.....
- Публикувана: 25 септ. 2019, 19:22 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2019, 16:56 ч.
Кое е по-голяма изневяра
bratan, недей така опорочава изказването ми за възвишените чувства! Точно ти, с високата летва за физическа красота. 😌 Аз не искам ничия душа. Той сам ще не ще я дава.
анонимна, недей така драматизира. Никой не знае какво го чака. И моето сърце е чупено много, но за истинската любов винаги чака с трепет горкото. И уж не вярвам, че я има, но тайно чакам да я срещна...🦄
анонимна, недей така драматизира. Никой не знае какво го чака. И моето сърце е чупено много, но за истинската любов винаги чака с трепет горкото. И уж не вярвам, че я има, но тайно чакам да я срещна...🦄
Предполагам си на моите години, а факта че искаш да физически атрактивен ме озадачи. Аз на този етап не искам никакъв мъж, но ако случайно ми се прище, то нека бъде мъж, който да ме "усети". Такъв, който ще ме разбира и без да говорим; който ще споделя моите възгледи, цели и мечти и който ще ме подкрепя до край и в най откачените ми идеи(а такива имам бол). И да не ме спира за нищо; да не ме ревнува, да не се дразни; да знам че го има, а все.едно не е там. Усещам ли се спокойна и сигурна, когато е до мен, сърцето ми бързо ще го заобича. Ей такъв ако има, да свирка веднага! ☺️
Е как да свирка без да знае какви са тея "откачени идеи" , той да не е луд
"От известно време се убеждавам все повече, че любовта е само временна илюзорна проекция на нашите желания върху някого."
От тук започни. Грешката ти е, че очакваш някой да отговори на твоите очаквания и това води до разочарования. Трябва да обичаш човека, не представата си за него.
И не търси някой друг да ти даде любовта, която ти липсва. Не е възможно и е сигурен провал. Любовта я носиш в сърцето си и трябва да я откриеш там, преди да се обвързваш следващия път.
Повярвай отново в любовта, но не тази, която идва от вън, от сетивата- тя е илюзия.
Когато се заобичаш ти самата, и хората ще те заобичат, поне тези, с които си на една честота. Когато си истинска, неподправена, изцяло себе си, правилния за теб мъж ще се появи и ще те накара да забравиш всички предишни разочарования.
А, и прости на себе си за всичко и се научи да изпитваш емоция на благодарност за абсолютно всичко, което ти се случва.
От тук започни. Грешката ти е, че очакваш някой да отговори на твоите очаквания и това води до разочарования. Трябва да обичаш човека, не представата си за него.
И не търси някой друг да ти даде любовта, която ти липсва. Не е възможно и е сигурен провал. Любовта я носиш в сърцето си и трябва да я откриеш там, преди да се обвързваш следващия път.
Повярвай отново в любовта, но не тази, която идва от вън, от сетивата- тя е илюзия.
Когато се заобичаш ти самата, и хората ще те заобичат, поне тези, с които си на една честота. Когато си истинска, неподправена, изцяло себе си, правилния за теб мъж ще се появи и ще те накара да забравиш всички предишни разочарования.
А, и прости на себе си за всичко и се научи да изпитваш емоция на благодарност за абсолютно всичко, което ти се случва.
Оставете тези психолог.залъгалки - зони на комфорт и т.н. Има хора, с огромно самочуствие, без елементарни качества, тип социопати. Има и прекрасни индивиди, с кариера, приятели, удовлетворени привидно, но наранени. Анонимна, има хора, които не могат или не искат да обичат. Външността им контрастира на вътрешната осакатеност. Други са предпазливи, заради лъжи, провали и гавра с чувствата им. Мисля, че основния ти критерии,за търсене трябва да е спрямо емоц.ти възприятия. Красив или фалшив нарцис или Дориан Грейн ще те затвори повече . Драмите и раочарованията озлобяват посредствените хора . Ако имат и комплекси, мачкат наред. Има и завистливи натури, които ги дразни позитивизма и любовта. Основния ти критерий трябва да е характер и ниво на емпатия. Това не изключва мъжа да е физически привлекателен.
