Да се примириш - това малодушие ли е ...........

  • 3 506
  • 34
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
27 юли 2006, 13:36 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Случвало ли ви се е да преглътнете неща, които по принцип ви дразнят и са противни на представите ви, защото това би довело до много проблеми и дори разрив в отношенията ви с любимия човек? Това според вас малодушие ли е или е необходим компромис? И кога ви идва твърде много отстъпването? Има ли някаква граница, след която просто казвате "край"?
Може да ви звучи много общо и абстрактно, но не ми се конкретизира ситуацията, защото тя датира отдавна във времето и извадена от контекста на ежедневието ще звучи абсурдно.
Моля ви само да поразсъждавате с мен, за мое успокоение или ако щете - за да засилите безпокойството ми  ooooh!. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

# 1 27 юли 2006, 13:39 ч.
  • Мнения: 552
Зависи за какви неща става въпрос... Примирението с едни е компромис, с други - отстъпление... но ми се струва, че за малодушие не може да става дума в отношенията с партньора  Whistling Може би прекалявам с добродушието, но... така ми се струва в момента  Rolling Eyes Естествено, стандартите за "външни" хора са съвсем различни...
Много е трудно да се сложи тази граница. Струва ми се, че всички двойки имат този проблем... и той няма генерално решение - има "побутвания" на граничната линия от двете страни, и вече става ясно дали двамата успяват да запазят относително равновесие, или не толкова   Peace

# 2 27 юли 2006, 13:44 ч.
  • Мнения: 1 134
Зависи от ценностната ти система, от принципите ти, от отношенията ви. За една жена в рамките на компромиса е мъжът й да я пребивава, за друга - да не й каже, че я обича точно 5 пъти на ден, примерно...
Малодушие поне за мен е тогава, когато някой съзнателно ти вреди, убива непрекъснато някаква част в теб, а ти  не намираш сили да му се противопоставиш.
Останалото са компромиси, но летвата на всеки е различна...

# 3 27 юли 2006, 13:45 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Аз мисля, че не е малодушие. В една връзка рано или късно се появяват такива моменти, в които човек се пита какво сега - да преглътна, или...да започна борба...
Не,
мисля че ако компромиса е в нормални гръници, което понятие за всеки е различно и е доста абстрактно, то това е едно необхоимо зло, ако мога така да го нарека. Дори е градивно ако човек поразсъждава, защото ако направиш искрен компромис, а не го правиш въпреки себе си, то тогава с партньора така изграждате характерите си, че в един момент не е нужно да правите каквито и да било компромиси. Просто живота ще протича някак си леко и естествено.

# 4 27 юли 2006, 13:45 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
точно за равновесито иде реч, indian rose - страхувам се, че ако продължа да упорствам на някои теми, това ще помрачи взаимоотношенията ни .... Cry

# 5 27 юли 2006, 13:47 ч.
  • Мнения: 1 190
Разбира се, че се е случвало да преглътна неща, които са ме дразнили ...
Истината обаче е, че в повечето случаи си казвам всичко, дори и да съжалявам след това, не знам .. зависи от моментните обстоятелства.
Обаче и компромиси трябва да има, но не едностранно Peace
Просто животът е толкова кратък и е глупаво голяма част от него да преминава в спорове или подобни Hug
Защо не поговориш със съпруга си .. ако нещо ти тежи, намери удобния момент Peace

Успех Hug

# 6 27 юли 2006, 13:47 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 357
Аз не съм от най- добродушните, но не приемам споменатото от теб за малодушие  Stop
Всеки сам поставя границите си в отношенията си с даден човек- родител, роднина, приятел, съпруг. Лично аз се стремя да не ги пристъпвам. Но дори и така да е- не го приемам за малодушие, а за компромис със себе си. Затова избягвам да нарушавам установените в една връзка граници и правила, за да съм в мир със себе си поне  Grinning Дори и да ти звучи егоистично...
Да, равновесието е трудно да се задържи. И ако и двете страни не полагат усилия- смисълът за единия се губи...

