Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
- Публикувана: 15 септ. 2019, 17:44 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 13:44 ч.
До колко е важно за вас в една връзка да се чувствате щастливи?
Изключително ми е важно.
Конкретно за другия въпрос, подреждаме си личните хобита и интереси по начин, по който не засягат общото ни свободно време.
Конкретно за другия въпрос, подреждаме си личните хобита и интереси по начин, по който не засягат общото ни свободно време.
Скрит текст:
Мъж или жена сте ?Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
Аз не разбрах вие щастлив ли сте с човека до вас или питате другите дали са щастливи ?
Аз съм впечатлена. Рядко някой е по всички изкуства - и музика, и стихове, и рисуване. Явно сте много творческа личност. Няма значение, че партньорът е по-прозаичен - за баланс. Щастието не се измерва с времето заедно. Чували ли сте, че любовта е да гледате не един в друг, а да гледате заедно в една посока.
Върховете е добре всеки да си ги покорява сам. Ако искаш и очакваш от другия да ти отделя цялото си свободно време, не се чувстваш щастлива, задето това не се случва, то може би е добре да се преориентираш към друг тип личност.
Както се описваш - обсебваща си, въпреки хобитата и интересите, които имаш.
Както се описваш - обсебваща си, въпреки хобитата и интересите, които имаш.
Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
П.П. Напълно съм съгласна с Дренка.
Аз не разбрах въпросната половинка дали се занимава с хобитата си всеки ден след работа. Ако е така, да, проблем е. Ако е инцидентно, не виждам защо трябва авторката да се терзае.
А това
звучи сякаш нея я е яд, че той може да се чувства добре сам. За мен лично е изключително важно да имам някакво свое лично време и пространство. И то не се ограничава само по време, когато другия го няма. Понякога просто имам нужда от глътка въздух, дори и в негово присъствие. Ако такива моменти са както казах инцидентни, не виждам нищо нередно.
И това никак не ми хареса.
За мен не е нормално обсебването на цялото свободно време на единия от другия. Май и партньорът в случая е от тази порода.
А това
Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас?
звучи сякаш нея я е яд, че той може да се чувства добре сам. За мен лично е изключително важно да имам някакво свое лично време и пространство. И то не се ограничава само по време, когато другия го няма. Понякога просто имам нужда от глътка въздух, дори и в негово присъствие. Ако такива моменти са както казах инцидентни, не виждам нищо нередно.
И това никак не ми хареса.
но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно.
За мен не е нормално обсебването на цялото свободно време на единия от другия. Май и партньорът в случая е от тази порода.
Ама тя жената изглежда, че е приела ситуацията такава, каквато е.
Но не, трябва да се пишат токсични неща, че е обсебваща. И като цяло винаги да се солят питащите максимално.
Но не, трябва да се пишат токсични неща, че е обсебваща. И като цяло винаги да се солят питащите максимално.
Благодаря Ви! И аз за съжаление наблюдавам, че масово хората тук правят заключения и лепят етикети светкавично. Не зная на базата на какво се определи, че обсебвам, при положение, че казах следното '' Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни" и "Не сме го споделяли"-тоест не сме говорили изобщо на тази тема, не сме имали никакви скандали на тази тема, никой не е ограничавал другия за нищо. Явно на някои хора разбиранията им за обсебващо поведение са загадъчни.
Ех, как ми се искаше да продължа да бъда загадъчна...
Ето кое за мен е задушаващо от написаното:
... самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас...
...имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа...
...винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно...
... ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря...
Ето кое за мен е задушаващо от написаното:
... самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас...
...имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа...
...винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно...
... ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря...
Аз много добре те разбрах, за да си позволя да се изкажа. Да, личното щастие е важно, но да искаш всяко свободно време да сте заедно, а другият хабер да си няма, и ти да страдаш тихомълком, за да не задушаваш с всъщност задушаващите си потребности....не знам. Не е на хубаво.
Благодаря Ви! И аз за съжаление наблюдавам, че масово хората тук правят заключения и лепят етикети светкавично. Не зная на базата на какво се определи, че обсебвам, при положение, че казах следното '' Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни" и "Не сме го споделяли"-тоест не сме говорили изобщо на тази тема, не сме имали никакви скандали на тази тема, никой не е ограничавал другия за нищо. Явно на някои хора разбиранията им за обсебващо поведение са загадъчни.
Разбирам Ви, но това са просто едни впечатления, които тихо пазя за себе си, за да не задуша взаимоотношенията ни. Споделих ги за да ви вмъкна в моите обувки, за момент да влезете в кожата на човек с такава характеристика и да споделите как се чувствате.
Разбирам Ви, но това са просто едни впечатления, които тихо пазя за себе си, за да не задуша взаимоотношенията ни. Споделих ги за да ви вмъкна в моите обувки, за момент да влезете в кожата на човек с такава характеристика и да споделите как се чувствате.
Сигурна ли си, че човекът до теб не усеща как се чувстваш?
Иначе и аз попитах дали това всеки ден се случва или инцидентно, но засега не е пояснено.
И какво според вас е нормално да прави мъжа като се прибере в 18ч от работа и ако нямате все още деца?
За хобито - ако хобито ми изяжда почти цялото свободно време, което мога да прекарам с човека до мен, ще избера това, което ми е приоритет в конкретната връзка. Ако е хобито, ще наблегна него. Ако не е - ще балансирам в другата посока.