Жалко, че чак така разсъждаваш. И на мен като се разведох на 39 години, 100 човека ми казаха точно това, или подобно. Но аз си казах: "От тия хиляди мъже наоколо сигурни поне 10 или 20 са подходящи за мен. Нищо чудно да срещна поне 1 от тях все някога". И така и стана. Но никога не съм си мислила какви са мъжете, каква съм аз, не съм смятала шансове
каквото дойде, късмет.
каквото дойде, късмет.
Жалко, че чак така разсъждаваш. И на мен като се разведох на 39 години, 100 човека ми казаха точно това, или подобно. Но аз си казах: "От тия хиляди мъже наоколо сигурни поне 10 или 20 са подходящи за мен. Нищо чудно да срещна поне 1 от тях все някога". И така и стана. Но никога не съм си мислила какви са мъжете, каква съм аз, не съм смятала шансове
каквото дойде, късмет.
каквото дойде, късмет.
Анонимна, мнението ти е много полезно и достоверно. Някои си умират в илюзии и лъжи, но "бракувани". Непримиримостта ти към фалш и примитивни чувства е качество. Аз също не бих могла да съжителствам с компромиси и в театър. С годините идеализма се стопява. Дано откриеш стойностен, любящ партньор !
Скрит текст:
На моите години мъжете са или първично обременени, или увредени, или заети.Аз винаги съм била и съм истинска, неподправена, изцяло себе си.
Това не е довяло правилния за мен мъж.
Нито очаквам да се случи в бъдеще, защото първата ми младост отдавна отмина, а втората отива към средата си.
Това не е довяло правилния за мен мъж.
Нито очаквам да се случи в бъдеще, защото първата ми младост отдавна отмина, а втората отива към средата си.
Не искам нищо по-различно от нещата, които съветвате в този подфорум като задължителни изисквания -
Скрит текст:
сигурност, доверие, стабилност, близост, честност, взаимно уважение и загриженост. И страст.
Но реалностите са такива, че търсенето на тези неща е голямо, а предлагането е почти нулево. Няма как да обичам човека, без значение какво представлява той. Преди сравнително лесно приемах желаното за истина и това ме обвързваше трайно. Сега истината просто ми се натрапва. Донякъде завиждам на хората, които все още са способни на илюзии. И изпитвам пълна непоносимост към всяка форма на лъжа и лицемерие. Съзнавам, че в това е проблемът, защото без лъжа и лицемерие съвместният живот е почти невъзможен. Или е възможен, но без чувства. Дефицитите са практически неизбежни и лъсват бързо. И понеже са плод на основни характерови нагласи, най-често са непреодолими. Единственият начин човек да продължи, е да се прави, че не съществуват или не му пречат. Повечето хора са много добри в тази област. Обикновено след неизбежния край на илюзиите настъпва периодът на лъжата. Колкото по-добри лъжци са участниците, включително на самите себе си, толкова по-дълго е съжителството.
Уточнявам, че не поставям материални изисквания, освен да не ме товарят с допълнителни тежести. Никой мъж никога не ме е издържал, нито пък децата ми. Сигурно и това е атестация за липсата на някакви мои качества.
За любовта в сърцето ми и за благодарността за всички останали прелести на живота е ясно, имах проблем, но се научих да се радвам на малките неща. Но не те са моята мечта, нали за това ставаше дума? Мечтата ми е любов с друг човек, моят човек. Нещо като голям дъб, който да прегърна, в чиято сянка да си почина, и който да ме заслони при буря, и където мога да си опъна въжена люлка в по-палавите моменти. Същото от моя страна, разбира се. Досега целият ми опит сочи, че всичко само прилича на горното, освен в частта с люлката, и никак не е желателно да се облягаш на друг, освен на себе си. Винаги. Независимо колко се нуждаеш. Слабостта е просто забранена. Не говоря за нищо материално. Някои мечти си остават само мечти. Като да се разходиш по луната без скафандър - невъзможно е. Или е нещо като шестица от тотото. Аз обаче с моя късмет цял живот само купувам билетчета. Ами май ми свършиха парите за глупости.
