Хм...офтопик, но по повод последното, 12 годишната Шайло на Джоли и Пит вече официално е Джон, започнала е прием на мъжки хормони, който е до живот, а родителите и я подкрепят и уважават решението и. Не им е било лесно, дълги години са го обмисляли и консултирали с най-добрите (несъмнено) психолози и специалисти и сега правят всичко да бъде пълноценен и щастлив човек ( Брад Пит споменал пред Опра и че говорят за нея/него в мъжки род). Ето този начин на мислене е на светлинни години от манталитета на балканските родители (повечето), които веднага намесват подмятания от сорта на толерастия, джендърство и прочие... А бащата на авторката...какво да го коментирам? Там положението е без коментар.
- Публикувана: 9 дек. 2019, 16:31 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 20:01 ч.
Какво да правим при психически тормоз у дома
Каквито и хормони да приема бранджелиновата пикла, с У хромозома няма да се сдобие.
Косите на Вероника, ти си ми като духовна сестра.
И нашите бяха същите. И аз бягах от училище. Години по-късно майка ми си призна, че те са сгрешили и къде точно, даже и за неща, които не знаех!
Определено се гордея, че се справям по-добре от тях.
И нашите бяха същите. И аз бягах от училище. Години по-късно майка ми си призна, че те са сгрешили и къде точно, даже и за неща, които не знаех!
Определено се гордея, че се справям по-добре от тях.
Нашите и да искаха, нямаха какво да кажат по въпроса!
А, бягах в баба ми, като станеше нетърпимо. Авторката явно уви няма този шанс.
Джуди, радвам се че смяташ, че има държавна политика в момента.
Здравейте! Имам ужасно силна нужда от подкрепа, помощ и съвет!!!
Изобщо не съм сигурна, че моята тема е точно за тук, но друга поне малко подобна на моята не намерих.
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Имах връзка с едно момче от което забременях. Радостта беше и за двамата голяма. Два-три месеца след това се разделихме, защото започна да ме обижда и да се държи отвратително с мен без причина. Мина време и започна да се интересува силно от мен и нероденото бебе. Искал да го вижда, да прекарва време с него. Вече не издържах на постоянните му обаждания и смяна на настроения и му казах, че не искам да има нищо общо с нас. Вече бях сигурна, че има психически проблеми и тази агресия беше породена от тях. Отказва да осъзнае, каква вреда ми е нанесъл и защо съм взела това решение.
Как да го отстраня от живота си?
Просто не издържам нито психически, нито физически!
Не искам нищо от него!!! Нито припознаване, нито издържка, нито да идва в родилното, абсолютно нищо....
Желая единствено спокойствие и този ад да приключи!!!
Това е съвсем на кратко моята мъка.
Ще бъда благодарна на всеки отговор!
Изобщо не съм сигурна, че моята тема е точно за тук, но друга поне малко подобна на моята не намерих.
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Имах връзка с едно момче от което забременях. Радостта беше и за двамата голяма. Два-три месеца след това се разделихме, защото започна да ме обижда и да се държи отвратително с мен без причина. Мина време и започна да се интересува силно от мен и нероденото бебе. Искал да го вижда, да прекарва време с него. Вече не издържах на постоянните му обаждания и смяна на настроения и му казах, че не искам да има нищо общо с нас. Вече бях сигурна, че има психически проблеми и тази агресия беше породена от тях. Отказва да осъзнае, каква вреда ми е нанесъл и защо съм взела това решение.
Как да го отстраня от живота си?
Просто не издържам нито психически, нито физически!
Не искам нищо от него!!! Нито припознаване, нито издържка, нито да идва в родилното, абсолютно нищо....
Желая единствено спокойствие и този ад да приключи!!!
Това е съвсем на кратко моята мъка.
Ще бъда благодарна на всеки отговор!
Вяра, подаваш една жалба в полицията за психичен тормоз и описваш всичко това. Ако ти звъни или те търси, винаги гледаш да е пред свидетел.
Ти може да не искаш нищо от него, но той като баща на детето има права. Може да поиска тест за бащинство през съда и така да получи права над детето, дори и да не го е припознал.