Но всичко е много относително и зависи от ежедневието на двойката. Ако имат 6 свободни часа дневено, не виждам нищо лошо да отделят 1 на хобито си. Но ако са 3 и то ги изяжда всичките, тогава ще се замисля какво правят в тази връзка.
И какво според вас е нормално да прави мъжа като се прибере в 18ч от работа и ако нямате все още деца?
Да, точно за тези остатъчни часове говоря. Не ни остава повече време и в почивните дни се разминаваме, всеки се занимава със своето хоби, но поне след работно време имаме тези 3-4 часа които искам да споделим.
На мен в тази тема ми стана интересно какво означава да се случва инцидентно да се занимава с хобитата си? И какво според вас е нормално да прави мъжа като се прибере в 18ч от работа и ако нямате все още деца?
Явно не схващаш, давам конкретен пример с мен. Моето хоби е да редя пъзели и да карам мотор. Както всеки нормален човек отделям време за тези неща, което не би било в ущърб на връзката ми, т.е. време, в което знам, че другият също е зает с нещо. Обаче един ден, примерно, ми се е паднал кошмарен ден в работата и искам да си проветря главата малко, защото иначе ще гръмна и ще си го изкарам на някой, познай кой е най-близо и ще бъде изкупителна жертва за гнева и напрежението ми. Тогава ще си взема един час от общото време и ще изляза да покарам или ще забия нос в парченцата на пъзела. Вероятно после ще му дам обяснение защо и ще обсъдим проблема, какъвто и да е, но на спокойна глава, а не докато съм изнервена на макс. Това значи инцидентно. Споменаваш, че приятеля ти се отдава на хобито си след работа. В тази връзка поставих въпроса дали го прави редовно, т.е.почти всеки ден или не? Сега по-ясно ли стана?
Струва ми се, че задаваш безсмислен въпрос и не знам какво очакваш да ти отговорят. Ми те философите са го казали още от времето на Аристотел - в самата природа на човека е заложено да се стреми към щастие и да избягва нещастието. Те и чувствата затова са възникнали - да ни показват кое е добро за нас и да ни помагат за оцеляването. Надявам се, че отговорих на въпроса ти.
Аз понякога се чувствам по същия начин понякога, но не мисля, че нещастна. Напълно разбирам, че мъжът ми има нужда да вижда хора, освен мен. Понякога ми прищраква нещо без причина и имам нужда от него, а друг път пък имам нужда да съм сама.
Не мисля, че това е проблем, стига да не го правя отговорен, че го няма, защото не е. Пробвайте някой път да го помолите да остане. Ако остане, според мен, ще ви олекне, ще знаете, че не сте пренебрегната, а човекът просто има нужда от лично пространство, от което би се отказал заради Вас.
Не мисля, че това е проблем, стига да не го правя отговорен, че го няма, защото не е. Пробвайте някой път да го помолите да остане. Ако остане, според мен, ще ви олекне, ще знаете, че не сте пренебрегната, а човекът просто има нужда от лично пространство, от което би се отказал заради Вас.
Струва ми се, че задаваш безсмислен въпрос и не знам какво очакваш да ти отговорят. Ми те философите са го казали още от времето на Аристотел - в самата природа на човека е заложено да се стреми към щастие и да избягва нещастието. Те и чувствата затова са възникнали - да ни показват кое е добро за нас и да ни помагат за оцеляването. Надявам се, че отговорих на въпроса ти.
Имам позната, която скъса с едно от предните си гаджета за това, че след работа ходеше на фитнес. Говорим за два дни в седмицата за по час. През останалото време, ако не излизат някъде (пак двамата), се гледат един друг вкъщи (в неговия апартамент, където тя живееше). Приказката и беше буквално, че "след работа, вместо да и отдели време, ходел на фитнес".
Ми не всеки има късмета да върши и задължения, за които му се плаща, и да се занимава с хобита в работно време😄.
В случая човекът е в отношения от семеен тип. Не търси и не намира време за другия, в общото им заедно, тоест - или няма изначално такива потребности, или това си е бягство от рутина някаква.
В случая човекът е в отношения от семеен тип. Не търси и не намира време за другия, в общото им заедно, тоест - или няма изначално такива потребности, или това си е бягство от рутина някаква.
Важно е в една връзка всички партньори да се чувстват щастливи (колкото и да са - двама, трима... 
)
Защо не поговорите за това, как се чувствате във връзката си, какво цените, от какво имате нужда, какво можете да подобрите? Не е нужно да е дълъг затормозяващ разговор, стига и двамата да знаете какво искате.
)Защо не поговорите за това, как се чувствате във връзката си, какво цените, от какво имате нужда, какво можете да подобрите? Не е нужно да е дълъг затормозяващ разговор, стига и двамата да знаете какво искате.
В началото, когато се преместих с МП и аз се чувствах така. В един момент осъзнах, че малко съм пренебрегнала себе си, това което искам да правя, хобито ми и съм чакала на другия да ме забавлява. Може да е било стрес от промяната. От тогава реших, че ще правя нещата, които ме правят щастлива със или без половинът. Имаш достатъчно хобита, с които да запълниш времето, когато той се занимава с неговите неща. Другото е да отделите активно време за да сте заедно - разходка, заведение и т.н.
