Невъзпитана или просто етап от развитието!???

Извинявай, но едно 3-годишно дете е достатъчно голямо, за да разбира, когато му кажеш нещо.И съвсем не е задължително да направи точно обратното.По тази логика кога трябва да се започне с възпитанието?На 7г. , може би? И ако някое дете така се държи към моето всеки път и застрашава здравето му/ да не кажа живота му/- ами аз също няма да го долюбвам особено, нито ще си мълча, ако майка му не му направи забележка или не вземе мерки.Не става въпрос да го набие, има много други начини твърдо да му покажеш какво може и какво не. Има някои елементарни неща, които не се ли научат, докато е малко детето-после забрави! На такова дете как ще обясниш един ден, че това и онова не е редно и така не се прави, ако до сега тези неща са му разрешавани?Все пак не живеем в джунглата, за да разчитаме на закона "който оцелее" и от нас зависи какви ще са децата ни и как ще са възпитани.

Може пък да има нещо лично точно към твоето дете. Моя син се отнася по различен начин с децата.

Разликата не е толкова огромна.....моя син точно като бърка в очите, дере и щипе си изразява емоциите, но обектите на подобно изразяване сме аз, татко му, братовчедите и въобще близките.

и моят, само че ако не харесва дадено дете не му дава да пипа играчките му и не си играе с него, може да го обиди с дума, но няма да отиде да го малтретира.

 Да, справям се със ситуацията. Интересуваме другото дете, разбира се, защото сме близки и съм се занимавала с нея още преди да стана майка и смея да кажа, че имахме добри взаимоотношения. С майка й не мога да говоря за притесненията си, защото очевидно ще проличи неодобрението ми към начина, по който я възпитава! Тя не би приела съвети и аз не ги давам! Но самата тя ми сподели, че е говорила с директорката в детската ясла, ако има начин детето й да остане там и следващата година. Опасенията й са, че ако я изпрати в детска градина ще я бият по-големите!

 В крайна сметка въпросът ми беше към онези майки с тригодишни палавници, които могат да преценят по себе си и децата си дали такова поведение е етап или резултат от НЕвъзпитание. Аз за себе си имам отговор, но какво от това, все пак това е форум!

Не знам дали е подходящо да изразявам мнение, след като синът ми е на 2 г, и 3 м., но не ми се вижда много редно при тези обстоятелства да се оставя детето без забележка или друг вид намеса.
Боян разбира всичко, което му казвам и не смятам, че е агресивен. Въпреки това има моменти, в които си мисля, че е. Досега не е проявявал подобно отношение към други деца, но пък се тръшка в къщи, лежи по пода или се удря в мебелите и често посяга да ме удря, когато не получи това, което иска. Опитвам се да го науча само с думи и обяснения, но понякога не възприема. Веднъж ме удари по лицето и то доста силно. Не можах да се дръпна на време. Веднага посегнах и го плеснах по бузата. Той остана като втрещен, макар шамарчето да беше леко. Попитах го:"Боли ли?" А той доби физиономия за рев: "Боли". Продължих:"Видя ли сега как се чувствам аз? И мен така ме боли. Ще удариш ли пак?". Отговорът беше "Не" Наистина не е повтарял оттогава.
Понякога тази "техника" върши работа, понякога не. Всеки родител сам може да намери подходящия начин, познавайки детето си.

Моето мнение е, че това е и етап от развитието, през който децата минават, но и резултат от невъзпитание.
Една мама цитира този етап като "първи пубертет". Просто децата преминават през него и го преживяват по различен начин.
Резултат от невъзпитание е, щом майката не прави нищо, за да ограничи последствията от подобен "бурен пубертет" у детето си.

Според мен е етап от развитието. Етап на себеосъзнаване и себеутвърждаване. Детето опитва всичко с цел да разбере докъде може да стигне, докъде се простира свободата му и е естествено да иска да премине границата. Нали знаете, че забраненото е най-желано. Точно затова в този етап на развитие е много важна ролята на родителя. Да наблюдава и да преценява докъде може да стигне свободата на неговото съкровище.
Смятам, че в конкретния случай действията на момиченцето са осъзнати и целенасочени. И бих ти препоръчала, след като майката не реагира, реагирай ти и то така, че да я накараш да се осъзнае.
Сложничка е ситуацията, може би се опасяваш от конфликт с майката? 
Това е скромното ми мнение, с което не бих искала да ангажирам никого.

vesi1, дори и така да изразява  емоции едно дете на 2-3 г, пак има нужда от родителска намеса според мен. Има начини да им покажем как да го правят и д-р Додсън ги е описал много добре( извинявам се, че пак го намесвам).

Ситуацията наистина на моменти е сложничка. Ако сме само с мъжа ми у тях на гости няма проблеми. Детето проявява страхотна привързаност към нас. Много внимава какво и говоря и дори е склонна да ме слуша, но... Като ме види с моето дете, няма и помен от послушание. Започвам да мисля дали не изпитва вид ревност!
 За конфликти с майката не искам да говоря, защото просто е нужно да имамме добри взаимоотношения! Старая се да съм деликатна и едновременно твърда що се отнася до периметъра на моето дете! Донякъде се справям, но понякога се превръщам в стражар, който дърпа едното и милва другото по бузата, за да й покажа, че това е ласка!

