- Публикувана: 10 авг. 2006, 20:54 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2006, 11:13 ч.
ТУК ПОГЛЕДНИ И УСМИВКА ПОДАРИ...
Този въпрос май е вече повдиган, но...
Искам да участвам със суми всеки месец, как могат да стигнат до мамите в София?
Най-лесно ще ми е да ги нареждам по банков път, в краен случай с пощенски запис.
Моля Еми да даде предложение.
Не съм готова да посетя дом, по причини подобни на Анда и Маргарита.
Чувствам се емоционално нестабилна, но пък съм съгласна и с lavender, така че ще намеря начин за себе си...
Искам да участвам със суми всеки месец, как могат да стигнат до мамите в София?
Най-лесно ще ми е да ги нареждам по банков път, в краен случай с пощенски запис.
Моля Еми да даде предложение.
Не съм готова да посетя дом, по причини подобни на Анда и Маргарита.
Чувствам се емоционално нестабилна, но пък съм съгласна и с lavender, така че ще намеря начин за себе си...
Този въпрос май е вече повдиган, но...
Искам да участвам със суми всеки месец, как могат да стигнат до мамите в София?
Най-лесно ще ми е да ги нареждам по банков път, в краен случай с пощенски запис.
Моля Еми да даде предложение.
Не съм готова да посетя дом, по причини подобни на Анда и Маргарита.
Чувствам се емоционално нестабилна, но пък съм съгласна и с lavender, така че ще намеря начин за себе си...
Искам да участвам със суми всеки месец, как могат да стигнат до мамите в София?
Най-лесно ще ми е да ги нареждам по банков път, в краен случай с пощенски запис.
Моля Еми да даде предложение.
Не съм готова да посетя дом, по причини подобни на Анда и Маргарита.
Чувствам се емоционално нестабилна, но пък съм съгласна и с lavender, така че ще намеря начин за себе си...
Пиши ми на ЛС от кой град си.- Имам контрагенти (занимавам се с компютри) в доста градове и мога да измисля нещо.(те ми пращат пари всяка седмица, но става и за дрешки и играчки)
По банков път е лесно, наистина. Ето сметките на движението:
Сметка -1043983402
PIB-централа
FINVBGSF
IBAN-BG43 FINV 9150 12BG N08H 66
Само те моля в платежното да пишеш за какво пращаш парички- например- за памперси, за плодове, за играчки и пр.
Благодаря ти за всичко!
Отдавна исках да го направя, но някой беше казал, че не разрешават 
За това, когато се върна в София през учебната година, ще се свържа с вас и ще дойда.Малко ще ми е трудно сега да отделям пари, защото вече не работя, но се надявам понякога и с това да успея да помагам. Поздравявам ви за добрите сърца!
За това, когато се върна в София през учебната година, ще се свържа с вас и ще дойда.Малко ще ми е трудно сега да отделям пари, защото вече не работя, но се надявам понякога и с това да успея да помагам. Поздравявам ви за добрите сърца!
Имам 2 чанти с дрешоци, които така си седят.............не можах да отида до едно място навреме да ги предам и ме е срам чак.
Ако има нужда от дрешки-много запазени-за деца около годинката и малко отгоре-веднага свиркайте!
Иначе не бих могла да понеса посещение.......
Признавам си с ръка на сърцето.
Ако има нужда от дрешки-много запазени-за деца около годинката и малко отгоре-веднага свиркайте!
Иначе не бих могла да понеса посещение.......
Признавам си с ръка на сърцето.
............ е,ето че дойде момента когато да отпусна сърцето си и да споделя своите мисли и страхове.