И това писане е без смисъл. Но е сравнително безобидна потребност за изпускане на парата, явно не само моя.
Понеже очаквам да бъда заклеймена като мизантроп или поне като грозна, на която не й връзват, ще кажа, че обикновено бързо прогонвам такива мисли и изглеждам повече от прилично за моята възраст. Истина са мислите, но тази истина ми пречи и затова предпочитам да я игнорирам. Май сега изплуват, защото съм в цикъл и сама за няколко дни. Обикновено се опитвам да се фокусирам върху други неща, главно децата, работата и контакт с природата, и в общи линии животът ми е приятен. Но без онова "уау". Знам, повечето хора живеят без никакво "уау". Знам, прекалено е да мечтая за това. Но душата ми още не го знае.
Но реалностите са такива, че търсенето на тези неща е голямо, а предлагането е почти нулево. Няма как да обичам човека, без значение какво представлява той. Преди сравнително лесно приемах желаното за истина и това ме обвързваше трайно. Сега истината просто ми се натрапва. Донякъде завиждам на хората, които все още са способни на илюзии. И изпитвам пълна непоносимост към всяка форма на лъжа и лицемерие. Съзнавам, че в това е проблемът, защото без лъжа и лицемерие съвместният живот е почти невъзможен. Или е възможен, но без чувства. Дефицитите са практически неизбежни и лъсват бързо. И понеже са плод на основни характерови нагласи, най-често са непреодолими. Единственият начин човек да продължи, е да се прави, че не съществуват или не му пречат. Повечето хора са много добри в тази област. Обикновено след неизбежния край на илюзиите настъпва периодът на лъжата. Колкото по-добри лъжци са участниците, включително на самите себе си, толкова по-дълго е съжителството.
Уточнявам, че не поставям материални изисквания, освен да не ме товарят с допълнителни тежести. Никой мъж никога не ме е издържал, нито пък децата ми. Сигурно и това е атестация за липсата на някакви мои качества.
За любовта в сърцето ми и за благодарността за всички останали прелести на живота е ясно, имах проблем, но се научих да се радвам на малките неща. Но не те са моята мечта, нали за това ставаше дума? Мечтата ми е любов с друг човек, моят човек. Нещо като голям дъб, който да прегърна, в чиято сянка да си почина, и който да ме заслони при буря, и където мога да си опъна въжена люлка в по-палавите моменти. Същото от моя страна, разбира се. Досега целият ми опит сочи, че всичко само прилича на горното, освен в частта с люлката, и никак не е желателно да се облягаш на друг, освен на себе си. Винаги. Независимо колко се нуждаеш. Слабостта е просто забранена. Не говоря за нищо материално. Някои мечти си остават само мечти. Като да се разходиш по луната без скафандър - невъзможно е. Или е нещо като шестица от тотото. Аз обаче с моя късмет цял живот само купувам билетчета. Ами май ми свършиха парите за глупости.
И това писане е без смисъл. Но е сравнително безобидна потребност за изпускане на парата, явно не само моя.
Понеже очаквам да бъда заклеймена като мизантроп или поне като грозна, на която не й връзват, ще кажа, че обикновено бързо прогонвам такива мисли и изглеждам повече от прилично за моята възраст. Истина са мислите, но тази истина ми пречи и затова предпочитам да я игнорирам. Май сега изплуват, защото съм в цикъл и сама за няколко дни. Обикновено се опитвам да се фокусирам върху други неща, главно децата, работата и контакт с природата, и в общи линии животът ми е приятен. Но без онова "уау". Знам, повечето хора живеят без никакво "уау". Знам, прекалено е да мечтая за това. Но душата ми още не го знае.
С това предубедено мислене, Анонимна, няма да намериш нищо. С чисто сърце трябва да подходиш към хората. От твоите думи излиза, че женените и заетите мъже са цветът на обществото. Няма такова нещо. Повечето хора са нормални и обременени и си имат проблеми. Ти също!
Анонимна, ако промениш убежденията си, и реалността ти ще се промени.
На всяка възраст се намират точни мъже.
Лъжата ако я възприемаш като необходимо зло, ще бъдеш лъгана. Ако гласуваш доверие, ще бъде оправдано от правилните хора.
