Дело за подялба на имот

  • 1 925
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 510
Здравейте, както става ясно от заглавието, въпросът ми е свързан с дело за подялба на имот. Моята майка и брат ѝ (вуйчо ми), наследиха един апартамент от покойната ми вече баба, в който живееха баба ми и майка ми, която я гледаше. Ние предложихме на вуйчо ми да му платим полагащата му се част по данъчна оценка, тъй като реално той никога не се е грижил за баба ми и дядо ми, което разбира се юридически няма никакво значение, но той отказа категорично и заяви, че иска да му платим по определена от него цена, иначе в противен случай щял да си заключи полагащата му се стая. Ние се консултирахме с адвокат и той ни каза, че вуйчо му може да изпълни намеренията си, само след съдебно решение, коя е точно полагащата му се част. Също така ни каза, че такова дело излиза скъпо и се води дълго време. Поприницп парите, които вуйчо ми иска да вземе от нас, му трябват да кажем спешно и той като цяло няма много време за водене на дела. Въпросът ми е към хората минали по подобен път - реално ли такива дела се проточват, тъй като ако е така за нас в случая е по-изгодно той да заведе дело, от което в един момент може и сам да се откаже и да се съгласи с данъчната оценка или да не рискуваме с дело, а да му платим сумата, която той иска. Подчертавам, че от наша страна дела няма да започнем първи.

# 1
  • Мнения: 9 887
И аз съм чувала, че са много дълги, и хората се намразват заради едните тухли.
А разликата между двете суми голяма ли е?
Той може да не е гледал баба ти, но ... Те мъжете и не гледат много много, така или иначе.
 Ако майка ти е живяла в семейния апартамент, и не е плащала наем. А той е живял някъде другаде, и е плащал наем- редно е все пак да се замислите дали е редно и до каква степен, единият наследник да бъде ощетен.

И най-вече помислете на кое държите повече - да сте в добри отношения, или да платите по-малко ??под въпрос, но да си скъсате нервите.

# 2
  • Мнения: 3 510
Под гледане нямах предвид единствено в чисто битов аспект, а и това, че и баба ми, и дядо ми като цяло бяха хора, които се нуждаеха от доста грижи, тъй като имаха много здравословни проблеми. И двамата имат по няколко операции, за които той не е дал и една стотинка.И двамата са прекарали немалко време по болници и нито той, нито някой от неговото семейство, прояви интерес, както се казва едно кисело мляко да им занесе. На погребенията им дойде с "гостите". Като цяло оправданието му да абдикира от каквато и да е била грижа за тях, беше с предтекста, че баба ми щяла да остави всичко на майка ми. Е, както се видя накрая, това се е въртяло само в неговата глава. Ако реално ни е било фикс идея да "заграбим" всичко, сме могли да го направим.
Колкото до разликата в сумата - ами зависи, кой какво разбира под голяма. Когато обаче си изкарал парите си с труд и някой е решил, че може да направи лесна печалба на твой гръб.... най-вероятно ти се вижда голяма.
Това естестнето е нашата гледна точка.

# 3
  • Мнения: 9 887
И моя вуйчо не даваше никакво пари за баба и дядо, ни за дърва, ни за лекарства
 Мама даваше, и считаше че е редно да се погрижиш за родителите си. Съвест му викат, явно твоят вуйчо няма такава.
Майка ми после раздели поравно парите от продажбата на АП. Ако трябваше да си приспада дадените пари, тогава нищо нямаше да видят.

Защо не пробвате - вижте каква е пазарната цена на имота. Остойностете по някакъв начин дадените пари за лекари, лекарства, ремонти ако е имало, за последните 3-4 години
 Разделете на две и ги извадете от неговата половина на парите.
Да видите дали ще се съгласи по този начин.
Защото ако има голяма разлика между пазарна и данъчна оценка, може да е ощетен.
А съвсем отделно че който няма съвест, си няма. И кой какъв пример дава на децата си

# 4
  • Мнения: 41 244
Вуйчото може да си ипотекира идеалните части и после да си чака делото - т.е. няма да е притиснат от нуждата.
Може да се води и дело за продажба. За мен това е най-доброто - продавате и после си делите парите на две и никой не мрънка, че е ощетен, защото продажбата е на истинската пазарна цена.

