Объркана съм

Разбира се че знам историята на семейството му. Майка му и баща му са разведени, след развода тя заживява с друг мъж в друг град,това е.
Не мога да кажа че тя се меси, по-скоро се опитва да изкаже някакво мнение. Ще дам пример за да стане ясно в какво точно се изразява спора между тях:тя му каза че ако бебето се роди на някои празник името му трябва да бъде свързано с него.Той не е на това мнение, каза и че детето ще го кръстим както ние си решим. Другия спор беше за това че той не желае да кръщаваме бебето в църква, аз също. Не сме набожни, аз не съм кръстена. Смятам че това са избори основно на майката и бащата на едно дете.
Не сме коментирали дали ще остане при нас завинаги или колко време точно ще бъде при нас.

Тя в момента така или иначе не може да отиде никъде, няма спестявания т. Е не може да си наеме квартира. Какво трябва да направим, да и кажем "тръгвай си"?
Ако някой е бил в подобна ситуация, нека да даде съвет.
Относно месенето, нито аз, нито той е човек на който може да наложиш мнението си,как ще се казва бебето, как ще го храним, обличаме, възпитаваме, решаваме ние с него, нямаме разногласия за това с него.
Просто жената има други разбирания, опитва се да каже какво мисли вероятно.

Гаджето ти какво мисли за това безсрочно пребиваване на майка му у вас? И неясното положение с работата ѝ?!

Мисля че не ок с тази идея, както казах още когато отидохме да я вземем каза че майка му прави глупости.
Но нека не забравяме че той и е син, не може да остави майка си на улицата. Според него тя ще се сдобри с приятеля си и ще се върне при него,т.е той смята че тя няма да остане при нас завинаги.

Как така майката се скарва с приятеля си, точно когато бременната жена на сина и се нанася? Тя се е нанесла при вас и отказва да си търси работа, под предлог, че ще гледа бебето. В прав текст и се казва да си намира квартира и работа в определен срок. Добре, казала е че има предложение за работно място, нека приеме.

Това обаче реално не решава някои от проблемите м/у теб и приятеля ти.

Най-големият проблем според мен не е, че майка му живее при вас, щом не създава никакви проблеми, а тази отчужденост. Не е нормално да правите секс веднъж месечно, а все пак ти си и доста по-млада от него и си имаш нужди ( сега особено и от хормоните покрай бременноста). Защо не седнеш да ги изговориш всички тези неща, които те притесняват с него ей така с по-сериозен тон? Много го жалиш, пък така поне ще знаеш къде стоите. Ти дете ще му раждаш, мисля, че поне може да те хване за ръка.

Търсиш проблема в постъпките на мъжа ти, а те са само последствие на нещо друго.По пътя на моята логика, преместването на майка му много подозрително съвпада с твоето. Как пък точно когато бременната приятелка се нанася в дома на сина й, тя се изпокарва с половинката и тича при вас?Кой я издържа финансово след като няма доходи? Предлага да помага за бебето в замяна на покрив и издръжка??? Написала си, че е кьопава в домашните задачи... Е как тогава за бебе ще помага? Освен това, очаквате едно детенце, не близнаци например(тогава нуждата от помощ е реална) Не е ли по-логично да помага на дъщеря си, все пак тя има две деца? Как точно една здрава 50 годишна жена, която до съвсем скоро е водила интимен живот и е имала приятел, изведнъж решава да се натресе на младите да й поемат изцяло съществуването.Сега някои ще кажат, че все пак му е майка и е жестоко, но не е ли жестока нейната постъпка?С появата на бебе се появяват и непредвидени разходи наред с останалите разходи за домакинство, сметки и потребности на детето.Предполагам,че половинката ти осъзнава всичко това и ситуацията го напряга повече отколкото показва.
Относно секса, след като не те лишава от ласки не виждам какъв е проблема, не всички мъже могат да се отпуснат и отдадат на страстен секс с жените си в напреднала бременност.За ходенето пред теб и излизанията-ти нали живееш с този мъж? Директен разговор с него по въпроса ти е най-добрия вариянт нещо да се промени както го искаш ти. Иначе тук ще чуеш, че ти изневерява, че е гей,че...... Даже аз мога да ти кажа например, че моя мъж (вече бивш) започна да си излиза без мен и да върви на метър от мен, когато детето ни беше на годинка.И ние си имахме една такава маман у дома, и когато лъснаха изневерите му оправданието беше тя😀Иначе телефони, фейсбуци и скайп-всичко си стоеше отворено и у дома.
Вместо да хвърляш боб в бг мамата, седни до мъжа ти и говори по всички въпроси✌️

