Да се примириш - това малодушие ли е ........... - Лични и семейни отношения - Страница 3

# 30 27 юли 2006, 15:35 ч.

Мнения: 2 108

Цитат на: yanita в чт, 27 юли 2006, 14:22

понякога примирението е и белег на зрялост...

Абсолютно!
Но понякога ми омръзва да съм по-зрялата и все аз да правя компромиси и да отстъпвам! Crossing Arms

Примирявям се с неща, които ме дразнят адски, когато видя,че удрям накамък и резултат няма. Но само изчаквателно и временно, когато съм в изгодна позиция веднага обръщам нещата-не винаги успявам разбира се..... но често тактиката действа. Не го намирам за малодушие изобщо. Понякога отстъпвам изцяло-но за неща които не ме дрезнят ежедневно, и за които мога да направя компромис. Трябва и компромиси да има все пак ве дна връзка.

Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 15:41 от kote.kote1

# 31 27 юли 2006, 15:39 ч.

Мнения: 648

Не е задължително да се примиряваш, да бъде за твоя сметка, тайно да се терзаеш, че и да се питаш малодушна ли ще станеш, не.................
На мен кво ми е на сърце, тва ми е и на уста, но в живота може много по- безболезнено човек да отстоява вижданията си Peace

Едва ли съм най- подходящ човек да ти дам съвет за това, но се уча и да ти кажа получава се.................
От малка съм си цапната в устата и мноо държа да е на моето, н............
Няма да забравя един съвет от свекърва ми "Всичко може да е така, както ти го искаш, стига да умееш да го получаваш" Laughing

Права е жената, да е жива и здрава Peace

# 32 27 юли 2006, 15:40 ч.

Мнения: 2 495

Почти всеки ден ми се случва да правя компромиси и чуствам, че вече не са компромиси, а чисто малодушие от моя страна...Докога, и аз незнам.Твърде много съм се примирила вече Sad

# 33 27 юли 2006, 15:43 ч.

Майничка
Мнения: 12 582

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:19

И аз се подготвям за една такава изчаквателна позиция, пък да видим .... Crossing Arms

Хайде още една лелка да се включи:
Понякога с времето нещата се изглаждат от самосебе си - хората променят приоритетите си, ситуацията се променя...
При нас, след раждането на детето, аз се бях запънала на всяка цена да отстоявам самостоятелност, ненамеса и т.н., мъжът ми беше между чука и наковалнята и си налягаше парцалите. После тръгнах на работа и вече ми беше през .... кой какви акъли дава, стига детето ми е нагледано и своевременно да е нахранено и сухо, да не го мисля, ако се налага да работя по нощите... В крайна сметка стигнахме, без да сме коментирали и спорили, до някакво, приемливо за всички, ежедневие.
И като разбрах, вече от разстояние, че всичко казано и правено, което съм приемала като намеса в личното ми пространство е било продиктувано от искрено желание за помощ към "децата" (мен и мъжа ми) - еми как да се разсърдиш наистина!
В повечето случаи съжителството между хората ги "напасва", кара ги да гледат "по-реално" един на друг, да коригират очакванията си, тушира конфликтите (или ги изостря), но за мен да се запънеш като магаре на мост никога не е била печеливша тактика в семейството (в т.ч. разширения му вариант).

# 34 28 юли 2006, 12:15 ч.

Мнения: 6 619

Зависи с какво се примиряваш.

Причина:

Причина: