавам на вси4ки весели празници и нека среЩите ни тук във форума да са повод за приятни емоции    -mas: