Сбъдване на мечта или дълг?

  • 6 449
  • 123
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 32 276
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.

Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.

В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.

Кое точно в поста и те наведе на тази мисъл?

# 76
  • Мнения: 25 845
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.

Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.

В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Възможно е държавата да е САЩ. Там съм виждала служители на 60+ и 70+ Няма особена възрастова дискриминация, и ако си жизнен, може да работиш до гроб.

# 77
  • Мнения: 7 605
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.

Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.

Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.

# 78
  • Мнения: 32 276
Eсмералда, всъщност ти не толерираш чуждо мнение и започна да нападаш индиректно и леко заядливо.

# 79
  • Мнения: 485
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.

Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.

Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
Всъщност Esmeralda23 аз живея във България, но ти е простено, че не си го забелязала. Все пак си професионален HR.
А момичето нека дерзае и учи и работи това, което я влече. Тогава ще бъде добра в него и дано не попадне на некадърен HR , който само ще й погледне рожденната дата и ако реши, че е кандидатът за дадената позиция е стар, ще изхвърли CV-то в кошчето за боклук, пропускайки някой талантлив и амбициозен човек, който може да е в пъти по-полезен на фирмата, за която тя набира персонал.
Успех!

# 80
  • Мнения: 30 802
Аз ще върна темата на идеята за "мечтана работа". Докато е мечта, хубаво, само че като се превърне в работа, вече няма да е мечта, а реалност. Тоест дали не искаш това обучение по-скоро заради мечтата? Щото ако беше реалност и имаше реален поглед, вече щеше да си тръгнала да учиш.

Всеки има някаква "мечта", че ще зареже скучната работа и ще запреследва нещо ново. Само че новото пак ще иска бачкане и скука. И може да се окаже не мечта, а кошмар.

Така че не поставяй въпроса като "летяща мечта" срещу "котвата на дълга".

# 81
  • София
  • Мнения: 17 368
На 31, без деца и със спестявания, е прекрасен момент за такава смяна на посоката. Твърдо съм за ученето, особено за специалност, която ще ти даде хляб в ръцете и самостоятелност и независимост (а не ПР в ЮЗУ, както написа някой напред).

Мненията на Есмералда бих предложила смело да се прескачат, все пак, както каза и бълг.мама, професионален HR е, толкова си може. Наемам хора (за мои отдели, не съм рекрутър) вече над 8 години и няма и една запетайка в постовете й, която е вярна. Допускам, че е на под 30г, отскоро занимаваща се с подбор и все още в розовата мъгла 'всичко мога, всичко знам, аз магьосник съм голям'.

34 не е толкова зле за нов старт, още повече, че няма да си с празно СВ, а опита и образованието досега не се губят и винаги може да се изтупат от прахта, ако се види, че не става със зъботехниката. Съгласна и със Сирен, няма възраст там, или ставаш, или не ставаш, познавам двама и са от двата сорта, то си се вижда разликата.

# 82
  • Мнения: 7 605
Модератор няма ли да се намеси в темата и да изтрие цялата баластра, която се лее 2-3 страници и няма нищо общо с въпроса на момичето и професията "зъботехник"? Изтрийте направо всичките ми мнения, за да не получавам нотификации за изблиците на злоба и злост в тази тема.

И да, нормално да ти се струва зле пунктуацията ми, Бърди, когато самата ти допускаш множество пунктуационни грешки, а считаш писането си за вярно.

# 83
  • София
  • Мнения: 17 368
Пунктуацията? Никъде не съм говорила за пунктуация, а пък съвсем никъде не съм декларирала, че писането ми е вярно.
Мислех, че е ясно, че това, което съм написала, е образно казано (но приемам и че е възможно само така да си мисля, казвам го без заяждане, наистина, смятах, че се подразбира, че е израз, също като 'няма една вярна дума').

# 84
  • Мнения: 21 648
Тази професия е свързана с умения за моделиране, дори талант, така че възрастта не от такова значение, каквото и се придава в някои постове. Ако авторката притежава тези способности и успее да ги развие, а това няма да разбере, ако не опита, спокойно може да си изкарва хляба, че и маслото, дето се казва. На мен тази заплата, която е посочена ми се струва нереално ниска, приемам я като някаква стартова. Така или иначе за кадърен зъботехник пациентите човек убиват, а зъболекарите, които работят с такъв са много търсени и с голям брой пациенти.

