тя ще-неще, ще трябва да започне като наемен работник, за да добие жизненонеобходимия професионален опит, да научи занаята. И да е готова да работи за малко пари, но това е цената на опита.
- Публикувана: 14 окт. 2019, 14:20 ч.
- Последно мнение: 10 март 2020, 17:19 ч.
Сбъдване на мечта или дълг?
За цял живот никой не може да каже. Всеки има някакви мечти и се опитва да ги превърне в планове и реалност, но има достатъчно много други фактор, които влияят на крайния резултат. Тя да се изучи и да започне някъде да трупа опит, пък нататък според обстоятелствата. Първо трябва да се докаже като специалист.
Ех тия мечти! Аз завърших мечтаната специалност след като вече имах доста дипломи, и докато я завършвах, работех в друга сфера, защото плащаха добре, там натрупах опит. Ако искам да работя по мечтаната професия (междудругото пълна с върколаци!), трябва да започна от под нулата. Т.е. rose_n, трябва наистина да искаш мечтата си. Ако е така няма да има колебания, ще падаш и ставаш с една мисъл и една цел - мечтата.
Помисли и за това, че не винаги теория и практика се покриват - ежедневието, рутината на някои професии убиват мечтата ...
Има професии, наричам ги наследствени, в които трудно пробиваш, ако мама и тате не я работят (напр. Нотариус 😀). Зъботехник е от тях според мен.
Помисли и за това, че не винаги теория и практика се покриват - ежедневието, рутината на някои професии убиват мечтата ...
Има професии, наричам ги наследствени, в които трудно пробиваш, ако мама и тате не я работят (напр. Нотариус 😀). Зъботехник е от тях според мен.
Животът ни е един и всяка пропусната възможност, защото “какво ще кажат хората” е глупост.
Животът е един и трябва да следваме всичко онова, което искаме.
Аз се разделих с една мечта, за да сбъдна друга. Направих го
. И бих се разделила с мечта, само за да сбъдна друга. Но не пускам мечтата си, защото “трябва”, а защото имам друга и тя ми е по-ценна или по-искана.
Тъй че смело напред, мисленето не помага изобщо в такива ситуации.
Животът е един и трябва да следваме всичко онова, което искаме.
Аз се разделих с една мечта, за да сбъдна друга. Направих го
. И бих се разделила с мечта, само за да сбъдна друга. Но не пускам мечтата си, защото “трябва”, а защото имам друга и тя ми е по-ценна или по-искана. Тъй че смело напред, мисленето не помага изобщо в такива ситуации.
Тъй де, но чак пък за мечти не става "офисът". Не знам някой на смъртния си одър да се е сетил за офиса или струга.
Иначе по темата, сменям професии, уча езици и каквото реша за уместно правя, без оглед на възраст, нечие мнение, най-малко пък мечти. Но работата никога не е заемала никаква част от мечтите ми, както казах. Просто е досадно задължение в общия случай и гледам да е за колкото се може повече пари при колкото се може по-малко физическо и емоционално напрежение, за което ученето съм забелязала, че много помага.
Иначе по темата, сменям професии, уча езици и каквото реша за уместно правя, без оглед на възраст, нечие мнение, най-малко пък мечти. Но работата никога не е заемала никаква част от мечтите ми, както казах. Просто е досадно задължение в общия случай и гледам да е за колкото се може повече пари при колкото се може по-малко физическо и емоционално напрежение, за което ученето съм забелязала, че много помага.
Може би е различно възприятието при различните хора или пък е въпрос на късмет. За струга не знам дали някой се сеща. Аз помечтах от 14 до 18 (не че съм мислила само за това, има си хас, но горе-долу тогава го формулирах), работя го от 25 години. През това време излязоха и недостатъци, естествено. За щастие - неособено големи или драматични. На няколко пъти ми е хрумвало да потърся друга област, като ми опънат нервите, но като си свикнал с мечтата, трудна работа без емоция и с хладокръвно планиране.
Професията може да е мечтана, а работата да е омразна. Всъщност често не работата е омразна, а конкретните условия, в които се върши работата. Най-често се дава пример от учители - обичат си професията, но намразват работата във вида, в който се налага да я вършат - неуважение, ниски заплати, несвойствени задачи, скандални и агресивни родители, арогантни деца. Нещо подобно и в медицината описват. Затова човек мож да мечтае за една професия, но да е готов да я смени или дори да я намрази заради конкретни проблеми. Не всеки има възможност да практикува професията си на място и начин, които да му носят удовлетворение, нито всяка професия позволява. Като в прословутата пирамида на Маслоу, само че се ходи нагоре-надолу по нея.
Ми и аз като малка съм си мечтала да стана певица :Д :Д,ама от гласови данни съм инвалид и си оставам само с мечтата ми.Актриса също исках да съм по едно време и това ще остане нереализира мечта.Късно ми е тепърва да се записвам,да уча.Нямам и времето и финансите.А и тепърва на 40 да ставаш актьор -късничко си е :Д.