Невъзпитана или просто етап от развитието!???

Етап или не,не бих оставила да ми тормози детето...Съдейки от поведението на майката,май че е по-скоро до възпитание.Мисля,че детето е на възраст,в която ще разбере забележките,но те едва ли ще имат тежест пред него,ако в този момент майка му се усмихва невъзмутимо...Бих направила забележка директно на майката,ако момиченцето прекалява...Познаваме едно момченце на тази възраст и то също е доста агресивно-бута Ванко,настъпва го...но майка му винаги реагира адекватно и като че ли това постепенно изчезва  като поведение.Мисълта ми е,че дори да е етап от развитието,не трябва да се оставят нещата на самотек,защото детето остава с впечатлението,че всичко му е позволено и агресията си е в реда на нещата.

 Страхувам се, че агресорчето в моя случай не би приело забележка, дори от майка си. Вече, май, така са й изпуснати конците, че връщане назад няма. В момента майката е в чужбина за 3 месеца, а детето е с баба си. Забелязвам, че натрупва още повече агресия. Ако й кажа да не хваща Емануил така, в момента, в който не я гледам го е хванала точно по непозволения начин. Усещам, че започвам да се дразня от детето, а това се отразява на тона ми! Избягвам, до колкото мога срещите и това е!

 Тъкмо това щях да ти напиша - щом не ти е приятно детето да го избягвате.

Моите наблюдения са, че някои деца така изразяват радостта си.Което в никакъв случай не оправдава майката за пасивността й .Но не е ли прекалена думата "садизъм", прикачена към едва тригодишно детенце?Вариантите са или да избягвате такава компания за разходки или да си поговориш с майката на момиченцето

в някои книги наричат тази възраст(3г.) първи пубертет,проблема обаче е в майката и бабата-те трябва да контролират начина,по който детето изразява емоциите си;щом бабата и майката не го правят-избягвайте компанията

Всъщност думата садизъм бе умишлено търсена, понеже нейните действия са повече притеснителни, отколкото окуражителни за изразяване на радостта й! Няколко примера за поведението на "агресорчето": преди няколко месеца бях поставила Емануил в нейното легълце, защото бяхме на гости у тях. С майка й стояхме в стаята и си говорехме, а на малката й бяхме забранили да пипа бебето, само да го гледа. След редица безуспешни опити да го достигне тя поиска от майка си малкото си столче, за да седне близо до бебето и в следващия момент я забелязах, че се опитва да прехвърли столчето над решетките на леглото. Примерите за опити да бърка в очите , носа му, да му дава дребни предмети в устата ще ги подмина-наистина са дреболии. Но обезпокоителното е, че след забраната да не го стиска за врата или главата, да не му стъпва на ръцете докато пълзи, или на вратлето докато седи, нямат никаква тежест. Сякаш я устремяват двойно повече към целта!

Порицаваш за неподходящ подбор на думи, а ти самата си крайна в употребата на такива! Благодаря за това, което си написала, но можеше да изразиш мнение, а не да се караш и заканваш!

 Садистично може да се държи всеки, без да е садист. Въпросът е какви са подбудите?

Етап е, не са едно и две децата, които са такива - къде от любопитство/до къде мога да стигна?/, къде от радост, къде от гняв/който не могат да контролират, защото са деца/.Проявяват се като агресори, бият се, хапят и пр.Но и твоята реакция на майка, която е длъжна да си пази детето от неконтролируеми субекти, е нормална.Аз просто бих ограничила контактите.Ти поне имаш такава опция, защото детето е на приятелка.Ами ако беше твоето собствено по-голямо дете?Представяш ли си на такива пък майки какво им е Стават на разногледи...

Да, belinda, би било ужасно да е моето по-голямо дете. С майката не сме само приятелки, имаме и друг вид обвързаност между семействата, която изисква срещи. Аз лично избягвам контактите, но тя много ме търси и все взима малката с нея. Иначе с момиченцето се разбирам добре, но когато види моето е неспасяема! Може би пасивността на майка й ме дразни повече, отколкото самото дете 

Между 2 и 3годинки синът ми беше доста агресивен към по малките деца,като отидехме в парк където няма люлки или нещо друго с което да си отвлича вниманието,а има само малки прохождащи деца той започваше да ги блъска-просто ей така без причина.Направо потъвах в земята от срам- в такива случаи го хващах за ръчичка и го повеждах към къщи.Естествено че му говорех че не е хубаво така да се прави,но нямаше кой знае каква полза от приказките ми.Така че според мен най-добре е да не се събирате с тази майка,за да си спестите нервите. Това е период който ще отмине!

опитай да говориш с майката,тя трябва да възпира детето

Обикновено на тази възраст не умеят да изразяват нежно любовта си, сигурно го прави с добри чувства и защото му се радва. Но все пак трябва всеки път да и правиш забележка и да ги държиш далеч един от друг. Имам позната, на която дъщеря и е на 5-6г. и в проявите си на любов може да нарани някой, винаги дърпа сина ми иска да го вземе да го носи, направо ще го изкорми, а и той е много малък и няма сила да и се противопостави, но тя не се отказва все иска да го прегръща, мачка и целува, но доста грубо и ако аз не я възпирам се опасявам, че може да го удуши от любов. И мен ме вбесява, но за щастие рядко се виждаме и все гледам да съм наблизо за да я възпирам. Тя също въпреки, че е по голяма не разбира от дума, казвам и не го носи, остави го не го мачкай, но то си знае своето все едно нищо не и се казва, аз продължавам да повтарям и се опитвам да отскубя сина си от ръчичките и. Такива са децата, родителите и са вдигнали ръце, пък и аз не съм човека който може да промени детето, щом родителите и не могат да се справят. Не смятам, че родителите и са я разглезели, просто тя е ДОСТА БУЙНО дете.

Чак пък садизъм... Племеницата ми така се държеше със синът ми. Тя е на 3г. Просто не знаеше как да си изрази и радостта и гнева. А тя отгоре на всичко страшно ревнуваше от вниманието към бебето. Това отмина и след това всичко беше наред.
Една случка с нея: Взимаме племеницата ми един ден с мъжът ми да я водим в парка. Тя започна от радост да вика и да се смее с глас като видя децата. Затича се към най-близкото дете и все още смеейки се така го бутна, че онова дете падна по гръб. Ето така си изрази емоциите и щастието.

Като те чета виждам, че по една или друга причина ти явно мразиш въпросното дете. Поне такова е моето мнение  За това и отношенията ти с него са проблемни. Според мен просто ограничи срещите ви и се опитай да проумееш, че това е просто дете, а не природно бедствие, не е 'изтървано', нито разглезено, нито каквото и да било друго...

Странно ми е и какво очакваш да направи приятелката ти? Да набие детето си, защото се интересува от твоето бебе?

Интересно ми е защо си мислите с приятелката ти, че като кажете на едно 3-годишно "не пипай бебето" и седнете на сладки приказки детето трябва да ви се подчини? Ако сте очаквали такъв вид послушание, значи нито ти, нито приятелката ти разбирате нещо от деца. Когато кажеш на 3 годишно "Не прави едикакво си" най-вероятното, което ще се случи е то точно това да направи. 

Имам племенница, която е на почти 8 месеца и дъщеря на 2г.4м. Срещаме се със снахата ежедневно, децата са с нас естествено. това което си написала за вас, важи почти и за нас. Дъщеря ми много обича братовчедка си, непрекъснато пита за нея когато не са заедно и ми обяснява как ще я гуши и цунка, като се видят. Това не и пречи обаче да се опитва да и откъсне някой пръст на крачето от дърпане, да и набута цялото шише с вода в устата, да и хвърли бибата и тем подобни. Отстрани погледнато милувките и изглеждат доста грубички, но съм убедена, че тя не влага умишлена агресия, а просто едно 2-3 годишно дете все още е твърде непохватно и не може да изрази правилно емоциите си. Знаейки това и двете със снаха ми глдаме с 4 очи, когато тя е около бебето и избягваме да и се караме или пляскаме, ако тя случайно направи нещо не както трябва. Това ще бъде огромна грешка, защото ще обърка детето. Просто се опитвам да и отвлека вниманието с нещо друго.
Дъщеря ми в момента преоткрива куклите и се опитва върху тях да прилага различни похвати, които вижда около себе си. Храни ги с лъжичка, но вместо да нацели устата сипва в очите, вместо да я държи над тоалетната, тя я изпуска вътре, в желанието си да я съблече, понякога изпада я някой крак, я някоя ръка. И това не заначи, че дъщеря ми е съдистка - а просто, че все още е твърде непохватна и не може да се справи сама. А има желание.

Ако наистина изпитваш такова раздразнение към това дете, колкото лъха от думите ти, просто прекрати срещите си с тези хора.

Прави ми впечатление, че децата на повечето майки, които са оказали подкрепа на 3 годишното детенце, не са навършили 3 години. Извинявайте, но откъде идва вашата компетенция по въпроса. Искам да ви кажа, че едно 3 годишно дете е напълно в състояние да изрази емоциите си - и с думи, и с жестове. Също така, ако думата на родителя тежи над детето, когато той му каже "Не прави еди какво си" и му обясни защо да не прави (защото едно 3 годишно дете определено вече ви разбира), то няма да го направи. Нормално е едно дете да изразява агресия, НЕ РАДОСТ, когато изпитва ревност спрямо друго дете. И междудругото тази агресия е съвсем целенасочена - то отива и се саморазправя с виновника, и прави това умишлено, не без да иска (бута го, удря го, т.н., за да му покаже, че не може да отнема това, което до сега е било негово, а именно вниманието). 
И да - всичко идва от родителите. Какво очаквате от дете, чийто родител го оставя да си прави каквото иска и не му прави никакви забележки. Бих казала, че в случая става въпрос за етап от развитието на родителя (като личност), не на детето.
Не си мислете, че не съм срещала такива РАЗГЛЕЗЕНИ и РАЗПУСНАТИ деца. Напротив - съвсем скоро ми се случи (за няколко дни). И определено беше грозна картина - невъзпитано дете на невъзпитани родители.
Не мисля, че това би могъл да бъде етап от развитието на детето - агресията е във всеки един от нас, но нейното ограничение зависи от нас като родители (упората в тяхното развитие).

Тази тема не преповтаря ли другата за "Агресивните чужди деца"? 

Агресивното поведение у децата идва главно, основно и най-вече не от липсата на забележки и ограничения, а точно обратното - от прекалено многото такива. Не от това, че родителите са невъзпитани, а от това, че имат неадекватно поведение към децата си и не разбират кога какво и защо правят.

Аз оставям дъщеря ми да прави каквото си иска в 90 % от времето и тя не е нито агресивна, нито разглезена, нито разпусната. Нещо повече - купувам й каквото поиска, когато го поиска, оставям я да се търкаля по земята навсякъде където й хрумне, забележки й правя може би по 1 на ден. Всъщност водя се от следното правило: Ако не е вандализъм, ако не е опасно за нея или околните и ако не ме дразни - значи може да го прави.

М/у другото по градинките е пълно с майки, които правят забележки на всеки 5 мин. и децата им са хипер агресивни - защо ли? Само аз ли ходя в градинките и ги забелязвам?

акво според вас означава невъзпитано?
 

За мен е необяснимо как може да се бъркат "сад" и "съд"  "Садизъм" идва от Маркиз дьо Сад, а не от Маркиз дьо сЪдията

А от къде е дошло това неадекватно поведение? Не е ли липса на възпитание?!
Съгласна съм, че когато детето не прави нещо, което е опасно за него или околните и не ме дразни - значи може да го прави. А когато постъпва точно по обратния начин.

Аз също задоволявам детето си и му позволявам да прави присъщите за възрастта му неща. Но какво значи да оставиш детето си да прави каквото си поиска и да му правиш по една забележка на ден. О къде тогава идва възпитанието? Нима децата са способни да се самовъзпитават и сами да правят разлика между добро и лошо, полезно и вредно?  

И междудругото ходя по градинките и не съм забелязала такъв бум от хипер агресивни деца, точно обратното. А когато все пак се случи да се сблъскаме с такове дете, винаги й обяснявам, че постъпката на това дете е неправилна.

Дори и етап от развитието й да ем това не променя незаинтересоваността на майката 

Първо спамиш темата, защото не казваш нищо по същество.
И на мен ми е смешно неуместното използване на тирета ето тук :


а ако си направя труда да ти изчета мненията ще открия и още, ама не ми се занимава  .
Нали си чула приказката за Куку и Пипи  .

Извинявам се и аз за спама.

Да, способни са. Възпитанието е вид обучение. В по-голямата част от света и двете неща - обучението и възпитанието са подвластни на принципа проба-грешка. Т.е. - детето само да открие истината за себе си. В БГ обаче както възпитанието, така и обучението са подвластни на принципа - да се наизустяват правила, или определено количество информация, която се смята за 'правилната'. Пример: Ако в БГ дете се тръшка по земята, родителите му ще свършат нещо в диапазона от това да го напердашат "че да има за какво да реве" до - да му обясняват хиляди пъти колко е "лошо" да прави така, вместо просто да го оставят само да направи извода, че ако се тръшка не постига нищо - т.е. е безсмислено да го върши. Възпитание в най-чист вид

Мисля, че поне всички ще се съгласите, че грешките, които сте направили са ви променили в много по-голяма степен от нещата, които родителите ви са ви казали. Защо тогава правите същата 'грешка' с децата си?

И всъщност какво е добро-лошо, полезно-вредно? Дали доброто за един е добро и за друг? Или полезното за един е полезно за друг? Няма общовалидни определения за тези неща. Пример: 90% от майките тук смятат за 'правилно' детето да дава играчките си, когато друго дете му ги поиска в пясъчника. Аз не смятам така: Моето мнение е, че детето ми трябва само да реши дали иска и на кого иска да си даде играчките. И сега? - Кое е правилното?

страхотен постинг!

*OFF*
Зори, съжалявам че си се почувствала лично засегната толкова много, че чак си стигнала до там да търсиш правописна грешка в постингите ми, за да не се чувстваш неграмотна. Без да ти чета старите постинги съм сигурна, че си (все пак си ми адашка ), както почти всички майки тук. Причината, поради която направих уточнението беше, че думата е сбъркана 3 пъти. В твоя постинг е веднъж, което съм склонна да приема като печатна грешка, но в един постинг два пъти си е очевадно грешно. Да ме извини и другата мама за поправката.
Учудвам се, че не си го приела с чувство за хумор, сори! И благодаря за "анти-целулитен", ще го имам предвид.

П.С. Не я знам тази приказка, ще ми я разкажеш ли на лични?

И все пак да се оправдая за "анти-целулитен", че според мен е допустимо да се сбърка заради аналогията му с английското "anti-cellulite", което си е с тире.

Значи ли това, че ще оставиш детето си да пипне горещия котлон, да пъхне пръстче в контакта и куп такива неща, за да знае вече, че не трябва да ги пипа. Или ще му кажеш да не го прави, като му обясниш възможните последствия.

Наистина много неща съм изпитала на гърба си, от които съм си взела поука. И въпреки това не бих отказала съвет от родителите си, защото те са единствените хора, които знаят, кое би било добро или полезно за мен (защото ме познават по-добре от всеки друг), и винаги ще го давам на дъщеря си, именно заради това.

А когато става въпрос за това, дали да си даде играчките (или каквото и да било дрого) , тогава бих я попитала как би се почувствала тя, ако някое дете не й позволи да види играчката му, дали би се почувствала добре. Мисля, че се сещаш какъв е резултатът... И ето тук именно е намесата ми като родител. Дъщеря ми също има право на избор - да продължи да си играе сама (като не приеме съвета ми), или да продължи да си играе с другите деца (приемайки го). Не бих я упрекнала нито за едното, нито за другото.

Научих я, че нещо пари като й дадох да пипне горещата ми чаша чай и казах "Уффф" - после повтарях думата, когато пипаше вратата на работещата фурна. Контактите ги обезопасихме и я оставих да бърка в тях - на 3-тото бъркане не й бяха интересни вече, оставих я да си защипе пръстите на няколко чекмеджета и се научи много добре да ги отваря-затваря.

Аз съм мързелива майка  - мразим да обяснявам.

Родителите ми почти не ми дават съвети, за това пък ме научиха да се познавам - което за мен е по-ценното.

Аз нямам дете на възраст 3години, но все пак ще изкажа мнение...

Всички сме чували за “ужасните две”. Наричат се така само, защото започват приблизително тогава, а понякога завършват и на четири годишна възраст. Аз лично не мога да нарека нито едно дете на тази възраст възпитано или невъзпитано, просто защото резултата от канските усилия да възпиташ детето си идват на по-късна възраст. Неадекватното поведение на детето не винаги е липса на възпитание. Сцените на гняв и агресия са част от нормалната част на разтежа на детето. Има фактори, които допринасят обаче за голяма честота на такива сцени и те нямат нищо общо с методите на възпитание, а по-скоро с генетично предразположение, темперамент, инат, твърдоглавие, енергия в изобилие, бавна приспособяемост, социална среда, себеутвърждаване и пр. Вярно, че грижа на родителя е да пренасочи тези “добродетели” в друга посока, но това става с времето, бавно и търпеливо.

Аз също одобрявам този начин на възпитание. Ти съзнателно подаваш горещата чаша, за да разбере детето, че тя пари. По този начин си я НАУЧИЛА да не посяга към нея.


Извинявам се на всички за отклонението от темата

На твое място и мен би ме дразнили това, че майката на 3 годишното дете не се намесва. Обаче не виждам какво можеш да направиш в случая - освен да си отваряш очите на 4 и да си пазиш детето. Не мисля, че има как да повлияеш на майката, а още по малко на детето й, за да не се дъжи така с по-малките от него.

Щом се налага да се виждате и няма как да ги избягваш - винаги бъди нащрек, когато детето на приятелката ти е наоколо. Ти сигурно и това правиш де

Няма такаова нещо да мразя дете, което и да е то! Ти проумей, че без да четеш внимателно написаното, всички постинги, не само онези които ти изнасят, не можеш да пишеш такива работи! Обърнала си внимание на това, което аз евентуално си мисля или майка й евентуално мисли. Моето притеснение не идва за това, че тя ще претрепе детето ми, както пиша не ги изпускам от очи, а от това, че с момиченцето няма кой да се справи! Не признава авторитети, за това не си правя илюзий, че мога да й забранявам, каквото и да е! И още нещо, не че се хваля, но разбирам от деца и  то задълбочено-почти професионално, но това не означава, че ще се занимам с чуждите, които са основна грижа на собствените си родиотели. Освен това, както предполагам ще се съгласят и други майки, има разглезени и изтървани деца. За твоя информация това се случва, когато един родител не е наясно с потребностите на детето си и го оставя да се справя само с всички онези чувства, емоций и сътресения, които съпровождат развитието на детето.

Като гледам - ти си наясно със всичко - защо пускаш темата тогава? 
Явно не е, за да почерпиш нечий опит или да получиш мнение щом разбираш професионално от деца.

Може би, за да получиш потвърждение на мнението си? Съжалявам, че не мога да ти го дам. Може би ти пък трябва да ПРОУМЕЕШ, че има хора които не мислят като теб.

Аз има едно нещо, което не проумявам, защо чакаш майката на детето да го спре, за нея това поведение може да е напълно приемливо, но тъй като за теб не е обясни на по-голямото детенце, че така причинява болка. Може под формата на игра да му дадеш задачка да покаже на твоето дете, как всъщност се държат по-големите деца, въобще има много начини да се избегнат подобни сблъсъци, но това може да стане с активното участие на поне един възрастен.

ваня, първо сама си противоречиш, второ цяла тема точно това правиш - занимаваш се с чуждите деца.... 
ако си загрижена за своето дете - справяй се със ситуацията така както самата ти смяташ, че за него е най-добре
ако пък си толкова загрижена за другото дете и майката ти е наистина приятелка и сте близки - поговори с нея за тези неща и разменете мнения, идеи и опит...
аз самата избягвам да давам определени като разглезен и изпуснат за деца на 3-4 години...
смятам, че са малки за такива квалификации

Мдаа, много е права anym. Говорим за дете на 3 години, което е напълно наясно какво прави и защо. Аз не смятам за редно да оставям детето си да прави каквото си иска и само да научи какво трява да прави и какво не. Мен лично ме вбесява пасивността на родителите на такива деца. Не мисля, че е нормално майката да седи и д агледа как детето й бърка в очите на останалите, раздава шамари и пр. само защото това било период  или така си изразявало емоциите. Мога да приема, такова обяснение само ако става дума за дете до 2-2,5 години.

може да е наясно какво прави, но не и защо
питайте едно дете на 3 години дали знае защо е ударило/ухапало/ощипало друго ей така без повод (например играчка) да видим каква причина ще успее да изтъкне

Сигурна съм, че ще изтъкне причина, питала съм. Друг е въпросът дали е основателна

На мен пък ми звучи абсурдно квалификацията изпуснато и невъзпитано за едно 3г.дете,що за професионално изказване ?

Моята малка дъщеря също е от децата които искат да се справят сами и да пробват всичко сами /даже да носят и хранят бебета/.Разбира се ,че съм до нея и обеснявам ,но това не и пречи да пробва какво има в устата на 10м. ми племеник,когато за секунди си извъртях главата на другата страна.А уверявам те не е нито изпусната ,нито изтървана - просто пробва и изучава света и нещата около нея и него.

И какво според теб трябва да направя аз? - може би да я заключа в къщи с 9 ключа?Защото имам усещането ,че ще пригризе вратата и ще иска да види какво има след нея..........

На мен пък ми се струва, че има разлика в поведението на дъщеря ти и въпросното дете

едно дете на 3 години , дори преди три много добре разбира какво му се говори! имам късмет детето ми на 3 г и 4м да не е агресивно, но понякога нарочно право точно напук. освен това, когато му се обясни, че нещо не добре да се прави, защото ще заболи или защото е опасно не се "подчинява", ами разбира и се вслушва .
да стъпваш с крак върху вратлето на дете, да му настъпваш ръцете докато пълзи и да му ровиш в очите не мога да определя като изразяване на радост, а като изразяване на злоба, да, има злобни деца, сигурно има причина да са такива, но няма да търпя някое такова да тормози моето дете. ако трябва ще му скарам, ако на майката не и хареса това да намери начин да си го възпита, защото след време самото агресорче ще си пати от по-силните от него

Извинявай, но едно 3-годишно дете е достатъчно голямо, за да разбира, когато му кажеш нещо.И съвсем не е задължително да направи точно обратното.По тази логика кога трябва да се започне с възпитанието?На 7г. , може би? И ако някое дете така се държи към моето всеки път и застрашава здравето му/ да не кажа живота му/- ами аз също няма да го долюбвам особено, нито ще си мълча, ако майка му не му направи забележка или не вземе мерки.Не става въпрос да го набие, има много други начини твърдо да му покажеш какво може и какво не. Има някои елементарни неща, които не се ли научат, докато е малко детето-после забрави! На такова дете как ще обясниш един ден, че това и онова не е редно и така не се прави, ако до сега тези неща са му разрешавани?Все пак не живеем в джунглата, за да разчитаме на закона "който оцелее" и от нас зависи какви ще са децата ни и как ще са възпитани.

Може пък да има нещо лично точно към твоето дете. Моя син се отнася по различен начин с децата.

Разликата не е толкова огромна.....моя син точно като бърка в очите, дере и щипе си изразява емоциите, но обектите на подобно изразяване сме аз, татко му, братовчедите и въобще близките.