Важно е в една връзка всички партньори да се чувстват щастливи (колкото и да са - двама, трима... )
Защо не поговорите за това, как се чувствате във връзката си, какво цените, от какво имате нужда, какво можете да подобрите? Не е нужно да е дълъг затормозяващ разговор, стига и двамата да знаете какво искате.
)Защо не поговорите за това, как се чувствате във връзката си, какво цените, от какво имате нужда, какво можете да подобрите? Не е нужно да е дълъг затормозяващ разговор, стига и двамата да знаете какво искате.
Да седнеш да водиш подобен разговор, още повече на база някакви твои съмнения (защото останах с впечатление, че това е единственото, което има реално авторката) е смешно и налудничаво.
Авторката първо да седне и да реши какво точно търси от него: мъж, прислужник, домашен любимец или нещо друго. Ако е първото, това, че интересите им за дадени неща (нямащи пряко отношение към връзката) се разминавали, ще им е най-малкия проблем.
Не схващам какво трябваше да значи пример с мацката с телефона, но за питането в темата - когато разминаването касае времето им заедно и реално нямат такова, не само че е проблем, но е и много сериозен.
Такова поведение ясно показва незаинтересованост, т.е. макар и не с думи, а с действия получва ясен отговор на въпросите си. Така че резултат от разговора има винаги, не задължително в посока запазване на връзката, но човек може да си направи съвсем извод и да прецени какво да прави.
Не схващам какво трябваше да значи пример с мацката с телефона, но за питането в темата - когато разминаването касае времето им заедно и реално нямат такова, не само че е проблем, но е и много сериозен.
По темата: най- важно ми е да съм щастлива с партньора. Може би не по цял ден, но всеки ден. Връзка, посветена на хобитата, мога да приема след 50-60 годишна възраст(наближавам, така че знам какво говоря).
Има голямо разминаване в заглавието и поднесената информация после.
В заглавието се пита за щастие - да, важно ми е да съм щастлива в живота си. Ако само наличие на връзка ме прави щастлива - имам проблем. Казвам го, понеже имах такъв период, без мъж съм като препикано мушкато. Проблемът не бяха мъжете.
След философското заглавие се вижда точно неумение да си щастлив сам със себе си. Това не е нормално. Още повече, тези изкуства, вдъхновения, споделяния и прочее - гаджето не е картина да си я окачиш на стената и да й се любуваш, а личност. Личността трябва да бъде уважавана.
Тук, както и в много други подобни отношения, описани по темите, ми се губи балансът, липсва умение за компромис. Не говоря да клекнеш и да си мълчиш, а реалистично да обмислиш нещата.
Точно. Хората изглежда трудно разбират, че преди връзката половинката им е имал/а живот и го е живял/а прилично и без бляскавото и осмислящо присъствие на гадже.
А, точно!
В заглавието се пита за щастие - да, важно ми е да съм щастлива в живота си. Ако само наличие на връзка ме прави щастлива - имам проблем. Казвам го, понеже имах такъв период, без мъж съм като препикано мушкато. Проблемът не бяха мъжете.
След философското заглавие се вижда точно неумение да си щастлив сам със себе си. Това не е нормално. Още повече, тези изкуства, вдъхновения, споделяния и прочее - гаджето не е картина да си я окачиш на стената и да й се любуваш, а личност. Личността трябва да бъде уважавана.
Тук, както и в много други подобни отношения, описани по темите, ми се губи балансът, липсва умение за компромис. Не говоря да клекнеш и да си мълчиш, а реалистично да обмислиш нещата.
Обаче един ден, примерно, ми се е паднал кошмарен ден в работата и искам да си проветря главата малко, защото иначе ще гръмна и ще си го изкарам на някой, познай кой е най-близо и ще бъде изкупителна жертва за гнева и напрежението ми.
номерът не е да се споделя хобито с половинката, а да се приема и неговото / нейното хоби.
Схванах. Май предложението на Мия е идеално, защото в момента, в който мрънкам за нещо, дето ми се е сторило важно, а отсреща получавам "стена", веднага и незабавно сменявам темата ня обсъждане, а именно кой и кога следва да си събере багажа. Все пак трябва да умеем да привлечем внимание.
Скрит текст:
По темата: най- важно ми е да съм щастлива с партньора. Може би не по цял ден, но всеки ден. Връзка, посветена на хобитата, мога да приема след 50-60 годишна възраст(наближавам, така че знам какво говоря).
Относно червеното: това си е чиста проба опит за манипулация и без ефективни мерки (като действително събран багаж и вън от палатката) си остава само това. Ще работи един-два пъти, три в най-добрия случай и след това, ако няма действия, ще станеш като героя от приказката за лъжливото овчарче.
Лично мое мнение и не ангажирам никой с него: ако човек е умен, ще стои далеч от хора, способни да "тропат с краче" по такъв начин.
По темата: никъде не видях авторката да пише, че въпросните хобита на половинката пречат на това да се виждат въобще или рядко. Докато това не стане, не виждам причина за съмненията и. Също така, трябва да проумее, че "да гледаме в една посока" абсолютно НЕ значи "да имаме общи неща, които харесваме".
Наистина - нищо общо между заглавие и постинга след него.
Чувството, че си щастлив, е изключително важно за всеки.
Отделен въпрос е кой какво именно го прави щастлив.
За мен Лунен път е типичният идеалист.
