От кого получавате подкрепа за кърменето?

Аз получавам подкрепа най-вече от мъжа ми,но ще гласувам и с опция" цялото семейство",защото и те ме подкрепят 

От семейството.
 Ако бях послушала педиатъра преди време на дали щях да кърмя вече 6,5 месеца.
А благодарение и на този форум разбира се това е факт.Благодаря!

Получавам подкрепа от съпруга си и семейството, за подкрепа от страна на акушерка и педиатър обаче не мога да се похваля.

От съпруга ми ,той мн. се радва че мога да кърмя разбира се и от семейството

Най-вече от съпруга ми (така гласувах) , много е горд от този факт. Със останалата част от семейството рядко се виждаме и по-принцип са за, но истинската подкрепа е от мъжа ми. А причината, за да успея определено е информацията получена от тук.

От съпруга ми, майка ми ,педиатъра ни и благодарение на форума.С първото ми дете нещата не стояха така и аз нямах опит и нямаше го този форум ,за да съм информирана и не успях да кърмя повече от 4м.Сега имам намерение да е повече.
Но на І-во място трябваше да сложа форума   

Винаги съм знаела, че детето ми ще бъде кърмено. Преди още да прочета нещо по въпроса!
Природата ако е искала да не ги кърмим, нямаше да ни даде някои подробности.  Никой не може да ме убеди в противното.

От семейството_съпруг, баба, мама, от педьо и акушерката...

И при мен е така

1. Форумът
Ако не беше той, едва ли щях да знам нещо за кърменето, нито че е толкова важно и да си давам зор. Сигурно щях да кърмя 2 седмици и да спра, "зада не ми увиснат гурдите" или нещо такова   Нито щях да имам помпа, нито да споря с персонала да ми дадат бебето веднага след раждането, нито да агитирам в подкрепа на кърменето, нито да изживявам тези прекрасни емоции и удоволствието от чисто физическа страна  
2. Майка/баба
Мойто маме е златно, кърмила ни е с брат ми по годинка и се радва, че аз искам и кърмя!
Нейната майка като се обажда да пита:  а)как сме, б)Деси нали кърми още?!  
3. Партньора ми
Той горкия нищо не рабираще от бременност, кърмене, бебета и т.н.
Благодарение на интереса му и обучителните лекции от моя страна, сега застава плътно зад мен дори в лекарския кабинет  
4. От приятелки
Всъщност това не е на последно място, приятелките ми направиха много за мен, още докато бях бременна. Като родих посред нощ ми пращаха смс-си, че се бях шашнала и не помнех какво да правя   После ги разпитвах през 10 мин за нещо и добре, че бяха те в началото   .

Едва ли щях да се оправя, ако една от 4-те точки липсваше.   На първо място слагам Форумът (заради инфото), но Майка, Баба, Партньора и Приятелките си делят 1-во място по морална и емоционална подкрепа.

и аз така,но все пак форумът е голяма помощ!всъшност за мен форумът е истинската подкрепа!другото е-джи пи,най-вече с това че няма против изключителното кърмене и късно захранване...

От партньора ми, от майка, от форума, от организация (БКП ) ЛЛЛ, от приятелки!

На първо място от партньора ми, но отговорих от семейството, защото никой не ми се бърка (не смеят вече) след като видяха, че и моя начин работи безотказно.
От форума - благодарение на всички вас имам отговор на всичките си въпроси и успокоение при най малкото възникнало съмнение! 

Подкрепа - хмммм  по скоро информация - а оттам аз обяснавам на таткото, на семейството и т.н. каква е ползата от кърменето и защо кърмя! Интернет, форума и книгите ми дадоха инфото.

гласувах за партньора и форума.
обаче..
подкрепа в смисъла, за който питаш всъщност от никъде, като изключим някои случайни мами и баби, с които се запознавам из градинките и казват "ау, браво". но знаете колко често се срещат такива. и мъжа ми, разбира се, след като в началото трябваше да му дръпна няколко лекции по въпроса, за да не се поддаде на внушенията на баби и сие, че може беб да плаче, защото ми е рядка кърмата и т.н.
но аз не съм толкова емоционален тип, че да ми е нужна такава подкрепа. за мен най-важната подкрепа е информацията. съответно и сама си я търся. като не съм сигурна в нещо трудно се доверявам на когото и да било, ако не успее да се аргументира убедително. също и винаги мога да зарежа някое свое убеждение, ако разбера нови факти по въпроса.
затова смятам, че за мен форума изигра най-важна роля и то именно с информацията.

