Хавански клуб ІІ

 
леле, отдавна не съм се забавлявала така! страхотни сте, хемингуейко-буковски-пратчетки!!!

"Уреди се проклетницата!" - промърмори през зъби Сеньора Хапка. Снощи дон Педро не отговори с нужното внимание на авансите, които тя му даваше през цялата вечер, въпреки щедрия подарък. Сеньора хапка не беше така щедра като Рижата Прекрасница, когато нещата опираха до млада мъжка плът. Тя искаше всичко, искаше го веднага.

Дон Раулиньо и племенникът му, дон Ернандо, предвкусват греховни наслади:

мдам, аз излизам в творчески отпуск, докато ме отпусне Пратчетовото изразяване

Рюцепта с чер свинен дроб от африканска приятелка

Колиш прасята, по възможност безболезнено, да не отлага вредна енергия. Мъжката свиня е по-добра при врачуване, баене, женската за цярове. Трябва да е с дълги клепки и навита опашка, цвят на зурлата - мляко с какао. Специална мадриганска порода.
При разчленяването на трупа се следва строга последователност, ясна на всеки велик лечител. Вътрешните органи се съхраняват според предназначението, кой в марината, кой във фризер, друг се суши редом лилавите прашки, а с черния дроб се борави най-качествено.
Трябват още някоъ добавки, но като цяло се гледа  цветът, плътността, формата и енергийния заряд на този скъпоценен орган. При гледане на чер свински дроб, задължително тряба да се ароматизира помещението с гасена в лимонова кора пурета от никарагуански тютюн, смесен с тихоокеански водорасли, от ония пръчковидните. Светлината да е дневна, естествена, щото иначе може да присъства нечий злосторен дух, да преиначи гадаенето и да обърка церемонията.
С женското чер дроб се бърка отвара за плодовитост у кокошките и мехлем против вражески брадавици. Пече се на силен огън, суши се с примес от сахарски пясък, смила се със сок от морска краставица и се вари отварата. На литър вода се туря по 4 чаени лъжици. Тази смес се съхранява в хладилник и се дава ежедневно на пернатите.
Същата смес се бърка, без варене, с масло от лихмус и овча лой, престоява 1 лунен месец и може да се ползва срещу кожни врагове, включително и караконджули. Овчата лой не им понася. Ако турите прах от чесън, особено хамерикански, целебната смес става и за афродизиак. Траба да се намаже много оскъдно чашата с напитка, на който е нужно и е ваш за 3 деня и 3 нощи.
Ваша Уки Ондо

...като прочете горната рецепта, Рижата Проклетница отведнаж разбра как именно дружките й поддържат неугасващ пламъка между бедрата на ухажорите си. 'Мръсници ниедни,' помисли си тя, 'внуци имат големи, а още само секс им е в главите! Срамота! Позор! На тези години! При тези бели (и сини) коси на главата! Като някои девойки се кикотят и по цяла нощ се гонят със старчоци на плажа по без фусти! Разврат! Наливат се, значи, с тайни церове за полова мощ. Пият, а на мен не дават! Срам, срам! То ясно, че с мойта хубост още лесно си намирам младежи на по 50, но все пак, можеха да капнат малко от отварата за всеки случай...' ядосваше се Проклетницата и рижата й коса се разгоряваше с все по-ярък цвят. 'Ще ги науча аз тях!' каза си тя и решително тръгна към малкия медицински шкаф, където знаеше, че Небесната държи всякакви отвари и билета, забъркани под вещото ръководство на приятелката си Уки.

Рижата Проклетница се сепна от приглушени стонове: Буууу, буууу... После бързо възвърна стабилно сътояние на духа си, доколкото беше възможно при терзанията, които имаше на главата си. "Така й не ми научи името" - просъска презрително към океана.

