Имам проблем, който се задълбочава и бих искала да разбера дали има и други жени с моите оплаквания, тъй като съм в лутане от много време. Искрено се надявам се да ми простите подробностите, просто не зная кое от всичко да спестя.
Как започна всичко: Преди около две години, може би малко след раждането на дъщеричката ми. Започнах да усещам изключителен дискомфорт преди изхождане, без никаква болка, просто причерняване, лек световъртеж, слабост и това, което ми е най-трудно да си обясня - зрението ми сякаш отслабва и виждам в мъгла. Случваше ми се обикновено, когато съм била с разстройство. Стигала съм до паник атака веднъж, просто от уплах, че ми прилошава. След изхождане ВИНАГИ всичко се нормализира постепенно, до няколко минути - нито ми е черно, нито ми е тревожно, нито ми хлопа сърцето, чувствам се чудесно и имам енергия.
Какво ми се случи през последния месец: Разболях се от пневмония, която започна с кашлица и температура, която понижавах два-три дни, като редувах Нурофен стоп колд и Парацетамол. След посещение на лекар УНГ, ми бе изписан антибиотик Молоксин. След цяла нощ температура, на сутринта взех Нурофен, след час и половина Парацетамол, след още час и половина беше време за втория прием на антибиотика. Заспах и се събудих след около час, цялата вир вода, с много силен световъртеж, силно гадене, беше ми страшно зле и всички се уплашихме яко, мъжът ми почти ме носеше до тоалетната, имах около 6-7 изхождания, чувствах, че ще припадна. Извикахме линейка. Казаха, че имам симптоми на интоксикация, взеха ме в спешно, преляха ми нещо оводняващо, след още няколко изхождания ми светна малко. След още една кошмарна нощ вкъщи с температура, диария, силно гадене (без повръщане) и кашлица, заминахме за Окръжна (в София), където след снимка ме приеха с пневмония, по думите им "лека е". Приеха ме в инфекциозно, като се хванаха за това, че съм с разстройство, защото по думите им в пулмология имало малко места и имало туберкулозни пациенти. Лекуваха ме седем дни с венозни антибиотици, за разстройството ми даваха Смекта. Пиех пробиотици. Изписаха ме с чисти дробове, но все още с разстройство - дори не ми направиха микробиология, само кръв ми взеха веднъж и с това изследванията приключиха.
След изписването имахме поне 3 посещения в спешното, с много силно причерняване, не можех да си стоя на краката, тотална липса на апетит, диария, бях силно обезводнена. От три дни бах на сухари, солети и обикновени бисквити, по предписание на докторите. След като се връщахме ТРИ ПЪТИ в Окръжна със същите оплаквания и след изключително тъпото отношение на някои лекари там, които твърдяха, че едва ли не си въобразявам и ми бил нужен "малко въздух, да ми светне", щото леко ми било качено кръвното "от притеснение", най-после един непознат за мен лекар от спешното поиска обяснения от отделението където бях лежала, каза "момичето е пред припадане, явно има причина!" и един от докторите, които ме лекуваха, се осмели да предположи, че става дума за "реакция" след антибиотиците. Изписа ми прахчета за оводняване и ме прати да си направя изследвания за не знам си какъв токсин, микробиология и паразити.
Не дочакахме резултатите. Отидохме във ВМА, където веднага ме приеха в инфекциозно. Направиха ми същите изследвания, всичко се оказа отрицателно, единствено имах чревна гъбичка кандида, за която пих Фунолгон 5 дни. Оводняваха ме, изследваха ми какво ли не, единствено откриха дефицит на витамин Д, дори Б12 бил в норма (което ме учуди, в друга лаборатория през лятото ми излезе, че имам дефицит, не ми се мисли след прием на антибиотици какво е положението). Изследваха ми сърце, очи... Резултати като за пример. Всички кръвни показатели са точно по средата, кръвното ми - космонавтско, качвам само преди изхождане. Чернее ми яко, до момента в който стомахът ми не остане празен - ей тогава имам сили и настроение да тропна едно Еленино. За мое велико учудване, и в двете болници не ме изпратиха на гастроентеролог. В първата логиката беше - щом не ме боляло, нищо ми нямало, а и 3 изхождания (макар и зелени, воднисти със слуз - простете ми и тези подробности) нищо не значели. Във втората - нова година е, гастроентеролозите почиват. "Като се изчистиш, ще се оправиш" - това ми повтарят всички от всякъде. И дума не дават да кажа, че имам подобни оплаквания от години и сега просто са се влошили. От лекарствата и боледуването било, според докторите в Окръжна, искало време, а и съм била под стрес, все пак съм прекарала толкова време по болници, не съм била вкъщи по празниците, липсвала ми малката и т.н. Как човек, който никога не е бил в депресия, изведнъж "от мъка" се обезводнява до почти припадък, при това след агресивно, венозно, антибиотично лечение. Какво им става на тия доктори. При това в инфекциозно отделение...
И така, от повече от двадесет дни съм на гол ориз, картофи, сухари, солети, препечени филии и неща от сорта. Протеин забравих какво е. Откакто ме изписаха от ВМА, се чувствам малко по-добре, поне не се треса от безсилие и гаденето спря, та мога да изям една супа като хората. Пия един куп лекарства за разстройство, които не помагат особено, но без тях изхождам почти вода. Пия два вида пробиотик, както и витамини, соли за изчистване, Биозин и прочее имуно стимулиращи и подпомагащи чревната флора препарати.
За тези две седмици в болници изчетох света на няколко езика. Разбирам, че докторите не дават да им се казва "аз четох еди-какво си и имам симптоми 1:1", но в случая всичко крещи ДИСБАКТЕРИОЗА, при това не такава, която се е появила по време на заболяването, а такава, която си нося с години и се е влошила след приема на купищата лекарства. Утре съм на гастро, надявам се да ме изслуша, защото на моменти се отчайвам. Понякога не мога да се вдигна от леглото, а съм с детенце на две годинки.
Ако някоя от вас е минала през подобен сървайвър и има опит с това адско причерняване, спад в настроението, точно преди изхождане, а след това нормализиране, или пък сериозен стомашен дискомфорт след прием на антибиотици, моля да сподели. Какво се оказа? Как се възстановихте? Какви изследвания си направихте?
Всичко, всичко ще ми е от полза. А и вярвам, че ще бъде от полза и на други с такива симптоми - страдащите от дисбактериоза не са малко, а отдават дискомфорта си на какво ли не, объркани от грешни диагнози. На мой познат в Германия му казали - момче, не си за психолог, а за гастроентеголор. Така и се оказало.
Извинете ме за дългото описание. Надявам се, че разбирате.
Благодаря на прочелите и на отзовалите се! Бъдете здрави!