- Публикувана: 18 авг. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2006, 09:37 ч.
Кога ви дойде за първи път?
Интересно ми е, това е тема обсъждана доста пъти в Нашите деца, всъщност не кога се е случило с нас, а кога се случва на децата ни, Димана сега е почти на 8 години и темата на Анушка (дано и чета ника правилно, ме провокира), защото и аз си задавам разни въпроси.
Твърди се, че децата в днешно време съзряват хормонално по-рано, от колкото ние(старото поколение
) и за това ми е любопитно, каква статистка можем да направим, на известно количество зрели хора (това е и повода да я пусна в Клюкарника, тук сме си всички, кой явно, кой не толкова 
).
На ясно съм, че първата менструация е фактор зависещ от наследствеността на гените, от моя страна Димана е облагадетелствена, защото аз бях споходена от реалността във вид на менструация едва на 14, а цикълът ми се нормализира и стана редовен чак на 15, от което в никакъв случай не се оплаквам. От друга страна, в родата на мъжа ми тези неща се случват доста по-рано и въпросът опира до доминиращ ген, с това излияние се опитвам да обясня вълнението ми от статистически данни и също така, как го приехте, когато ви се случи в много ранна възраст.
Надявам се да не последва, някакъв отчет в стил на изброяване на числа, интересно ми е какви са първите ви спомени за това събитие
Твърди се, че децата в днешно време съзряват хормонално по-рано, от колкото ние(старото поколение
) и за това ми е любопитно, каква статистка можем да направим, на известно количество зрели хора (това е и повода да я пусна в Клюкарника, тук сме си всички, кой явно, кой не толкова ). На ясно съм, че първата менструация е фактор зависещ от наследствеността на гените, от моя страна Димана е облагадетелствена, защото аз бях споходена от реалността във вид на менструация едва на 14, а цикълът ми се нормализира и стана редовен чак на 15, от което в никакъв случай не се оплаквам. От друга страна, в родата на мъжа ми тези неща се случват доста по-рано и въпросът опира до доминиращ ген, с това излияние се опитвам да обясня вълнението ми от статистически данни и също така, как го приехте, когато ви се случи в много ранна възраст.
Надявам се да не последва, някакъв отчет в стил на изброяване на числа, интересно ми е какви са първите ви спомени за това събитие
На мен също ми дойде на 14 , бях седми срещу осми клас. Беше август и бях в чужбина. Помислих си, че смяната на климата е ускорила процеса, защото се чувствах малко по-различно от колкото в България. Мама ми беше разказала, но все пак се стреснах малко, защото тъкмо ми бяха купили нова рокля, която много харесвах, бяхме на гости във вуйчо и вуйна . Съответно роклята се изцапа, а аз нямах какво друго да облека. Мама и вуйна само се усмихнаха и не си спомням какво ми дадоха да облека докато мама ми изпра петното и понеже беше август и не беше мокра цялата рокля, а само на изцапаното място- изсъхна бързо и пак си я облякох.
Аз се опитвам да подготвям Димана с подробности, разяснявам всичко директно, но ми е пределно ясно, нея колко я интересува това в момента 
, през едното ухо влязло, през другото излязло . Не зависимо, че знаех всичко, се притеснявах от случващото, да нормално е, да на всеки се случва, но е ужасно да се разбере видимо. Всъщност това си важи и до ден днешен, май за цял един определен период си оставаме обвързани със страха някой продукт (дамска превръзка, тампон) да не ни издаде .
Но честно казано самата аз, не се чувствам подготвена, когато дъщеря ми е на 10 (това е наследството от баща й), да има редовен цикъл, всъщност ужасявам се от тази мисъл, което не означава че тя няма да го приеме, като нормална даденост, ама аз да си кажа.
, през едното ухо влязло, през другото излязло . Не зависимо, че знаех всичко, се притеснявах от случващото, да нормално е, да на всеки се случва, но е ужасно да се разбере видимо. Всъщност това си важи и до ден днешен, май за цял един определен период си оставаме обвързани със страха някой продукт (дамска превръзка, тампон) да не ни издаде . Но честно казано самата аз, не се чувствам подготвена, когато дъщеря ми е на 10 (това е наследството от баща й), да има редовен цикъл, всъщност ужасявам се от тази мисъл, което не означава че тя няма да го приеме, като нормална даденост, ама аз да си кажа.
Бях на 14.
Дано и Бети я споходи това "щастие" някъде по това време, въпреки че се съмнявам
Ако е истина, че децата съзряват вече по рано, може съвсем скоро да го очаквам.
Когато на мене ми дойде за първи път бях уплашена и притеснена, но не защото не знаех какво се случва, а защото ме беше срам да кажа на майка ми. Никога до 14-та ми година не беше отваряла дума за това.
За разлика от нея обаче, аз отдавна съм разяснила на моята щерка как стоят нещата и за нея това вече е нещо съвсем нормално.