и моят, само че ако не харесва дадено дете не му дава да пипа играчките му и не си играе с него, може да го обиди с дума, но няма да отиде да го малтретира.

 Да, справям се със ситуацията. Интересуваме другото дете, разбира се, защото сме близки и съм се занимавала с нея още преди да стана майка и смея да кажа, че имахме добри взаимоотношения. С майка й не мога да говоря за притесненията си, защото очевидно ще проличи неодобрението ми към начина, по който я възпитава! Тя не би приела съвети и аз не ги давам! Но самата тя ми сподели, че е говорила с директорката в детската ясла, ако има начин детето й да остане там и следващата година. Опасенията й са, че ако я изпрати в детска градина ще я бият по-големите!

 В крайна сметка въпросът ми беше към онези майки с тригодишни палавници, които могат да преценят по себе си и децата си дали такова поведение е етап или резултат от НЕвъзпитание. Аз за себе си имам отговор, но какво от това, все пак това е форум!

Не знам дали е подходящо да изразявам мнение, след като синът ми е на 2 г, и 3 м., но не ми се вижда много редно при тези обстоятелства да се оставя детето без забележка или друг вид намеса.
Боян разбира всичко, което му казвам и не смятам, че е агресивен. Въпреки това има моменти, в които си мисля, че е. Досега не е проявявал подобно отношение към други деца, но пък се тръшка в къщи, лежи по пода или се удря в мебелите и често посяга да ме удря, когато не получи това, което иска. Опитвам се да го науча само с думи и обяснения, но понякога не възприема. Веднъж ме удари по лицето и то доста силно. Не можах да се дръпна на време. Веднага посегнах и го плеснах по бузата. Той остана като втрещен, макар шамарчето да беше леко. Попитах го:"Боли ли?" А той доби физиономия за рев: "Боли". Продължих:"Видя ли сега как се чувствам аз? И мен така ме боли. Ще удариш ли пак?". Отговорът беше "Не" Наистина не е повтарял оттогава.
Понякога тази "техника" върши работа, понякога не. Всеки родител сам може да намери подходящия начин, познавайки детето си.

Моето мнение е, че това е и етап от развитието, през който децата минават, но и резултат от невъзпитание.
Една мама цитира този етап като "първи пубертет". Просто децата преминават през него и го преживяват по различен начин.
Резултат от невъзпитание е, щом майката не прави нищо, за да ограничи последствията от подобен "бурен пубертет" у детето си.

Според мен е етап от развитието. Етап на себеосъзнаване и себеутвърждаване. Детето опитва всичко с цел да разбере докъде може да стигне, докъде се простира свободата му и е естествено да иска да премине границата. Нали знаете, че забраненото е най-желано. Точно затова в този етап на развитие е много важна ролята на родителя. Да наблюдава и да преценява докъде може да стигне свободата на неговото съкровище.
Смятам, че в конкретния случай действията на момиченцето са осъзнати и целенасочени. И бих ти препоръчала, след като майката не реагира, реагирай ти и то така, че да я накараш да се осъзнае.
Сложничка е ситуацията, може би се опасяваш от конфликт с майката? 
Това е скромното ми мнение, с което не бих искала да ангажирам никого.

vesi1, дори и така да изразява  емоции едно дете на 2-3 г, пак има нужда от родителска намеса според мен. Има начини да им покажем как да го правят и д-р Додсън ги е описал много добре( извинявам се, че пак го намесвам).

Ситуацията наистина на моменти е сложничка. Ако сме само с мъжа ми у тях на гости няма проблеми. Детето проявява страхотна привързаност към нас. Много внимава какво и говоря и дори е склонна да ме слуша, но... Като ме види с моето дете, няма и помен от послушание. Започвам да мисля дали не изпитва вид ревност!
 За конфликти с майката не искам да говоря, защото просто е нужно да имамме добри взаимоотношения! Старая се да съм деликатна и едновременно твърда що се отнася до периметъра на моето дете! Донякъде се справям, но понякога се превръщам в стражар, който дърпа едното и милва другото по бузата, за да й покажа, че това е ласка!

според мен агресията не е етап от развитието а е
част от темперамента на детето (което се приема по-скоро като генетично заложено)
или начин да се справи с някакви емоции - някои викат, други плачат, трети си мълчат, четвърти удрят, пети ритат, кое както свари
или отражение на отношение към него
или реакция към липса на внимание или ревност
или копиране на някакви модели на поведение, които е видяло
или реакция към много ограниченияи и правила
или желание за демонстрация на по-голяма сила
или.. (сигурно има и още)

ако в случая е последното може би детето се чувства слабо и несигурно по някаква причина
ако е ревност (също вероятно) - явно има нужда от внимание
това, което можеш според мен да направиш, е да създадеш отговорности на другото дете - да разходите заедно твоето, да го държи за едната ръчичка докато ти го водиш за другата, да му подава играчките, да го научи да гребе с лопатка (например, измислям си в момента) или нещо такова
колкото повече го пазиш, то толкова повече другото ще налита 


и при всички положения наказанията и наставленията биха имали обратен ефект
такива неща не могат да се предотвратят само с непрекъснато повтаряне на "не прави така", "недей", "не трябва" и прочие
справянето с агресията е цялостен процес, а не само реакция в определени ситуации
не че не трябва да се рагира, но просто това не е достатъчно
трябва да се реагира, да се говори, да се потвори, всеки път по един и същи начин, да се дава пример и да се стимулира желаното поведение.. такива неща...

Toni, права си за това, че колкото повече пазя моето дете и го държа на ръце, толкова повече предизвиквам устрема на палавницата да го пипа и стиска. Дано майка й като се прибере от чужбина след месец-два, да й обърне по-специално внимание! В близко бъдеще ще се местим в друго жилище и нашите срещи ще намалеят съвсем! Лошото е това, че от всички майки, с които се срещаме само аз, по някакъв начин, давам индикация към майката, че детето има повече неразбрани нужди. Останалите майки, колкото и да недоволстват срещу поведението на малката, почти дума не обелват пред майката! А, тя, майката, май предпочита да си внушава, че детенцето е със силен характер, отколкото че има нужда от по-зряло отношение. Имам предвид това, че майка й се държи с нея като с бебе, просто не иска да й порасва детето!