според мен агресията не е етап от развитието а е
част от темперамента на детето (което се приема по-скоро като генетично заложено)
или начин да се справи с някакви емоции - някои викат, други плачат, трети си мълчат, четвърти удрят, пети ритат, кое както свари
или отражение на отношение към него
или реакция към липса на внимание или ревност
или копиране на някакви модели на поведение, които е видяло
или реакция към много ограниченияи и правила
или желание за демонстрация на по-голяма сила
или.. (сигурно има и още)

ако в случая е последното може би детето се чувства слабо и несигурно по някаква причина
ако е ревност (също вероятно) - явно има нужда от внимание
това, което можеш според мен да направиш, е да създадеш отговорности на другото дете - да разходите заедно твоето, да го държи за едната ръчичка докато ти го водиш за другата, да му подава играчките, да го научи да гребе с лопатка (например, измислям си в момента) или нещо такова
колкото повече го пазиш, то толкова повече другото ще налита 


и при всички положения наказанията и наставленията биха имали обратен ефект
такива неща не могат да се предотвратят само с непрекъснато повтаряне на "не прави така", "недей", "не трябва" и прочие
справянето с агресията е цялостен процес, а не само реакция в определени ситуации
не че не трябва да се рагира, но просто това не е достатъчно
трябва да се реагира, да се говори, да се потвори, всеки път по един и същи начин, да се дава пример и да се стимулира желаното поведение.. такива неща...

Toni, права си за това, че колкото повече пазя моето дете и го държа на ръце, толкова повече предизвиквам устрема на палавницата да го пипа и стиска. Дано майка й като се прибере от чужбина след месец-два, да й обърне по-специално внимание! В близко бъдеще ще се местим в друго жилище и нашите срещи ще намалеят съвсем! Лошото е това, че от всички майки, с които се срещаме само аз, по някакъв начин, давам индикация към майката, че детето има повече неразбрани нужди. Останалите майки, колкото и да недоволстват срещу поведението на малката, почти дума не обелват пред майката! А, тя, майката, май предпочита да си внушава, че детенцето е със силен характер, отколкото че има нужда от по-зряло отношение. Имам предвид това, че майка й се държи с нея като с бебе, просто не иска да й порасва детето!

 А защо не направиш, това което ти писах по нагоре?

Напълно съм съгласна с майките, които са на мнение, че едно 3 г дете,( а дори и малко по-малко) много добре разбира за какво става въпрос и съумява да изразява правилно емоциите.Вероятно е въпрос на много обяснения, защото моята въпреки,че е по-малка много добре знае кое може и кое не може да се прави. Преди 2 дена бяхме в подобна ситуация - тя и една приятелка с бебе на 5 месеца. Единственото, което направи моята дъщеря беше да погали бебето по крачетата и да го полюля в количката. Това да му пипа играчките, да го тормози и тем подобни е недопустимо. И тя го знае. Без да се караме или разправяме можем да си изкарaме страхотно.Така че, според мен, вината си е единствено в родителите.

Мисля, че агресията не е етап от развитието, а нехайство от страна на родителите. В момента ние сме в тази възраст и не мога да си представя моето дете да се държи така, а аз да стоя безучастна. Въпрос на възпитание е, тъй като не вярвам, че се израства подобно поведение, а напротив може да стане по-неконтролируемо.

Това, че агресията е част от етапа на развитие на детето не е изсмукано от пръстите на някой си. Това е становище на психолозите занимаващи се с развитието на личността на детето. С две думи: те изказват мнение, че децата на възраст между две и четири години в повечето случай действат първосигнално, т.е подчиняват се на импулса. Ако ние като възрастни хора се гневим, това означава, че и децата притежават това чувство, но за разлика от нас те все още нямат тренинга да упражняват контрол над чувствата си. Работата на родителя както казах вече по-горе е да научи детето си как да се справя с тези чувства и как да пренасочва гневът си например към нещо друго.  С други думи, този етап се израства с помоща на родителя.

Някой беше изказал мнение, че агресията е свързана с темперамента на детето. Абсолютно подкрепям. Моят въпрос е защо си мислите, че като вашето дете е с по-кротък нрав това означава, че всички трябва да са такива? Има трудни деца, с тежки характери и те не са някакви изключения. Подходите на родителите там са различни и в повечето случаи отнема много повече време и усилия на родителя да се справи със ситуациите. Дали са лоши деца или невъзпитани... съмнявам се. Просто вие имате късмета да отглеждате лесно дете.

Ами просто не се събирайте.
А ти пробвай да не му даваш идеи на това дете "не стискай вратлето, не пипай еди-къде си"...
Пробвай с положителни съвети - погали го по петичката, ето такаааааа, а сега ще ми помогнеш ли да го разсмеем, я да ти видя най-смешната физиономия.... а може би с дрънкалката - браво! То наистина много те харесва!

Или другият номер, набутваш на момиченцето куклата и го приканваш да види ти как си гушнала твоето бебе, та и то да гушне така своето.
Или пък му показваш петичката на бебето - искаш ли да видиш какви ти бяха петичките, като беше бебе - ами тоооочно такива!