Проблема при нея е не че няма да е подготвена или засрамена, а че явно смята менструацията за нещо страхотно и иска да и се случи възможно най-скоро. Само ме кара да и купувам мини превръзки, защото били като за нея
Дано и Бети я споходи това "щастие" някъде по това време, въпреки че се съмнявам
Ако е истина, че децата съзряват вече по рано, може съвсем скоро да го очаквам.Когато на мене ми дойде за първи път бях уплашена и притеснена, но не защото не знаех какво се случва, а защото ме беше срам да кажа на майка ми. Никога до 14-та ми година не беше отваряла дума за това.
За разлика от нея обаче, аз отдавна съм разяснила на моята щерка как стоят нещата и за нея това вече е нещо съвсем нормално.
Проблема при нея е не че няма да е подготвена или засрамена, а че явно смята менструацията за нещо страхотно и иска да и се случи възможно най-скоро. Само ме кара да и купувам мини превръзки, защото били като за нея
помолих мама да не казва на баща ми - СРАМ, а за какво да ме пита човек - ЧОВЕЩИНКА 
Татко беше в командировка в този ден и аз го чаках още на вратата и му се хвърлих на врата, за да се похваля. Той пък се просълзи... 
На мен ми дойде на 11 години и 4 дни! Не се стреснах, защото /по инициатива на баща ми/ майка ми демонстрираше всеки път, че и е дошло! Пред мен си сменяше и превръзките! Явно е било успешно съчетание с цялата информация за половото съзряване, която получих от татко! И всички мои съученички споделяха после само с мен! Приятелката ми кри 2 години от майка си, защото я беше срам!
В седми клас (на колко съм била тогава- на 14 
).
Не съм се уплашила, мама ми беше казала и ми беше дала да чета някакви книги за ограмотяване по случая.
Приех го съвсем нормално, не съм си мислела, че умирам или нещо подобно. Само ме беше срам от татко, защото усещах, че мама му е казала и той ме гледа странно(най-вероятно съм си въобразявала
).
Спомням си, че постоянно ходех да си сменям превръзката дори без да се налага, за нула време на мама запасите свършиха и тя ме светна, че не се прави точно така.
).Не съм се уплашила, мама ми беше казала и ми беше дала да чета някакви книги за ограмотяване по случая.
Приех го съвсем нормално, не съм си мислела, че умирам или нещо подобно. Само ме беше срам от татко, защото усещах, че мама му е казала и той ме гледа странно(най-вероятно съм си въобразявала
).Спомням си, че постоянно ходех да си сменям превръзката дори без да се налага, за нула време на мама запасите свършиха и тя ме светна, че не се прави точно така
. 
на 12. въобще не знаех за какво иде реч. майка ми явно беше отложила образователния разговор за по-късно. аз реших, че умирам, но понеже брат ми имаше гости, не споделих. легнах на леглото и си качих краката на стената, за да ми изтича по-бавно кръвта 
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
Не се стреснах, защото /по инициатива на баща ми/ майка ми демонстрираше всеки път, че и е дошло!
И моята майка беше възприела този образователен подход
+ няколко книжки за момичета + туй онуй от улицата - знаете как е. Бях на 13, началото на седми клас.
Само че сега като чета отговорите за по-късното идване си спомням една случка.
В първия час по физическо на 8 клас (на практика подготвителен в гимназията) медицинската сестра на училището дойде при нас, строи всички момичета и каза: "Която още няма цикъл - две крачки напред". Никоя от нас не помръдна
и тя продължи: "Добре, значи в този клас нямаме проблеми".Този спомен ме навежда на мисълта, че на 14-15 години максисиум се е очаквало всички да имат цикъл. По-късно идване се е смятало "за проблем"
.А за по-младото поколение - знам от сестра ми (по-малка е със 7 години), че в 6-ти клас всичките й съученички вече имаха цикъл.
на 12. въобще не знаех за какво иде реч. майка ми явно беше отложила образователния разговор за по-късно. аз реших, че умирам, но понеже брат ми имаше гости, не споделих. легнах на леглото и си качих краката на стената, за да ми изтича по-бавно кръвта
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
Мен пък ми дойде най-късно от всички приятелки-на 16
На 12. Не бях подготвена от майка си какво е точно, но малко преди това бях гледала филм на тази тема. И като че ли имах малко страхове дали ще ми се случи и на мен. Така, че го очаквах едва ли не с нетърпение и когато се случи бях донякъде горда и много развълнувана. Веднага казах на майка ми, докато сестра ми кри и от двете ни първите няколко месеца.
На 9, малко след като завърших втори клас.
Майка ми сигурно е мислела, че ми е рано и бях съвсем неподготвена.
Още ходех с гипс и патерици след ортопедична операция. Ревах и истеризирах няколко часа, пишейки че не искам пак да ходя в болница. Изобщо не вярвах, че било нормално и ставам жена. Месеци преди това пак ме успокояваха, че всичко е наред точно преди да ме заведат в операционната.