 А защо не направиш, това което ти писах по нагоре?

Напълно съм съгласна с майките, които са на мнение, че едно 3 г дете,( а дори и малко по-малко) много добре разбира за какво става въпрос и съумява да изразява правилно емоциите.Вероятно е въпрос на много обяснения, защото моята въпреки,че е по-малка много добре знае кое може и кое не може да се прави. Преди 2 дена бяхме в подобна ситуация - тя и една приятелка с бебе на 5 месеца. Единственото, което направи моята дъщеря беше да погали бебето по крачетата и да го полюля в количката. Това да му пипа играчките, да го тормози и тем подобни е недопустимо. И тя го знае. Без да се караме или разправяме можем да си изкарaме страхотно.Така че, според мен, вината си е единствено в родителите.

Мисля, че агресията не е етап от развитието, а нехайство от страна на родителите. В момента ние сме в тази възраст и не мога да си представя моето дете да се държи така, а аз да стоя безучастна. Въпрос на възпитание е, тъй като не вярвам, че се израства подобно поведение, а напротив може да стане по-неконтролируемо.

Това, че агресията е част от етапа на развитие на детето не е изсмукано от пръстите на някой си. Това е становище на психолозите занимаващи се с развитието на личността на детето. С две думи: те изказват мнение, че децата на възраст между две и четири години в повечето случай действат първосигнално, т.е подчиняват се на импулса. Ако ние като възрастни хора се гневим, това означава, че и децата притежават това чувство, но за разлика от нас те все още нямат тренинга да упражняват контрол над чувствата си. Работата на родителя както казах вече по-горе е да научи детето си как да се справя с тези чувства и как да пренасочва гневът си например към нещо друго.  С други думи, този етап се израства с помоща на родителя.

Някой беше изказал мнение, че агресията е свързана с темперамента на детето. Абсолютно подкрепям. Моят въпрос е защо си мислите, че като вашето дете е с по-кротък нрав това означава, че всички трябва да са такива? Има трудни деца, с тежки характери и те не са някакви изключения. Подходите на родителите там са различни и в повечето случаи отнема много повече време и усилия на родителя да се справи със ситуациите. Дали са лоши деца или невъзпитани... съмнявам се. Просто вие имате късмета да отглеждате лесно дете.

Ами просто не се събирайте.
А ти пробвай да не му даваш идеи на това дете "не стискай вратлето, не пипай еди-къде си"...
Пробвай с положителни съвети - погали го по петичката, ето такаааааа, а сега ще ми помогнеш ли да го разсмеем, я да ти видя най-смешната физиономия.... а може би с дрънкалката - браво! То наистина много те харесва!

Или другият номер, набутваш на момиченцето куклата и го приканваш да види ти как си гушнала твоето бебе, та и то да гушне така своето.
Или пък му показваш петичката на бебето - искаш ли да видиш какви ти бяха петичките, като беше бебе - ами тоооочно такива!

Точно това правех без да искам, давах му идеи какво  да направи! И сега като се замисля, в редките случаи, когато ме е слушала да вземе куклата си или да направи нещо с нас, след кратко време почваше да се сърди на майка си! Сигурно, защото като майка й забележи, че малката има занимание просто спира да се интересува от нея. Много добре знае, че дори детето й да ми пречи или досажда, аз пак ще се грижа и внимавам за него! Благдаря ти за полезния съвет!

Дете на 3 години, а някои дори и по-рано, прекрасно знае какво и защо прави!!!

Аранина, евалата!

 Вчера синчето ми навърши една годинка и бях поканила дечица и майки. Най-малките бяха на 7 и 8 месеца, а въпросното момиченце беше най-голямо/на 3г./ Предварително бях решила да не й превя забележки, да не използвам по-строг тон, а само да я предразполагам да си играе с всички и да се забавлява! Когато доближеше моето дете с цел да го пипне, аз й се усмихвах и я приканвах да му говори и обяснява за какво служи колата, която той бе получил като подарък! Не се опита нито веднъж да ми противоречи, напротив-искаше да ми се хареса! Забелязах, че интересът към детето ми е намалял, но интересът към другите деца е нараснал. Грубичко се хвърляше в игра, ала баба й, която не стана от мястото си не й обърна какпка внимание! Единствената реплика й беше, когато едно от дечицата бе бутнато! Тогава направо й се скара, но то това нямаше  ефект! Детето погледна виновно и навъсено и толкова! Установих, че от скарването след направената беля, резултатът е детето да се чувства нарочено за пакостница и съответно да влезе по-убедително в тази роля! Майка й прави същото като бабата, "след дъжд качулка". Реших да говоря с нея, когато се прибере, за да поеме отговорно отношение към детето си и да му обръща вниманието, от което се нуждае, да задоволява потребностите, които има. Очевидно е, че не думите помагат, а делата! И то, не кои да е дела, а адекватните! Ако една майка не може да опознае и разбере детето си, тогава кой би могъл?

Аз съм майка точно на толкова голямо дете - Симона е на 3.5 год. Не мисля, че е агресивна към по-малки деца, но пък и нямаме кой знае какви контакти с такива деца. Единствено които мога да кажа е, че няма сила, дума или нещо да накара Сими да даде играчката си на по-малко дете - не дава и това е. Колкото до възпитанието това е сложно и нееднозначно понятие на тази възраст. Да, наистина 3 год. разбират доста но това не значи че изпълняват повече да речем от едно дете на 2-2.5 год. Онзи ден например имахме следната ситуация - трябваше Сими да дойде и да се запознае с по-възрастен роднина...ми не можах да я накарам да приближи до човека. Хукна към пързалката и толкоз. Извиних се, но не и се скарах. В очите на останалите сигурно е изглаждала невъзпитана. Та според мен въпросното дете може би не е невъзпитано, може би не знае как да общува и има по-буен темперамент. Децата определено са различни има по-кротки, които са по-управляеми и по-буйни съответно по-трудно управляеми. Родителите за съжаление не винаги успяват да вземат и намерят верния подход и тон към детето. Та според мен е етап, който постепенно ще отмине и ще видиш, че след време дребните ще си играят заедно. А съвет за сега - пази малкия, но в никакъв случай не мисли, че каката е садистка.