Първо от наистина много време следя какво се сучва с движението на бг мамите които се занимават с благотворителността.престарших се и се свързах с тях-занесохме дрешки-някой много хубави някой съвсем не.....После ме досрамя!когато събирах тези поне7-8 чувала с дрехи и играчки все си сменях мнението какво да изхвърля какво да сложа и т.н....Както и да е ,накрая реших да ги сложа всичките защото си помислих че те ще преценят и каквото не им е нужно ще го хвърлят.аз не можех да хвърля нищо-не защото кой знае каква работа ще свърши ,а защото аз наистинасъм си гледала децата с тези неща.на мен наистина са ми били ценни дорри и захабените дрешки.нали знаете когато някои има нужда от нещо то е ценно дори и когато е вехто....Когато родих голямата си дъщеря бях студентка,може да се каже че си я гледах сама-нищо че се водих женена,няма да се впускам в подробности защоото никому не са нужни ,но живеех с 2 лв на седмица-както искате така го смятайте.Семейството ми моите родители(баща ми и сестра ми-майка почхина година преди това)така и не разбраха (поне така си мисля) какъв ад изживях,просто защото винаги по телефона бях супер усмихната и щастлива че ги чувам,нямаше нужда от оплакванич-разбирахме се без думи.Знаеха че ми е тежко,не моеха да ми помогнат повече от това което правятНаистина не знаеха колко е трудно защото аз никога не казвах-чувствах се добре.Чак сега години след това се връщам назад и си давам реална представа за нещата,но това не ми попречи винаги да се чувствах щастлива обичаща и горда майка на дъщеря си. Затова накая се престраших и дадох всичко,които кавото иска да си мисли-не беше от неуважение,не беше за да си разчистя къщата.......беше за да помогна.Да са живи и здрави приятелите ми които еи така случайно идвайки към нас огладняваха изведнъж и пазаруваха от съседния магазин за седмица напред-те много финно пазеха достйнството ми......
та така ,разказах това за да разберете че наистина е важно границите и критериите за помощ-но те наистина не са толкова вацни в сравнение с желанието и реалната дадена(некато качество,а като факт) помощ.
Еми аз искам да дойда с вас,знам че при срещата си с децата ще изживея всяка тяхна усмивка,поглед,после дълго ще страдам зарди тях самите,но двте ми деца да са живи и здрави ми дадоха да разбера че имам сили и обич достатъчна за давам защото се чувстам погалена от бога да обичам ,колкото и философски "кухо' да звучи това.ЕМИ мила искам да бъда с вас,искам да дойда с вас.сега заминавам за Сливен при баща си ,но когато се върна на 25.08 напременно ще намеря начин да се свържа с вас.....А що се отнася до кремчетата за дупета-казвала съм го в друга тема-на заплата ще се отчета-е вчера взех заплата.Кажете колко какви....?
ох писах писах и половината се изтри.дано поне сте ме разбрали -не исках да се оплаквам а да ви опиша картинката заради която разсъждавам така.
Първо от наистина много време следя какво се сучва с движението на бг мамите които се занимават с благотворителността.престарших се и се свързах с тях-занесохме дрешки-някой много хубави някой съвсем не.....После ме досрамя!когато събирах тези поне7-8 чувала с дрехи и играчки все си сменях мнението какво да изхвърля какво да сложа и т.н....Както и да е ,накрая реших да ги сложа всичките защото си помислих че те ще преценят и каквото не им е нужно ще го хвърлят.аз не можех да хвърля нищо-не защото кой знае каква работа ще свърши ,а защото аз наистинасъм си гледала децата с тези неща.на мен наистина са ми били ценни дорри и захабените дрешки.нали знаете когато някои има нужда от нещо то е ценно дори и когато е вехто....Когато родих голямата си дъщеря бях студентка,може да се каже че си я гледах сама-нищо че се водих женена,няма да се впускам в подробности защоото никому не са нужни ,но живеех с 2 лв на седмица-както искате така го смятайте.Семейството ми моите родители(баща ми и сестра ми-майка почхина година преди това)така и не разбраха (поне така си мисля) какъв ад изживях,просто защото винаги по телефона бях супер усмихната и щастлива че ги чувам,нямаше нужда от оплакванич-разбирахме се без думи.Знаеха че ми е тежко,не моеха да ми помогнат повече от това което правятНаистина не знаеха колко е трудно защото аз никога не казвах-чувствах се добре.Чак сега години след това се връщам назад и си давам реална представа за нещата,но това не ми попречи винаги да се чувствах щастлива обичаща и горда майка на дъщеря си. Затова накая се престраших и дадох всичко,които кавото иска да си мисли-не беше от неуважение,не беше за да си разчистя къщата.......беше за да помогна.Да са живи и здрави приятелите ми които еи така случайно идвайки към нас огладняваха изведнъж и пазаруваха от съседния магазин за седмица напред-те много финно пазеха достйнството ми......