Да, хубаво е да можеш да споделиш нещо, което те е трогнало, докоснало, развълнувало, с човека до теб, но е хубаво да знаеш, че никак не е задължително този човек да се трогне по същия начин от същите тези неща. Аз отдавна съм спряла да очаквам някой да гледа на всичко през моите очи и да се прехласва по абсолютно същите неща, по които и аз. Ето например, дори и приятелите ми, с които ни влекат едни и същи неща, си имат техните конкретни предпочитания в тази конкретна област. С ММ имаме едно общо хоби, което ни свързва, но пак малко или много се изолираш докато се занимаваш с това. И пак на моменти единият е по-разпален от другия. Въпрос на настроение и приоритети в конкретния ден, да речем. Просто няма такъв човек, който да е едно към едно с твоите усещания. Затова и половинката на авторката си има неговите хобита и занимания. Защото, ако се очаква от него само да седи и да те слуша за твоята поезия, картини и пр. творчества и да ох-ка и ах-ка през цялото време, къде остава неговата личност в картинката? За споделяне на хобитата има нещо, наречено - приятели. Хора, които се интересуват от същите неща и биха те разбрали или дори изкритикували градивно. Имам приятели, които се занимават с изкуство. Половинките им ги подкрепят, но доколкото виждам, си имат и други, по-важни за тях самите занимания. Въпросните художници, писатели и поети, си имат група от приятели, подобни на тях, с които споделят творческите си вдъхновения и постижения. Половинката има подкрепяща роля, но не е основния събеседник по тези теми. Дори и с повечето велики художници и поети е било така. Особено, ако съпругът или съпругата се занимава в крайно различни области и е със съвършено други интереси, от нея няма как да се очаква нито да оцени въпросните произведения, нито да даде вещо мнение. В случаите, когато са се намерили двама влюбени с общи интереси или занимаващи се и двамата с музика или писане, е доста по-различно, но там пък е възможно да се получи и някакъв вид надпревара.
Чувството, че си щастлив, е изключително важно за всеки.
Отделен въпрос е кой какво именно го прави щастлив.
За мен Лунен път е типичният идеалист.
Да, хубаво е да можеш да споделиш нещо, което те е трогнало, докоснало, развълнувало, с човека до теб, но е хубаво да знаеш, че никак не е задължително този човек да се трогне по същия начин от същите тези неща. Аз отдавна съм спряла да очаквам някой да гледа на всичко през моите очи и да се прехласва по абсолютно същите неща, по които и аз. Ето например, дори и приятелите ми, с които ни влекат едни и същи неща, си имат техните конкретни предпочитания в тази конкретна област. С ММ имаме едно общо хоби, което ни свързва, но пак малко или много се изолираш докато се занимаваш с това. И пак на моменти единият е по-разпален от другия. Въпрос на настроение и приоритети в конкретния ден, да речем. Просто няма такъв човек, който да е едно към едно с твоите усещания. Затова и половинката на авторката си има неговите хобита и занимания. Защото, ако се очаква от него само да седи и да те слуша за твоята поезия, картини и пр. творчества и да ох-ка и ах-ка през цялото време, къде остава неговата личност в картинката? За споделяне на хобитата има нещо, наречено - приятели. Хора, които се интересуват от същите неща и биха те разбрали или дори изкритикували градивно. Имам приятели, които се занимават с изкуство. Половинките им ги подкрепят, но доколкото виждам, си имат и други, по-важни за тях самите занимания. Въпросните художници, писатели и поети, си имат група от приятели, подобни на тях, с които споделят творческите си вдъхновения и постижения. Половинката има подкрепяща роля, но не е основния събеседник по тези теми. Дори и с повечето велики художници и поети е било така. Особено, ако съпругът или съпругата се занимава в крайно различни области и е със съвършено други интереси, от нея няма как да се очаква нито да оцени въпросните произведения, нито да даде вещо мнение. В случаите, когато са се намерили двама влюбени с общи интереси или занимаващи се и двамата с музика или писане, е доста по-различно, но там пък е възможно да се получи и някакъв вид надпревара.
Цитат
Също така, трябва да проумее, че "да гледаме в една посока" абсолютно НЕ значи "да имаме общи неща, които харесваме".
Цитат
Да, хубаво е да можеш да споделиш нещо, което те е трогнало, докоснало, развълнувало, с човека до теб, но е хубаво да знаеш, че никак не е задължително този човек да се трогне по същия начин от същите тези неща.
Ъъъ, защо, това е интегрална част от личността на човек - интересите му, ценностите му, светоусещането му...
'Ми според мен пък не е ОК да не мога да усетя ентусиазъм, или поне минимум разбиране за нещата, които мен ме вълнуват (теми, идеи, мнения и т.н.)
Поне на 80% е хубаво да има някакво припокриване, и е ясно, че човек не търси в другия огледало и някой който само да потвърждава. (за да не ми се извъртят сега думите)
Хайде да не изкривяваме диалога така, защото никой никъде не твърди, авторката включително, че човек трябва да си намери огледало-кречетало. Даже е ОК да има несъгласие по някакви теми и да има конструктивен диалог от време н авреме, като спор, но не пълно разминаване на мирогледа, светоусещането и настройката за света.
Ако ти се интересуваш от защита на животните, правата им, и т.н., и скоро си спасила куче и си му намерила дом, и искаш да разкажеш, а човекът до теб няма близко до твоето становище, или му е безинтересно, ами да, сам си, и си неразбран... и то от уж най-близкия ти човек, не те усеща.
И жената добре е поставила заглавието в темата си, явно НЕ се чувства чак толкова щастлива, въпреки че е приела ситуацията
Не е ли това смисълът на връзката - да се чувстваш щастлив?
Иначе аз съм човек с хобита и държа да отделям достатъчно време за тях, защото в работно време няма как. Много ми е важно парнтьорът ми също да има хобита - те харесвам хора без интереси. Не намирам смисъл всяка свободна минута да прекарваме в държане на ръцете и гледане в обите. Въобще супер емоционални хора, които държат да ми споделят всяка минала мисъл и емоция непрестанно ме натоварват и не мога да съм в такова обкръжение, общебващо ми е.
Иначе аз съм човек с хобита и държа да отделям достатъчно време за тях, защото в работно време няма как. Много ми е важно парнтьорът ми също да има хобита - те харесвам хора без интереси. Не намирам смисъл всяка свободна минута да прекарваме в държане на ръцете и гледане в обите. Въобще супер емоционални хора, които държат да ми споделят всяка минала мисъл и емоция непрестанно ме натоварват и не мога да съм в такова обкръжение, общебващо ми е.
Извърташ думите. Хубаво е да има някакви общи интереси, най-малкото за да де запознаете покрай тях, но ежедневно и ежечасно споделяне е доста в повече. По-важно, поне за мен де, е ценностната ни система да се припокрива. Файда да харесваме и двамата Пинк Флойд и Пратчет, ако той смята, че домакинството и гледането на дете са женска, не обща работа (примерно).
Постоянното споделяне за едно и също е, да го кажа право, адски досадно и незряло. Като малко дете, дето те дърпа - ми много сладко, ама не сме на 3, че другият да е длъжен да се умилява от всяка глупост, която правим. Борбата да сме интересни и харесвани е в детските и тийн години, след това е по-добре да се търси по-трайно 'общо', за да просъществуват отношенията.
А авторката си търси баш огледало-кречетало, просто е малко по-възпитана и не го показва толкова. Има хора, дето вдигат скандали по въпроса и вечно трябва да е на тяхната.
Постоянното споделяне за едно и също е, да го кажа право, адски досадно и незряло. Като малко дете, дето те дърпа - ми много сладко, ама не сме на 3, че другият да е длъжен да се умилява от всяка глупост, която правим. Борбата да сме интересни и харесвани е в детските и тийн години, след това е по-добре да се търси по-трайно 'общо', за да просъществуват отношенията.
А авторката си търси баш огледало-кречетало, просто е малко по-възпитана и не го показва толкова. Има хора, дето вдигат скандали по въпроса и вечно трябва да е на тяхната.
Gal, преди да имаме деца, всички сме мислили по един начин. После с децата идват толкова грижи и битовизми, че ако наистина партньорите не си пасват и не са си много мили единна друг, много е лесно да се разсъхнат нещата. Това с великите отделни хобита ще ти стане второстепенна грижа, осбено ако няма кой да ти гледа децата, освен вие двамата. Поне докато са малки. Това е.
Добре де, тая половинка как тогава изобщо е станала половинка, след като има изначално различни интереси от тези на авторката?
На някой, ако му е жизнено важно съпругът или човекът, с който живее да се пали по същата музика или да твори в същите сфери като него, просто няма да даде шанс на някой, който не отговаря на това изискване. А не да живеете няколко години на "различни планети" и в един момент да се почувстваш недооценен. Все едно мъжа ти, заклет рибар, след няколко години да се сети, че не се чувства щастлив с теб, защото не обичаш да ходиш за риба. Не, че не се случват всъщност и такива неща, но е добре като цяло човек да е наясно със себе си кое му е приоритет и кое не чак толкова.
На някой, ако му е жизнено важно съпругът или човекът, с който живее да се пали по същата музика или да твори в същите сфери като него, просто няма да даде шанс на някой, който не отговаря на това изискване. А не да живеете няколко години на "различни планети" и в един момент да се почувстваш недооценен. Все едно мъжа ти, заклет рибар, след няколко години да се сети, че не се чувства щастлив с теб, защото не обичаш да ходиш за риба. Не, че не се случват всъщност и такива неща, но е добре като цяло човек да е наясно със себе си кое му е приоритет и кое не чак толкова.
Скрит текст:
Мисля, че говорим едно и също. Работата въобще не е в хобитата, независимо еднакви или различни. На мен никакво хоби не ми пречи, стига да не е 24/7 и да не е някакъв вандализъм/садизъм. Така ми се вижда балансирано.Gal, преди да имаме деца, всички сме мислили по един начин. После с децата идват толкова грижи и битовизми, че ако наистина партньорите не си пасват и не са си много мили единна друг, много е лесно да се разсъхнат нещата. Това с великите отделни хобита ще ти стане второстепенна грижа, осбено ако няма кой да ти гледа децата, освен вие двамата. Поне докато са малки. Това е.
Скрит текст:
Все едно мъжа ти, заклет рибар, след няколко години да се сети, че не се чувства щастлив с теб, защото не обичаш да ходиш за риба. Не, че не се случват всъщност и такива неща, но е добре като цяло човек да е наясно със себе си кое му е приоритет и кое не чак толкова.