Темите, които биха ти помогнали са тези за развод. Дори и да не сте били никога женени, на вас ви предстои да делите попечителство над нероденото дете и по-добре се приготви от сега за различни варианти. И ако искаш той да няма и пред закона права над детето ви - започни от сега да си събираш свидетели на тормоза над теб, той ти звъни- слагаш го на спикър и още някой да чуе какво се случва, той те търси на вратата ти - викаш още някой да е с теб, насаме с него не оставаш, че да не се окаже после "Тя ме погледна лошо, Тя ми каза нещо, което си измислих" и т.н. И всичко си го записваш по дата и час. Не го плашиш ти със съд, не го нападаш ти. Просто тихо и кротко си събирай доказателства да се стигне до пълно попечителство за теб.
Ти може да не искаш нищо от него, но той като баща на детето има права. Може да поиска тест за бащинство през съда и така да получи права над детето, дори и да не го е припознал.
Темите, които биха ти помогнали са тези за развод. Дори и да не сте били никога женени, на вас ви предстои да делите попечителство над нероденото дете и по-добре се приготви от сега за различни варианти. И ако искаш той да няма и пред закона права над детето ви - започни от сега да си събираш свидетели на тормоза над теб, той ти звъни- слагаш го на спикър и още някой да чуе какво се случва, той те търси на вратата ти - викаш още някой да е с теб, насаме с него не оставаш, че да не се окаже после "Тя ме погледна лошо, Тя ми каза нещо, което си измислих" и т.н. И всичко си го записваш по дата и час. Не го плашиш ти със съд, не го нападаш ти. Просто тихо и кротко си събирай доказателства да се стигне до пълно попечителство за теб.
Както млъкна авторката, започвам да си мисля, че това е поредната пързалка... Дано да е.
Не не е, де да беше. Не си помнех паролата и за няколко месеца изобщо забравих за този пост. С баща ми сме по-добре. Научих , че за да не ме тормози не трябва да се поставям под нивото му и да се мисля за низша въпреки всичко. Да му покажа , че с мен не може да се гаври. Напоследък отношенията ни се подобряват. За мама, тя винаги е била по-пасивна , но не мога да реша нейните проблеми ако тя не желае. За училище е много дълга историята на тормоза и не искам да навлизам в детайли. Напоследък все по-често започнахда се карам с мама след като спрях да съм толкова пасивна. Някак може би предишната ни връзка се промени заради това. Но ако моята самостоятелност е цената приемам. Писаха ме домашно обучение и уча всеки ден , за да си взема изпитите през юли. Опитвам да излизам , да уча, да правя нещата, които обичам, за да си изградя самочувствие и за да не се оставям и на чуждите хора да се държат неуважително с мен. Но това ще отнеме време. Когато завърша искам да почна работа и да вляза в университет, за да започна отначало и да преборя страховете и притесненията си. Сега отварям темата след сякаш толкова много време. Благодаря на всички, които разбраха и се отнесоха с грижа, мислех да изтрия този пост, защотоимах чувството че сякаш се "лигавех", но отговорите на някои от вас ме зарадваха наистина. Скоро всичко ще бъде наред. Благодаря Ви!
Скъпи мами,
17 годишна дъщеря тук, имам проблем и нямам към кого да се обърна. Аз започнах системно да бягам от училище заради това че ми е непоносим класа и не мога да издържа там, камо ли пък и учителите. Но баща ми днес ме нарече п*тка и ла*но и ми каза, че ако утре не съм тръгнала навреме ще ми "бие шута в г*за". И каза, че е моя вината ,че го карам да ме псува и бие... Като изборът е напълно негов. Проблемът е че цял живот от малка той ме псува и ме нарича ужасни неща , рядко ме е бил , сега вече не толкова , но емоционалният тормоз и манипулацията са страшни. Майка ми е безсилна , казва че това си е наш проблем с татко, а той не спира да казва колко съм жалка и всякакви ужасни цинизми, че съм стигала и до мисълта за самоубийство. Не знам какво да правя, опитах да говоря с него, но той няма да се промени, убеден е , че грубостта и насилието са решение. Имам очевиден проблем с класа , само вкъщи съм що годе щастлива, но когато баща ми е вкъщи и вземе да ме "възпитава" се чувствам още по-зле. Днес избягах пак , не съм ходила от седмица. И това е защото и без това мразя това място а и с това което татко ми наговори тази сутрин не издържах. Не знам какво да правя . На записвачка записах част от разговора ни вчера където обеща е уж никога няма да ме псува "ако не го провокирам" и имам запис как ме заплашва с бой и ме псува, но ако кажа на психолог учител или друг само ще разбия семейството. На курс за самозащита ли да тръгна, кво да правя, защото той има проблеми с гнева и като нищо пак да ми посегне. Електрошок ли да си купя? И какво да правя с тия записи не знам дори. Знам само, че емоционалното насилие е истинско насилие и съм сигурна че баща ми упражнява такова над моето семейство и искам да се защитя, защото колкото и да съм "ужасна" да кажем той няма никакво право да ме нарича с ужасните цинизми, с които го прави постоянно. Това беше дано поне 1 човек ми отговори, че не виждам изход вече....
