- Публикувана: 10 авг. 2006, 20:54 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2006, 11:13 ч.
ТУК ПОГЛЕДНИ И УСМИВКА ПОДАРИ...
Не събирам сили за това. Всеки път, когато смогвам да се включа в някоя от акциите, си казвам, че ще направя и следващата крачка. Не успявам. Страх ме е. Самата мисъл за тези деца насълзява очите ми. На представянето на фондацията в Интерпред излязох навън, когато децата запяха, защото се разревах като последна лигла. Всеки път е така. Не искам да се озова при децата и да рева през цялото време. Те нямат нужда от такова присъствие.
Изпитвам и ОГРОМНО чувство за вина пред тези деца. Вина за това, което животът им е отнел и им е причинил. Знам, че тази вина не е моя, но я изпитвам.
По повод пресните плодове и млякото - пропуснала съм това. Нямам навика да влизам в подфорума, но определено ще се включа.
Изпитвам и ОГРОМНО чувство за вина пред тези деца. Вина за това, което животът им е отнел и им е причинил. Знам, че тази вина не е моя, но я изпитвам.
По повод пресните плодове и млякото - пропуснала съм това. Нямам навика да влизам в подфорума, но определено ще се включа.
Спасче
,знаем от кога си покрай нас и как беше една от първите в Дир-а.Сега разбирам за Интерпред 
Там беше много разтърсващо наистина.Момичета,не искаме да оставате с впечатлението,че ви агитираме или нещо подобно.Просто сме се убедили,че желаещи има,но не им достига кураж.рядко се влиза в другият подфорум и накои не са запознати.Затова и Еми пусна темата-който иска е добре дошъл,децата се нуждаят от тези грижи.
Аз за себе си съм го приела като част от своя живот и никога не бих спряла,имам си причините и вътрешното убеждение.Но то се гради и осъзнава мужду мъниците,между тинейджърите........
Просто искаме да се отпуснете и да не ни приемате като некви чужди тела наоколо
Няма тайни и скрити неща,децата ни водят и ние нямаме избор.Просто ако желаете бъдете по уверени и няма да съжалявате.От мое име ви благодаря на всички, защото сте ни подкрепяли неведнъж
Момичета от Движението, от м.Март т.год. и ние в Пловдив се опитваме да събираме дрешки, храни, пари и всичко друго като вас. За съжаление много малко майки откликват на призивите. Вярно, че момичетата във форума от Пловдив са по-малко, но...
Важното е, че успяхме до сега да посетим 3 дома в Пловдив, и по един в Зелениково, Каложер и Нареченски бани. Все едни и същи обаче се престрашаваме да отидем. 5-6 мами. А в инициативата до сега са се включвали не повече от 20 майки. Това е моята равносметка за съжаление. Не мога да си обясня защо?
А сега да ви споделя и моите преживявания.
Наистина е трудно след такова посещение... Мъчно ми е и сънувам всяко едно от дечицата. Но пък същевременно съм щастлива, че съм успяла поне за малко да зарадвам тези мили същества. Когато ходим ние им даваме играчките, които сме събрали, а не храната. Така се радват тези дечица, сякаш им оставяш нещо огромно. И много често ни питат - "Ти искаш ли да ме гушнеш?" "Искаш ли да ме целунеш?" Толкова са щастливи като ги прегръщаме и гушкаме...
А големите как са се радвали на една футболна топка
В дома в Коматево ни помнят с "онези с федербала"
Аз за себе си знам - ще посещавам тези дечица пак. Колкото и да ми е трудно.
Последния път така ме заболя като видях една от възпитателките как удари по главата едно от дечицата за да не "пречи" когато другите ни декламираха, че щях да я ударя аз. Мъчно ми стана... дали не ги налагат така и през останалото време? Въпроси, въпроси...
Ох извинете ме, че стана така разхвърляно, но когато заговоря на тази тема мислите ми се надпреварват и накрая се получава несвързано
Важното е, че успяхме до сега да посетим 3 дома в Пловдив, и по един в Зелениково, Каложер и Нареченски бани. Все едни и същи обаче се престрашаваме да отидем. 5-6 мами. А в инициативата до сега са се включвали не повече от 20 майки. Това е моята равносметка за съжаление. Не мога да си обясня защо?
А сега да ви споделя и моите преживявания.
Наистина е трудно след такова посещение... Мъчно ми е и сънувам всяко едно от дечицата. Но пък същевременно съм щастлива, че съм успяла поне за малко да зарадвам тези мили същества. Когато ходим ние им даваме играчките, които сме събрали, а не храната. Така се радват тези дечица, сякаш им оставяш нещо огромно. И много често ни питат - "Ти искаш ли да ме гушнеш?" "Искаш ли да ме целунеш?" Толкова са щастливи като ги прегръщаме и гушкаме...
А големите как са се радвали на една футболна топка
В дома в Коматево ни помнят с "онези с федербала"
Аз за себе си знам - ще посещавам тези дечица пак. Колкото и да ми е трудно.
Последния път така ме заболя като видях една от възпитателките как удари по главата едно от дечицата за да не "пречи" когато другите ни декламираха, че щях да я ударя аз. Мъчно ми стана... дали не ги налагат така и през останалото време? Въпроси, въпроси...
Ох извинете ме, че стана така разхвърляно, но когато заговоря на тази тема мислите ми се надпреварват и накрая се получава несвързано
Да, искам да посещавам такива деца и ако мога да стопля малко сърчицата им. През седмицата ходих да занеса дрешки и играчки от моите деца в Дом майка и дете в Русе, но не ме пуснаха при децата. Но аз и не попитах директно дали може да вляза при тях, чувствах се някак неловко сама и мисля, че за мен ще е по-лесно, ако сме по-вече мами. Бях със съпруга си, но той остана при колата, защото и на него му беше неудобно. Може би е глупаво това чувство, но ще отидем пак другият месец и освен дрехи ще вземем и някои лакомства и се надявам с течение на времето да се отпуснем. Всяко дете заслужава да бъде обичано и трябва да бъде обичано! С голямо уважение се отнасям към всички вас, които отделяте време и обич за самотните дечица. 
Единственото което има значение е това , че поне за миг си зарадвал едно невинно създание и когато то ти отвърне с усмивка , прегръдка или просто с весел поглед знаеш че си е струвало и ще дойдеш отново.
.искам да кажа на всички момичета,които се колебаят-"моля ви,приемете това посещение като едно добро ,което правите на децата-те ни се радват,те имат нужда да контактуват с външни хора,защото за тях света е лелката и възпитателката там-дайте им малко весели емоции и малко любов и те ще ви я върнат стократнота те са само едни сладки малчовци,които дори все още не осъзнават какво им е подготвил живота и какво им се случва в момента-те нямат нужда от сълзи и съжеление ,а от усмивка,прегръдка и топлина-като всяко нормално дете"
ДА-плача всеки път като си тръгна от тях-плача от радостта и щастието,което са ми дали ... и се връщам пак и пак и пак...
Искам само да благодаря на всички момичета, които се заинтересуваха от мъничките душички, които си нямат нищо на този свят. Надявам се поне част от тях да дойдат с нас и да погушкат малките слъчница и да осмислят поне един свои ден по един невероятен начин. Много ви благодаря и за готовността да им съберат играчки. Съвсем конкретно на Таня П., която донесе играчки, памперси и парички за плодове. Таня-
Искам само да благодаря на всички момичета, които се заинтересуваха от мъничките душички, които си нямат нищо на този свят. Надявам се поне част от тях да дойдат с нас и да погушкат малките слъчница и да осмислят поне един свои ден по един невероятен начин. Много ви благодаря и за готовността да им съберат играчки. Съвсем конкретно на Таня П., която донесе играчки, памперси и парички за плодове. Таня-
Питах по-горе, ама май замина питането.
Моля те, кажи ми къде да ти донеса дрешоци?
Питах по-горе, ама май замина питането.
Питах по-горе, ама май замина питането.
Офисът ми е на петте кьошета, иначе съм в Бъкстон, ще ти пиша на ЛС и ще прецениш къде ти е по-удобно.
Моля те, кажи ми къде да ти донеса дрешоци?
Питах по-горе, ама май замина питането.
Питах по-горе, ама май замина питането.
Офисът ми е на петте кьошета, иначе съм в Бъкстон, ще ти пиша на ЛС и ще прецениш къде ти е по-удобно.
Ами че аз на Петте живея!!!!!!!!!
Пускай ЛС или да се разберем на СКАЙП coeur71
за всички ,които се колебаят дали да дойдат с нас до някой дом и да видят децата и им трябва малко кураж-гледайте повторението на филма в събота на 19 по БТВ РЕПОРТЕРИТЕ-"НЕЖНАТА ЛАВИНА"-там има деца от дома в Перник и Доганово 
В сряда ще ходим до Перник и можем да вземем желаещи
Ще празнуваме Р.ден на едно от големите дечица в четвъртък за сега сме в Трън
Аз съм от тези дето не им достига кураж 
Преди време почти се бях престрашила, но после усилията ми се насочиха към друг вид помощ и така си остана...
Много ми се иска обаче да направя тази крачка, защото скоро времето ми ще е съвсем ограничено, особено през работната седмица. Като гледах нощес планираното посещение за 15.08 за дома в "Надежда", реших, че именният ми ден утре е един прекрасен повод. Сега обаче като надникнах тук, излиза, че нещо съм се объркала...
Както и да е, ще гледам тази седмица да дойда на една от срещите в София (сряда или петък). Перник и Трън за момента са ми далече, просто няма кой да ми гледа децата толкова време, а в момента нямам и кола
Преди време почти се бях престрашила, но после усилията ми се насочиха към друг вид помощ и така си остана... Много ми се иска обаче да направя тази крачка, защото скоро времето ми ще е съвсем ограничено, особено през работната седмица. Като гледах нощес планираното посещение за 15.08 за дома в "Надежда", реших, че именният ми ден утре е един прекрасен повод. Сега обаче като надникнах тук, излиза, че нещо съм се объркала...
Както и да е, ще гледам тази седмица да дойда на една от срещите в София (сряда или петък). Перник и Трън за момента са ми далече, просто няма кой да ми гледа децата толкова време, а в момента нямам и кола
Аз съм от тези дето не им достига кураж Преди време почти се бях престрашила, но после усилията ми се насочиха към друг вид помощ и така си остана...
Много ми се иска обаче да направя тази крачка, защото скоро времето ми ще е съвсем ограничено, особено през работната седмица. Като гледах нощес планираното посещение за 15.08 за дома в "Надежда", реших, че именният ми ден утре е един прекрасен повод. Сега обаче като надникнах тук, излиза, че нещо съм се объркала...
Както и да е, ще гледам тази седмица да дойда на една от срещите в София (сряда или петък). Перник и Трън за момента са ми далече, просто няма кой да ми гледа децата толкова време, а в момента нямам и кола
Преди време почти се бях престрашила, но после усилията ми се насочиха към друг вид помощ и така си остана... Много ми се иска обаче да направя тази крачка, защото скоро времето ми ще е съвсем ограничено, особено през работната седмица. Като гледах нощес планираното посещение за 15.08 за дома в "Надежда", реших, че именният ми ден утре е един прекрасен повод. Сега обаче като надникнах тук, излиза, че нещо съм се объркала...
Както и да е, ще гледам тази седмица да дойда на една от срещите в София (сряда или петък). Перник и Трън за момента са ми далече, просто няма кой да ми гледа децата толкова време, а в момента нямам и кола
Извинявам се за промяната на датата
, но във вторник се оказа, 4е има свиждане с родителите и не е редно да се "засичаме" на територията на дома. Затова остана за сряда. Ако искаш пиши ми на ЛС, за да се разберем кога е по-удобно за теб БЛАГОДАРЯ ТИ, гарантирам ти, че няма да съжаляваш