На мен точно с рибар ми се случи. Ами опита се да ме заведе, не ми е интересно, опита пак, трети, четвърти път, на петия бях малко по-рязка и той се обиди, че имам нещо против него като човек. Сега, верно, че човек е това, което яде и харесва, ама чак пък такава тънкообидност и то на фона на претенции да е със сериозни намерения за живота ни заедно - малко прекалено ми дойде. Ми в крайна сметка ако хобитата му и да ме мъкне навсякъде с него като мечка на синджир са по-важни от бъдещето ни - вратата е там.
В първия ми брак и мен не ме дразнеше отначало, че бившия е почнал да се увлича по йога. Ама като взе все с йогите да си бъде, работата не свърши добре.
След това си знаех, че повече търпимост към хобита, които те карат редовно да липсваш от вкъщи, не ме устройват. Също и супер важни "приятели", с които трябва да си постоянно. Съответно в никакъв случай нямаше да се хвана занапред сериозно с мъж, ходещ супер редовно на танци, йога и подобни. Също не исках и такъв с командировки. На мен ми е добре да мога да рачитам на човека до мен, че ще е до мен, а не някъде другаде през свободното си време. Не ме бъркат излизания с приятели понякога, разира се. Но редовни отсъствия вечери наред или уикендите - не е за мен.
След това си знаех, че повече търпимост към хобита, които те карат редовно да липсваш от вкъщи, не ме устройват. Също и супер важни "приятели", с които трябва да си постоянно. Съответно в никакъв случай нямаше да се хвана занапред сериозно с мъж, ходещ супер редовно на танци, йога и подобни. Също не исках и такъв с командировки. На мен ми е добре да мога да рачитам на човека до мен, че ще е до мен, а не някъде другаде през свободното си време. Не ме бъркат излизания с приятели понякога, разира се. Но редовни отсъствия вечери наред или уикендите - не е за мен.
А, въобще не говоря за редовни. 1-2 вечери през седмицата да излезе, ако няма работа вкъщи, разбира се - ми се вижда съвсем нормално. Вкъщи не е затвор, че да се пускаме с писмено позволение, нали?
Виж, да залипсва и в 3 от 4 уикенда някой месец - ще има проверка на личния състав.
Виж, да залипсва и в 3 от 4 уикенда някой месец - ще има проверка на личния състав.
Всяка вечер има работа вкъщи, щом имаш дете хохо Особено ревящо бебоче или палаво 2 годишно знаеш ли колко е приятно да си го гледаш сама вечер
За мен е ОК 1-2 пъти в месеца излизания поотделно с приятели, но на нас и толкова не ни се събират, защото няма кога и как. Преди 2 дена бяхме заедно на театър - гледачката остана до 21 часа у нас по изключение, все едно бях в рая. Не съм била на театър от много години.
хохо Особено ревящо бебоче или палаво 2 годишно знаеш ли колко е приятно да си го гледаш сама вечер За мен е ОК 1-2 пъти в месеца излизания поотделно с приятели, но на нас и толкова не ни се събират, защото няма кога и как. Преди 2 дена бяхме заедно на театър - гледачката остана до 21 часа у нас по изключение, все едно бях в рая. Не съм била на театър от много години.
Все повече започвам да се доубеждавам, че всичко си е до хората и тяхната нагласа. Прекалено големите различия в началото може и да не бъдат чак такава пречка предвид еуфорията от новата любов, но в последствие е много вероятно да издразнят единия от партньорите и всичко бързо да приключи. Явно жените сме по-чувствителни на тая тема и искаме все да бъдем разбирани, да сме на първо място, обгрижвани. Май е най-добре всеки да си има и лично хоби, приятели така връзката е по-интересна, вечер като се прибере след събиране в приятели ще ти разкаже какво станало с тоя, онзи, какво е видял, къде са били, а на другата вечер ти ще излезеш ти ще кажеш. Не е казано, че трябва и хобитата да са еднакви, но защо да не изслушаш какво го е развълнувало твоя партньор и да не бъдеш съпричастна и ти с неговата емоция. Аз също работя точно върху този въпрос, да намеря своята среда, други хобита, интереси, развитие и да не се вманиачавам в мисли и разбор за връзката си, дали сме подходящи, дали сме различни, еднакви и т.н.
Да, съгласна съм. Затова и в началото казах без генерални разминавания във вижданията за съвместен живот. Имам една позната, мъжа й работи на кораб и отстъства по 6-7месеца. Аз това ама изобщо не си го представям да ми се случи на мен, но тя наистина изглежда щастлива и като че ли няма проблем с това. Имат си едно детенце на 4г и сега бебче на няколко месеца. Доколкото знам тя живее сама и само неговата майка й помага от време на време. Не знам как се справя, но никога не се е оплаквала, винаги е усмихната, ведра,но само тя си знае какво й е. Та идеята ми е че всичко си е до хората, важното е й двамата да са щастливи.
Дори и да приемем,че в началото са се разбрали да е така, не означава, че на жената няма да й дойде в повече и да тропне с крак понеже не е преценила, че може би няма да се справи с тази връзка, но това е просто един пример, с който исках да обоснова общото си виждане, че всичко е до възприятието на хората
Постоянно по болници бяхме, треперене нон стоп. Това е. Ако ти се вижда лесно?
