Голям чадър, с този баща и майка, която не се интересува, че момичето е малтретирано, да ти имам и чадъра...
- Публикувана: 9 дек. 2019, 16:31 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 20:01 ч.
Какво да правим при психически тормоз у дома
поредния пубер на който всичко му е постелено и си мисли, че света размита за неговите прищевки. Единствения чадър е семейството докато го имаш/. На кого ще се наложиш с училищен психолог? На баща си ли? Или на училището или на всички и ще заиграе света по твошта свирка.
Правилно е според теб баща й да я псува така ли?
И аз си мисля, че тук има пубертетско изпълнение, но ако бащата се държи и се е държал агресивно и грубо отдавна, а майка й не взема отношение, ето ти причината това дете да буйства сега. Много често именно семейството с прекалената си загриженост, независимо дали във вид на психически тормоз с който се създава комплекс за малоценност или прекалената подкрепа във всичко, е причина за поведението и реакциите на тийнейджъра. Защото при описаната ситуация зависи от детето как ще реагира - едно ще се страхува и ще изпълнява стриктно исканото от него, друго ще се крие и лъже, а трето директно ще се бунтува против тероризатора си и света въобще. Много трудна възраст и съм на мнение, че като обявим война на такива деца, ние ги обричаме да продължават да "вървят надолу".
ако бащата ... ами ако тя все пак ????
някъде да стана ясно защо не ходи на училище и къде именно ходи и какво прави?
на работа ли ходи ?
псувал баща и. ми то има ли българин който да не псува да не говорим какво слушат децата ни сутрин и вечер в колите на път за училище /.
И разбирам човека ако са жертвали много вместо за себе си за някой, който мисли че не само му е дадено да ползжа, ами нече не благодари , а тъпче и затрива
моя на 14 се опитва понякога да недоволства ама прекали ли веднага го скастряме.
наскоро се самоосвести. в 8 ми калс имат един предмеt социални науки
и им обяснили какво се очакжа от тях като излезнат от семейстжото и какво им дава семейството докато учат ...
изобщо явно добре са разработили темата , защото известно време престана с доста гивизлъци.
някъде да стана ясно защо не ходи на училище и къде именно ходи и какво прави?
на работа ли ходи ?
псувал баща и. ми то има ли българин който да не псува да не говорим какво слушат децата ни сутрин и вечер в колите на път за училище /.
И разбирам човека ако са жертвали много вместо за себе си за някой, който мисли че не само му е дадено да ползжа, ами нече не благодари , а тъпче и затрива
моя на 14 се опитва понякога да недоволства ама прекали ли веднага го скастряме.
наскоро се самоосвести. в 8 ми калс имат един предмеt социални науки
и им обяснили какво се очакжа от тях като излезнат от семейстжото и какво им дава семейството докато учат ...
изобщо явно добре са разработили темата , защото известно време престана с доста гивизлъци.
И така да е, тя не може да го осъзнае, а тя повече има право да не осъзнава - все пак сега се формира като личност и си намира мястото, а родителите би следвало да са го минали тоя период. Те носят отговорността и трябва да търсят начина да решат проблемите в поведението на дъщеря си. Самата аз имам труден тинейджър и често се обвинявам за мои грешки, които смятам, че са допринесли за негови постъпки. Мъча се да променя себе си, блъскам си главата как да го накарам той сам да осъзнае важността на това, дето се иска от него. Трудно е. Не просто да го натиснеш и да го изплашиш, да го отхвърлиш, набиеш или обиждаш...а да го му помогнеш, но не ти, а той сам да се измъкне, защото ти е дете и си длъжен.
Не си длъжен!
Длъжен си до някъде, докъдето има взаимност. Ншма полза да научиш някой , че си му длъжен. Той също е длъжен наобратно. И то и той да те разбере, да ти благодари и да те зарадва , да направи нещо за теб ...
И не бих се обвинявала за характера на детето си. Децата от малки се учат, че родителите са хора, че хората се тревожат , имат трудни моменти, бъркат, страдат, боледуват и че те живеят заедно с тези хора и такижа неща се преработват за да имат полза, а не жреда ... т.е. учиш се ОТ грешки, а не НА грешки. Това ако научиш детето си ...
Длъжен си до някъде, докъдето има взаимност. Ншма полза да научиш някой , че си му длъжен. Той също е длъжен наобратно. И то и той да те разбере, да ти благодари и да те зарадва , да направи нещо за теб ...