# 5
  • Мнения: 3 510
Вуйчото може да си ипотекира идеалните части и после да си чака делото - т.е. няма да е притиснат от нуждата.
Може да се води и дело за продажба. За мен това е най-доброто - продавате и после си делите парите на две и никой не мрънка, че е ощетен, защото продажбата е на истинската пазарна цена.
За да ипотекира идеалното си част, не трябва ли да минало дело, което точно да определи коя е неговата идеална част?

Скрит текст:
И моя вуйчо не даваше никакво пари за баба и дядо, ни за дърва, ни за лекарства
 Мама даваше, и считаше че е редно да се погрижиш за родителите си. Съвест му викат, явно твоят вуйчо няма такава.
Майка ми после раздели поравно парите от продажбата на АП. Ако трябваше да си приспада дадените пари, тогава нищо нямаше да видят.

Защо не пробвате - вижте каква е пазарната цена на имота. Остойностете по някакъв начин дадените пари за лекари, лекарства, ремонти ако е имало, за последните 3-4 години
 Разделете на две и ги извадете от неговата половина на парите.
Да видите дали ще се съгласи по този начин.
Защото ако има голяма разлика между пазарна и данъчна оценка, може да е ощетен.
А съвсем отделно че който няма съвест, си няма. И кой какъв пример дава на децата си
Пробвали сме, не става. Той просто в момента се опитва да ни извива ръцете.

# 6
  • Мнения: 9 887
Не, идеална значи "половината".
Ако някоя банка се съгласи, обаче.
Дали има такива случаи?

В съда мисля, че няма да вземат предвид факта, че сте гледали възрастните хора. И как ще докажете, че той е бил незаинтересован?

Но и да докажете, си има закон за наследяването

# 7
  • Мнения: 3 510
Хъмм, за ипотекирането не сме се сетили, даже и адвокатът не ни е предопредил.
Той обаче има съдия изпълнител и като цяло лоша кредитна история. Дали някоя банка в такъв случай би се съгласила за му даде ипотечен заем?
Иначе да, за грижите знаем, че пред съда не важат.

Последна редакция: вт, 25 фев 2020, 19:19 от Blackbling

# 8
  • Мнения: 41 244


Няма "негова" идеална част, то затова са идеални, защото са хипотетични. На практика той има 50% от всяка една стая, кухня, коридор, мазе, баня...  Съдът евентуално може да постанови кое е негово, кое не, но само ако е възможно и пак ще има общи части - вход, тоалетна, кухня... не знам как става, ако имотът е неделим.

# 9
  • Мнения: 12 846
Реално вие ли ползвате апартамента? Това ли е вашата идея - да се откупите от него, за да можете да продължите да го ползвате?
Той как ви извива ръцете - с това, че иска да заключи стаята и вие да не можете да я ползвате ли? Той има ли ключ за апартамента? Вие също можете да протакате, за да не получи той бързо парите, които знаете, че му трябват.
Читавият начин по принцип е да мине през нотариус, като той срещу еди колко си пари ви продаде своята част. И там има разноски, но те са поне окончателни и знаете за какво се договаряте. Има нотариални такси и такси за общината, които също трябва да се договорите кой да поеме. При едни нормални роднински отношения можете да си ги поделите.

Делото за делба, освен че трае много дълго, е много скъпо. Парите, които няма да дадете на вуйчото, ще ги дадете по адвокати и за съдебни разноски, при неизвестен край на делото, защото той ще получи по съдебен ред половината от имота. Освен ако имате вие някакви документи, които да доказват ваши разходи, ако бъдат приети изобщо от съда.
Ще пръснете грешни пари за нищо. Не го мразете толкова този вуйчо, гледайте да не сте пък вие несправедливи към него. Всеки знае, че данъчната оценка е средно едва половината от цената. Предложете нещо, което наистина според вас е справедливо. Преговаряйте, не се съдете.