Това ще си остане един от най-кошмарните дни в живота ми.
Щерката е на 8. Вече е запозната. Дори съм й показвала как да си слага дамски превръзки.
Майка ми сигурно е мислела, че ми е рано и бях съвсем неподготвена.
Още ходех с гипс и патерици след ортопедична операция. Ревах и истеризирах няколко часа, пишейки че не искам пак да ходя в болница. Изобщо не вярвах, че било нормално и ставам жена. Месеци преди това пак ме успокояваха, че всичко е наред точно преди да ме заведат в операционната.
Това ще си остане един от най-кошмарните дни в живота ми.
Щерката е на 8. Вече е запозната. Дори съм й показвала как да си слага дамски превръзки.
десетина дена преди 11 ми рожден ден. беше много неочаквано и се бях постреснала. моите приятелки в училище пък бяха крили от мен и ми казаха чак когато и аз им споделих.
бях с много тежък и нередовен цикъл и това ми промени коренно живота - не можех да отида на лагер или въобще някъде с класа - идваше ми когато си иска и беше по 10 дни. ужааас.
любопитното е само, че ми дойде на деня когато е бил термина на майка ми /аз съм родена след него/ и на много от моите приятелткки им беше дошло около рожденните им дни.
сега като чета тук, че има толкова много момичета с ранна менструация се успокоявам. все си мислех че съм била твърде преждевременно развита.
бях с много тежък и нередовен цикъл и това ми промени коренно живота - не можех да отида на лагер или въобще някъде с класа - идваше ми когато си иска и беше по 10 дни. ужааас.
любопитното е само, че ми дойде на деня когато е бил термина на майка ми /аз съм родена след него/ и на много от моите приятелткки им беше дошло около рожденните им дни.
сега като чета тук, че има толкова много момичета с ранна менструация се успокоявам. все си мислех че съм била твърде преждевременно развита.
На 10 януари 1987г(на 11 г)-бях като попарена 
.Майка ми не ме беше подготвила за този момент 
.Чувствах се ужасно,тичах към банята час през час и не знаех какво ми става-помислих ,че съм болна ... Спомням си гадния лигнин,който дори не знах как да сложа... Татко беше много горд,когато майка му каза,а аз умирах от срам!
.Майка ми не ме беше подготвила за този момент .Чувствах се ужасно,тичах към банята час през час и не знаех какво ми става-помислих ,че съм болна ... Спомням си гадния лигнин,който дори не знах как да сложа... Татко беше много горд,когато майка му каза,а аз умирах от срам! 
На 14,5 години. Приех го с огромна радост,защото на всичките ми съученички и приятелки им беше дошъл мензисът доста по рано (поне година). Майка ми ме беше подготвила,но тъй като е голяма паника вече беше решила, че нещо ми има и щеше да ме води на лекар. Може би е трябвало,защото цикъла ми се нормализира чак на 19 , от 21 до 25 пиех противозачатъчни , след това пак беше нередовен и 2 години се мъчих да забременея. От деня в който ми дойде за първи път, до преди забременяването ми винаги първите два дни е изключително болезнен (повръщане,диария,ужасни болки) и не мога да мръдна от леглото Сега вече е чувствително по-добре (поне мога да се движа ) и ми минава за 4 дни. Е това е, споделих, но бая дълго стана
Сега вече е чувствително по-добре (поне мога да се движа ) и ми минава за 4 дни. Е това е, споделих, но бая дълго стана 
В 4-ти клас, но не знам дали на 10 или 11. Бях виждала майка ми в състояние на гадни болки, но не съм си давала много сметка за какво става въпрос, а и тя не е по обясненията. Класната ми се подсмихваше, след като бях отсъствала 1 ден. Никога не разбрах дали майка ми й е казала или тя се досещаше. Спомням си, че подреждах коледната украса в класната ни стая и се чувствах гадно. Още по-гадно е, че болките явно са наследствени, въпреки че понякога са страшни, а друг път поносими. В интерес на истината не ми пречи, но ако можех да пропускам първият ден щеше да е супер.
Днешните деца се развиват в това отношение по-бързо, заради храните, които са наблъскани с какво ли не.
Днешните деца се развиват в това отношение по-бързо, заради храните, които са наблъскани с какво ли не.
В края на 6-ти клас. Знаех, но бях ужасена от перспективата да ми се случва всеки месец - такъв период на нормализиране нямаше, редовно, веднага. Нямаше превръзки, беше много гадно с топчета лигнин, как да ги носиш, къде да ги прибираш...имам си неприятен спомен и още не ми се говори с дъщеря ми за това, а вече е на 7, но ми е трудно да започна темата.
На почти 12, на морето
Беше гадно и ме държа цяла седмица. Годината беше 1987, нямаше превръзки, само памук, абе... хич не се радвах!