И не бих се обвинявала за характера на детето си. Децата от малки се учат, че родителите са хора, че хората се тревожат , имат трудни моменти, бъркат, страдат, боледуват и че те живеят заедно с тези хора и такижа неща се преработват за да имат полза, а не жреда ... т.е. учиш се ОТ грешки, а не НА грешки. Това ако научиш детето си ...
След като детето ти е стигнало до тук – ти си длъжен да го насочиш да си намери пътя. Но внушиш ли му с обиди и тормоз, че не става за нищо, точно в тая чуплива възраст - не се знае дали ще се измъкне от ситуацията или ще задълбочи проблемите. Освен това в бъдеще тези комплекси, които ще му създадеш, то ще прехвърли в отношенията си. Защото по-добре сега да изживява своя неадекватен период, отколкото на 40 г. Да ти благодари? Ще ти благодари не с думи, а с постъпки и решения, полезни за него. Няма как да се обвиняваш за характера, но децата се учат от малки на неща, които осмислят по-късно, като съзреят. От нас се иска да не се отказваме и си вършим работата на родители, не да вдигнем ръце. Има родители, които не са разбрали, че родителството е тежка и отговорна работа, и че както са дали много на децата си, така и в някои случаи вземат много и ги осакатяват като личности, та чак формират съдбата им в кофти посока.
Ние и децата ни, особено 17 годивните, сме равностойни индивиди и подлежим на еднакво трябва.
Не , не трябва. Въпроса е двете страни искат ли.
Защото не може да идеш в магазина и да настояваш да ти подарят часовник с диаманти, пък ти да им пикаеш на мокета ...
ако не и харесва у дома и и в училището отива на квартира и на работа ... ама май и това не иска. Май иска да си прави каквото иска и да раъиграва света и да няма отговорност за нищо.
Родителите НЕ са роби на децата си!
Не , не трябва. Въпроса е двете страни искат ли.
Защото не може да идеш в магазина и да настояваш да ти подарят часовник с диаманти, пък ти да им пикаеш на мокета ...
ако не и харесва у дома и и в училището отива на квартира и на работа ... ама май и това не иска. Май иска да си прави каквото иска и да раъиграва света и да няма отговорност за нищо.
Родителите НЕ са роби на децата си!
Момиче защо не ходиш на училище, не се разбира съвсем, но не си правиш услуга? Като не завършиш после как ще си намериш работа? Пак при баща си ще останеш. Ако те бият, смени училището наистина, ако е нещо по-несериозно, налягай си парцалите и завърши в сегашното.
Баща ти е много зле. Определено не всички българи си псуват децата, не знам някой хора в каква среда живеят. Нищо не го оправдава. Не му го казвай обаче, просто спри да го провокираш, че с неговия капацитет по-зле ще стане. Ти също прекаляваш, обясни ли му за проблемът ти? Той иначе толкова си може човекът, не всеки става за родител. И да му се сърдиш, няма да се промени. Социалните не виждам как ще помогнат, скоро ставаш на 18 и ще трябва да се оправяш сама. Никой няма да те гледа на тая възраст. Върни се на училище(независимо кое) и ако баща ти и тогава продължава с обидите, иди при роднини и си намери някаква почасова работа. Не виждам друг изход. Предполагам, че можеш и сама да се преместиш в друго училище, ако е толкова зле положението? Сори малката, но скоро си пълнолетна и никой няма да е длъжен да те издържа, на социалните няма да им пука, те се занимават с хора под 18 годишна възраст. Ще те дадат в дом за няколко месеца в най-крайния случай и после ще те извърлят на улицата. Баща ти, ако иска да те изгони и той, няма закон, който да го спре.
Това кой е крив и кой е прав няма никакво значение за крайния резултат. Пускаш някакви темички и после не отговаряш. Поведението на баща ти не е причина да не ходиш на училище, колкото и да греши. Нито това, че те тормозят там. Сменяш го, ако има проблем и това е. Не си търси оправдания, да не стане да си без средно образование и на улицата скоро. Малко повече отговорност прояви,защото после ти ще страдаш, не ние тук в тоя форум или баща ти. За себе си мисли.