17 годишна дъщеря тук, имам проблем и нямам към кого да се обърна. Аз започнах системно да бягам от училище заради това че ми е непоносим класа и не мога да издържа там, камо ли пък и учителите. Но баща ми днес ме нарече п*тка и ла*но и ми каза, че ако утре не съм тръгнала навреме ще ми "бие шута в г*за". И каза, че е моя вината ,че го карам да ме псува и бие... Като изборът е напълно негов. Проблемът е че цял живот от малка той ме псува и ме нарича ужасни неща , рядко ме е бил , сега вече не толкова , но емоционалният тормоз и манипулацията са страшни. Майка ми е безсилна , казва че това си е наш проблем с татко, а той не спира да казва колко съм жалка и всякакви ужасни цинизми, че съм стигала и до мисълта за самоубийство. Не знам какво да правя, опитах да говоря с него, но той няма да се промени, убеден е , че грубостта и насилието са решение. Имам очевиден проблем с класа , само вкъщи съм що годе щастлива, но когато баща ми е вкъщи и вземе да ме "възпитава" се чувствам още по-зле. Днес избягах пак , не съм ходила от седмица. И това е защото и без това мразя това място а и с това което татко ми наговори тази сутрин не издържах. Не знам какво да правя . На записвачка записах част от разговора ни вчера където обеща е уж никога няма да ме псува "ако не го провокирам" и имам запис как ме заплашва с бой и ме псува, но ако кажа на психолог учител или друг само ще разбия семейството. На курс за самозащита ли да тръгна, кво да правя, защото той има проблеми с гнева и като нищо пак да ми посегне. Електрошок ли да си купя? И какво да правя с тия записи не знам дори. Знам само, че емоционалното насилие е истинско насилие и съм сигурна че баща ми упражнява такова над моето семейство и искам да се защитя, защото колкото и да съм "ужасна" да кажем той няма никакво право да ме нарича с ужасните цинизми, с които го прави постоянно. Това беше дано поне 1 човек ми отговори, че не виждам изход вече....
1- Н
икой не обича училището, но това не означава че трябва да бягаш
2- Защо толкова не харесваш класа си, да не би децата да те тормозят и да ти се подиграват
3-Как баща ти ще те нарича с такива думи! На собствената си дъщеря!
4-Нямаш ли си приятели от класа или гадже на които да споделиш проблема си и така да ти стане по леко?
5-Ако майка ти наистина я беше грижа за теб, нямаше да каже че това са си ваши проблеми, а щеше да поговори с баща ти.
6-Ако толкова не ти харесва класа и училището и децата те тормозят, можеш да поговориш с родителите си и да им кажеш че предпочиташ да се преместиш в друго училище(макар че ти щом си на 17 няма много смисъл само за една година но...).
7. Наистина си за бой след като така бягаш постоянно.
8. Сподели с училищния психолог ако искаш, той да ти даде съвет.
9. Баща ти има ли някакви проблеми с алкохола?
10. Записите можеш да пуснеш на твой близък възрастен роднина, който да ти помогне какво да правиш.
Надявам се да съм ти била полезна и нещата с баща ти да се оправят.
Дано темата да не е пързалка.