Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

Човек спомене думата "четене" и три страници чета с удоволствие ...
Абе вие какво искате от поколение, в което мъжете са масово с бради и на сервитьорите се говори на "ти".

ПП Попеа, какво ги правиш тия 6000 книги ?!

Да си призная, преди време и аз гледах отвисоко на твърденията за "днешната младеж" Казвах си "Хайде бе, не могат да се усетят, че одъртяват и е нормално всяко поколение да мисли така за следващото". И така, докато не осъзнах, че аз съм била тази, която си е заравяла главата в пясъка. Просто се случи да контактувам с  хора, които от дълги години работят с деца на различни възрасти и с различен социален статус. Разказвали са ми толкова показателни примери, че нямаше как да не си измъкна главата от пясъка.
Имам и познати, които пък се занимават с детски представления. Е, според тях децата масово вече не могат да разбират стандартния формат и да следят сюжета. Не могат да направят връзка с нещо случило се в предходната сцена и да разберат смешката, която произлиза от нея в следващата. Нещо, с което до преди петнайсетина години са справяли и децата от най-забутаното село. Оплакаха ми се, че вече са принудени да поставят спектакли на съвсем повърхостно ниво. Децата се смеят само ако някой падне, ударят го и т.н. И тук дори не става въпрос за четене на книги. И навремето не всички бяха запалени читатели. И не бяха всички супер грамотни, ученолюбиви, възпитани или образовани.
Не знам дали сте забелязали, че от известно време в новите масови филми редовно обясняват вица? Дали пък не е продиктувано от някаква нужда, а? Май филмовата индустрия по-добре си познава аудиторията. Текстовете в интернет са за ниво 4-5 клас. Иначе не са читаеми за масата.
Това не означава, че и сега няма будни, умни, креативни и т.н. деца. Но за съжаление общата тенденция е друга. По-правилно е да се каже, че пада нивото в средния и ниския сегмент на образованост. И за да се задържи детето на дадено по-високо ниво, то сега са нужни много повече усилия от страна на родителите. И то не е само до това дали детето ще обича четенето, както вече писах. Нещата опират много повече до възприемане и анализ на информацията, способност за осъществяване на причинно-следствени връзки, способност за критично мислене и т.н. Иначе, аз съм убедена че децата и сега се раждат с такива способности и заложби каквито и преди, абсурд да са по-глупави - напротив, но е факт, че действието на средата може да се отрази много негативно, ако родителите не успеят да повлияят. И личните положителни примери на потребителите тук не са в никакъв случай представителна извадка на средното ниво. Повечето от пишещите тук, мисля са в по-горния сегмент на образованост, съответно загрижени и работещи по изграждането и възпитанието на децата си, даващи положителен пример. Докато в масовия случай родителите се хвалят, че отрочето може да цъка на таблет от бебе "видиш ли колко е по-умно от мене, аз на неговата възраст не можех".
Примерът на Бояна, че в днешно време е модерно не само да си необразован, ами невъзпитан и прост, е показателен.