Не знам дали е подозрително, но лично за мен беше доста стрянно,както казах и за двани ни беше неочаквано нейното идване точно седмица след като аз се преместих.
За разговора сте прави, просто трябва да седна и да говоря с него, не да си правя догадки.

Дръпваш го настрани и директно си казваш опасенията.Вече сте семейство,от тук нататък ще трябва да взимате много решения заедно. Научи се да водиш прям диалог без нападки.Относно мама,слагаш вечеря,събираш ги на масата и подхващаш темата, все пак става въпрос за бъдещето на детето, какви са тези изпълнения на нейната възраст, да не ви е дете.Изобщо да не те притеснява, че те са майка и син и може някой да се засегне-ти пък си майка на детето му,не си никоя там.Успех и по-смело. Семейство не се гради с цупене и сръдни.

А къде е живяла свекървата преди 10 години, преди да се нанесе у приятеля си?
И има ли право на претенции да живее при вас? Т.е. помогнала ли е за жилището?
Има значение и как спорят майка и син, едно е да каже нещо и той да възрази, друго е да се водят напоителни спорове до побъркване.
И защо се обсъждат такива неща за нероден Петко - ще се кръщава ли, за името и т.н.
Ето 2 неща, които можеш и ти самата да й кажеш:
1. че е добре човек да празнува РД и ИД поотделно, а не двете да съвпадат. Това, което тя предлага, се е правело едно време, когато хората основно са се влияели от църквата и нейните празници, а не от датите в календара
2. след като тя държи детето да е кръстено, защо не го е направила със собствения си син?

Той е кръстен, аз не съм. Нито той, нито аз сме набожни.
Относно името аз лично няма дя изпадам в излишни спорове, майката и бащата решават как да се казва бебето, няма как някой да ми наложи мнението си. Споровете не са до побъркване но ме натоварват, него също.
Претенции към жилището мисля че не може да има, тъй като е лично негово, тя няма никакво участие.
Преди развода е живяла с баща му в неговото жилище.

Мис, ами ако нямаше ти къде да се изнесеш, щеше ли да изгониш баща си?
Питам само, а че извинения за да не го направиш, защото "ситуацията е различна", винаги ще се намерят.

Само да подсетя, че досега никой за нищо не е чул мнението ти.Особено гаджето ти....ходи където си иска-без теб, прави каквото си иска-без теб, не иска да излиза с теб, не иска секс с теб....та силно се съмнявам да се съобразява с теб в не/обозримото бъдеще.
Предвид реакциите ти и тук на всякакви постове, даваш вид на човек, който не умее да отстоява себе си, а мисли, че проблеми се решават с фръцкане, мрънкане и сърдене.Така още по-малко  се съобрази някой с теб, за каквото и да било.

1. Аз и мъжа щяхме да се изнесем предполагам. Но пък при мен къщата е наследствена, не е моя както тук.
2. Евентуално щяхме да наемем малка квартира - аз ще плащам наема, а от заплатата му евентуални другите неща.
3. Ако родителя е болен, немощен, на възраст тогава вече няма как трябва да се гледа. Но тук не е точно такъв случая - майката може да работи. Поне не пише, че е нещо болна и не може.
4. Ако пък вече семейството има много възможност може да се закупи малка гарсониера, вместо да се плаща наем. После ще остане пак за сина - дали да си я има или като инвестиция все е ОК.

В днешно време наистина е по добре да се избегне живеенето на 2 поколения под един покрив, ако  няма обективна невъзможност за това.

Не мисля че е правилно той да плаща наем за квартира на майка си. Все пак чакаме дете, покрай бебето има много разходи, плащане на квартира на някой който може да си я плаща сам за мен не е адекватно.