# 7 27 юли 2006, 13:50 ч.
  • Мнения: 552
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:45
точно за равновесито иде реч, indian rose - страхувам се, че ако продължа да упорствам на някои теми, това ще помрачи взаимоотношенията ни .... Cry
Разбирам те прекрасно. И при нас има такива неща  Confused За мен те са много сериозни, но за толкова години съм стигнала до извода, че няма оправия  ooooh!
Така че... вариантите са: или дъвчем до припадък тези проблеми, без никакъв ефект (защото сме стигали до граници, след които са... студени мрачни полета  Sad), или ги заобикаляме - говоря за себе си... но предполагам, че и за него има такива неща - или най-вероятно са едни и същи, просто гледната ни точка драстично се разминава - точно там е проблемът всъщност  Shocked

# 8 27 юли 2006, 13:52 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
[Toni4ka /b] - въпросът е, че ние говорим и сме говорили много по темата, но сме на различни мнения и аз съм решила / почти / просто да се предам и да спра да упорствам.

Вивиан , наистина ми звучиш успокоително, но пустият ми "овнешки" инат и характер все ме подтикват да се боря и да не отстъпвам  ooooh!

Цитат на: [b]MamaZ [/b] в чт, 27 юли 2006, 13:44
Малодушие поне за мен е тогава, когато някой съзнателно ти вреди, убива непрекъснато някаква част в теб, а ти  не намираш сили да му се противопоставиш.
Останалото са компромиси, но летвата на всеки е различна...
[bMamaZ ][/b] - става въпрос за разлика в мненията по съществен въпрос, който довежда до остри спорове, да не кажем караници, което много ме притеснява.

# 9 27 юли 2006, 13:55 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Цитат на: indian rose в чт, 27 юли 2006, 13:50
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:45
точно за равновесито иде реч, indian rose - страхувам се, че ако продължа да упорствам на някои теми, това ще помрачи взаимоотношенията ни .... Cry
Разбирам те прекрасно. И при нас има такива неща  Confused За мен те са много сериозни, но за толкова години съм стигнала до извода, че няма оправия  ooooh!
Така че... вариантите са: или дъвчем до припадък тези проблеми, без никакъв ефект (защото сме стигали до граници, след които са... студени мрачни полета  Sad), или ги заобикаляме - говоря за себе си... но предполагам, че и за него има такива неща - или най-вероятно са едни и същи, просто гледната ни точка драстично се разминава - точно там е проблемът всъщност  Shocked

Ох, като чета какво си казала и някак ми става по-леко ...  Hug

# 10 27 юли 2006, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Целта ми не е да те успокоя, наистина.
Просто ти го казвам от опит, мъжа ми е доста силен характер и знам, че ако искам да постигна нещо, то е само с търпение и любов. С инат само можеш да загубиш.
Аз принципно съм лек характер, лесно се общува с мен, не обичам да опорствам, а и вече разбрах, че не винаги съм права, това от позицията на годините и сем. живот и опит.
Звуча като някоя лелка направо. Извинявай. Целта ми не е да те поучавам. Embarassed

# 11 27 юли 2006, 13:58 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ако става въпрос нещо за родителите му, мисля, че не е редно да го настройваш срещу тях или да дълбаеш там........Просто кажи, че с нещо не си съгласна и ще постъшпваш еди как си, защото това си си ти..........Търпение много трябва.......И мен всички ме дразнят понякога...чак се чудя защо сме се взели .........от нерви ги мисля тези неща.......... после като го видя и ми минава.........Дразнят ме моите родители, неговите..........братя , сестри, приятели......Имала съм такива моменти, когато нещо не съм на кеф........

Потърси първо решението в теб самата и ако не го виждаш, тогава наистина проблема е в него и ...........поговорете.........Ох

# 12 27 юли 2006, 13:59 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Вивиан, изобщо не ми звучиш като лелка, а като мъдър човек - честно. Аз явно още не мога да открия за себе си тая мъдрост и уравновесеност и да започна да приемама нещата по-философски.