Преди това една приятелка, по-голяма ми беше разказвала и казваше, че се случва на "почти всички момичета". А аз, глупачето се надявах да съм от изключенията, защото ми звучеше много неприятно.
Беше гадно и ме държа цяла седмица. Годината беше 1987, нямаше превръзки, само памук, абе... хич не се радвах!
Преди това една приятелка, по-голяма ми беше разказвала и казваше, че се случва на "почти всички момичета". А аз, глупачето се надявах да съм от изключенията, защото ми звучеше много неприятно.
На 11 години,бях много горда ,че съм станала жена
И на мен тогава и аз бях много горда, ама за какво ли? 
На 12 години, през лятната ваканция. Бях с баба и братовчед ми на село, един ден започна да ме боли ниско долу корема и като казах на бабата тя веднага се светна. Даде ми лигнин и аналгин. Майка ми ме беше подготвила и не ми направи голямо впечатление тогава. Даже когато се прибрах вкъщи бях забравила и след като майка ми ме попита (след като баба и е казала) си спомних. И мен ме беше срам дълго време от баща ми.
При мен цялата работа беше малко като комедия 
Понеже цял живот съм си била 'мъжко момиче', ама в най-буквалния смисъл, движех навсякъде с братовчед ми и неговата компания от 12 момчета и макар че бях единственото момиче, ритах топка не по-зле от тях, преследвах ги навсякъде - за риба, на игрището, на лов за жаби, за червеи, по язовирите на село нощем, където се къпехме с дрехите. Тия момчета в началото се дразнеха от мен (аз съм с 3-4 години по-малка от всички тях) но в крайна сметка ме приеха за приятел до гроб и дори до днес всеки един от тях е готов да скочи в моя защита при най-малкия знак за опастност.
Та, като навърших 13 започнах да наблюдавам странни изменения по тялото си... най-вече факт, че вече не мога при играта на футбол елегатно да поема топката с гърди - боляха ме и растяха Ужас Разбира се, това се случва лятната ваканция, през която 2 месеца и половина съм на село. Тогава за пръв път спрях да излизам толкова често с момчетата от компанията, срам ме беше! А те ми бяха като братчета всичките. Е, половин година по-късно едно от тези момчета ми лепна първата целувка, но това е друга история ))
Та ми дойде това паметно лято, когато бях закотвена на село с баба ми и двамата ми братовчеди, тогава на 15 и на 10 години. Аз бях на 13. Една вечер ужасно ме болеше корема, отиодх до тоалетната и.. изненада. Като ревнах, като събудих баба ми и й се изревах. Тя жената се видя в чудо, ама ми обясни ситуацията доста добре! И не можете да си представите какво ми даде да си сложа! ЛИГНИН ! За тези които не знаят какво е това, ще обясня, че това е материя като салфетка, но доста по-дебела и сравнително непромокаема,реже се и се слага без всякакви помощни средства за задържане върху гащите, затова много се изхлузва и е мноого неудобна! И аз не знаех изобщо как да я помоля да ми купи превръзки, срам ме беше. Слава богу, че майка ми дойде след 3 дни и ме спаси от по-нататъшен лигнинов ад!
Та така беше А иначе моя цикъл е адски болезнен. Първите два дни съм на някакви конски обезболяващи, иначе ми посиняват ръцете от болки и озвучавам блока от крясъци. И сякаш става все по-зле, ма ми казаха като родя щяло да се оправи... и сега чакам
Понеже цял живот съм си била 'мъжко момиче', ама в най-буквалния смисъл, движех навсякъде с братовчед ми и неговата компания от 12 момчета и макар че бях единственото момиче, ритах топка не по-зле от тях, преследвах ги навсякъде - за риба, на игрището, на лов за жаби, за червеи, по язовирите на село нощем, където се къпехме с дрехите. Тия момчета в началото се дразнеха от мен (аз съм с 3-4 години по-малка от всички тях) но в крайна сметка ме приеха за приятел до гроб и дори до днес всеки един от тях е готов да скочи в моя защита при най-малкия знак за опастност. Та, като навърших 13 започнах да наблюдавам странни изменения по тялото си... най-вече факт, че вече не мога при играта на футбол елегатно да поема топката с гърди - боляха ме и растяха
Ужас Разбира се, това се случва лятната ваканция, през която 2 месеца и половина съм на село. Тогава за пръв път спрях да излизам толкова често с момчетата от компанията, срам ме беше! А те ми бяха като братчета всичките. Е, половин година по-късно едно от тези момчета ми лепна първата целувка, но това е друга история ))Та ми дойде това паметно лято, когато бях закотвена на село с баба ми и двамата ми братовчеди, тогава на 15 и на 10 години. Аз бях на 13. Една вечер ужасно ме болеше корема, отиодх до тоалетната и.. изненада. Като ревнах, като събудих баба ми и й се изревах. Тя жената се видя в чудо, ама ми обясни ситуацията доста добре! И не можете да си представите какво ми даде да си сложа! ЛИГНИН ! За тези които не знаят какво е това, ще обясня, че това е материя като салфетка, но доста по-дебела и сравнително непромокаема,реже се и се слага без всякакви помощни средства за задържане върху гащите, затова много се изхлузва и е мноого неудобна! И аз не знаех изобщо как да я помоля да ми купи превръзки, срам ме беше. Слава богу, че майка ми дойде след 3 дни и ме спаси от по-нататъшен лигнинов ад!
Та така беше
А иначе моя цикъл е адски болезнен. Първите два дни съм на някакви конски обезболяващи, иначе ми посиняват ръцете от болки и озвучавам блока от крясъци. И сякаш става все по-зле, ма ми казаха като родя щяло да се оправи... и сега чакам 
na 12
помислих си че ще умра и извиках баба, тя смацафраца нещо за жените...
нищо не разбрах, освен че от сега нататък всеки месец и тн....
в онова време не беше много прието да се говори по темите , както и тези за птичките и тревичките.... та така, научих нещата в движение...
помислих си че ще умра и извиках баба, тя смацафраца нещо за жените...
нищо не разбрах, освен че от сега нататък всеки месец и тн....
в онова време не беше много прието да се говори по темите , както и тези за птичките и тревичките.... та така, научих нещата в движение...
На 14, чаках с нетърпение, дори по едно време си мислих, че нещо не ми е наред 
Хммм
май беше някъде..края на юни 2000г.
и аз много се радвах защото вече си мислех ,че няма да се случи и че съм болна от нещо тъй като на всичките ми приятелки вече се беше случило.Чак и на сестра ми,кояо е с 2 години по- малка.Ама сега като се замисля,че аз съм няла 14... значи си е било напълно нормално
Пък сега какво.. всеки месец с "памперс"
май беше някъде..края на юни 2000г.
и аз много се радвах защото вече си мислех ,че няма да се случи и че съм болна от нещо тъй като на всичките ми приятелки вече се беше случило.Чак и на сестра ми,кояо е с 2 години по- малк
а.Ама сега като се замисля,че аз съм няла 14... значи си е било напълно нормално Пък сега какво.. всеки месец с "памперс"
на 13 години. майка ми винаги е избягвала да води подобни разговори с мен и ме беше страх да и кажа, защото мислех, че ще ми се скара. после не смеех да и кажа, че са ми нужни по-големи превръзки от тези, които тя ми даде... доста тягостен период беше за мен
на едната ми сестра и дойде на 11 години, на другата на 10.
не ме боляло никога.
ако някога имам и дъщеря ще се постарая да бъде добре информирана и да не се чувства неудобно да споделя подобни неща с мен
на едната ми сестра и дойде на 11 години, на другата на 10.
не ме боляло никога.
ако някога имам и дъщеря ще се постарая да бъде добре информирана и да не се чувства неудобно да споделя подобни неща с мен
На 14 г. Бях в 7 клас. Мама ми беше говорила за това как ще стана жена , какво ще се случи и да не се притеснявам. Обяснявах и, че въобще не ме е страх и съм наясно.
Но когато една сутрин преди училище видях кафяво петно на гащите си се скъсах от рев.
Знаех, че това е краят , няма да играя повече на народна топка, да скачам на ластик и на федербал. Живота ми приключваше.Много ревах
Мама беше много горда, съобщи на татко ми, и даже ме закара с колата до училище. После майка ми съобщи на целия вход .
Но когато една сутрин преди училище видях кафяво петно на гащите си се скъсах от рев.
Знаех, че това е краят , няма да играя повече на народна топка, да скачам на ластик и на федербал. Живота ми приключваше.Много ревах
Мама беше много горда, съобщи на татко ми, и даже ме закара с колата до училище
. После майка ми съобщи на целия вход .
На 12год.-в шести клас.Бяхме на горско училище.Майка ми ме беше подготвила предварително,още от втори-трети клас ми слагаше превръзки в сака ,когато ходих по лагери и екскурзии.Спомням си,че бях много горда,защото" вече съм жена",и дори писах писмо но нашите ,защото ми дойде още на втория ден от горското.Като се прибрах майка ми викаше - "на мама малката женичка".
ваканцията между 6ти и 7ми клас
На 11 някъде видях капки на гащите. Развълнувах се и се обадих на майка ми, която се завърна по-рано от работа и тя развълнувана с 2 нови чифта гащи подарък по случая (който помни как се намираха неща по магазините на онея години, ще се сети ). Като видя, че само няколко капки, чак се ядоса жената.
После месеци - нищо, а по-после - нормален цикъл. Пак на 11 бях. Винаги ми е бил редовен.