може би никой не очакваше такова развитие на нещата, но докато всички се бяха утишили временно навън, къщата се разтресе, дори се наклони още повече на ляво.
- Къш! Жувотно проклето! Марш, мръсник такъв, перверзник долен! Вампир! – квичеше възмУтена и огОрчена Ламелита! Не можеше да си легне на единственото легло в къщата. Тя не ползУваше хамаците на плажа заради безбройните мушици, буболечки и прочее твари наоколо... Дон незнамкой си (вече им изпуснах имената) се беше настанил, като от майка роден и гледаше гордо, дори сияеше, очевидно доволен от телосложението си и някои ключови за момента части! Мястото ти е при Праставицата, проклетнико! И ДеВаня няма да ти откаже! Най-добре кубинска четворка да си спретнете с Рижата, но няма да си жив! Може великолепната седморка да направите – девойките си ги бива! Аз не съм дошла да се сношавам с тебе, долна твар, и слава на Бога! Къш – все по-силно крещеше Ламелита, замеряйки съществото от мъжки пол с каквото хване! Ще те накисна в лютеницата, мискин с мискин!

Доня ни Краставица щастливо отбеляза: Я, дойде си Ламелита! и говори! и не на испански! да видим имаме ли бинт, че дон ни незнамкойсито ще има нужда от първа, може би и от втора медицинска помощ...
хахаха! девойките се хилеха! Чайките отново щяха да прекарат една безсънна вечер.

Ламелита хукна към плажа и легна на пясъка. Опитваше да се съвземе от полета и... някои други преживелици.
Недалеч от нея седна Василиса и хем я вардеше да не стори някоя глупост, хем се опитваше да се намаже с лак за нокти, за да се разкраси и барем някой от мучачосите да й обърне внимание.
Ламелита от време на време разтърсваше главата си, белким се разкара писъка на вятъра. При едно такова разтърсване изплува спомен.
- Да! Точно така - каза си тя - в онова тайно подземие на хаисенадата имаше купища сандъци с ром!
Тя полекичка се надигна. Василиса беше приключила с устните и клепките и сега мажеше с лак пръстите на краката си. За целта тя беше направила мост. Ламелита потръпна от ужасната гледка и хукна към хасиендата.
Промъкна се покрай развихрилите се баби, отвори тайната врата и се втурна по старите, гнили стълби.
- Ром! - изпищя нетърпеливо Ламелита и разбута сандъците.
В ъгъла имаше един с особена форма.
- Това сигурно е някой отлежал и скъп ром - облиза се Ламелита, грабна един железен прът и разби капака.
Лъхна я миризма на пръст.
- Пръст? А къде е ромът? - викна обидена Ламелита.
- Няма-а-а ро-о-ом - чу се тих шепот.
- Кой е тук? Кой говори ? - с разтреперан глас попита Ламелита.
- Др-р-ракуля!

- Ах, ти, ромопиец - изкрещя Ламелита, забравила за първоначалното объркване - не те ли е срам.
От виковете й дотичаха и другите.
- Другарски съд, другарски съд
- Какъв ти съд, имайте милост към Дракуля, та той е зависим, трябва да го подложим на лечение, иначе ще изпадне в абсистенция - намеси се по мъжки Дон Незнамсикой
- Имаме достатъчно лютеница - каза мадам К. - Нека някой изтича бързо за водка, за да спасим Дракуля с малко Блъди Люти
- о, да, да, блъди... - сладострасно напяваше унищожителя на ром
Предстоеше дълга купонджийска нощ. От здрач до зори е най-красиво.
"И хранително..." мислеше си Дракуля

Дракуля, уви, бе решил, че няма смисъл да хаби младата си ъндърграунд - готик - секс визия за тия бабиери и се бе пременил подобаващо в дъртата си външност:

Макар да се беше разсеяла закратко от океана, шепнещ името й, Рижата Проклетница, вярна на намеренията си, твърдо беше решила да си върне на дружките за това, че са скривали от нея притежанието си на секс-стимуланти. Решително отвори вратичките на медицинското шкафче, хвана първите й попаднали три бутилки и смело размени съдържанието им.

Подхилна се ехидно: 'Ще видят те, когато сабите на мучачосите виснат тъжно!' и изприпка с всичката й възможна скорост обратно на верандата, където засмука Мохитос, все едно нищо не е било.

Мадам К., решила да бъде любезна домакиня за разнообразие, помоли Небесната да донесе малко от специалните запаси отлежал (цели три деня!) ром, с който да почерпят новия си гост конт Дракуля.

Небесната прошумоля кокетливо с фусти и се скри в хасиендата. След няма и пет минути изскочи обратно, понесла чаша с причудлива форма, от която стърчаха разнообразни чадърчета, сламки, клечки за зъби и други подръчни украси, които беше намерила в бързината.