Баща ти е много зле. Определено не всички българи си псуват децата, не знам някой хора в каква среда живеят. Нищо не го оправдава. Не му го казвай обаче, просто спри да го провокираш, че с неговия капацитет по-зле ще стане. Ти също прекаляваш, обясни ли му за проблемът ти? Той иначе толкова си може човекът, не всеки става за родител. И да му се сърдиш, няма да се промени. Социалните не виждам как ще помогнат, скоро ставаш на 18 и ще трябва да се оправяш сама. Никой няма да те гледа на тая възраст. Върни се на училище(независимо кое) и ако баща ти и тогава продължава с обидите, иди при роднини и си намери някаква почасова работа. Не виждам друг изход. Предполагам, че можеш и сама да се преместиш в друго училище, ако е толкова зле положението? Сори малката, но скоро си пълнолетна и никой няма да е длъжен да те издържа, на социалните няма да им пука, те се занимават с хора под 18 годишна възраст. Ще те дадат в дом за няколко месеца в най-крайния случай и после ще те извърлят на улицата. Баща ти, ако иска да те изгони и той, няма закон, който да го спре.
Това кой е крив и кой е прав няма никакво значение за крайния резултат. Пускаш някакви темички и после не отговаряш. Поведението на баща ти не е причина да не ходиш на училище, колкото и да греши. Нито това, че те тормозят там. Сменяш го, ако има проблем и това е. Не си търси оправдания, да не стане да си без средно образование и на улицата скоро. Малко повече отговорност прояви,защото после ти ще страдаш, не ние тук в тоя форум или баща ти. За себе си мисли.
Точно!
Много филми гледат днешните дечурлига......
Няма да пиша какво наистина мисля по "казуса".Не е в полза на малтретираната обаче.
Много филми гледат днешните дечурлига......
Няма да пиша какво наистина мисля по "казуса".Не е в полза на малтретираната обаче.
Скрит текст:
Скъпи мами,
17 годишна дъщеря тук, имам проблем и нямам към кого да се обърна. Аз започнах системно да бягам от училище заради това че ми е непоносим класа и не мога да издържа там, камо ли пък и учителите. Но баща ми днес ме нарече п*тка и ла*но и ми каза, че ако утре не съм тръгнала навреме ще ми "бие шута в г*за". И каза, че е моя вината ,че го карам да ме псува и бие... Като изборът е напълно негов. Проблемът е че цял живот от малка той ме псува и ме нарича ужасни неща , рядко ме е бил , сега вече не толкова , но емоционалният тормоз и манипулацията са страшни. Майка ми е безсилна , казва че това си е наш проблем с татко, а той не спира да казва колко съм жалка и всякакви ужасни цинизми, че съм стигала и до мисълта за самоубийство. Не знам какво да правя, опитах да говоря с него, но той няма да се промени, убеден е , че грубостта и насилието са решение. Имам очевиден проблем с класа , само вкъщи съм що годе щастлива, но когато баща ми е вкъщи и вземе да ме "възпитава" се чувствам още по-зле. Днес избягах пак , не съм ходила от седмица. И това е защото и без това мразя това място а и с това което татко ми наговори тази сутрин не издържах. Не знам какво да правя . На записвачка записах част от разговора ни вчера където обеща е уж никога няма да ме псува "ако не го провокирам" и имам запис как ме заплашва с бой и ме псува, но ако кажа на психолог учител или друг само ще разбия семейството. На курс за самозащита ли да тръгна, кво да правя, защото той има проблеми с гнева и като нищо пак да ми посегне. Електрошок ли да си купя? И какво да правя с тия записи не знам дори. Знам само, че емоционалното насилие е истинско насилие и съм сигурна че баща ми упражнява такова над моето семейство и искам да се защитя, защото колкото и да съм "ужасна" да кажем той няма никакво право да ме нарича с ужасните цинизми, с които го прави постоянно. Това беше дано поне 1 човек ми отговори, че не виждам изход вече....
17 годишна дъщеря тук, имам проблем и нямам към кого да се обърна. Аз започнах системно да бягам от училище заради това че ми е непоносим класа и не мога да издържа там, камо ли пък и учителите. Но баща ми днес ме нарече п*тка и ла*но и ми каза, че ако утре не съм тръгнала навреме ще ми "бие шута в г*за". И каза, че е моя вината ,че го карам да ме псува и бие... Като изборът е напълно негов. Проблемът е че цял живот от малка той ме псува и ме нарича ужасни неща , рядко ме е бил , сега вече не толкова , но емоционалният тормоз и манипулацията са страшни. Майка ми е безсилна , казва че това си е наш проблем с татко, а той не спира да казва колко съм жалка и всякакви ужасни цинизми, че съм стигала и до мисълта за самоубийство. Не знам какво да правя, опитах да говоря с него, но той няма да се промени, убеден е , че грубостта и насилието са решение. Имам очевиден проблем с класа , само вкъщи съм що годе щастлива, но когато баща ми е вкъщи и вземе да ме "възпитава" се чувствам още по-зле. Днес избягах пак , не съм ходила от седмица. И това е защото и без това мразя това място а и с това което татко ми наговори тази сутрин не издържах. Не знам какво да правя . На записвачка записах част от разговора ни вчера където обеща е уж никога няма да ме псува "ако не го провокирам" и имам запис как ме заплашва с бой и ме псува, но ако кажа на психолог учител или друг само ще разбия семейството. На курс за самозащита ли да тръгна, кво да правя, защото той има проблеми с гнева и като нищо пак да ми посегне. Електрошок ли да си купя? И какво да правя с тия записи не знам дори. Знам само, че емоционалното насилие е истинско насилие и съм сигурна че баща ми упражнява такова над моето семейство и искам да се защитя, защото колкото и да съм "ужасна" да кажем той няма никакво право да ме нарича с ужасните цинизми, с които го прави постоянно. Това беше дано поне 1 човек ми отговори, че не виждам изход вече....