та така ,разказах това за да разберете че наистина е важно границите и критериите за помощ-но те наистина не са толкова вацни в сравнение с желанието и реалната дадена(некато качество,а като факт) помощ.
Еми аз искам да дойда с вас,знам че при срещата си с децата ще изживея всяка тяхна усмивка,поглед,после дълго ще страдам зарди тях самите,но двте ми деца да са живи и здрави ми дадоха да разбера че имам сили и обич достатъчна за давам защото се чувстам погалена от бога да обичам ,колкото и философски "кухо' да звучи това.ЕМИ мила искам да бъда с вас,искам да дойда с вас.сега заминавам за Сливен при баща си ,но когато се върна на 25.08 напременно ще намеря начин да се свържа с вас.....А що се отнася до кремчетата за дупета-казвала съм го в друга тема-на заплата ще се отчета-е вчера взех заплата.Кажете колко какви....?
ох писах писах и половината се изтри.дано поне сте ме разбрали -не исках да се оплаквам а да ви опиша картинката заради която разсъждавам така.
Изоставени
"- Како какво ни донесе?
- Лельо, лельо, как се казваш?
Въпросите им не стихваха. Повечето подскачаха около мен, някой ме прегърна, а едно русо момченце хвана ръцете ми и не ги пусна през цялото време.
Разглеждаше ги така, сякаш за първи път вижда женски ръце. Опитах се да го заговоря, но срещнах само сериозните му очи, възмутени, че прекъсвам нещо важно и спрях. Усещах пръстите му да опипват внимателно моите – кожата, халката, ноктите... Там се спряха и започнаха да се пързалят по лака, а после се спуснаха обратно по дланите... Шепите ми си говориха с това синеоко изследователче, а аз - с едно чаровно момиче на 12. Очите ми обхождаха другите деца, а съзнанието се опитваше да асимилира всичко, да го сложи в ред и да ми издиктува някакво адекватно поведение. За малко успя. Кълбото от емоции, се въргаля дълго време във всички кътчета душа, подобно на уголемяваща се снежна топка и накрая просто заседна някъде. Почти приклехнах от тежестта.
Но се усмихвах. Оставих се на радостта им. Говорихме си и се смеехме. Около младото момиче се бяха събрали още нейни връстнички и в един момент си бъбрихме като приятелки от училище. Разпалих се, когато едната се похвали, че може да пее, да рисува и да танцува, исках да жестикулирам и да се жалвам как аз не мога, но ръцете ми все още разговаряха... Момичетата ми се смееха така, както дете на хванат в беля възрастен. Все едно аз бях малкото момиченце, което все още нищо не знае за живота, а те ми казваха топло и с обич, че ще се науча...