Ако пък повярваш, че заслужаваш мъж, който да те обича искренно, дълбоко, страстно и всеотдайно, неминуемо ще го срещнеш.
Премахни предразсъдъците си и ще видиш колко е по-добре без тях.
На всяка възраст се намират точни мъже.
Лъжата ако я възприемаш като необходимо зло, ще бъдеш лъгана. Ако гласуваш доверие, ще бъде оправдано от правилните хора.
Ако пък повярваш, че заслужаваш мъж, който да те обича искренно, дълбоко, страстно и всеотдайно, неминуемо ще го срещнеш.
Премахни предразсъдъците си и ще видиш колко е по-добре без тях.
Скрит текст:
На моите години мъжете са или първично обременени, или увредени, или заети.Аз винаги съм била и съм истинска, неподправена, изцяло себе си.
Това не е довяло правилния за мен мъж.
Нито очаквам да се случи в бъдеще, защото първата ми младост отдавна отмина, а втората отива към средата си.
Това не е довяло правилния за мен мъж.
Нито очаквам да се случи в бъдеще, защото първата ми младост отдавна отмина, а втората отива към средата си.
Не искам нищо по-различно от нещата, които съветвате в този подфорум като задължителни изисквания -
Скрит текст:
сигурност, доверие, стабилност, близост, честност, взаимно уважение и загриженост. И страст.
Но реалностите са такива, че търсенето на тези неща е голямо, а предлагането е почти нулево. Няма как да обичам човека, без значение какво представлява той. Преди сравнително лесно приемах желаното за истина и това ме обвързваше трайно. Сега истината просто ми се натрапва. Донякъде завиждам на хората, които все още са способни на илюзии. И изпитвам пълна непоносимост към всяка форма на лъжа и лицемерие. Съзнавам, че в това е проблемът, защото без лъжа и лицемерие съвместният живот е почти невъзможен. Или е възможен, но без чувства. Дефицитите са практически неизбежни и лъсват бързо. И понеже са плод на основни характерови нагласи, най-често са непреодолими. Единственият начин човек да продължи, е да се прави, че не съществуват или не му пречат. Повечето хора са много добри в тази област. Обикновено след неизбежния край на илюзиите настъпва периодът на лъжата. Колкото по-добри лъжци са участниците, включително на самите себе си, толкова по-дълго е съжителството.
Уточнявам, че не поставям материални изисквания, освен да не ме товарят с допълнителни тежести. Никой мъж никога не ме е издържал, нито пък децата ми. Сигурно и това е атестация за липсата на някакви мои качества.
За любовта в сърцето ми и за благодарността за всички останали прелести на живота е ясно, имах проблем, но се научих да се радвам на малките неща. Но не те са моята мечта, нали за това ставаше дума? Мечтата ми е любов с друг човек, моят човек. Нещо като голям дъб, който да прегърна, в чиято сянка да си почина, и който да ме заслони при буря, и където мога да си опъна въжена люлка в по-палавите моменти. Същото от моя страна, разбира се. Досега целият ми опит сочи, че всичко само прилича на горното, освен в частта с люлката, и никак не е желателно да се облягаш на друг, освен на себе си. Винаги. Независимо колко се нуждаеш. Слабостта е просто забранена. Не говоря за нищо материално. Някои мечти си остават само мечти. Като да се разходиш по луната без скафандър - невъзможно е. Или е нещо като шестица от тотото. Аз обаче с моя късмет цял живот само купувам билетчета. Ами май ми свършиха парите за глупости.
И това писане е без смисъл. Но е сравнително безобидна потребност за изпускане на парата, явно не само моя.
Понеже очаквам да бъда заклеймена като мизантроп или поне като грозна, на която не й връзват, ще кажа, че обикновено бързо прогонвам такива мисли и изглеждам повече от прилично за моята възраст. Истина са мислите, но тази истина ми пречи и затова предпочитам да я игнорирам. Май сега изплуват, защото съм в цикъл и сама за няколко дни. Обикновено се опитвам да се фокусирам върху други неща, главно децата, работата и контакт с природата, и в общи линии животът ми е приятен. Но без онова "уау". Знам, повечето хора живеят без никакво "уау". Знам, прекалено е да мечтая за това. Но душата ми още не го знае.