...а като се замислих сега, от началото, когато още не си бях прочела всичко, защото все отлагах за по-накрая, а пък бебка избърза, имаше един период - първите 2-3 седмици, който си го изкарах само на чист шопски инат.. нямам обяснение защо. просто се запънах и дори и вътрешно да не бях убедена, външно демонстрирах увереност, за да не ме занимават с глупости ..и мина номера

На първо място от форума, защото оттук научих толкова много неща, които никога не съм знаела и предполагала /като кърменето на поискване, кризите в растежа, кърмаческите стачки и т.н./, нито пък имаше откъде да прочета, да не говорим за опцията да получиш отговор на строго специфичен, твой си проблем... Форумът ми даде необходимата вътрешна убеденост, че МОГА да кърмя, защото преди да родя все ми минаваха едни... "ако мога", "ако имам кърма..." , "ако бебето еди какво си..."   Сега виждам, че няма ако - или искаш или си търсиш оправдания! Чувствам се щастлива, и не на последно място горда, че се справям и това го дължа на този форум, затова и след Похода в подкрепа на кърменето, на количката, на видно място съм си залепила лепенка "Всяка майка може да кърми детето си" и я тикам /и лепенката, и количката/ гордо гордо под носа на всеки!
Второто място си делят майка ми и любимия, от първата получих необходимия кураж че ще се справя, осведоменост и отвореност към "нововъведенията" /и тя е луда фенка на този форум и само се караме за компютъра... /, а от мъжа до мен - пак необходимата подкрепа, разбиране и спокойствието, което ми е нужно.

Най-вече от партньора ми,не на последно място от форума.Няма опция-баща ми,но и той ми е много голяма подкрепа-та съм го включила към друг медицински работник-щото е педиатър по професия/вече пенсионер/.Той дори беше и за късното захранване. Освен това и приятелки разни.

Първоначално получих подкрепа и информация единствено от форума. Всички останали нямаха достатъчно инфо. В началото ми беше трудно, много трудно, но след това се запознах и с други кърмачки, пак благодарение на форума и от тогава съм по-сигурна.

Тъй като исках да кърмя и имах подкрепата на съпруга си потърсих информация в нета и попаднах в този чудесен форум. Благодаря на всички превели и изписали толкова много чудесни статии.
Отбелязвам  семейството ми, защото макар, че живеят далече и родителите ми и свекъра и свекървата ме подкрепиха (поне не бяха против). Свекърът е лекар и като такъв все още настоява да започвам захрахване, защото така пишело в неговите учебници преди 40 години... Та войни ще се водят другата седмица като отидем в тях Но аз съм се подковала - разпечатах няколко статии за така любимите му сокчета, за захранването и за водата. Дано успея да го оборя, че и той овен като мен е ТЪП и упорит. Сложих като отговор и педиатъра, защото е фен на късното захранване и досега ме е подкрепяла да кърмя.

Няма по-голяма подкрепа от информацията, която дава този форум!!!!!!!
Лична подкрепа получих най-вече от съпруга си. Също и от майка си и свекърва си, които застанаха зад мен в началото. Днес, 9 месеца по-късно, съм много щастлива, че кърмя сина си. Доволна съм и че го захраних късно, следвайки съветите тук. Сега получавам подкрепа и от приятелките си, които намерих също благодарение на форума и които също успешно кърмят децата си.
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА!

От форума, разбира се,
от цялото семейство, за щастие, особено от майка ми,
от педиатърката - специално я избирах:-),
от част от приятелите и познатите, но другите не ми се бъркат:-) (това не го гласувах)

За начало от съпругът ми. После са майки, свекърви...От GP-то ми също.Почти се гордее с мен, защото много малко майки кърмели по-дълго. И не на последно място форума.

най-много от сьпруга ми и цялото семейство( ка3а, че с паричките, които сьм спестила с кьрмене, може да се купи кола )....тук има специален центьр 3а консултации, от тях определено сьщо получавам доста насьрчение и поле3ни слвети...педиатьрката ми е много доволна, че кьрмя още, ка3а да продьлжавам все така ....и не на последно място  - форумьт ра3бира се  .....

Отговорих форума и съпруга ми. В началото всички близки и не толкова близки ме подкрепяха да кърмя, но още щом наближи годинката (разбирайте 10 месеца) започнаха да ме агитират да спирам с кърменето. Вече са ме напитили и издевателстват във всеки възможен момент да преустановя едва ли не тази простотия, която САМО аз съм си измислила. Та сега остана форума и таткото, ако му покажа някоя статийка. Жалко, но факт.

     От съпруга ми, който ме подкрепя изцяло, а това ми е страшно важно
Форумът-разбира се

И най-вече ме подкрепя малката

Подкрепа за кърменето получавам:
1 Майка ми много ми помогна в началото и ако не беше тя сигурно нямаше да кърмя децата толкова време.
2 Педиатър ката е за кърменето и има и още няколко двойки кърмени близначета.
3 Съпруга ми.Отначало не беше много информиран но беше твърдо за кърменето.В критичните месеци на късното захранване ми оказа 100 % подкрепа да издържа на провокациите на неговите роднини.
4 но не на последно място е форумът, от където получих и все още черпя информация за кърменето.
 