Че това е насилие - безспорно, такова е.
Че не бива да се търпи - и това е така.
Майка ти също не е много читава - съжалявам, че трябва да го напиша, но читав родител не оставя децата си да ги тормозят.
Кога ставаш пълнолетна? След колко месеца?
Когато това стане, можеш сама да си смениш училището. Можеш дори да запишеш друга форма на обучение, да работиш и да учиш, едновременно. Познавам хора, които го правят, особено в 12-ти клас е често срещано вече. Не е нещо ненормално. Напротив. Дори в твоя случай е по-добре.
Тогава би могла да отидеш на квартира, да делиш наем с някой друг.
Ако ти стиска да си самостоятелна и да се издържаш сама.
Него можеш да го съдиш за издръжка, ако се отделиш или дори ако отидеш да живееш у други роднини - баба, леля и т.н. Въпреки, че си пълнолетна, ако учиш, той трябва да я плаща. Майка ти - също. При тези условия:
"Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения."
Иначе ако тормозът е много сериозен и не може да се търпи, можеш да се обърнеш и към съответните институции.
Виж тези статии и прочети тази информация:
https://pravatami.bg/558
https://animusassociation.org/programi-uslugi/goreshta-linia/
https://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_392520980_Saveti_ka … _domashno_nasilie
Без значение, дали тази тема точно е "пързалка" или не - има много случаи, при които родител тормози децата си. Поради което е добре те да са наясно с правата си и с възможностите за защите.
Определено е добре детето, негови близки, съседи и странични хора да сезират службите, на които това им е работа, когато родителят не е това, което трябва да бъде. А родители, от който не родители, ами и хора не стават, има доволно количество навред.
Дете на читави родители обикновено не бяга от училище. А когато има проблеми там или на други места, родителите помагат те да се решат, не се държат дебилно, като в описания случай.
Но по този въпрос не се каня да убеждавам когото и да било в нещо. Безсмислено е. И не е това целта на темата, ни специално на участието ми в нея.
Вие, иначе, можете да си спорите безплодно по такива общи въпроси, колкото душа ви сака.
Отговарям на пострадал и потърпевш от домашно насилие и му указвам какви възможности има. А темата се чете и от други хора, вкл. и пострадали деца и може да е полезно и за други да го знаят. Дано авторката се възползва от възможностите, които има и реши проблемите си, защото са сериозни.
Дете на читави родители обикновено не бяга от училище. А когато има проблеми там или на други места, родителите помагат те да се решат, не се държат дебилно, като в описания случай.
Но по този въпрос не се каня да убеждавам когото и да било в нещо. Безсмислено е. И не е това целта на темата, ни специално на участието ми в нея.
Вие, иначе, можете да си спорите безплодно по такива общи въпроси, колкото душа ви сака.
Отговарям на пострадал и потърпевш от домашно насилие и му указвам какви възможности има. А темата се чете и от други хора, вкл. и пострадали деца и може да е полезно и за други да го знаят. Дано авторката се възползва от възможностите, които има и реши проблемите си, защото са сериозни.
Щом се стигне до бягане от училище, нещо тотално е изпуснато. От горчивия ми личен опит с баща тормозител, той ме тормозеше само вкъщи и никога не се е интересувал какво всъщност става в училище.
Аз, като родител, контролирам нещата и вкъщи, и в училище, без тормоз.
А моята дъщеря не е от лесните деца.
Самата аз я посъветвах да посещава психолога в училище.
Аз, като родител, контролирам нещата и вкъщи, и в училище, без тормоз.
А моята дъщеря не е от лесните деца.
Самата аз я посъветвах да посещава психолога в училище.