А спомените ми са не особено приятни. По магазините - превръзки - найн; само лигнин. Ние - три жени в къщата... с лигнини между краците Гадост какая-то. Маман веднъж намери превръзки и от притеснение да не свършат, накупи 2 чувала. После се появиха по магазините по-хубави от грозните дебели соц-превръзки само с тънка лепяща лента по средата (икономия му е майката!) и останалите от чувалите превръзки дълго време се подмятаха в шкафа (ами ако внезапно пак настане криза за превръзки?!).
Като изключим това - нищо особено. Цикълът ми беше (и е) редовен като часовник и по-скоро продължителен. Веднъж (ще да съм била на 13-14) ми закъсня с 3-4 дена и леле Боже, бях ли притеснена! Хем знам, че няма как да съм бременна, хем си викам - ми я, Дева Мария няма-няма, ама е била хем девствена, хем бременна Каква съм била патица само Изключително много се зарадвах, когато ми дойде него месец.
Сестра ми имаше много болезнен цикъл и досега се превива първите два дена, та се радвам, че не е наследствено това.
Тъй то.
). Като видя, че само няколко капки, чак се ядоса жената.После месеци - нищо, а по-после - нормален цикъл. Пак на 11 бях. Винаги ми е бил редовен.
А спомените ми са не особено приятни. По магазините - превръзки - найн; само лигнин. Ние - три жени в къщата... с лигнини между краците
Гадост какая-то. Маман веднъж намери превръзки и от притеснение да не свършат, накупи 2 чувала. После се появиха по магазините по-хубави от грозните дебели соц-превръзки само с тънка лепяща лента по средата (икономия му е майката!) и останалите от чувалите превръзки дълго време се подмятаха в шкафа (ами ако внезапно пак настане криза за превръзки?!).Като изключим това - нищо особено. Цикълът ми беше (и е) редовен като часовник и по-скоро продължителен. Веднъж (ще да съм била на 13-14) ми закъсня с 3-4 дена и леле Боже, бях ли притеснена! Хем знам, че няма как да съм бременна, хем си викам - ми я, Дева Мария няма-няма, ама е била хем девствена, хем бременна
Каква съм била патица само Изключително много се зарадвах, когато ми дойде него месец.Сестра ми имаше много болезнен цикъл и досега се превива първите два дена, та се радвам, че не е наследствено това.
Тъй то.
Малко преди да навърша 12
Винаги е бил редовен, сравнително кратък (3 дни), но болезнен до такава степен, че съм припадала от болка. През последната година започна да ми закъснява и тъй като изследванията не показаха нищо, ми казаха, че вероятно е от настъпили сериозни промени в начина на живот, както и си беше.
Винаги е бил редовен, сравнително кратък (3 дни), но болезнен до такава степен, че съм припадала от болка. През последната година започна да ми закъснява и тъй като изследванията не показаха нищо, ми казаха, че вероятно е от настъпили сериозни промени в начина на живот, както и си беше.
На 10 януари 1987г(на 11 г)-бях като попарена .Майка ми не ме беше подготвила за този момент .Чувствах се ужасно,тичах към банята час през час и не знаех какво ми става-помислих ,че съм болна ... Спомням си гадния лигнин,който дори не знах как да сложа... Татко беше много горд,когато майка му каза,а аз умирах от срам!
.Майка ми не ме беше подготвила за този момент .Чувствах се ужасно,тичах към банята час през час и не знаех какво ми става-помислих ,че съм болна ... Спомням си гадния лигнин,който дори не знах как да сложа... Татко беше много горд,когато майка му каза,а аз умирах от срам! И аз на тази дата, само че 1995г.
Голям срам брах тогава, въпреки че бях подготвена. Не смеех да кажа на баща ми (майка ми му беше казала, сигурна съм). После свикнах, но си остана притеснението, че някое момче от класа може да забележи неразположението ми... 
Ауу,много плаках,много ме беше срам..много беше гадно...
Дойде ми на 1юни
-страшен подарък за Деня на детето, няма що/5 срещу 6 клас, на 12 години/.Аз играех с децата в двора на училището и бях с къса рокличка.Изведнъж ми се допишка и вкъщи видях,че има 'нещо',но си помислих ,че е изцапано и само се преобух.Излязох,играх си,все едно нищо не се е случило...по едно време идва баба ми и аз помислих,че ще ми се кара за нещо..А тя ме прибра,защото видяла за какво иде реч и седна да ми обясни...И да ме предпази от излагане пред всички с тази рокличка...
После ми беше супер неудобно с превръзките и си мислех,че всички забелязват,че ползвам...срам!
Дойде ми на 1юни
-страшен подарък за Деня на детето, няма що/5 срещу 6 клас, на 12 години/.Аз играех с децата в двора на училището и бях с къса рокличка.Изведнъж ми се допишка и вкъщи видях,че има 'нещо',но си помислих ,че е изцапано и само се преобух.Излязох,играх си,все едно нищо не се е случило...по едно време идва баба ми и аз помислих,че ще ми се кара за нещо..А тя ме прибра,защото видяла за какво иде реч и седна да ми обясни...И да ме предпази от излагане пред всички с тази рокличка... После ми беше супер неудобно с превръзките и си мислех,че всички забелязват,че ползвам...срам!