# 13 27 юли 2006, 14:00 ч.
  • Мнения: 552
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:55
Ох, като чета какво си казала и някак ми става по-леко ...  Hug
Много се радвам  Hug
На мен ми се струва, че е много разпространено някакво схващане - свързано с еманципацията може би, че жените винаги трябва да са бойни, да отстояват територията си... дори тук, във форума, постоянно чета мнения в този дух. Което не е лошо, но в някои случаи просто не помага - знам, че има хора, за които "компромис" е мръсна дума - и аз бях от тях... просто опитът ме е научил друго, и като цяло не съжалявам  Simple Smile
P.S.: Като прочетох мнението на Вивиан, веднага стигнах до извода, че и аз звуча като лелка (за нея не знам, но аз - определено  Mr. Green)  Joy Виж тя сега каква стана - събрал се е един лелски съвет да ти дава акъли  hahaha Забавна работа...  Peace

# 14 27 юли 2006, 14:03 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 13:58
Ако става въпрос нещо за родителите му, мисля, че не е редно да го настройваш срещу тях или да дълбаеш там........Просто кажи, че с нещо не си съгласна и ще постъшпваш еди как си, защото това си си ти..........Търпение много трябва.......И мен всички ме дразнят понякога...чак се чудя защо сме се взели .........от нерви ги мисля тези неща.......... после като го видя и ми минава.........Дразнят ме моите родители, неговите..........братя , сестри, приятели......Имала съм такива моменти, когато нещо не съм на кеф........

Потърси първо решението в теб самата и ако не го виждаш, тогава наистина проблема е в него и ...........поговорете.........Ох

Е, как ме разконспирира веднага - по-точно позна причината за терзанията ми. Някак колкото повече упорствам на своето, толкова повече виждам, че не постигам целта си, а напротив ....

# 15 27 юли 2006, 14:15 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 14:03
Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 13:58
Ако става въпрос нещо за родителите му, мисля, че не е редно да го настройваш срещу тях или да дълбаеш там........Просто кажи, че с нещо не си съгласна и ще постъшпваш еди как си, защото това си си ти..........Търпение много трябва.......И мен всички ме дразнят понякога...чак се чудя защо сме се взели .........от нерви ги мисля тези неща.......... после като го видя и ми минава.........Дразнят ме моите родители, неговите..........братя , сестри, приятели......Имала съм такива моменти, когато нещо не съм на кеф........

Потърси първо решението в теб самата и ако не го виждаш, тогава наистина проблема е в него и ...........поговорете.........Ох

Е, как ме разконспирира веднага - по-точно позна причината за терзанията ми. Някак колкото повече упорствам на своето, толкова повече виждам, че не постигам целта си, а напротив ....


Ми нали са му майка и татко........и твоето дете след време ще се ожени и ако жена му не ви харесва как искаш да постъпи той........А ако ти не я харесваш ?
Иначе всички семейства имат такива терзания.......Не си единствена....затова толкова лесно те разкрих Wink И ние ги имаме...........и понякога така зациклям  на едно нещо и меля- меля, а той като ме чуе и избягва някъде........... Joy
Иначе хората са свестни, даже са супер свестни..........но всички си имаме трески за дялане

# 16 27 юли 2006, 14:22 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
понякога примирението е и белег на зрялост...

# 17 27 юли 2006, 14:25 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
примирението е малодушие. Премълчаването и отстъпването не е задържително да са.
Аз не вярвам в компромисите и оттам душата ми не се терзае  Peace, пък и добрите отношения не са самоцел, те са и следствие от непримирение и съвместно ненатрапване

# 18 27 юли 2006, 14:41 ч.
  • Мнения: 552
Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 14:15
Ми нали са му майка и татко........и твоето дете след време ще се ожени и ако жена му не ви харесва как искаш да постъпи той........А ако ти не я харесваш ?
Incandescent не е казала, че не ги харесва. На мен ми се струва, че става дума за някой "класически" проблем при такъв тип роднински връзки... Наистина, всички ги имаме в една или друга степен тези проблеми Rolling Eyes Въпросът според мен е, че наистина няма как да спечелиш в такава ситуация... в смисъл, да постигнеш своето - защото винаги това ще се приема като опит да застанеш между мъжа си и родителите му  Confused Дори изобщо да не е така... просто ситуацията е крайно неизгодна за теб  Sad За такива неща наистина е най-добре да се примириш... поне аз така мисля.
Между другото, това примирение е неприятна дума - ясно ми е защо франзелата и други по-бойни мадами въстават срещу нея... Според мен е въпрос на терминология  Peace Иначе съм съгласна с нея (пак за Франзела Калина говоря Wink) - просто се формулираме по различен начин  Peace Включително и изказването й за компромисите...
А това -
Цитат на: Франзела Калина в чт, 27 юли 2006, 14:25
добрите отношения не са самоцел, те са и следствие от непримирение и съвместно ненатрапване
е страхотна сентенция... Не твърдя, че съм разбрала за какво става дума, но ми харесва как звучи  Peace

# 19 27 юли 2006, 15:07 ч.
  • Мнения: 6 167
мен нищо не ме дразни по принцип в съпруга ми, и съм преценила компромисите, които правя предварително. те са малки. главно по отношение на това, че дълбокомислените разговори на него са му чужди, като занимание.