Като за начало от акушерката, и не на последно място-цялото семейство и този форум

по вот водят форума и партньора
браво на нас
дано да има повече кърмещи майка

Добре че беше сестра ми, семейството ми и вие, иначе сигурно щях да изпусна тези вълшебни мигове с бебка и щях да я лиша от добър старт на живот 

 Общо взето от цялото ми семейство,въпреки,че понякога оставам неразбрана.Например в моментите,когато отказвам да слушам и изпълнявам препоръките на педито,да го захранвам с нещта ,който са неподходящи за неговата възраст.От приятелките ми от форума не на последно място(съжалявам,че не ги срещнах по рано,още докато бях бременна)

С каката, майка ми беше казала, че аз съм сукала до една годинка и също съм си сукала след всяко хранене, и аз така си гледах голямото дете. Сега не съм имала никакви съмнения и колебания. А иначе мъжа ми е много далеч то проблемите на кърменето, може би причината за това е в мен - винаги съм се справяла и никога не съм слушала другите. Каката много ревеше и имаше много идеи от "приятели" от сорта на "изцеди се в шише да видиш стига ли и" и тем подобни, добре, че съм си тъпа и упорита, та не ги послушах. Иначе евала на мамите от форума.

От партньора, семейството и разбира се -  Форума! Подкрепата от семейството ми е огромна - може би защото и сестра ми все още кърми и доста ми помага.
Благодаря на Форума и момичетата тук за цялата информация и помощ

Подкрепа получавам най- вече от мъжа ми, но истината е, че ако го нямаше форума, едва ли щях да се справя, вероятно вече щях да съм отбила. Няма много хора, които да имат каквато и да е представа от кърмене. Родителите ми също ме подкрепят, но истината е, че и те не ми се бъркат много, тоест просто не ми пречат и не се опитват да ме поучават. Благодаря на форумите- и този и биберон, че ви има, защото без вас нямаше да успея да направя каквото и да е 

    Подкрепя ме цялото ми семейство. Майка ми е ЗА късното захранване. Захранила ме е на 10 месеца с бананова каша. Кърмила ме е 2 години. За съжаление късно го разбрах и захраних по-рано - на 4 м. и половина.
    Подкрепа получих от един гинеколог - д-р Попов, който ми каза как да релактирам след 10 -дневния ми престой в болница след раждането. И който ми постави правилната диагноза! 
    Безценна информация получих и получавам от форума.
    Подкрепят ме моите приятелки, които намерих тук и с които се виждаме всеки ден!  

Аз ли съм най-зле откъм партньор  
Едва през петия месец спря да ме пита "Кога най-накрая ще започнеш да му даваш сокчета и пюренце на това дете ?" (обаче като видя вчера пюрето на Нестле за 1.95 лв. му стана лошо  ). Оставям му статийки да чете, ама неееее.. те на хората децата това... педиатърката онова... Сега обаче на дневен ред е въпроса "И докога смяташ да я кърмиш?", "Те ще и поникнат зъби и тогава какво ще правиш?", "Ти луда ли си? Къде си видяла някой да си кърми детето 2 г. ?"
Още от родилния дом ме юркаха да се цедя, че иначе като порастне бебчето няма да му стига. Трябваше и да й изработя режим, че "Иначе няма да можете на едно кафе да отидете. Или по институции".. И доста други изцепки имаха.
Педито оше на първата консултация ми каза да давам вода през нощта, защото броят нахраненията трябвало да се намалява. Като видя отношението ми втория месец каза "Ако искаш можеш да почнеш да даваш сокчета". И сега я чувам как като й се оплачат майчета, че кърмата име намаляла им казва да дават АМ 
Свеки е кърмила 2 месеца с разранени зърна и всеки път като кърмех ме гледаше със съчувствие, все се опитваше да пощипва Косара защото трябвало да се нахрани за 10 мин., а не да си почива... по едно време  ми обясни, че като мина на адаптирано ще се родя...
Майка ми се възмущаваше от това, че не давам на миличкото вода, а то му ЛИЧИ, че е жадно... и от това, че съм щяла да стана като циганките с бебе, което ми виси по цял ден на гърдите... Тя поне разбира от дума и вече е наясно.
Малката не ревеше, а направо се дереше и се наслушах "Ама може да ти е малко кърмата", ".. да е рядка", "... да е гъста", ".. да й има нещо (на кърмата) и затова да реве така"...
Единствента ми раждала (преди 5 г.) приятелка с мъка избута 1-2 месеца кърмене с мастити, разранени зърна и пр. и й е трудно да ме гледа как кърмя, камо ли да ми помага.
Добре, че имах една друга приятелка, с която бременеехме заедно. Тя ми подари книга за кърменето. От книгата разбрах, че кърменето не е въпрос на късмет. Заинтерсувах се и започнах да чета форума, за да съм запозната с евентуалните проблеми, които ме чакат. Единствените ми кърмещи познати са тези от форума. Майчетата по барчетата, с които се запознавах само ми опяваха как трябвало да давам водички, сокчета и пр.
В крайна сметка "на хартия" ме подкрепяха всички, а на практика само форума и приятелката с книгата. За щастие физически проблеми досега почти съм нямала (да чукна на дърво), а с проблемите създавани от околните, ми беше много по-лесно да се справя, като знаех, че не съм сама  
Дълго стана, но съм си такава - или 2 думи, или 2 страници 