Не те питах за периода с болестите, а за сега. Наистина, всичко е въпрос на лични възприятия - лесно, трудно, много, малко, и т.н, така че не намирам смисъл във питането ти. Моите не са боледували, няма как да си ги премерим на този фронт.
Впечатленията, които споделям не са само от прочетено тук. Не се сещам за приятелка, която да не е вечната, изтормозена от майчинство жертва.
Наистина, всичко е въпрос на лични възприятия - лесно, трудно, много, малко, и т.н, така че не намирам смисъл във питането ти. Моите не са боледували, няма как да си ги премерим на този фронт.Впечатленията, които споделям не са само от прочетено тук. Не се сещам за приятелка, която да не е вечната, изтормозена от майчинство жертва.
Честно казано досега не съм посмяла да изкажа мнение, тъй като аз нямам, но от прочетеното досега (като цяло във форума), оставам с впечатление, че да имаш дете не е нещо чак толкова романтично, което се случва между двама души, а куп тежести, изпитания за отношенията ви и дори почти винаги вместо сближаване на двамата партньори, те се отдалечават. Харесвам самостоятелните, силни жени, които умеят да се справят сами, да са си самодостатъчни и дори леко саможиви, които не са толкова зависими от мъжете си, за да са щастливи и успешни. Е, аз да си призная не съм точно такава, но с времето и повече усилия от моя страна може и да стана.
А защо трябва да слагаме някакви ограничения всеки ден в седмицата ли ще е или 4-ти пъти, в които човека ще си гледа хобито вечер след работа примерно (за няколко часа). Той може пак да си прави всеки ден нещо, но когато на нея й се доизлиза да му предложи да се срещнат с приятели, да отидат на театър той ще се съгласи и всичко е точно. След няколко дни той пък ще предложи да направят нещо заедно и така. Всяка вечер ли трябва по часовник да се прибират след работа и да си дишаме във врата.
Нищо не трябва. Както ви харесва - няма правила Всеки знае за себе си.
Ние всяка вечер си дишаме във врата и сме си добре така. Но това не е защото съм се изхитрила да вържа мъжа си у дома. Тия "няколко часа след работа" на мен например са ми времето да си видя децата. И те мен. Може вкъщи, може навън, но аз денем не ги виждам и остава и вечер да съм на хоби.
Всеки знае за себе си. Ние всяка вечер си дишаме във врата и сме си добре така. Но това не е защото съм се изхитрила да вържа мъжа си у дома. Тия "няколко часа след работа" на мен например са ми времето да си видя децата. И те мен. Може вкъщи, може навън, но аз денем не ги виждам и остава и вечер да съм на хоби.
Да, съгласна съм. Затова и в началото казах без генерални разминавания във вижданията за съвместен живот. Имам една позната, мъжа й работи на кораб и отстъства по 6-7месеца. Аз това ама изобщо не си го представям да ми се случи на мен, но тя наистина изглежда щастлива и като че ли няма проблем с това. Имат си едно детенце на 4г и сега бебче на няколко месеца. Доколкото знам тя живее сама и само неговата майка й помага от време на време. Не знам как се справя, но никога не се е оплаквала, винаги е усмихната, ведра,но само тя си знае какво й е. Та идеята ми е че всичко си е до хората, важното е й двамата да са щастливи.
Има два варианта - когато се видят, да са си прилипсвали ужасно и да има толкова много какво да си разкажат или да охладнеят и да го играят про-форма семейство. Дано е първото.
Изчетох темата.
Според мен проблемът не се корени основно в хобито на половинката.
Разминаването идва от там, че както авторката споделя, тя е творческа личност, а той не си пада по тези неща. Не, че всеки е длъжен да се интересува от изкуство, но за хората, които творят е важно да бъдат оценявани. Никой не твори като някаква самоцел. Творчеството е начин да покажеш себе си пред света, своя мироглед и ако човекът до теб е безразличен към това, което правиш - ето това вече е кофти...
Жените сме много по-емоционални от мъжете. Нас ни вълнуват едни неща, които на тях изобщо не им правят впечатление. А творческите личности са много по-податливи на емоциите като цяло.
Според мен проблемът не се корени основно в хобито на половинката.
Разминаването идва от там, че както авторката споделя, тя е творческа личност, а той не си пада по тези неща. Не, че всеки е длъжен да се интересува от изкуство, но за хората, които творят е важно да бъдат оценявани. Никой не твори като някаква самоцел. Творчеството е начин да покажеш себе си пред света, своя мироглед и ако човекът до теб е безразличен към това, което правиш - ето това вече е кофти...
Жените сме много по-емоционални от мъжете. Нас ни вълнуват едни неща, които на тях изобщо не им правят впечатление. А творческите личности са много по-податливи на емоциите като цяло.
Прочетох първата страница и по това ще ти отговоря като другите . Най-важното е да си щастлив. В щастието влизат и понятия като любов, разбирателство, приятелство, спокойствие и т.н.
Elitza89 -да имаш дете е много неща на куб. Нито е захаросано , нито е някаква безмилостна тежест (говорим за здраво дете). Просто любов. Може би трудна, но огромна.
Elitza89 -да имаш дете е много неща на куб. Нито е захаросано , нито е някаква безмилостна тежест (говорим за здраво дете). Просто любов. Може би трудна, но огромна.