Но реалностите са такива, че търсенето на тези неща е голямо, а предлагането е почти нулево. Няма как да обичам човека, без значение какво представлява той. Преди сравнително лесно приемах желаното за истина и това ме обвързваше трайно. Сега истината просто ми се натрапва. Донякъде завиждам на хората, които все още са способни на илюзии. И изпитвам пълна непоносимост към всяка форма на лъжа и лицемерие. Съзнавам, че в това е проблемът, защото без лъжа и лицемерие съвместният живот е почти невъзможен. Или е възможен, но без чувства. Дефицитите са практически неизбежни и лъсват бързо. И понеже са плод на основни характерови нагласи, най-често са непреодолими. Единственият начин човек да продължи, е да се прави, че не съществуват или не му пречат. Повечето хора са много добри в тази област. Обикновено след неизбежния край на илюзиите настъпва периодът на лъжата. Колкото по-добри лъжци са участниците, включително на самите себе си, толкова по-дълго е съжителството.
Уточнявам, че не поставям материални изисквания, освен да не ме товарят с допълнителни тежести. Никой мъж никога не ме е издържал, нито пък децата ми. Сигурно и това е атестация за липсата на някакви мои качества.
За любовта в сърцето ми и за благодарността за всички останали прелести на живота е ясно, имах проблем, но се научих да се радвам на малките неща. Но не те са моята мечта, нали за това ставаше дума? Мечтата ми е любов с друг човек, моят човек. Нещо като голям дъб, който да прегърна, в чиято сянка да си почина, и който да ме заслони при буря, и където мога да си опъна въжена люлка в по-палавите моменти. Същото от моя страна, разбира се. Досега целият ми опит сочи, че всичко само прилича на горното, освен в частта с люлката, и никак не е желателно да се облягаш на друг, освен на себе си. Винаги. Независимо колко се нуждаеш. Слабостта е просто забранена. Не говоря за нищо материално. Някои мечти си остават само мечти. Като да се разходиш по луната без скафандър - невъзможно е. Или е нещо като шестица от тотото. Аз обаче с моя късмет цял живот само купувам билетчета. Ами май ми свършиха парите за глупости.
И това писане е без смисъл. Но е сравнително безобидна потребност за изпускане на парата, явно не само моя.
Понеже очаквам да бъда заклеймена като мизантроп или поне като грозна, на която не й връзват, ще кажа, че обикновено бързо прогонвам такива мисли и изглеждам повече от прилично за моята възраст. Истина са мислите, но тази истина ми пречи и затова предпочитам да я игнорирам. Май сега изплуват, защото съм в цикъл и сама за няколко дни. Обикновено се опитвам да се фокусирам върху други неща, главно децата, работата и контакт с природата, и в общи линии животът ми е приятен. Но без онова "уау". Знам, повечето хора живеят без никакво "уау". Знам, прекалено е да мечтая за това. Но душата ми още не го знае.
С това предубедено мислене, Анонимна, няма да намериш нищо. С чисто сърце трябва да подходиш към хората. От твоите думи излиза, че женените и заетите мъже са цветът на обществото. Няма такова нещо. Повечето хора са нормални и обременени и си имат проблеми. Ти също!
Защо гледаш другите? Фокусирай се върху това какво ти искаш.
Аз също пиша от личен опит. Бях същата, обременена от предразсъдъци и грешни убеждения. Когато се освободих от тях, всичко се промени. Хората различни, по-добри. Имам късмет. Срещнах любовта (аз на 44, той на 49)- по-силна, отколкото съм мечтала. Но първо повярвах, че е възможно... въпреки всичко.
Аз също пиша от личен опит. Бях същата, обременена от предразсъдъци и грешни убеждения. Когато се освободих от тях, всичко се промени. Хората различни, по-добри. Имам късмет. Срещнах любовта (аз на 44, той на 49)- по-силна, отколкото съм мечтала. Но първо повярвах, че е възможно... въпреки всичко.
X
Реклама