И по този повод, за малко разведряване

Интересни теми сте подхванали.
Аз пък този път съм съгласна с Ежко. По-специално с това:
Лесният достъп до информация и разнообразието на такава по всеки въпрос, което е чудесно от една страна, наистина могат имат и вредни последици по отношение на изграждането на критично мислене и способности за анализ. Лесно е да се изкушиш, вместо да подложиш фактите на самостоятелен анализ, просто да възприемеш чужд такъв. Да "скролваш", преди да си се научил да го правиш качествено. За мен "скролването" е нещо, което можеш да си позволиш, когато си развил в много висока степен способност за бързо отсяване на важното, за бърз анализ и извличане на аргументиран извод, т.е. то е по-висш етап в развитието. А за атакуваните отвсякъде с информация /често в смлян вид/ деца е съвсем естествено да се опитат да летят, преди да са се научили да ходят. Аз противодействам на това като ги карам да се аргументират за всичко от най-ранна възраст, посочвам слабостите в аргументите, оспорвам позиции, иронизирам кухи фрази и необмислени твърдения. Самата аз винаги се аргументирам пред тях за всяко решение, за всяка забрана. Уморително е, но работи.
От друга страна, задълбочените, критично мислещи и анализиращи хора винаги и навсякъде са били малцинство. И сред нашето поколение, и сред предходните не изобилства от такива. Въпреки че бяхме по-четящи. Четенето само по себе си не е достатъчно за развитие на горните умения, както и за правопис, граматика и пунктуация. За тези неща писането помага повече. Познавам не един и двама много четящи, но не особено мислещи хора.
А за четенето, ако зависи от родителите, то аз със сигурност някъде греша, но не мога да открия къде. И аз, като Бояна, станах по-активно четяща към 6-7 клас, но четях много - от художествена литература до философия, психология, история. И сега чета, но доста по-малко по разбираеми причини. У нас имаме 30 кв.м. библиотека. И под библиотека имам предвид нарочно помещение с тази квадратура, с книги от горе до долу. Чела съм им много в ранните детски години, настоявала съм да четат, мотивирала съм позитивно, предлагала съм най-различни книги, с цел откриване на конкретен интерес. Не ми се получава твърде. Големите започнаха да четат повече в гимназията, самоинициативно, но пак не бих ги определила като особено четящи. Малкият в началото даде вид, че ще е от четящите - започна да си носи книги навсякъде, да иска да му се купуват такива... Но в момента не иска да чете. Стратегията със задължително четене по един час на ден и забрана на устройствата /и нея съм пробвала/, също не помага - той е напълно в състояние да седи 1 час на отворена книга и нищо да не прочете, но да остане със силно чувство за упражнено насилие и несправедливост. Надявам се да е период и продължавам да опитвам. Сега съм му взела няклко книжки от поредицата "Страховитото в ..." И чакам да видя.

Дъвча ги да поумнявам А'ла Тери Пратчет и кучето от Света на диска (за челите го).
А извън шегата, свалил ми ги е ММ по мое и по свое усмотрение, и си избирам коя да чета за удоволствие. Предимно нехудожествена литература са, най-вече есета и документалистика, има и доста арт. Огромната част нямат превод на български, да уточня, в БГ няма достатъчно интерес към такава литература, който да оправдае превод и издаване. И аз като Бояна май съм минала етапа на художествената.  Чета от киндъла преди заспиване, иначе вкъщи и ние имаме помещение библиотека-кабинет с голям фотьойл специално за четене, макар да не сме в къща, както е Санака. Усещането за истинската книга не може да се сравни с електронната, но и електронната си има своето място и значение, не я подценявам, особено ако Киндълът е с подсветка.
А какво ти пречат брадите, не разбрах, и каква им е връзката с четенето?

Санака, от написаното от теб мисля, че стратегията ти накрая ще има успех. Като по-напред в етапа на отглеждането да ти кажа, че и при мен не е било лесно, то тук го представих малко тип "ори-мели-яж", но съвсем не е толкова безболезнено и праволинейно приучаването към четене. Просто не трябва да се отказва човек и да е упорит, и според мен няма начин да няма резултат. Използвам случая да те поздравя с решението за библиотека, това е голяма рядкост в момента и обикновено предизвиква учудване, че и насмешка.
И ако мога да си позволя коментар - насила няма да стане, няма смисъл от това да го принуждаваш да седи с книгата. По-скоро в посока на обсъждане тип "а знаеш ли какво прочетох....." и опит за дискусия по тема, която знаеш, че му е интересна, но в която не може да участва пълноценно, без да е прочело дадена книга. Но трябва и ти да си я прочела, подразбира се. Не претендирам да е единствено правилното, за всяко дете вероятно е различно, но при мен работеше.

Абе махам го, че много персонално излезе и все пак не е коректно. Надявам се Ежко да не се е засегнал, беше просто една шега. Ще помоля и Амбър да изтрие цитата.