Очаквах враждебни, обвиняващи погледи, студ, скованост и почти никакви разговори. Не очаквах да съм Алиса... Не и в т.нар. „Дом за деца лишени от родителски грижи”. Не очаквах да съм сред приятели... Опитвах се да спася снежната топка в сърцето си, която заплашително се топеше и вече ме заливаше. Спрях се при едни присвити очи, вперени в прозореца. Момчето си придаваше незаинтересован вид към суматохата наоколо, и само мускулчетата по високите скули издаваха какво усилие му коства това. Ръцете ми все още бяха с компанията си, така че не можех да го прегърна, колкото и да ми се искаше. А, и без друго той държеше пре - много на мъжествения си вид, че да ми позволи. Не знам кой и какво говореше през устните ми, не забелязах и колко дълго гледахме към овехтелия двор. Когато заговори и се обърнах към него разбрах защо толкова усърдо прикриваше очите си – сега те искряха при спомена за малката му сестричка, за която разказваше. Пълнеха се със светлина, или потъмняваха за миг, но никога не угасваха. По – късно, когато го погледнах от другия край на стаята, заобиколена от нова групичка деца, видях отново рамките от стегнатите бръчици, като големи, неправилни камъни около горящо огнище. Детето пак бе станало мъж.
Зашемети ме времето и свърши. Разделяхме се дълго. Обещанията за следваща среща разтваряха усмивки и пълнеха очи. Още малко, съвсем малко, нека поне една единствена снежинка да остане и да закрепи сърцето ми... Не си спомням кога ме пусна малкият изследовател. Тръгнах си с неговите ръце върху моите. Нали се опитвах да не му обръщам внимание, как така с този мълчаливец си бяхме говорили най – много и най – дълго?!
Пътувахме бавно. Спирахме и пак тръгвахме. Полях едни слънчогледи със сълзите си. После не знам чии ръце – моите ли, неговите ли, ги откъснаха и взеха със себе си...
Стоях, като насън пред дома си с цветята, заровили лица в моето. Когато бавачката отвори вратата, едно малко, начумерено човече се втурна сърдито към мен:
- Мамо, защо ме остави цял ден сама?!? "
Емоциите са еднакви за всички... Но след тях идва истинското, човешкото, доброто. Ставаме по - добри хора, по - добри родители. Тези деца, също може би ще станат по - добри след едно наше посещение там. Кой знае?!...
Аз и семейството ми посещаваме такъв дом. 
Градът е далеч тъй,че посещенията ни не са много чести.
Дечицата в такива домове са способни само с една тяхна усмивка да ви направят щастливи.
Предпоследният път,когато посетихме въпросният дом,синът ми предложи да вземем неговите играчки за дечицата.Разплаках се от тази детска постъпка.
Нося винаги дрешки,защото предпочитам да ги дам на дечица, който наистина имат нужда от тях а не на хора, които уж нямат а в същото време имат възможност примерно да си купуват хапчета за отслабване.
Играчките,които сме носели съм гледала да са примерно нещо от типа на конструктор.
Не правя кой знае какво не съм редовна в тези посещения,но съм доволна,че макар и мъничко по един или друг начин успяваме да ощастливим дечицата.
За благодарност ни стигат техните усмивки те са безценни.
Градът е далеч тъй,че посещенията ни не са много чести.
Дечицата в такива домове са способни само с една тяхна усмивка да ви направят щастливи.
Предпоследният път,когато посетихме въпросният дом,синът ми предложи да вземем неговите играчки за дечицата.Разплаках се от тази детска постъпка.
Нося винаги дрешки,защото предпочитам да ги дам на дечица, който наистина имат нужда от тях а не на хора, които уж нямат а в същото време имат възможност примерно да си купуват хапчета за отслабване.
Играчките,които сме носели съм гледала да са примерно нещо от типа на конструктор.
Не правя кой знае какво не съм редовна в тези посещения,но съм доволна,че макар и мъничко по един или друг начин успяваме да ощастливим дечицата.
За благодарност ни стигат техните усмивки те са безценни.
Аз имам сериозен проблем .... Не мога да отида в дом, по простата причина, че психически ми е трудно да издържа. На някого ще му се стори пълна глупост, но за пръв път посетих такъв дом на 13 години и от тогава не мога. Буца ми засяда в гърлото . А особено сега гледам да си пазя нервната система за детенцето ми. Това, което ще видя, ще ме накара да страдам . Не мога и не бива. Еми, ако има нещо, с което да мога да помогна - имам запазени дрешки от дечко - веднага ги давам, ще опитам и с друго да помогна ... но не мога да дойда, съжалявам . Поне не сега, мисля че ми трябва време.