според мен, ако правиш компромиси, в които прескачаш себе си и се обезличаваш има за какво да помислиш. в една връзка би трябвало да има партньорство, а не доминиране на единия, за сметка на обезличаване и обезволяване на другия.

според това до каква степен си загубила себе си в тази връзка през годините мисля, че може да се говори за малодушие, незнам дали си малодушна, защото не знам до къде си стигнала грубо казано.

но постинга ти ми говори, че правиш системно комрпомиси с личността си, което не ми харесва.

# 20 27 юли 2006, 15:09 ч.
  • Мнения: 479
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:36
Случвало ли ви се е да преглътнете неща, които по принцип ви дразнят и са противни на представите ви, защото това би довело до много проблеми и дори разрив в отношенията ви с любимия човек? Това според вас малодушие ли е или е необходим компромис? И кога ви идва твърде много отстъпването? Има ли някаква граница, след която просто казвате "край"?
Може да ви звучи много общо и абстрактно, но не ми се конкретизира ситуацията, защото тя датира отдавна във времето и извадена от контекста на ежедневието ще звучи абсурдно.
Моля ви само да поразсъждавате с мен, за мое успокоение или ако щете - за да засилите безпокойството ми  ooooh!. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

А имало ли е период(и), в които осъзнаваш, че той е правил по - големи компромиси?

# 21 27 юли 2006, 15:10 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Аз изчезнах малко - но нямах нет. Сега продължавам да чета и да пиша.

indian rose , наистина става въпрос за "класическо" роднинско неразбирателство и затова си мисля, че не си струва да помрачавам взаимоотношенията си със съпруга ми заради битовизми. Ще взема да се правя, че не виждам и не чувам, за да ми е по-лесно да преглъщам.

Франзела Калина, аз наистина трябва да се примиря с факти, които не мога да променя; да се примиря, за да мога да премълча и да направя конпромис или да отстъпя - за мен това са синоними и означават едно и също нещо на практика - да не настоявам на своето, за да не загубя нещо, което ценя. Аз се стремя към добри отношения / това не е самоцел / само в рамките на възпитанието, колкото да не сме постоянно в "контра".

# 22 27 юли 2006, 15:16 ч.
  • Мнения: 1 008
Според мен семейство се гради на компромиси, обаче взаимни и оценени. А граница винаги има!
От опит мога да споделя... имахме много проблеми с бащата на мъжа ми. Мога да кажа, че всички проблеми от там ни идваха. Няма да изпадам в подробности. Аз непрекъснато говорех ли, говорех и нещата ставаха все по-зле. В един момент някакси се уморих и оставих нещата така както са. Не досаждах на мъжа ми и не му обяснявах какво ме дразни. Не мога да кажа, че се примирих, вътрешно доста се тормозех. И резултата е, че той сам осъзна как стоят нещата и много неща изгладихме.  Но вярно, през това време аз изхабих доста нерви и проявих търпение, а не съм от най-търпеливите.... При нас с търпение и недосаждане имаше резултат, но това зависи от случая и от хората. За съжаление и търпението си има граница...

# 23 27 юли 2006, 15:17 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Цитат на: Eli4ko в чт, 27 юли 2006, 15:09
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:36
Случвало ли ви се е да преглътнете неща, които по принцип ви дразнят и са противни на представите ви, защото това би довело до много проблеми и дори разрив в отношенията ви с любимия човек? Това според вас малодушие ли е или е необходим компромис? И кога ви идва твърде много отстъпването? Има ли някаква граница, след която просто казвате "край"?
Може да ви звучи много общо и абстрактно, но не ми се конкретизира ситуацията, защото тя датира отдавна във времето и извадена от контекста на ежедневието ще звучи абсурдно.
Моля ви само да поразсъждавате с мен, за мое успокоение или ако щете - за да засилите безпокойството ми  ooooh!. А може и да давате примери с компромиси, които правите в името на общото благо.

