- Публикувана: 18 авг. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2006, 09:37 ч.
Кога ви дойде за първи път?
Дойде ми на 16 год. за пръв път.Ем бях подготвена ама не очаквах,че посред нощ ще съм свита на две от болки в корема. 
И на мен на 16 ми дойде на рожденния ден на една моя приятелка
,без грам болка,всъщност никога не разбирам,че ще ми идва,знам си датата,но предвестник нямам,не ми и трябва 
Дойде ми на 11, бях на гости на баба ми в Германия през лятната ваканция. Та събудих се и усетих че ми е мокро, помислих си че съм се напикала 
. Отидох в тоалетната и като видях толкова кръв си помислих че умирам, въпреки че занех за М. Ревах много и непрекъснато казвах на баба ми "сега децата няма да искат да си играят с мен" Имах чуството че съм белязана и че ми личи от 100 км. 
. Отидох в тоалетната и като видях толкова кръв си помислих че умирам, въпреки че занех за М. Ревах много и непрекъснато казвах на баба ми "сега децата няма да искат да си играят с мен" Имах чуството че съм белязана и че ми личи от 100 км.
На 12 г, бях 6 клас.Майка ми не ми беше говорила за това.Тогава баба ми беше в болница,отидохме да я видим с баща ми,а през това време докато съм ходила и си ми е текло....прибираме се у дома,отивам да пикая и като поглеждам,ужас, цялата в кръв ,мазало гащи,дънки/добре,че баща ми не беше забелязал щях да умра от срам/.Тичам бързо в спалнята,майка ми там,рев страшен,почнах да си мисля разни неща,че ми има нещо и тем подобни, ама майка ми тогава ме успокои и обясни......та така.Затова майките на момичета трябва да им обясняват по-рано,нищо,че и в училище се учи....друго си е.
Попълних 12г, но беше 2-3 месеца преди да ги навърша.
Чувствах се странно, но не защото не знаех какво става, а защото просто не очаквах да се случи толкова рано.
Отначало трудно свикнах с превръзките, а и говорим за края на 93та година - сещайте се за какъв "богат" асортимент по аптеките говоря...
Иначе смятам, че го приех спокойно. Майка ми може и да се е притеснявала да ми обяснява всички тези неща, понеже нейната майка е много по-консервативна, но пък като знаеше колко обичам да чета книги, ми подари една много хубава книга (не помня вече точното заглавие) и от нея се информирах доста подробно. Така че бях подготвена за това, че ще имам цикъл и т.н., но не очаквах да започне в толкова ранна възраст.
Чувствах се странно, но не защото не знаех какво става, а защото просто не очаквах да се случи толкова рано.
Отначало трудно свикнах с превръзките, а и говорим за края на 93та година - сещайте се за какъв "богат" асортимент по аптеките говоря...
Иначе смятам, че го приех спокойно. Майка ми може и да се е притеснявала да ми обяснява всички тези неща, понеже нейната майка е много по-консервативна, но пък като знаеше колко обичам да чета книги, ми подари една много хубава книга (не помня вече точното заглавие) и от нея се информирах доста подробно. Така че бях подготвена за това, че ще имам цикъл и т.н., но не очаквах да започне в толкова ранна възраст.
Аз бях на 15 когато дойде Лелята за първи път - малко преди Бъдни вечер беше. Бяхме на гости в София(аз съм Плевенчанче и по това време само гостувахме, по-късно се преместих да живея тук) на близки роднини и си спомням, че се разхождахме по "Стамболийски". Влизахме в някаква книжарница, когато усетих, че ми е някак странно разположението.
Връщаме се ние и тогава установих. Нашите и роднините бяха в кухнята, лафеха си нещо, а аз - понеже не ме е боляло, дори не знаех точно какво е - влизам и най-демонстративно казвам на майка ми, че имам нещо на гащите, да дойде да провери. Голям цирк беше. Мама тича до аптеката да ми вземе превръзки, а 1 година по късно, на 16-тия ми Рожден ден, когато "станах жена за втори път", демек загубих девствеността си, започнах да използвам тампони, та и до днес, защото съм мноооооого доволна от тях.
Тя така и разбра майка ми, че вече не съм девствена, всъщност - видяла ми тампоните на леглото, докато съм се къпела. И без да искам да разбира баш така, така се получи...
Не ме е било срам когато ми дойде за първи път, просто щото не бях особено наясно какво точно се случва, за да ме е срам...
Връщаме се ние и тогава установих. Нашите и роднините бяха в кухнята, лафеха си нещо, а аз - понеже не ме е боляло, дори не знаех точно какво е - влизам и най-демонстративно казвам на майка ми, че имам нещо на гащите, да дойде да провери. Голям цирк беше.
Мама тича до аптеката да ми вземе превръзки, а 1 година по късно, на 16-тия ми Рожден ден, когато "станах жена за втори път", демек загубих девствеността си, започнах да използвам тампони, та и до днес, защото съм мноооооого доволна от тях. Тя така и разбра майка ми, че вече не съм девствена, всъщност - видяла ми тампоните на леглото, докато съм се къпела. И без да искам да разбира баш така, така се получи...
Не ме е било срам когато ми дойде за първи път, просто щото не бях особено наясно какво точно се случва, за да ме е срам...
На 12г. 
Не останах очарована.
Не останах очарована.
дори си поплаках ден-два, незнаех как трябва да го приема, въпреки че всички баби, лели и майка ми бяха щастливи
бях на 14 години и въпреки че ми се случи сравнително късничко, не мисля, че бях подготвена както трябва от майка ми. това съм го отчела като нейн пропуск и ще се опитам да не повтарям грешката й, макар че аз пък имам син...... наистина мисля, че децата узряват по-рано в днешно време обаче, така че...... кураж, майки на девойки!!!!! 