. А особено сега гледам да си пазя нервната система за детенцето ми. Това, което ще видя, ще ме накара да страдам . Не мога и не бива. Еми, ако има нещо, с което да мога да помогна - имам запазени дрешки от дечко - веднага ги давам, ще опитам и с друго да помогна ... но не мога да дойда, съжалявам . Поне не сега, мисля че ми трябва време.Точно поради тези причини досега не съм посещавала такъв дом
Само съм пращала пари и дрехи .Може би на повечето майки , които посещавате домовете , това ще се стори егоистично и лигаво, но всеки има различен праг на чувствителност и преодоляване на мъка и болка ......
Не бягам от отговорност, а и няма нужда да обяснявам повече....
Много бих искала да дойда ...незнам как ще се почуствам - само предполагам....
Еми, ще ти пиша по ICQ или ще се чуем по телефона.
Много силно ме развълнува.....
Посетила съм макър и веднъж само един дом 
Поне за мен мога да кажа,4е от една страна се прибрах с много мъка и болка,но пък от друга-щастието което изпитах от усмивките и радостта на тези деца ме накара да се замисля,4е те найстина имат нужда от хора като нас за да им дадем поне мъни4ка 4аст от щастието,радостта и вниманието,което даваме на нашите деца.Знам само,4е посещението ми/ни/ няма да е последно и,4е ще продължим/с другите майки/да помагаме когато и с каквото можем 
Макър,4е не бяхме допуснати повторно до дома поради ред при4ини,това не озна4ава,4е за напред няма да искаме позволение да отидем отново.Макър,4е болката ми беше огромна и,4е бях потресена от гледката която видях в дома,макър,4е в първия момент се стъписах като видях децата и в същото време гледах сина ми до мен,знам 4е при първа възможност ОТНОВО ЩЕ ОТИДА ПРИ ТЕЗИ ДЕЦА
Поне за мен мога да кажа,4е от една страна се прибрах с много мъка и болка,но пък от друга-щастието което изпитах от усмивките и радостта на тези деца ме накара да се замисля,4е те найстина имат нужда от хора като нас за да им дадем поне мъни4ка 4аст от щастието,радостта и вниманието,което даваме на нашите деца.Знам само,4е посещението ми/ни/ няма да е последно и,4е ще продължим/с другите майки/да помагаме когато и с каквото можем Макър,4е не бяхме допуснати повторно до дома поради ред при4ини,това не озна4ава,4е за напред няма да искаме позволение да отидем отново.Макър,4е болката ми беше огромна и,4е бях потресена от гледката която видях в дома,макър,4е в първия момент се стъписах като видях децата и в същото време гледах сина ми до мен,знам 4е при първа възможност ОТНОВО ЩЕ ОТИДА ПРИ ТЕЗИ ДЕЦА 
Не събирам сили за това. Всеки път, когато смогвам да се включа в някоя от акциите, си казвам, че ще направя и следващата крачка. Не успявам. Страх ме е. Самата мисъл за тези деца насълзява очите ми. На представянето на фондацията в Интерпред излязох навън, когато децата запяха, защото се разревах като последна лигла. Всеки път е така. Не искам да се озова при децата и да рева през цялото време. Те нямат нужда от такова присъствие.
Изпитвам и ОГРОМНО чувство за вина пред тези деца. Вина за това, което животът им е отнел и им е причинил. Знам, че тази вина не е моя, но я изпитвам.
По повод пресните плодове и млякото - пропуснала съм това. Нямам навика да влизам в подфорума, но определено ще се включа.
Изпитвам и ОГРОМНО чувство за вина пред тези деца. Вина за това, което животът им е отнел и им е причинил. Знам, че тази вина не е моя, но я изпитвам.
По повод пресните плодове и млякото - пропуснала съм това. Нямам навика да влизам в подфорума, но определено ще се включа.
Препоръчани теми