 единствено и само форумът, защото


... и разбира се се самоподкрепям

Честно казано не съм се замисляла кой ме подкрепя - аз съм си достатъчна  - просто не ми е трябвала

От партньора ми 
От цялото семейство   
От педиатър 
От приятелки 
От този форум

На теория - от всекиго  На практика - най-вече от мъжО, фамилията, приятелите...

Мда, в началото и аз си бях самодостатъчна, знаех, че трябва да кърмя, и го направих. Е, важно е, че партньора ме подкрепяше, каквото и да реша. Подкрепа от другаде нямаше, но пък и единствения човек, който скапваше нещата, беше педиатърката. И тъй като нямах инфо, захраних рано (както съм захранвана и аз едно време).
Този път обаче и двамата с мъжо бяхме направо агресивни като се опита някой да ми набута сокчета, вода, млечни или глутен без време  
А форума - благославям го по 2 пъти на ден! Че този път кърменето потръгна лесно и приятно почти от самото начало, а и ми осигури изобилие от самозащитни доводи.

Освен форума ме подкрепя партньора ми,който вече взе да протестира,че не можем да оставим малката на някоя баба за една вечер и да си излезем като гаджета,но пък съдейства за всяко мероприятие свързано с кърменето  Освен него баба ми и дядо ми много ни се радват,че се кърмим и ни насърчават,но майка ми 

Най-вече от майка ми,особено в периодите на най-упоритите кърмачески стачки,ако не беше тя,нямаше да се кърмим с бебчо вече Непрекъснато четеше и се интересуваше,за да е в час с нещата още преди да родя(пък и професията й е такава),за съжаление съпругът ми не проявява такова желание за информираност(но пък си има други хубави качества),въпреки това и той ме подкрепя...подкрепя ме и семейството като цяло.Не на последно място-форумът,от където непрекъснато черпя информация и винаги мога да разчитам на най-добрите съвети!

гласувах с четри опций на първо място от мъжа ми и цялото семейство - бабите и дядовците,от този форум,приятелки и не на последно място от джипи-то ми 

Най-голяма подкрепа получавам от съпруга си и от форума, разбира се. Още докато бях бременна знаех че ще кърмя детето си и това е факт вече 1 година!

семейство,съпруг и най-вече форума.Главно той!

Страхотна подкрепа получих от цялото семейство (особено от свекърва ми), личната лекарка и форума

Получавах подкрепа от майка ми и от съпруга ми докато Иво не стана на 1г. От този момент нататък единственото място от което получавам подкрепа е форумът. Всички останали като чуя че кърмя и  .
Благодаря ви момичета за моралната подкрепя, която ми помага да издържам на злъчни забележки и заяждания от страна на хората около мен.

От форума и от мъж ми и туй то

Първо благодарение на форума, от там информирах съпруга ми, майка ми и сестра ми за всичко, което научих, а когато родих подкрепа имах и от педиатърката. GP-то моето, а не на бебето ме подкрепя и е възхитена, че още се кърмим. Явно е очаквала отдавна вече да не съм в категория кърмачка. От GP-то на бебето нямах никаква подкрепа и го смених (но ние не я посещаваме, а ходим директно при педиатърката). Благодаря на всички, заради които все още се кърмим   

от цялото семейство

В началото преди повече от 4 години имах подкрепата и информацията от брат ми и майка ми. Подкрепата от всички роднини и приятели. Нямаше го форума, но устоях на ранното захранване и водата. Когато открих бг-мама се почувствах, като че ли ми падна товар. Защото видях, че не съм сама и че вървя в правилната посока.
Та благодарение на близките си и форума кърмих 3ги9м.
 

От щерка ми най-вече и от себе си.
Другите имат допълващи функции... в смисъл, че не пречат, де!

В началото от акушерките и от роднините, сега само форума и рядко от Татито!