Ваня, никъде не споменаваш как реагира твоето дете на поведението на девойката. От разказа ти разбрах само за твоите чувства и усещания, но не и за тези на бебето ти.

 Вече се дърпа упорито и я побутва. Преди беше прекалено малък да реагира с друго, освен с плач! Въпреки това като я види много се радва, но като тя го приближи- бяга.

точно това си мисля и аз, че е причината - липсата на внимание
така като чета явно само тогава и обръщат внимание - като прави "бели" 
такова нещо лично аз бих обсъдила с наистина близка приятелка
ако искаш можеш да й дадеш и да прочете разни неща за агресията, за да не си голословна, знам ли  разговорът определено ще е деликатен  успех


в този ред на мисли, искам да питам нещо
според вас кой е правилният начин детето ви да реагира на други по-агресивни или груби по една или друга причина деца
когато някое дете хапе, щипе, бута и т.н. таня, тя никога не реагира директно
досега не е отвърнала нито веднъж
за сметка на това започва тактично да избягва въпрсоното дете и да си играе далече от него...
не мога да разбера съзнателно ли го прави или просто се плаши... 
така постъпва и с по-малки и с по-големи от нея деца (на ръст и години)

Не знам кое е правилно... Дъщеря ми също не посяга когато я тормозят-  не мога да й кажа да удари и тя, по- точно не искам( засега).  Вече подбира децата, с които иска да играе, научи се да не дава играчка когато я дърпат от ръцете й- на този етап мисля, че това е достатъчно.

Не знам кой е правилния начин, но Дариа също се държи така.

Първо гледа учудено - един вид -какво правиш? И после ги игнорира.
За мен това е ОК.

Притеснява ли те нещо?

учудено е меко казано
онзи ден едно дете (с една глава по-дребно и поне 4 кила по-слабичко )с двете ръце и хвана двете бузки и я щише и й върти и тресе цялата глава насам-натам, а тя не мърда, само седи и го гледа едно изумено ... малко след това я ухапа по пръстите, тя даже не си дръпна ръката, само си сви раменцата малко и направи гримаса, явно я заболя
то пък явно му стана безинтересно като никаква реакция нямаше и я остави...после още два часа на площадката тотално игнор... просто не го остави да я доближи, а какво остава да й направи нещо..

да ме притеснява... не точно.. притеснява ме дотолкова доколкото не съм сигурна дали не се плаши и не реагира така от страх... не искам да е страхлива... искам ако има нещо, от което я е страх да се справя с него, а не да бяга
ако го прави съзнателно е ОК
допада ми като реакция

Ами помисли си как се държи като я е страх? Едва ли е така?  Както го описваш - не е страх това, а нежелание да общува с въпросните деца. И е страхотна и добра реакция - според мен. 

мда, като я е страх идва да я гушна... би трябвало да не е това...
нищо де, то с времето ще се разбере, дано да си права както обикновено 

 На мен ми изглежда доста добра и "зряла" реакция това да се избягват агресивните деца! И моето дете смятам да го приучавам да не отвръща на бутане с бутане, а да страни от такива деца. Но от друга страна, прекалената пасивност, спрямо грубата активност на другите деца, може да го направи слаб! Дано възприеме с времето разумната максима: Да търпи, но с мярка!

Ами моята не отвръща агресивно ако я ударят, но за сметка на това се защитава словесно: Не ме бутай, Не ме дърпай и т.н. Първоначално стоеше и гледаше детето, което я е ударило, постепенно взе да ги отбягва и сега знае кои са "опасни" и кои не.

А какво значи "агресивните деца", от които трябва да страни детето? Можеш ли да ги определиш?

 Demetra, от контекста на последните няколко постинга става ясно съдържанието на словосъчетанието "агресивни деца"!

Не, не за контекстното съдържание питам. За конкретното се интересувам.

Би ли определила какво точно влагаш ти в понятието "агресивни деца", моля? Как би описала "агресивното дете" на твоето дете, като му обясняваш от кого да страни например? 

По темата - периоди има всякакви, но мисля, че въпросното детенце нещо го тревожи, вероятно отсъствието на майка му. И си го избива по този начин. Майката пък сигурно се чувства виновна и компенсира с глезене, което е още по-зле, защото е изкуствено и детето го разбира. Май има нужда от повече внимание, обич и сигурност. 
Някъде четох, че:
Ако не получат "положително" внимание, децата се опитват да получат "отрицателно" внимание, защото това е по-добре от никакво внимание.

  Ох, то на моето сега да му обяснявам кое дете е агресивно е съвсем безсмислено, защото още нищо не разбира. Но смятам, с времето, когато се случи така, някое друго дете да го бута или шляпа /повече от веднъж и два пъти/ да го насърчавам да избягва контактите с него! Не вярвам да му се хареса някой да упражнява волята си спрямо него, освен ако и той не го иска! Много важен момент ми се струва възрастта на отсрещното дете! Ако са на една възраст и  нямат нищо против да се побутват, аз също нямам нищо против! Та, на въпроса с обяснението, ще го онагледя с конкретен пример от действителността, от словесно обяснение едва ли ще има полза!

Напълно съм съгласна с теб, шемет! Поглезва го повечко, точно защото се чувства виновна, че я оставя при бабите отвреме-навреме! Не мога да й го обясня, определено ще се разсърди! Не приема съвети от никого, макар да пита за съвет и да се оплаква от детето! Самата тя говори за агресивното поведение на дъщеря си спрямо нея самата, по-големия си брат и други непознати деца! От много време ми говори за някаква книга, която се кани да чете и която описва въпросите на възпитанието. Трудно ще й бъде! 

