Все повече започвам да се доубеждавам, че всичко си е до хората и тяхната нагласа. Прекалено големите различия в началото може и да не бъдат чак такава пречка предвид еуфорията от новата любов, но в последствие е много вероятно да издразнят единия от партньорите и всичко бързо да приключи. Явно жените сме по-чувствителни на тая тема и искаме все да бъдем разбирани, да сме на първо място, обгрижвани. Май е най-добре всеки да си има и лично хоби, приятели така връзката е по-интересна, вечер като се прибере след събиране в приятели ще ти разкаже какво станало с тоя, онзи, какво е видял, къде са били, а на другата вечер ти ще излезеш ти ще кажеш. Не е казано, че трябва и хобитата да са еднакви, но защо да не изслушаш какво го е развълнувало твоя партньор и да не бъдеш съпричастна и ти с неговата емоция. Аз също работя точно върху този въпрос, да намеря своята среда, други хобита, интереси, развитие и да не се вманиачавам в мисли и разбор за връзката си, дали сме подходящи, дали сме различни, еднакви и т.н.
- Публикувана: 15 септ. 2019, 17:44 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 13:44 ч.
До колко е важно за вас в една връзка да се чувствате щастливи?
Да, съгласна съм. Затова и в началото казах без генерални разминавания във вижданията за съвместен живот. Имам една позната, мъжа й работи на кораб и отстъства по 6-7месеца. Аз това ама изобщо не си го представям да ми се случи на мен, но тя наистина изглежда щастлива и като че ли няма проблем с това. Имат си едно детенце на 4г и сега бебче на няколко месеца. Доколкото знам тя живее сама и само неговата майка й помага от време на време. Не знам как се справя, но никога не се е оплаквала, винаги е усмихната, ведра,но само тя си знае какво й е. Та идеята ми е че всичко си е до хората, важното е й двамата да са щастливи.
Дори и да приемем,че в началото са се разбрали да е така, не означава, че на жената няма да й дойде в повече и да тропне с крак понеже не е преценила, че може би няма да се справи с тази връзка, но това е просто един пример, с който исках да обоснова общото си виждане, че всичко е до възприятието на хората
Постоянно по болници бяхме, треперене нон стоп. Това е. Ако ти се вижда лесно? 
Не те питах за периода с болестите, а за сега. 
Наистина, всичко е въпрос на лични възприятия - лесно, трудно, много, малко, и т.н, така че не намирам смисъл във питането ти. Моите не са боледували, няма как да си ги премерим на този фронт.
Впечатленията, които споделям не са само от прочетено тук. Не се сещам за приятелка, която да не е вечната, изтормозена от майчинство жертва.
Наистина, всичко е въпрос на лични възприятия - лесно, трудно, много, малко, и т.н, така че не намирам смисъл във питането ти. Моите не са боледували, няма как да си ги премерим на този фронт.Впечатленията, които споделям не са само от прочетено тук. Не се сещам за приятелка, която да не е вечната, изтормозена от майчинство жертва.
Честно казано досега не съм посмяла да изкажа мнение, тъй като аз нямам, но от прочетеното досега (като цяло във форума), оставам с впечатление, че да имаш дете не е нещо чак толкова романтично, което се случва между двама души, а куп тежести, изпитания за отношенията ви и дори почти винаги вместо сближаване на двамата партньори, те се отдалечават. Харесвам самостоятелните, силни жени, които умеят да се справят сами, да са си самодостатъчни и дори леко саможиви, които не са толкова зависими от мъжете си, за да са щастливи и успешни. Е, аз да си призная не съм точно такава, но с времето и повече усилия от моя страна може и да стана.
А защо трябва да слагаме някакви ограничения всеки ден в седмицата ли ще е или 4-ти пъти, в които човека ще си гледа хобито вечер след работа примерно (за няколко часа). Той може пак да си прави всеки ден нещо, но когато на нея й се доизлиза да му предложи да се срещнат с приятели, да отидат на театър той ще се съгласи и всичко е точно. След няколко дни той пък ще предложи да направят нещо заедно и така. Всяка вечер ли трябва по часовник да се прибират след работа и да си дишаме във врата.
Нищо не трябва. Както ви харесва - няма правила Всеки знае за себе си.
Ние всяка вечер си дишаме във врата и сме си добре така. Но това не е защото съм се изхитрила да вържа мъжа си у дома. Тия "няколко часа след работа" на мен например са ми времето да си видя децата. И те мен. Може вкъщи, може навън, но аз денем не ги виждам и остава и вечер да съм на хоби.
Всеки знае за себе си. Ние всяка вечер си дишаме във врата и сме си добре така. Но това не е защото съм се изхитрила да вържа мъжа си у дома. Тия "няколко часа след работа" на мен например са ми времето да си видя децата. И те мен. Може вкъщи, може навън, но аз денем не ги виждам и остава и вечер да съм на хоби.