Ох, това беше много неприятно преживяване за мен. И сега като се сетя ми се доплаква.
Бях на 10 години и половина някъде. Не бях сигурна какво е, мислех, че може и да съм болна от нещо. Бях толкова уплашена, бях чувала за менструацията, но с приятелки си бяхме говорили, само догатки, никоя още не й беше идвало. Нямаше дори на кого да кажа - майка ми беше в болница бременна с брат ми и тежък тромбофлебит и се бореха за живота й. Нищо че бях дете, нищо не ми се спестяваше като информация. Баща ми почти не си идваше в къщи - или в болницата или на работа. И при целия този стрес и това ме сполетя. Сега като се замисля може и от стреса да е провокирано.
Бях на 10 години и половина някъде. Не бях сигурна какво е, мислех, че може и да съм болна от нещо. Бях толкова уплашена, бях чувала за менструацията, но с приятелки си бяхме говорили, само догатки, никоя още не й беше идвало. Нямаше дори на кого да кажа - майка ми беше в болница бременна с брат ми и тежък тромбофлебит и се бореха за живота й. Нищо че бях дете, нищо не ми се спестяваше като информация. Баща ми почти не си идваше в къщи - или в болницата или на работа. И при целия този стрес и това ме сполетя. Сега като се замисля може и от стреса да е провокирано.
Дойде ми на 16 год. за пръв път.Ем бях подготвена ама не очаквах,че посред нощ ще съм свита на две от болки в корема. 
И на мен на 16 ми дойде на рожденния ден на една моя приятелка
,без грам болка,всъщност никога не разбирам,че ще ми идва,знам си датата,но предвестник нямам,не ми и трябва
Дойде ми на 11, бях на гости на баба ми в Германия през лятната ваканция. Та събудих се и усетих че ми е мокро, помислих си че съм се напикала . Отидох в тоалетната и като видях толкова кръв си помислих че умирам, въпреки че занех за М. Ревах много и непрекъснато казвах на баба ми "сега децата няма да искат да си играят с мен" Имах чуството че съм белязана и че ми личи от 100 км.
. Отидох в тоалетната и като видях толкова кръв си помислих че умирам, въпреки че занех за М. Ревах много и непрекъснато казвах на баба ми "сега децата няма да искат да си играят с мен" Имах чуството че съм белязана и че ми личи от 100 км.
На 12 г, бях 6 клас.Майка ми не ми беше говорила за това.Тогава баба ми беше в болница,отидохме да я видим с баща ми,а през това време докато съм ходила и си ми е текло....прибираме се у дома,отивам да пикая и като поглеждам,ужас, цялата в кръв ,мазало гащи,дънки/добре,че баща ми не беше забелязал щях да умра от срам/.Тичам бързо в спалнята,майка ми там,рев страшен,почнах да си мисля разни неща,че ми има нещо и тем подобни, ама майка ми тогава ме успокои и обясни......та така.Затова майките на момичета трябва да им обясняват по-рано,нищо,че и в училище се учи....друго си е.
Попълних 12г, но беше 2-3 месеца преди да ги навърша.
Чувствах се странно, но не защото не знаех какво става, а защото просто не очаквах да се случи толкова рано.
Отначало трудно свикнах с превръзките, а и говорим за края на 93та година - сещайте се за какъв "богат" асортимент по аптеките говоря...
Иначе смятам, че го приех спокойно. Майка ми може и да се е притеснявала да ми обяснява всички тези неща, понеже нейната майка е много по-консервативна, но пък като знаеше колко обичам да чета книги, ми подари една много хубава книга (не помня вече точното заглавие) и от нея се информирах доста подробно. Така че бях подготвена за това, че ще имам цикъл и т.н., но не очаквах да започне в толкова ранна възраст.
Чувствах се странно, но не защото не знаех какво става, а защото просто не очаквах да се случи толкова рано.
Отначало трудно свикнах с превръзките, а и говорим за края на 93та година - сещайте се за какъв "богат" асортимент по аптеките говоря...
Иначе смятам, че го приех спокойно. Майка ми може и да се е притеснявала да ми обяснява всички тези неща, понеже нейната майка е много по-консервативна, но пък като знаеше колко обичам да чета книги, ми подари една много хубава книга (не помня вече точното заглавие) и от нея се информирах доста подробно. Така че бях подготвена за това, че ще имам цикъл и т.н., но не очаквах да започне в толкова ранна възраст.
Аз бях на 15 когато дойде Лелята за първи път - малко преди Бъдни вечер беше. Бяхме на гости в София(аз съм Плевенчанче и по това време само гостувахме, по-късно се преместих да живея тук) на близки роднини и си спомням, че се разхождахме по "Стамболийски". Влизахме в някаква книжарница, когато усетих, че ми е някак странно разположението.
Връщаме се ние и тогава установих. Нашите и роднините бяха в кухнята, лафеха си нещо, а аз - понеже не ме е боляло, дори не знаех точно какво е - влизам и най-демонстративно казвам на майка ми, че имам нещо на гащите, да дойде да провери. Голям цирк беше. Мама тича до аптеката да ми вземе превръзки, а 1 година по късно, на 16-тия ми Рожден ден, когато "станах жена за втори път", демек загубих девствеността си, започнах да използвам тампони, та и до днес, защото съм мноооооого доволна от тях.
Тя така и разбра майка ми, че вече не съм девствена, всъщност - видяла ми тампоните на леглото, докато съм се къпела. И без да искам да разбира баш така, така се получи...
Не ме е било срам когато ми дойде за първи път, просто щото не бях особено наясно какво точно се случва, за да ме е срам...
Връщаме се ние и тогава установих. Нашите и роднините бяха в кухнята, лафеха си нещо, а аз - понеже не ме е боляло, дори не знаех точно какво е - влизам и най-демонстративно казвам на майка ми, че имам нещо на гащите, да дойде да провери. Голям цирк беше.
Мама тича до аптеката да ми вземе превръзки, а 1 година по късно, на 16-тия ми Рожден ден, когато "станах жена за втори път", демек загубих девствеността си, започнах да използвам тампони, та и до днес, защото съм мноооооого доволна от тях. Тя така и разбра майка ми, че вече не съм девствена, всъщност - видяла ми тампоните на леглото, докато съм се къпела. И без да искам да разбира баш така, така се получи...
Не ме е било срам когато ми дойде за първи път, просто щото не бях особено наясно какво точно се случва, за да ме е срам...
На 12г.
Не останах очарована.
Не останах очарована.
дори си поплаках ден-два, незнаех как трябва да го приема, въпреки че всички баби, лели и майка ми бяха щастливи
бях на 14 години и въпреки че ми се случи сравнително късничко, не мисля, че бях подготвена както трябва от майка ми. това съм го отчела като нейн пропуск и ще се опитам да не повтарям грешката й, макар че аз пък имам син...... наистина мисля, че децата узряват по-рано в днешно време обаче, така че...... кураж, майки на девойки!!!!!
На 12 години.И при положение,4е ме бяха подготвили майка ми и леля ми стана много противно.
Слу4и се в голямото между4асие при следваЩ 4ас физи4еско,имахме у4ителка.Казах й,та тя беше първия 4овек,който разбра,освободи ме от 4ас,да си ида у нас.На майка ми казах,като се прибра от работа,тя пък уведомила вси4ко,Що е от женски пол в нашия род,бяха много Щастливи.
Слу4и се в голямото между4асие при следваЩ 4ас физи4еско,имахме у4ителка.Казах й,та тя беше първия 4овек,който разбра,освободи ме от 4ас,да си ида у нас.На майка ми казах,като се прибра от работа,тя пък уведомила вси4ко,Що е от женски пол в нашия род,бяха много Щастливи.
На мен ми дойде на 13 и половина...(7-ми клас) Един септември с баща ми бяхме да си купувам дънки за новата учебна година
Като се прибрахме с дънките пък майка ми, не си спомням по какъв повод, ми чете лекция как още даже не съм била съзряла, не съм се развила като жена и т.н.... След 1 мин. отидох до тоалетната и Оп! Съзрях набързо, хахахаха 
После видях, че имаше малко изцапано на дунките...новите
А иначе цикъла ми е супер редовен - от самото начало. Идва винаги навреме и климата не ми влияе....А също и никакви хапчета за забавяне или бързо протичане на цикъла
Като се прибрахме с дънките пък майка ми, не си спомням по какъв повод, ми чете лекция как още даже не съм била съзряла, не съм се развила като жена и т.н.... След 1 мин. отидох до тоалетната и Оп! Съзрях набързо, хахахаха
После видях, че имаше малко изцапано на дунките...новите А иначе цикъла ми е супер редовен - от самото начало. Идва винаги навреме и климата не ми влияе....А също и никакви хапчета за забавяне или бързо протичане на цикъла
На 13. Точно една седмица след като се роди големия ми племенник 
.
Не се уплаших, мама ми беш обяснила за нещата при жените (а и много исках и аз да съм като другите ми съученички - на всички вече МЦ им беше дошъл, а на мен - не ).
Няма да забравя, като ми дойде, как мама ми каза: "Добре дошла при нас, жените!". Да си призная - почувствах се много горда и важна .
. Не се уплаших, мама ми беш обяснила за нещата при жените (а и много исках и аз да съм като другите ми съученички
- на всички вече МЦ им беше дошъл, а на мен - не ). Няма да забравя, като ми дойде, как мама ми каза: "Добре дошла при нас, жените!"
. Да си призная - почувствах се много горда и важна .