- Публикувана: 24 фев. 2020, 21:51 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 01:03 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 71
Разбирате ли се с шефките си? Напоследък чувам доста случаи на неразбирателства между подчинена и шефка.
Имах шефка + нейни заместник и заместничка.
Не, че не се разбирах - все пак сме шеф и подчинен, няма какво да споря с тях и да се налагам.
Но много ми писна от отношението на Боската и това беше 1 от причините да си тръгна.
Имаше някакво негласно толериране на по-младите служители.
В очите ми се казваше - "Ще бъхтиш тук до пенсия, няма къде да отидеш, не ти трябва актуализирана заплата, може да работиш и още за без пари. Пред пенсия си, опичай си акъла."
Ами опекох го и метнах заявлението.
В една от първите фирми, в която работих, имах страхотна шефка. Много ни подкрепяше, защитаваше ни интересите, много, много свястна, умна и способна. Жалко, че пътищата ни се разделиха по независещи от нас обстоятелства.
След това не съм попадала на свястна шефка, особено в предишната ми работа. Разказвала съм за бабата пенсионерка....
Сегашната ми шефка не е лоша, но малко преиграва от към шеф-подчинен. Дори си позволява да повишава тон. Прави драми от несъществени неща, понякога напълно излишно. Като цяло не се оплаквам, де.....
След това не съм попадала на свястна шефка, особено в предишната ми работа. Разказвала съм за бабата пенсионерка....
Сегашната ми шефка не е лоша, но малко преиграва от към шеф-подчинен. Дори си позволява да повишава тон. Прави драми от несъществени неща, понякога напълно излишно. Като цяло не се оплаквам, де.....
Аз си тръгнах заради пряката ръководителка след скандал помежду ни пред останалите колеги в отдела. Управителките ни привикаха да се помиряваме, дадоха ми дни за размисъл, за да не вземам решение за напускане под афект. Но не виждам, като се изговорят нелицеприятни неща, как отново да работиш с въпросния човек, още повече, че тя няма да се промени (аз също).
Тя се дразнеше дори от това, че дишам - не пропускаше случай да се заяде. На някои хора като им дадеш власт и се самозабравят.
Според колеги ме чувствала като конкуренция в някаква степен, въпреки че никога не съм се напъвала да бъда на лидерска позиция.
На по-предишната ми работа шефът беше мъж, а аз бях асистентка на шефката на международния отдел. За две години и половина една забележка не съм чула от нея за работата ми, с половин дума се разбирахме, имах свободно поле на действие и никой не ми е дишал във врата.
Тя се дразнеше дори от това, че дишам - не пропускаше случай да се заяде. На някои хора като им дадеш власт и се самозабравят.
Според колеги ме чувствала като конкуренция в някаква степен, въпреки че никога не съм се напъвала да бъда на лидерска позиция.
На по-предишната ми работа шефът беше мъж, а аз бях асистентка на шефката на международния отдел. За две години и половина една забележка не съм чула от нея за работата ми, с половин дума се разбирахме, имах свободно поле на действие и никой не ми е дишал във врата.
Аз не знам за мъж/ жена кое предпочитам, но правя разлика дали началникът ми е българин/ румънец с балкански манталитет или американец/ западноевропеец.
Големи напъни, голямо нещо са това балканските шефове. Нали все трябва да се доказват пред Западните централи и все на колене, никога не противоречат, все гледат чуждите интереси да защитят, или пък да спестят на дребно (ала скъпи на триците, евтини на брашното.
П.п Все пак, и аз предпочитам мъж пред жена началник- по- уравновесени са, могат да казват не и са в по- голяма степен над нещата.
Големи напъни, голямо нещо са това балканските шефове. Нали все трябва да се доказват пред Западните централи и все на колене, никога не противоречат, все гледат чуждите интереси да защитят, или пък да спестят на дребно (ала скъпи на триците, евтини на брашното.
П.п Все пак, и аз предпочитам мъж пред жена началник- по- уравновесени са, могат да казват не и са в по- голяма степен над нещата.
С шефове винаги съм се разбирала, но с шефки е ужас!
Особено в последната фирма ситуацията беше като на Аиша. Не само спрямо мен, просто демонстративно се толерираха младите. Едната даже беше коментирала, че не иска да ѝ слагат възрастни хора в екипа. Като под възрастни се има предвид 50 и малко повече. Не говорим за пенсионери. Аз не се впечатлявам, имам си мои цели и в лични драми избягвам да се вкарвам, но все пак е неприятно.
Плюс тази причина, която също е много дразнеща.
Хора със средно образование, но по стечение на обстоятелствата сложени на лидерски позиции, гледат на теб като заплаха и не искат някой да е по-компетентен от тях.