В последно време има и нови технологии, които авторката може да изучи и да се квалифицира, щом това и е мечта, това е едно предимство пред хора, записали се да учат същата специалност просто така, или пък с по-малки способности от нея. Професионалния стаж и трупането на опит не са всичко и не бива да спират никого, защото някой си HR казал така.
Нека авторката си прецени дали има и необходимите дадености и смело да действа, това е добра перспектива.

# 85
  • София
  • Мнения: 24 839
rose_m, както разбирам, дори гадже нямаш в момента.
Точно идеаленото време да започнеш това, което искаш.
Докато се появи някой на хоризонта, докато си задълбочите отношенията, ще завършиш.
За мен, няма по-тегаво нещо от това, 30 години да работиш професия, която не те кефи изначално.
Пари се печелят, само да си жива и здрава.

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.

Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.

Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.

В какъв смисъл на професионално - в стоматологичния бранш ли си? Ако си, може би степента на доверие в думите ти може да е по-висока, защото може да познаваш бранша. Ако си написала може да съм го пропуснала, извинявам се. Другият вариант е да си ейчар в друг или всякакви браншове. Интересно ми е на какво се базира и не се заяждам.
Съвсем човешки - добре, че не всеки слуша съвети като твоя в случая, че не си заслужава, защото всички щяха да работят само това, което са започнали, нещо като по соца - веднъж стругар в един завод - цял живот стругар и се пенсионираш в завода, а за да се докопаш до шанса за учене, трябва да ти стиска и да досаждаш на началниците. Според мен си заслужава, ако човек го иска и е готов да се потруди. Авторката не е момиче на 20, да речеш, че й хвърчи акълът, а е вече достатъчно опитна и може да формулира желанията си. Да, риск е, но чак да не си заслужава ме съмнява, защото става въпрос за занаят и то съвсем конкретен занаят, обучението за вземане на диплома и право на практикуване е относително кратко, а нататък зависи изцяло от нея. Мисля, че този занаят винаги ще се търси, а ако има "ръка" и е готова да работи упорито, в един момент ще си изгради име. Сигурност няма никъде, то и да се родиш жив не е никак сигурно, но хората продължаваме да раждаме.

Последна редакция: пт, 18 окт 2019, 19:53 от Andariel

# 87
  • Мнения: 6 846
За зъботехник се иска "ръка". Това или го имаш, или не. Авторката няма как да разбере без да опита. Не е престаряла и три години не са толкова много..
В началото на демокрацията мой познат реши да се преклафилицира от димпломиран художник в зъботехник, поради икономически причини. Две неща много му помогнаха, за да успее. 1. Имаше "ръка" за това. 2. И имаше близък стоматолог, който го въведе в занаята.

# 88
  • Мнения: X
Според мен, авторке, трябва да обърнеш внимание не само буквално на дилемата, а да помислиш и кой ще те издържа и как ще живееш, когато свършат спестяванията ти. Надали родителите ти ще са щастливи и склонни да кихат хилядарка месечна издръжка и е възможно да отровят радостта от новото.
Прави впечатление, че лесно се поддаваш на натиск. Да завършиш финанси, защото родителите искат, обаче е едно. Съвсем друго е шефчето да те натиска за магистратура, че инак му рушиш фирмения престиж. Поне като иска да завършиш магистърска степен, плаща ли ти я? Ако не -  спешно трябва да търсиш друга работа. Работата трябва да ти носи доходи, които да разпределяш, както намериш за уместно, а не да те вкарва в разходи, които ще изплащаш години.
Честно казано, останах с впечатление, че не толкова искаш да станеш зъботехник, колкото искаш да тропнеш с крак на абсолютно всички, че и ти имаш мнение. Внимавай да не влезеш в такава инатлива спирала, няма да си щастлива.

# 89
  • Мнения: 2 498
Авторката трябва да си отговори много точно като каква смята да практикува зъботехника. Дали като наемен работник или като собственик на лаборатория. Ако смята да е наемен работник, заплащането е много ниско.
За да си направи лаборатория, трябва да е наясно, че необходимите уреди са много скъпи и инвестицията ще се изплати (евентуално) много бавно и трудно. Освен това трябва да познаваш стоматолози ( не само един), които да ти дават работа. Друга особеност на зъботехниката е, че не можеш да се договаряш директно с клиента и да си определяш цената. Стоматологът определя цената и обикновено на зъботехника дава около 40% от сумата, която плаща пациента.
Що се отнася до възрастта, изобщо не е престаряла. Имам познат, който на 36г започна да учи зъботехника.  Завърши и си направи лаборатория и вече повече от 20г.работи.

Общи условия

Активация на акаунт