'Заповядайте, конте', подаде тя чашата на Дракуля, хвърляйки му най-похотливия поглед, на който беше способна. Правеше си сметка, че ако вложи всичкото си обаяние (а тя имаше такова в изобилие!), има всички шансове ако довечера се облече в специалната бяла нощница с голямо деколте и много ТанТели и остави пердетата дръпнати (защото прозорците тъй и тъй нямаха стъкла), Дракуля може и да я навести...

'Благодаря, мадам Небесна!' проблясна дълъг кучешки зъб от съблазнителната графска усмивка. 'Няма да забравя добрината ви!' Небесната се изчерви, а може и да беше от повечкото руж, но изглеждаше свежа като прасковка.

Дракуля жадно засмука от чашата. Небесната притаи дъх в очакване. Тайно беше подправила рома на графа с малко от отварата, чиято рецепта имаше от африканската си приятелка.

'АуауууУУУУУУУ! Убийци! Дърти, проклети чудовища!' изви се гласът на Дракуля, преминавайки във вой.

Дамите се спогледаха учудено. При цялото им старание - такава черна неблагодарност! Мюриель прихвана по навик патрондаша си - знаеше как да секне от раз такъв вой, правила го беше неведнъж.

Пуф! Дракуля се свлече и се обърна мигом на прах.

'Какво стана? Къде отиде?' питаха се всички. Рижата не се сдържа и тихичко попита КрасТавицата какво е сложила в чашата на конт Дракуля - тя беше уверена, че приятелката й не е пропуснала да добави някой афродизиак.

'От малкото кафяво шишенце - само капчица' промълви през сълзи Небесната, защото видя, как предвкусваната чудна вечер се превърна - буквално - на прах.

'С червената капачка ли?' поинтересува се Проклетницата.

'Не, не! Как бих могла - то съдържа малко светена вода от църквата на Санта Лучия дел Пас дел Нуестра Монсеньора!' възкликна Небесната в потрес. 'Пазя си го за особени случаи, тъй като светената вода мирише на ливанто,' подхилна се тя през сълзи.

Рижата Проклетница прехапа устни и замълча. Явно трябваше да намери начин да се отърве от разменените шишенца, ако не искаше да има нови злополуки с гостите на хасиендата.

Алмунде бе в огромно притеснение, че нещо се е объркало с вълшебните й еликсири. Недоумяваше как така!! Защо? "О, тука има нещо съвсем миризливо... " Малкият Алмуньо бе направил красива спираловидна купичка досами масичката, над която стопанката му скубеше сини косми и трошеше нервозно клечки за кибрит. Но обичайната подозрителност обсеби за сетен път старата дама.
 - Дами! Трябва да поговорим! Тук става нещо! - обърна гръб и влезе в Каса Гранде Курасон. Насочи се към покоите си и започна да сваля одежди. Освен разговор с момичетата, обмисляше да си даде кратка почивка до селото и да изхарчи някоъ друго песо за глупости. Реши, че е време да се наклони към други науки, беше й омръзнало вещерството. Искаше да се отдаде временно на нещо съвсем различно, но трябваше да й хрумне какво точно. Тези дъртофели нищо не правят, освен пийене и пушене, трябва да се усъвършенстват. Няма прогрес никакъв! - роптаеше в мисълта си изкуфялата старица... Започна да се връща в спомени от първите дни, когато се насъбраха на това причудливо място. Всяка разказваше разни истории как е доживяла до пенсия и какви ще ги вършат на острова...

Рижата се присламчи към Небесната. Чувстваше се виновна, че по такъв нелеп начин изпари обожателя й - искаше да напакости малко, а не да го превърне в прах.
Помоли я да идат заедно на пазар - нищо не раздвижваше застиналата й старческа кръв, както малко шопинг сред загорели млади чикос, каквито обичайно бяха продавачите.

Дон Фотограф донесе няколко фотоса, вземете си ги, дами.





Спомени от младостта на доня Алмунада, архив от фотоси семейни  и прочей...

Дон Ананасио играе хазарт без нейно разрешение


Мадам Ивет на работното си място, междувременно залага по няколко песос, да проверява късметя си.


награждаване на най-печеливша работничка от сутеньорската гилдия


първият семеен хавтомобил на фамилия Ананасови


със случаен контрабандист на ром играли на рулетка


карнавалът в Хавана през нам си коя година