Ако пък си и с по-привлекателна външност, още по-злобно се отнасят към теб.
Имахме колежка, нея я мачкаха, не защото е "възрастна", а защото е хем умна и с образование, хем красива. Толкова подли номера и чист саботаж видях, че се отвратих от жени.
Досега не съм имала шефка, която да не е фен на интриги и подмазвачество. Ако има кой да я ухажва и ласкае, нищо друго не е важно. Докато шефовете - мъже гледат основно да върви работата и с тях се работи много по-леко и приятно.
Особено в последната фирма ситуацията беше като на Аиша. Не само спрямо мен, просто демонстративно се толерираха младите. Едната даже беше коментирала, че не иска да ѝ слагат възрастни хора в екипа. Като под възрастни се има предвид 50 и малко повече. Не говорим за пенсионери. Аз не се впечатлявам, имам си мои цели и в лични драми избягвам да се вкарвам, но все пак е неприятно.
Напълно съм съгласна, че като имаш повече знания и опит, си трън в очите на шефа.
Еле пък жена, и ако не и върви никак личния живот. Стой та гледай 🤣
Царя дава, пъдаря не.
Еле пък жена, и ако не и върви никак личния живот. Стой та гледай 🤣
Царя дава, пъдаря не.
Плюс тази причина, която също е много дразнеща.
Хора със средно образование, но по стечение на обстоятелствата сложени на лидерски позиции, гледат на теб като заплаха и не искат някой да е по-компетентен от тях.
Ако пък си и с по-привлекателна външност, още по-злобно се отнасят към теб.
Имахме колежка, нея я мачкаха, не защото е "възрастна", а защото е хем умна и с образование, хем красива. Толкова подли номера и чист саботаж видях, че се отвратих от жени.
Досега не съм имала шефка, която да не е фен на интриги и подмазвачество. Ако има кой да я ухажва и ласкае, нищо друго не е важно. Докато шефовете - мъже гледат основно да върви работата и с тях се работи много по-леко и приятно.
Здравейте, мислите ли, че е уместно след интервю при поставени задачи от съответната компания и изпратени от кандидата да се потърси обратна връзка за тях, ако не е върната такава?
Намирам се в такава дилема, тъй като имах поставени задачи, които изпратих ден преди срока и наистина ги направих според критериите, защото съм се занимавала с това и някак си останах удовлетворена от свършеното, но пък все още не съм получила никаква обратна връзка.
Да речем, ако е интервю само и не продължаваш напред, не те уведомяват, но ако има задачи, не се ли дава обратна връзка?
Намирам се в такава дилема, тъй като имах поставени задачи, които изпратих ден преди срока и наистина ги направих според критериите, защото съм се занимавала с това и някак си останах удовлетворена от свършеното, но пък все още не съм получила никаква обратна връзка.
Да речем, ако е интервю само и не продължаваш напред, не те уведомяват, но ако има задачи, не се ли дава обратна връзка?
Коректно е да се върне обаждане или имейл, независимо дали отговорът е положителен или не. Някои си спестяват това усилие или не го считат за важно. Други изчакват по-късно постъпили кандидатури и затова бавят отговора.
За мен е уместно седмица по-късно да се обадите за обратна връзка, така или иначе нищо не губите.
За мен е уместно седмица по-късно да се обадите за обратна връзка, така или иначе нищо не губите.
И аз предпочитам шефове - мъже. Просто няма база за сравнение с жените. Те първо не са обективни, второ действат според настроението си и това което има харесва или не им харесва, а не според нуждите на работата и работния процес. С риск да засегна някой - в повечето случаи жените не стават за шефове. Просто явно има биологични препядствия, които не могат да бъдат преодоляни. Казвам го като жена.
Имам следния въпрос: работодател иска да освободи работник, но държи преди въпросното освобождаване работникът да използва натрупалия му се платен отпуск. Въпросът ми е защо? В смисъл, нали ако работникът си вземе отпуск, работодателят пак му плаща възнаграждение, че и осигуровки? Не е причината да му търсят заместник, защото вече такъв е намерен. Какви са вашите предположения и кое би било по-изгодно за работника - да си използва отпуска или да настоява да му бъде изплатен? Благодаря!
Няма как да знаем какви са съображенията на работодателя. Иначе за всеки е по-изгодно да си вземе полагащите се пари и да напусне.
Не мисля, че работодателят има законово право да настоява, ако е спазено предизвестието. Ако не - служителят излиза в отпуск и през това време тече предизвестието.
Все пак тези отношения не са концерт по желание, има си определения в КТ.
Не мисля, че работодателят има законово право да настоява, ако е спазено предизвестието. Ако не - служителят излиза в отпуск и през това време тече предизвестието.
Все пак тези отношения не са концерт по желание, има си определения в КТ.
X
Реклама