От кого получавате подкрепа за кърменето?

 Общо взето от цялото ми семейство,въпреки,че понякога оставам неразбрана.Например в моментите,когато отказвам да слушам и изпълнявам препоръките на педито,да го захранвам с нещта ,който са неподходящи за неговата възраст.От приятелките ми от форума не на последно място(съжалявам,че не ги срещнах по рано,още докато бях бременна)

С каката, майка ми беше казала, че аз съм сукала до една годинка и също съм си сукала след всяко хранене, и аз така си гледах голямото дете. Сега не съм имала никакви съмнения и колебания. А иначе мъжа ми е много далеч то проблемите на кърменето, може би причината за това е в мен - винаги съм се справяла и никога не съм слушала другите. Каката много ревеше и имаше много идеи от "приятели" от сорта на "изцеди се в шише да видиш стига ли и" и тем подобни, добре, че съм си тъпа и упорита, та не ги послушах. Иначе евала на мамите от форума.

От партньора, семейството и разбира се -  Форума! Подкрепата от семейството ми е огромна - може би защото и сестра ми все още кърми и доста ми помага.
Благодаря на Форума и момичетата тук за цялата информация и помощ

Подкрепа получавам най- вече от мъжа ми, но истината е, че ако го нямаше форума, едва ли щях да се справя, вероятно вече щях да съм отбила. Няма много хора, които да имат каквато и да е представа от кърмене. Родителите ми също ме подкрепят, но истината е, че и те не ми се бъркат много, тоест просто не ми пречат и не се опитват да ме поучават. Благодаря на форумите- и този и биберон, че ви има, защото без вас нямаше да успея да направя каквото и да е 

    Подкрепя ме цялото ми семейство. Майка ми е ЗА късното захранване. Захранила ме е на 10 месеца с бананова каша. Кърмила ме е 2 години. За съжаление късно го разбрах и захраних по-рано - на 4 м. и половина.
    Подкрепа получих от един гинеколог - д-р Попов, който ми каза как да релактирам след 10 -дневния ми престой в болница след раждането. И който ми постави правилната диагноза! 
    Безценна информация получих и получавам от форума.
    Подкрепят ме моите приятелки, които намерих тук и с които се виждаме всеки ден!  

Аз ли съм най-зле откъм партньор  
Едва през петия месец спря да ме пита "Кога най-накрая ще започнеш да му даваш сокчета и пюренце на това дете ?" (обаче като видя вчера пюрето на Нестле за 1.95 лв. му стана лошо  ). Оставям му статийки да чете, ама неееее.. те на хората децата това... педиатърката онова... Сега обаче на дневен ред е въпроса "И докога смяташ да я кърмиш?", "Те ще и поникнат зъби и тогава какво ще правиш?", "Ти луда ли си? Къде си видяла някой да си кърми детето 2 г. ?"
Още от родилния дом ме юркаха да се цедя, че иначе като порастне бебчето няма да му стига. Трябваше и да й изработя режим, че "Иначе няма да можете на едно кафе да отидете. Или по институции".. И доста други изцепки имаха.
Педито оше на първата консултация ми каза да давам вода през нощта, защото броят нахраненията трябвало да се намалява. Като видя отношението ми втория месец каза "Ако искаш можеш да почнеш да даваш сокчета". И сега я чувам как като й се оплачат майчета, че кърмата име намаляла им казва да дават АМ 
Свеки е кърмила 2 месеца с разранени зърна и всеки път като кърмех ме гледаше със съчувствие, все се опитваше да пощипва Косара защото трябвало да се нахрани за 10 мин., а не да си почива... по едно време  ми обясни, че като мина на адаптирано ще се родя...
Майка ми се възмущаваше от това, че не давам на миличкото вода, а то му ЛИЧИ, че е жадно... и от това, че съм щяла да стана като циганките с бебе, което ми виси по цял ден на гърдите... Тя поне разбира от дума и вече е наясно.
Малката не ревеше, а направо се дереше и се наслушах "Ама може да ти е малко кърмата", ".. да е рядка", "... да е гъста", ".. да й има нещо (на кърмата) и затова да реве така"...
Единствента ми раждала (преди 5 г.) приятелка с мъка избута 1-2 месеца кърмене с мастити, разранени зърна и пр. и й е трудно да ме гледа как кърмя, камо ли да ми помага.
Добре, че имах една друга приятелка, с която бременеехме заедно. Тя ми подари книга за кърменето. От книгата разбрах, че кърменето не е въпрос на късмет. Заинтерсувах се и започнах да чета форума, за да съм запозната с евентуалните проблеми, които ме чакат. Единствените ми кърмещи познати са тези от форума. Майчетата по барчетата, с които се запознавах само ми опяваха как трябвало да давам водички, сокчета и пр.
В крайна сметка "на хартия" ме подкрепяха всички, а на практика само форума и приятелката с книгата. За щастие физически проблеми досега почти съм нямала (да чукна на дърво), а с проблемите създавани от околните, ми беше много по-лесно да се справя, като знаех, че не съм сама  
Дълго стана, но съм си такава - или 2 думи, или 2 страници 

 единствено и само форумът, защото


... и разбира се се самоподкрепям

Честно казано не съм се замисляла кой ме подкрепя - аз съм си достатъчна  - просто не ми е трябвала

От партньора ми 
От цялото семейство   
От педиатър 
От приятелки 
От този форум

На теория - от всекиго  На практика - най-вече от мъжО, фамилията, приятелите...

Мда, в началото и аз си бях самодостатъчна, знаех, че трябва да кърмя, и го направих. Е, важно е, че партньора ме подкрепяше, каквото и да реша. Подкрепа от другаде нямаше, но пък и единствения човек, който скапваше нещата, беше педиатърката. И тъй като нямах инфо, захраних рано (както съм захранвана и аз едно време).
Този път обаче и двамата с мъжо бяхме направо агресивни като се опита някой да ми набута сокчета, вода, млечни или глутен без време  
А форума - благославям го по 2 пъти на ден! Че този път кърменето потръгна лесно и приятно почти от самото начало, а и ми осигури изобилие от самозащитни доводи.

Освен форума ме подкрепя партньора ми,който вече взе да протестира,че не можем да оставим малката на някоя баба за една вечер и да си излезем като гаджета,но пък съдейства за всяко мероприятие свързано с кърменето  Освен него баба ми и дядо ми много ни се радват,че се кърмим и ни насърчават,но майка ми 

Най-вече от майка ми,особено в периодите на най-упоритите кърмачески стачки,ако не беше тя,нямаше да се кърмим с бебчо вече Непрекъснато четеше и се интересуваше,за да е в час с нещата още преди да родя(пък и професията й е такава),за съжаление съпругът ми не проявява такова желание за информираност(но пък си има други хубави качества),въпреки това и той ме подкрепя...подкрепя ме и семейството като цяло.Не на последно място-форумът,от където непрекъснато черпя информация и винаги мога да разчитам на най-добрите съвети!

гласувах с четри опций на първо място от мъжа ми и цялото семейство - бабите и дядовците,от този форум,приятелки и не на последно място от джипи-то ми 

Най-голяма подкрепа получавам от съпруга си и от форума, разбира се. Още докато бях бременна знаех че ще кърмя детето си и това е факт вече 1 година!