Прочетох първата страница и по това ще ти отговоря като другите . Най-важното е да си щастлив. В щастието влизат и понятия като любов, разбирателство, приятелство, спокойствие и т.н.
Elitza89 -да имаш дете е много неща на куб. Нито е захаросано , нито е някаква безмилостна тежест (говорим за здраво дете). Просто любов. Може би трудна, но огромна.
Elitza89 -да имаш дете е много неща на куб. Нито е захаросано , нито е някаква безмилостна тежест (говорим за здраво дете). Просто любов. Може би трудна, но огромна.
Очаква се партньорът да е някакъв супер мултифункционален - да прави страхотен секс, да се разчита на него, да споделяте общи интереси, общи възгледи за живота, да има чувство за хумор, същия вкус за музика и филми и т.н. и т.н. като рядко целият пакет е наличен. Аз примерно имам приятели, с които главно се шегуваме и забавляваме (нямаме общи възгледи за живота), други с които ходим на театър (но нямат особено чувство за хумор), трети с които имаме общи интереси , четвърти, с които си споделям лични неща (но не харесваме еднакви филми и не пътуваме заедно), други с които ходим на спорт и т.н. Мисълта ми е, че общуването и нещата, от които имам нужда, ги намирам в различни хора и според мен е нереалистично всичкото това да се търси само у един човек.
Аз също се занимавам с творчество, професия ми е освен и хоби. Имам приятели, също творци, с които обсъждаме работата си и се подкрепяме, тъй като сме навътре в материята. Гаджетата ми не са се занимавали с това, не бих казала, че им е било и особено интересно. Е, казвали са ми "Това е много хубаво, харесва ми" и дотам. Ако има интереси, които не може да сподели с приятеля си - да ги споделя с приятелки и познати, за да чувства живота си пълноценен.
Аз също се занимавам с творчество, професия ми е освен и хоби. Имам приятели, също творци, с които обсъждаме работата си и се подкрепяме, тъй като сме навътре в материята. Гаджетата ми не са се занимавали с това, не бих казала, че им е било и особено интересно. Е, казвали са ми "Това е много хубаво, харесва ми" и дотам. Ако има интереси, които не може да сподели с приятеля си - да ги споделя с приятелки и познати, за да чувства живота си пълноценен.
Аз също се занимавам с творчество, професия ми е освен и хоби. Имам приятели, също творци, с които обсъждаме работата си и се подкрепяме, тъй като сме навътре в материята. Гаджетата ми не са се занимавали с това, не бих казала, че им е било и особено интересно. Е, казвали са ми "Това е много хубаво, харесва ми" и дотам. Ако има интереси, които не може да сподели с приятеля си - да ги споделя с приятелки и познати, за да чувства живота си пълноценен.
На мен дори ми е добре, че половинката ми не минава през такива драми. Добре ми е и че всичките ми приятелки са жени, които "си живеят живота" и толкова плътно са му се отдали, всеки ден нови преживявания и истории, че са много по-интересен събеседник от някой, който да ми приказва за творческия си процес.
Очаква се партньорът да е някакъв супер мултифункционален - да прави страхотен секс, да се разчита на него, да споделяте общи интереси, общи възгледи за живота, да има чувство за хумор, същия вкус за музика и филми и т.н. и т.н. като рядко целият пакет е наличен. Аз примерно имам приятели, с които главно се шегуваме и забавляваме (нямаме общи възгледи за живота), други с които ходим на театър (но нямат особено чувство за хумор), трети с които имаме общи интереси , четвърти, с които си споделям лични неща (но не харесваме еднакви филми и не пътуваме заедно), други с които ходим на спорт и т.н. Мисълта ми е, че общуването и нещата, от които имам нужда, ги намирам в различни хора и според мен е нереалистично всичкото това да се търси само у един човек.
Аз също се занимавам с творчество, професия ми е освен и хоби. Имам приятели, също творци, с които обсъждаме работата си и се подкрепяме, тъй като сме навътре в материята. Гаджетата ми не са се занимавали с това, не бих казала, че им е било и особено интересно. Е, казвали са ми "Това е много хубаво, харесва ми" и дотам. Ако има интереси, които не може да сподели с приятеля си - да ги споделя с приятелки и познати, за да чувства живота си пълноценен.
Аз също се занимавам с творчество, професия ми е освен и хоби. Имам приятели, също творци, с които обсъждаме работата си и се подкрепяме, тъй като сме навътре в материята. Гаджетата ми не са се занимавали с това, не бих казала, че им е било и особено интересно. Е, казвали са ми "Това е много хубаво, харесва ми" и дотам. Ако има интереси, които не може да сподели с приятеля си - да ги споделя с приятелки и познати, за да чувства живота си пълноценен.
От тея изброените по мои наблюдения общите възгледи за важните неща са най-важни. Ако са различни разбиранията , ще се карате постоянно и нищо няма да излезе. Също и сходство в характера, ако единия е спокоен , а другия скандалджия и пали за всяка дреболия, пак е мъчение. Това за общите интереси и филми / музика за мен е без значение като цяло. Чувството за хумор го слагам към характера , но не очаквам срещу себе си Димитър Рачков или пък някой да очаква от мен да се правя на клоун , за да я забавлявам. За страхотния секс- то за всеки е субективно, не очаквам порноактриси, обикновено ако двама души се харесват и секса се получава. Та пак стигаме до характерите.