Мецане, поздравления! Искрено се смях Двамата с Русалка вземете да издадете "Бисери от БГ мама в рими", ще има успех.

Лейка,

Иронизирането ти показва, че съвсем не си разбрала смисъла на "Пътуването е богатство". Определено в света има повече точки от А и Б, които могат да са радост за сетивата и хората да се виждат там (ако разполагат със свободата, времето и други фактори пак част от въпросното богатство). А и пътуване всяка седмица, е натоварващо и далеч от забавните неща.

Четенето ми е голяма болка. Преди години бях изчела училищната библиотека, библиотеката на село, на кръстницата ми, която работеше в книжарница , а срещнах такъв отпор у дъщеря ми при всеки опит да я накарам да чете. Не съм прибягвала до взимане на дигитални устройства, но се молех, предлагах всякакви варианти. Обичаше да й се чете, но не и тя да чете. В училище, ако можеше да не чете произведението и да мине само с анализите му, го правеше за мой ужас. Сигурно имам вина, защото заради училищното натоварване,  давах най-силен напън за спорт, занимания на открито. И така когато ми кажеше " Изморена съм не ми се чете" бързо капитулирах

Някой пита преди време за добър технологичен университет с английски , извън познатите опции.
Вчера се заговорихме за някой доста добре справили се стартъпи на възпитаници на Technion University, Haifa, Israel
За който не мисли, че е опасно да се живее там ( не знам как е живота там), може да проучи приема. Университетът е добър!

Рос, грам ирония няма. Но ако така възприемаш положителен постинг за “обикновените” хора, жалко. За теб.

"Текстовете в интернет са за ниво 4-5 клас."

А текстовете в учебниците за 4-5-6 клас са като за ниво гимназия, че и нагоре. Парадокс.

Направи ми впечатление за това, че не може да си представи това, което чете. Така е и при доста деца е проблем. Виждам го при абсолютно обикновени деца, като ги гледаш всичко си им е наред, дори са доста умни. Обаче преди четенето идва слушането. Слушането е в градинска възраст. Преди измислянето на писмеността, та и дори след нея, когато все още грамотните са били малко, децата са слушали. къде разбрали, къде неразбрали, но са слушали и им се е налагало да разбират, защото възрастните не са си правили труда да обясняват. Слушат се истории, пеят се песни. Ако детето слуша внимателно, докато пее Зеленчуци който не яде, после го питай кои са зеленчуците от песента - те са в точно един куплет. Някои се сещат да си я изпеят на ум или на глас, но други и след третото, четвъртото пеене не внимават. В една обичайна обстановка много лесно може детето да се научи да внимава какво чува и дали е направило причинно-следствените връзки в една проста история - обсъждане с възрастен или с по-голямо дете или между връстници, когато са по-големички.
И след като се тренира слушането и внимаването и представянето, тогава се получават нещата и с четенето с разбиране. Те и да слушат с разбиране е трудна работа, затова в клас често са неразбрали какво иска или казва учителката.

Като стана въпрос за личните деца - нямаха много-много достъп до компютър и игри преди започването на училище, но отраснаха с дискавърските канали. Едното дете прочете първата си книга във втори клас, и то не цялата. Другото от раз започна след края на първи клас. Имаха период на никакво четене, после се запалиха с Хари Потър е настана драма кой по-напред да прочете новата книга. Но като цяло най-много четяха в периода преди гимназията. В средните класове вече имаха компютри под ръка и падаше голяма игра, не са ограничавани, но графикът ги ограничаваше, защото имаха много извънкласни занимания. Като върна лентата назад смятам, че до четвърти клас бяха доста тренирани по въпроса за слушането и четенето с разбиране и обсъждането на някакви неща, примерно на филм, разказване на истории. В предучилищната имаше една учителка, която заместваше и редовно караше децата на ротационен принцип да разказват любима приказка и после задаваше въпроси върху историята. Това ги караше да мислят, да въртят историята назад, за да напаснат моментите. Признавам, че от тази учителка се светнах колко е полезно и сега го използвам и в работата си. Не можете да си представите как дисциплинира мисълта, дори да са пет изречения история.
 

Мецане, свалям ти шапка, браво, много добре представен в рими персонаж 

За клипчетата и четенето. Има такова нещо. Но времената се променят и начинът на възприемането на информация също. Четенето е хубаво нещо , но не осигурява нито грамотност, нито самостоятелно мислене. Клиповете дават много динамична информация. Моят син достигна виртуални нива по теми, които го интересуват гледайки клипчета - като правеше съвършени остриета за лък от стъкло на 7 години, промиваше пясък и събираше златни люспички на 11. Проблемът в клипчетата е в избора на тема и често загуба на възможност за концентрация.
 Не чете по принцип, но има периоди, когато си избира книга по собствен избор и чете. Тази година на морето прочете - "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" по изцяло собствена инциатива и избор .

Много точно. Писаха съм го на няколко места и се преразказвам, но още преди 20 и повече години веднъж вървях зад майка с дете и тя му нареждаше "Толкова ми е мъчно, че не четеш, защо не искаш? Толкова хубави книги има?", а детето простичко и го обясни "Мързи ме да си представям".
И наистина идва от разказването, но и не само на истории, а какво ти се е случило през деня, дори какво се случва в момента. От общуването, говоренето. После децата, с които малко е говорено като с личност имат много големи трудности по разказвателните предмети. И това е все по-голям проблем. Самите те не могат да разказват, нито да следят логиката на история. Сигурно има и други причини, не съм специалист по това, но това виждам често. Не мисля, че вината е в клипчетата. Даже мисля, че много деца са проговорили повече благодарение на телевизията, отколкото на хората около тях.

Имаше такива примери, а съм виждала и на живо същото, та знам, че не е измислено. Едно дете, което не говори отишло на логопед. И тя тъкмо тръгнала да пише направление за невролог, когато в съседната стая, в която имало час по английски запели песничка на английски. И детето започнало също да пее. И тя се сетила да му говори на английски и се оказало, че то знае само английски. От Бейби ТВ.

Амбър, звучи ми сякаш имате едно любознателно и будно дете, не го променяйте. Не считам за нужно да се изискват от децата умения и навици, които са били необходими за предни поколения, особено без да сме напълно уверени в бъдещата им стойност.

 Не мисля, че е толкоз лесно определима причината.Детето ми имаше такива затруднения , да разбира прочетен текст, да съставя текст по картинка, да описва . Чете гладко от 6 годишен и се научи сам без усилия. Много му четях, но той искаше да слуша само определени книжки, понякога десетки пъти. От съвсем малък е равноправен член в почти всички дискусии. Всичко се подлагаше на дискусия - махането на памперса, на биберона и изобщо нищо , което не е спешно и жизненоважно не ме у представяно императивно.Освен че контактуваме интензивно,и продължаваме да го правим - даже и сега, когато е малка гад тинейджърска, имахме разни игри - като да познаем за какво си мислиш, коя фигура или кое животно си нарисувал, без да гледаш, гледахме заедно филчетата, които му харесват . В първи и втори клас след училище имахме по един час поне разходка със свободен разговор какво му е направило впечатление. И още тогава установих, че е доста пестелив откъм разказ, но пък доста точно ме контрира при спор.Емоционално е много устойчив . Слуша много избирателно и което реши че не му е важно го изключва.Така е и с четенето. Обаче когато започне да разучава нещо, което го интересува е много детайлен и пунктуален .

 За съжаление нищо от интересите си не припозна в училище. Много лесно се справя с езици, биология и химията, но всичко в училище му е досадно и се справя на средно ниво, което не е толкова зле, защото училището е с височки изисквания. Ходил е на тематични лагери , но не задълбочи нищо. В момента номер 1 му е амбицията в спорта и фотографията.