Жалко, че продължаваш да отбягваш въпроса ми. В действителност обаче да намериш правилния му отговор е важен за теб, не за мен.

А допускаш ли вероятността, когато твоето детенце попорасне малко да изпаднеш в ситуация, в която то да бутва и да шляпва?

 Разбира се, че допускам тази възможност! Но знам от опит едно правило: че няма да му позволявам да доближава деца в колички, повече може да им навреди, а не да им се порадва!
 Благодаря ти за усърдието да ме накараш да стигна до важните за мен отговори

А, какво би станало, ако се случи тъй, щото се появи количка у дома ви... ваша си?

 Хипотезите ги оставям на теб, виждам, че в това си добра!
 

Няма как да оставяш хипотезите на мен    За мен нещата по въпроса с появяването на количките отдавна вече не са хипотетични.

За съжаление виждам, че приемаш въпросите ми като някакво лично отношение към теб. Не са. Те са просто опит да те подтикнат да помислиш над някои идеи от аксиоматичен вид, които неволно се опитваш да си създадеш още от сега. При това са съвсем дружелюбни опити 

Твърдиш, че ще "приучаваш" детето ти да страни от "агресивните деца", но на самата теб ти е трудно в момента да си дадеш по-конкретно определение за въпросните деца. Разбирам, че те е подразнило поведението на едно малко дете спрямо синчето ти и искаш да споделиш. Разбирам също, че много се вълнуваш от самото детенце и от майка му и имаш желание да им помогнеш.

Но и ти се опитай да разбереш, че лепенето на подобни негативни етикети на деца, което лепене апропо фигурира още в заглавието, на никого не помага. 

аз съм на мнение, че нагласата на човек е от водещо значение във всяко едно човешко начинание - от най-незначителното (дали  е добро или не времето, напр.) до най-важното - как си възпитаваме и гледаме децата. в твоя случай, ти определено още преди всяка среща с тези хора си с нагласата, че малката ще дразни бебето и че родителите ще действат неадекватно (къде м/у другото е бащата в цялата схема?). това, според мен, пречи на всички вас и най-вече на момиченцето и теб. ако, обаче, всеки път се настройваш как ще си играеш с нея на нейните игри (малкият на този етап ще се забавлява да ви гледа дори повече отколкото ако се занимаваш само с него) или ако дори двете (като големите в тайфата) си измислите как да занимавате бебето или..... или. Идеи има много, стига да имаш нагласата да ги реализираш.
Детето явно винаги много те е обичало и е виждало в теб подкрепа и разбиране, които може би липсват в семейството. Изведнъж се появява някакво бебе, което отнема твоето внимание. не вярвам в теорията за ревността, но тя може би търси как пак да те спечели за своя дружка.
дали е етап от възрастта или детето е невъзпитано, според мен няма голямо значение - ти казваш, че трябва да се виждаш с тях, с момичето някой трябва да се занимава, бабата явно не е адекватна, изводът е един - ТИ си човекът! ако искаш да се занимаваш само с твойто дете - прсто не се виждайте, явно сте прекалено близки, за да я игнорираш когато сте заедно!
Успех!

  Права си, че в момента не мога да кажа с какви деца моето дете ще си играе или ще се блъска в бъдеще! Ще ми се да не е от побойноците! Разбирам, че си добронамерена, макар и да не го мислех през цялото време! Логиката в този случай надделя! Няма как майка на три деца да е "махленски заядлива".
 Детето, за което писах и което ми е близко ме вълнува, но си давам сметка, че все още ми се иска да страня от нея, защото нямам търпението, което й е нужно. Личното раздразнение в момента има превес! За възпитанието, което й дават или не й дават няма какво да говоря, тъй като това, в крайна сметка, е тяхна работа! С майката може би ще поговоря  в някой от моментите, в които ще се оплаче от детето!
 За етикета, който казваш, че съм залепила искам да каже, че едва ли в бъдеще ще ми пречи да преценявам въпросното дете! Дори да е агресивна или невъзпитана, тя е дете! Като майка, не бих си и помислила да се държа с нея зле, без значение колко съм била ядосана!

Много деликатна тема, особено, ако другото дете е роднинско.
Имах същия проблем с детето на сестрата на мъж ми. Търпях, правих тактично забележки, обяснявах, но без никакъв резултат и когато нейното дете затвори един шкаф, тежък и голям със засилка на милиметри от ръката на сина ми, вдигнах такъв скандал, че ........... не си спомням вече какво съм му казвала, но си тръгнаха на секундата. След това явно е осъзнала, че съм права защото не сме си развалили отношенията.
Не казвам, че е правилно да вдигаш скандал, но съм се убедила, дори и моето дете без да повиша тон - не разбира 

Все гледам да съм тактична, но понякога ми се изправяха косите/в момента почти не се виждаме/! Един-единствен път като бяхме в парка и моето лазеше по алеите, с моя помощ, с по-остър тон й казах името! Тя се сепна и разбра, че нещо е сбъркала! В тоя момент майка й се отдели от списанието, което четеше и й се скара много! Тогава тя така се разрева жестоко, че ми стана гадно за дето се обадих! После се извиних на майката, че моята реакция е била пресилена, а тя ми каза, че трябвало да й се карам, когато прекалявала! И така, страшна каша се очертава!

В друга тема писах, че когато на моя му се скара някой друг има ефект и че често се случва и аз да правя това спрямо приятелчетата му. Грешката тук е, че майката се е намесила.....твоята реакция е била напълно достатъчна.

ПП: Вчера бяхме на гости на сестра ми и определено, нейните думи, реакция бяха по-ефективни. След потърсената утеха при мен (Мамо, ама леля ми се кара) му казах, че леля е права в случая, защото е направил еди-какво си.

Разплака се точно, защото видя че няма подкрепа от майка си! След големия рев, майка й разбра, че е прекалила и започна да я целува и прегръща! И като че в последно време все това  им бяха отношенията! Тя прави беля майка й се развиква, тя се разплаква, следва шамарче през устата, още по-голям рев и накрая: ела мама да те гушне!