Последна редакция: вт, 25 фев 2020, 19:26 от Uncommon

# 10
  • Мнения: 9 887
Аз също да повторя - докато вие семейно живеехте там без да плащате разходи за наем, той плащал ли е?

Сега живеете ли там? На него половин пазарен наем давате ли му? Ако не, защо?

И още нещо - по-горе пишете, ще с труд сте си изкарали парите. Смятам, че това важи И за вуйчото, нали така?

# 11
  • Мнения: 3 510
Да, апартаментът се ползва от нас и искаме да го откупим, за да го ползваме. Той в апартамента не иска да живее, просто иска да вземе колкото се може повече пари.
Не ме разбирайте погрешно, дори майка ми е на път да се навие да платим исканата от него сума. Мен обаче неговата наглост и тази на наследниците му, ме вади извън кожата ми.
Малко преди баба ми да се разболее фатално, майка ми и той продадоха имот, който беше оставен от баща им (баба ми нямаше мешателство). Голяма част от нашите пари отидоха да лечение на баба ми, неговите за връщане на част от задълженията му и екскурзия. Сега идва и иска да му се плати половината апартамент.

Аз също да повторя - докато вие семейно живеехте там без да плащате разходи за наем, той плащал ли е?

Сега живеете ли там? На него половин пазарен наем давате ли му? Ако не, защо?

И още нещо - по-горе пишете, ще с труд сте си изкарали парите. Смятам, че това важи И за вуйчото, нали така?

Не живее под, живее в апартамента на жена си, даден от родителите и. Колкото до изкараните с труд пари - той няма такива, тоест спестени. Разчита на продажби на наследствени имоти, заеми и т.н.

# 12
  • Мнения: 41 244
Разбирам раздразнението ви и нараненото чувство за справедливост, но законът не дава справедливост във всеки случай. И той по закон има право на половината жилище, но няма задължения да дава пари за лечение и т.н. Вие пък е трябвало да му плащате наем и ако се стигне до съд не се знае дали неплатеният наем няма да е повече от платените лекарства. Разберете се е съветът ми. Всичко друго не си струва.

# 13
  • Мнения: 9 887
ЧС, точно това идвах да кажа!
И още - нали знаете приказката: имал си, дал си. Защо не сте му искали пари за операции, лекарства, когато е било времето?
 Той отказал ли е категорично да даде, или вие не сте искали?

Вече е след дъжд, качулка.
Но пресметни разходите за лекарства и операции, 50 процента от тях. Със знак минус.
Със знак плюс сложи което не му плащате като наем от смъртта им до момента.
И виж разликата.
Когато става дума за апартамент в провинцията, те там не са много скъпи обикновено.

# 14
  • Мнения: 3 510
ЧС, точно това идвах да кажа!
И още - нали знаете приказката: имал си, дал си. Защо не сте му искали пари за операции, лекарства, когато е било времето?
 Той отказал ли е категорично да даде, или вие не сте искали?
А защо когато трябва да дава, чака някой да му каже, а когато трябва да взима е "първа писта"? Добре, че не сме мислили като него, че баба сигурно е щяла да си отиде много отдавна. Но да, въпрос на съвест и етика е. При него такива абсолютно липсват.

Разбирам раздразнението ви и нараненото чувство за справедливост, но законът не дава справедливост във всеки случай. И той по закон има право на половината жилище, но няма задължения да дава пари за лечение и т.н. Вие пък е трябвало да му плащате наем и ако се стигне до съд не се знае дали неплатеният наем няма да е повече от платените лекарства. Разберете се е съветът ми. Всичко друго не си струва.
Тоест, да речем той завежда дело, накрая съдът отрежда, освен цена, на която да му платим частта, да му платим и "наем" за времето, в което майка ми е ползвала апартамента от смъртта на баба ми до решението на съда?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт