Здравейте. Има много подобни теми, четох но не знам къдв е подходящо да се включа. Извинявам се ако не е правилна нова тема. Накратко или може би не-
Изневерих на половинката си. Предварително моля без нападки. Причина имаше безхаберие към мен не заинтересованост към семейния живот смен и като цяло удряне през просото и приемане мен за даденост от негова страна. Както и да е случи се физическа изневяра. Той разбра след което последваха 2 години на мъчение. Съжаление извинения и вричания от моя страна,изясняване на причините ден след ден.От негова следене, забрани за ходене тук и там, та дори и бой. Така две години.
Не издържах и си тръгнах. Последва още година и нещо в която той пък взе да ме моли да се върна при него че вече ми е простил и че ме обича. Обичам го и аз. Та реших в крайна сметка да се върна при него и да започнем на чисто както се казва. Да забравим моята простотия и негов тормоз. В последствие разбирам че той през последната половин година е излизал с друга докато ме е молил да се прибера и ми се е вричал в обич. Твърди че не е спал с нея, но си призна че се бил отнесъл по нея. Казва че когато съм му дала твърд отговор че ще се върна при него се е разделил с нея. До сега не ме е лъгал по скоро не съм го хващала и може би съм склонна да му вярвам. Обаче той се съгласи че това също е изневяра но не било нищо в сравнение с моето.
Според мен психическата изневяра е по голяма от физическата без значение кой я е започнал. Защото едно е да си с някой еднократно докато половинката те игнорира и те приема за даденост, не иска да ходите никъде заедно, а друго да си с някой месеци наред да го целуваш, гушкаш водиш на екскурзии а в същото време да имаш някой друг пред когото се вричаш на обич и молиш за продължение.
Не отричам вината си моля без нападки, но искам да подчертая че и той е виновен и това че е бил ранен също не го оправдава.
Вие какво мислите. Коя измяна е по голяма.
Отделно ме глождят въпросите дали наистина е приключил с нея щом се е бил отнесъл и дали тя е била застраховка и резерва ако остане без мен
Изневерих на половинката си. Предварително моля без нападки. Причина имаше безхаберие към мен не заинтересованост към семейния живот смен и като цяло удряне през просото и приемане мен за даденост от негова страна. Както и да е случи се физическа изневяра. Той разбра след което последваха 2 години на мъчение. Съжаление извинения и вричания от моя страна,изясняване на причините ден след ден.От негова следене, забрани за ходене тук и там, та дори и бой. Така две години.
Не издържах и си тръгнах. Последва още година и нещо в която той пък взе да ме моли да се върна при него че вече ми е простил и че ме обича. Обичам го и аз. Та реших в крайна сметка да се върна при него и да започнем на чисто както се казва. Да забравим моята простотия и негов тормоз. В последствие разбирам че той през последната половин година е излизал с друга докато ме е молил да се прибера и ми се е вричал в обич. Твърди че не е спал с нея, но си призна че се бил отнесъл по нея. Казва че когато съм му дала твърд отговор че ще се върна при него се е разделил с нея. До сега не ме е лъгал по скоро не съм го хващала и може би съм склонна да му вярвам. Обаче той се съгласи че това също е изневяра но не било нищо в сравнение с моето.
Според мен психическата изневяра е по голяма от физическата без значение кой я е започнал. Защото едно е да си с някой еднократно докато половинката те игнорира и те приема за даденост, не иска да ходите никъде заедно, а друго да си с някой месеци наред да го целуваш, гушкаш водиш на екскурзии а в същото време да имаш някой друг пред когото се вричаш на обич и молиш за продължение.
Не отричам вината си моля без нападки, но искам да подчертая че и той е виновен и това че е бил ранен също не го оправдава.
Вие какво мислите. Коя измяна е по голяма.
Отделно ме глождят въпросите дали наистина е приключил с нея щом се е бил отнесъл и дали тя е била застраховка и резерва ако остане без мен
