Объркана съм

Отново явно не бях разбрана, написано е ясно, напротив, целуваме се.

Мненията за него са на база фактите, които ТИ даде за него.
Ние не го познаваме, съдим за характера му по това, което споделяш ти...
А то, повярвай, не е хич добро.
Разбирам порива да го защитаваш, но, замисли се, ако той наистина беше добрия мъж, който ти се иска да бъде, ако нямахте проблеми, ти щеше ли да се чувстваш нежелана, пренебрегвана, незачитана и необичана?

Някои лелки виждат и четат, каквото са си наумили. Кой знае техните мъже какви са, но от 2 изречения правят заключения кой бил анадолец, кой бил гей... и да бягаш с двеста, естествено...
Естествено е, че толкова промени накуп се отразяват и върху приятеля ти и му е необходимо време, за да се адаптира към новата ситуация. И съвсем нормално, след като доскоро е живеел сам, бил е самостоятелен (нали каза, че апартаментът е негов, явно сам се грижи за себе си от доста време), да заживее изведнъж не само с бременната си жена, но и с майка си, е промяна за него. И напълно нормално е да има нужда от известно лично пространство и излизания сам с приятели. И нищо от това не означава, че е лош човек или партьнор, а че е необходимо малко време и откровен разговор. Защото напълно нормално е и ти да се чувстваш самотна, след като отскоро си в нов град, дошла си при него, бременна (което неминуемо влече и известни ограничения) не работиш и все още не познаваш никого и разчиташ единствено на неговата компания - затова и се чувстваш самотна, когато не прекарва всяка свободна минута с теб. Седнете да изговорите нещата и със сигурност ще намерите пресечна точка, защото преживяванията и на двама ви са съвсем обясними и нормални. А ти помисли за някакви нови занимания, възможности за нови познанства и начини за запълване на свободното време, за да не зависиш единствено от неговото настроение за излизания и компания.
Що се отнася до секса, много мъже при бременност обичайно изпитват притеснения да не наранят партьнорката и бебето. И присъствието на майка му в другата стая определено не помага в случая. Отново - говорете открито.

Аз имам по-директен въпрос. Ако желаеш, отговори. Правила ли си досега опит за секс по твоя инициатива? Ако да, той нави ли се или отказа?

Ако не е асексуален, значи се задоволява някак си. Сега трябва да разберем как, щом не е гей, значи остава или 1. сам и 2. с друга жена. Е? Ти кажи, как мислиш. Останалото настрана, ама без секс толкова време, съмнително е.

Ако това е вярно, значи ти предлагаш бременната жена да пренебрегне своите хиляди нови усещания, преживявания и неудобства, и да мисли Предимно за неговите нови преживявания и неудобства?
И що?
За да не скърши крехкото мъжко "цвете"?
Брех, да му се не види.....дрЪт, здрав, прав мъж, се килва като попикано мушкато, щото му се натресли две женоря едновременно и той, нежния, не моЖ го преживее адекватно, ама една новоизлюпена бременна трябва твърдо и стоически да понася всички капризи и "лигавения" на мъжа....
После, що мъжете станали женчовци....Ами, сами си ги правите такива.

Ми не, ама поне да му каже, че го разбира, но да му обясни и своите преживявания и нужди. Преди да "бяга с 200", щото само по-зле ще става. Ще става по-зле, ако чакаш този отсреща да чете мисли и няма комуникация.

Аз май не видях някой да е казал да бяга, независимо с 200 или не.

Още първият отговор в темата започва с "Ужас... Прибирай се обратно"

Просто ще седна и ще говоря открито с него, очевидно да си правя само догадки не е в моя полза.
Не съм била инициатор на секс и той открито да ми е казал че не ме желае. През тези два месеца сме имали интимности които са довеждали до свършване от негова и моя страна, но реален секс е имало само два пъти.
Изключвам варианта да има любовница, не знам кога би могъл да бъде с нея, тъй като почти постоянно е у дома, в моментите когато не е ми казва къде и с кого е, без да съм му искала обяснения.

Това подкрепя теорията, че го е страх от секса по време на бременност. Има много такива мъже. Попитай го, изяснете този проблем, така ли е, не е ли така.

Хм, а защо ти не инициираш секс? Така си правиш по принцип или пак във връзка с бременността нещо? Хайчето се оказа права тук.

Иначе добре си взаимствала идеите от съседни теми за директните разговори.

Тук всеки се чуди, как така съм забременяла от него а той е от друг град, не сме били живели заедно преди това, аз съм била много малка, защо съм искала деца...
Не знаех че има определена възраст за забременяване и отглеждане на дете, сега ако си на 25 години и си бременна си малка за дете, по времето на моята баба да нямаш дете на 25 е било странно. Защо се чудите толкова? Връзки всякакви, всеки сам решава кога да забремее, колко деца да има и как да ги отглежда.
Няколко от потребителкитв тук решиха че съм на 24, без работа и изобщо без никаква. перспектива в живота.
Както казах, на 25 съм, едва ли съм първата забременяла на толкова години. Работех до преди да се преместя тук, обясних и защо в момента не работя.
Има бременни които не работят и от началото на бременността си. Това също е нещо което всяка бременна може да прецени сама за себе си.

Да, бе! Успокоявайте я, че е нормално да не я показва пред хора и да върви 2 метра пред нея. Като се роди бебето, ще чакаме новата тема. Не е нормално това за мен.

Аааа, не, това си е отврат отвсякъде. Ми - пак така - да го попита директно защо го прави. Аз бих се изказала на секундата, всъщност. Ама и тя го е направила. Да настоява да разбере какво става. Ама и за настояване в съседната тема се изрепчиха, не можело, мъжете не обичали разговори. Изобщооооо ... да говориш ли, да не говориш ли?
И все пак аз съм За директните въпроси.

Не, не правя така по принцип. Не е свързано с бременността ми а по-скоро със самото ми преместване. Като че ли се опитвам да свикна с всичко ново покрай мен. Самото присъствие на майка му от части също ме притеснява, защото вече няколко пъти в които оставаме сами в хола, легнали сме на дивана, гушнати сме и гледаме филм жената просто отваря вратата и влиза. Просто за да каже нещо от сорта че фактурата на телефона и е дошла или да пита какво щв готвим.
Като че ли ме притеснява това че може да нахълта точно когато не трябва.