А имало ли е период(и), в които осъзнаваш, че той е правил по - големи компромиси?

Той по принцип е много уравновесен човек и се старе да е много коректен в отношенията си към другите, вкл. и към мен. Компромисите, които искам да си наложа да направя са свързани с взаимоотношенията ми с майка му и семейството на брат му и (не)намесата им в нашето лично пространство като семейство. Мъжът ми се опитва да лавира между враждуващите с цел да няма обиден.

/ Ще добавя, че живеем с майка му и там е разковничето на проблематиката ... Wink /

# 24 27 юли 2006, 15:19 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Цитат на: cher в чт, 27 юли 2006, 15:16
Според мен семейство се гради на компромиси, обаче взаимни и оценени. А граница винаги има!
От опит мога да споделя... имахме много проблеми с бащата на мъжа ми. Мога да кажа, че всички проблеми от там ни идваха. Няма да изпадам в подробности. Аз непрекъснато говорех ли, говорех и нещата ставаха все по-зле. В един момент някакси се уморих и оставих нещата така както са. Не досаждах на мъжа ми и не му обяснявах какво ме дразни. Не мога да кажа, че се примирих, вътрешно доста се тормозех. И резултата е, че той сам осъзна как стоят нещата и много неща изгладихме.  Но вярно, през това време аз изхабих доста нерви и проявих търпение, а не съм от най-търпеливите.... При нас с търпение и недосаждане имаше резултат, но това зависи от случая и от хората. За съжаление и търпението си има граница...

И аз се подготвям за една такава изчаквателна позиция, пък да видим .... Crossing Arms

# 25 27 юли 2006, 15:20 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не може ли да отидете за малко у вас..........да си починеш ........знам, че като отида при родителите на мъжа ми, в началото много им се радвам, но постепенно започва да ескалира едно напрежениееееееее....просто, защото правим нещата различно........

# 26 27 юли 2006, 15:21 ч.
  • Мнения: 552
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:10
Ще взема да се правя, че не виждам и не чувам, за да ми е по-лесно да преглъщам.
Peace Пожелавам ти търпение  Whistling Не знам доколко е възможно да се постигне 100 %, но доколкото може... явно това ти трябва в такъв случай  ooooh!

Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:17
Ще добавя, че живеем с майка му и там е разковничето на проблематиката ... Wink /
А за това искрено ти съчувствам... Не защото имам нещо против свекървите, или защото смятам, че майка му е лоша - за нея нищо не знам, но примерно майката на моя мъж е прекрасна... според мен, и въпреки това имаме проблеми поради естеството на родствената си връзка (леле, че официално го казах   Mr. Green). Другият фактор е, че не ми е познат случай, в който две семейства да съжителстват заедно без проблеми (дори ако са на една възраст) - а когато младото семейство живее с родителите на единия, независимо кои - това направо си е задължително условие за проблеми  Sad
Дано скоро имате възможност да живеете самостоятелно... тогава най-вероятно ще си оправите отношенията с тях  Peace

# 27 27 юли 2006, 15:22 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 13:59
Вивиан, изобщо не ми звучиш като лелка, а като мъдър човек - честно. Аз явно още не мога да открия за себе си тая мъдрост и уравновесеност и да започна да приемама нещата по-философски.

Благодаря ти Embarassed
ако мъжа ми прочете /добре че не чете/, че ме наричаш мъдра, ще падне от смях Grinning
Не знам как така, но това ми показа житейстият ми път. Като бяхме в началото на връзката ни /заедно сме от 7 години/, много упорствах, виках, сърдех се, не се обаждах, с една дума държах се толкова детински, че сега просто не мога да повярвам, че това съм била аз, но все пак съм била на 20 години. Сега като се сещам, чак ми е смешно, просто видях, че начина е в разговора, и то приятелския и че просто трябва да оставиш човека да направи каквото иска, той сам ще разбере един ден къде е сбъркал.

# 28 27 юли 2006, 15:32 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
indian rose - благодаря за пожеланието. Наистина ще се постарая. Освен това майка му не е лоша , но както казва secretgarden различията в разбиранията и в"правенето на нещата различно" довеждат до неразбирателство. А, иначе едва ли скоро ще имаме шанс да живеем самостоятелно  ooooh! - жената е вдивица и живее при нас, няма къде да отиде.....

Вивиан - наистина ще го оставя да се осъзнае сам, че иначе само си бия главата в стената без видим резултат ... Banghead

# 29 27 юли 2006, 15:35 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Това е един от най-добрите начини, повярвай ми! Но вече прецени дали при вас би бил удачен вариант, дали мъжът ти е такъв човек. Предполагам, че той и сега съзнава много добре някой неща, но просто не ги споделя гласно.
Един ден, когато заживеете сами по една или друга причина /пожелавам ти да е по-скоро/, ще видиш, че ще си признае, че ги е съзнавал. Hug

# 30 27 юли 2006, 15:35 ч.
  • Мнения: 2 108
Цитат на: yanita в чт, 27 юли 2006, 14:22
понякога примирението е и белег на зрялост...
Абсолютно!
Но понякога ми омръзва да съм по-зрялата и все аз да правя компромиси и да отстъпвам! Crossing Arms
Примирявям се с неща, които ме дразнят адски, когато видя,че удрям накамък и резултат няма. Но само изчаквателно и временно, когато съм  в изгодна позиция веднага обръщам нещата-не винаги успявам разбира се..... но често тактиката действа. Не го намирам за малодушие изобщо. Понякога отстъпвам изцяло-но за неща които не ме дрезнят ежедневно, и за които мога да направя компромис. Трябва и компромиси да има все пак ве дна връзка.

Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 15:41 от kote.kote1

# 31 27 юли 2006, 15:39 ч.
  • Мнения: 648
          Не е задължително да се примиряваш, да бъде за твоя сметка, тайно да се терзаеш, че и да се питаш малодушна ли ще станеш, не.................
На мен кво ми е на сърце, тва ми е и на уста, но в живота може много по- безболезнено човек да отстоява вижданията си Peace
Едва ли съм най- подходящ човек да ти дам съвет за това, но се уча и да ти кажа получава се.................
От малка съм си цапната в устата и мноо държа да е на моето, н............
Няма да забравя един съвет от свекърва ми "Всичко може да е така, както ти го искаш, стига да умееш да го получаваш" Laughing Права е жената, да е жива и здрава Peace

# 32 27 юли 2006, 15:40 ч.
  • Мнения: 2 495
Почти всеки ден ми се случва да правя компромиси и чуствам, че вече не са компромиси, а чисто малодушие от моя страна...Докога, и аз незнам.Твърде много съм се примирила вече Sad

# 33 27 юли 2006, 15:43 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Цитат на: Incandescent в чт, 27 юли 2006, 15:19
И аз се подготвям за една такава изчаквателна позиция, пък да видим .... Crossing Arms
Хайде още една лелка да се включи:
Понякога с времето нещата се изглаждат от самосебе си - хората променят приоритетите си, ситуацията се променя...
При нас, след раждането на детето, аз се бях запънала на всяка цена да отстоявам самостоятелност, ненамеса и т.н., мъжът ми беше между чука и наковалнята и си налягаше парцалите. После тръгнах на работа и вече ми беше през .... кой какви акъли дава, стига детето ми е нагледано и своевременно да е нахранено и сухо, да не го мисля, ако се налага да работя по нощите...  В крайна сметка стигнахме, без да сме коментирали и спорили, до някакво, приемливо за всички, ежедневие.
И като разбрах, вече от разстояние, че всичко казано и правено, което съм приемала като намеса в личното ми пространство е било продиктувано от искрено желание за помощ към "децата" (мен и мъжа ми) - еми как да се разсърдиш наистина!
В повечето случаи съжителството между хората ги "напасва", кара ги да гледат "по-реално" един на друг, да коригират очакванията си, тушира конфликтите (или ги изостря), но за мен да се запънеш като магаре на мост никога не е била печеливша тактика в семейството (в т.ч. разширения му вариант). 

# 34 28 юли 2006, 12:15 ч.
  • Мнения: 6 619
Зависи с какво се примиряваш.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата