До колко е важно за вас в една връзка да се чувствате щастливи?

Относно синьото: ти си знаеш човека (предполага се), само че ако получаваш от него "стена" в нормален диалог, ще получиш такава и по време на въпросния "сериозен" такъв. Това не е до ситуация - сериозен/несериозен разговор, а до човек !!!

Относно червеното: това си е чиста проба опит за манипулация и без ефективни мерки (като действително събран багаж и вън от палатката) си остава само това. Ще работи един-два пъти, три в най-добрия случай и след това, ако няма действия, ще станеш като героя от приказката за лъжливото овчарче.
Лично мое мнение и не ангажирам никой с него: ако човек е умен, ще стои далеч от хора, способни да "тропат с краче" по такъв начин.

По темата: никъде не видях авторката да пише, че въпросните хобита на половинката пречат на това да се виждат въобще или рядко. Докато това не стане, не виждам причина за съмненията и. Също така, трябва да проумее, че "да гледаме в една посока" абсолютно НЕ значи "да имаме общи неща, които харесваме".

Наистина - нищо общо между заглавие и постинга след него.
Чувството, че си щастлив, е изключително важно за всеки.
Отделен въпрос е кой какво именно го прави щастлив.
За мен Лунен път е типичният идеалист.
Да, хубаво е да можеш да споделиш нещо, което те е трогнало, докоснало, развълнувало, с човека до теб, но е хубаво да знаеш, че никак не е задължително този човек да се трогне по същия начин от същите тези неща. Аз отдавна съм спряла да очаквам някой да гледа на всичко през моите очи и да се прехласва по абсолютно същите неща, по които и аз. Ето например, дори и приятелите ми, с които ни влекат едни и същи неща, си имат техните конкретни предпочитания в тази конкретна област. С ММ имаме едно общо хоби, което ни свързва, но пак малко или много се изолираш докато се занимаваш с това. И пак на моменти единият е по-разпален от другия. Въпрос на настроение и приоритети в конкретния ден, да речем. Просто няма такъв човек, който да е едно към едно с твоите усещания. Затова и половинката на авторката си има неговите хобита и занимания. Защото, ако се очаква от него само да седи и да те слуша за твоята поезия, картини и пр. творчества и да ох-ка и ах-ка през цялото време, къде остава неговата личност в картинката? За споделяне на хобитата има нещо, наречено - приятели. Хора, които се интересуват от същите неща и биха те разбрали или дори изкритикували градивно. Имам приятели, които се занимават с изкуство. Половинките им ги подкрепят, но доколкото виждам, си имат и други, по-важни за тях самите занимания. Въпросните художници, писатели и поети, си имат група от приятели, подобни на тях, с които споделят творческите си вдъхновения и постижения. Половинката има подкрепяща роля, но не е основния събеседник по тези теми. Дори и с повечето велики художници и поети е било така. Особено, ако съпругът или съпругата се занимава в крайно различни области и е със съвършено други интереси, от нея няма как да се очаква нито да оцени въпросните произведения, нито да даде вещо мнение. В случаите, когато са се намерили двама влюбени с общи интереси или занимаващи се и двамата с музика или писане, е доста по-различно, но там пък е възможно да се получи и някакъв вид надпревара.

Ъъъ, защо, това е интегрална част от личността на човек - интересите му, ценностите му, светоусещането му...

'Ми според мен пък не е ОК да не мога да усетя ентусиазъм, или поне минимум разбиране за нещата, които мен ме вълнуват (теми, идеи, мнения и т.н.)
Поне на 80% е хубаво да има някакво припокриване, и е ясно, че човек не търси в другия огледало и някой който само да потвърждава. (за да не ми се извъртят сега думите)
Хайде да не изкривяваме диалога така, защото никой никъде не твърди, авторката включително, че човек трябва да си намери огледало-кречетало. Даже е ОК да има несъгласие по някакви теми и да има конструктивен диалог от време н авреме, като спор, но не пълно разминаване на мирогледа, светоусещането и настройката за света.
Ако ти се интересуваш от защита на животните, правата им, и т.н., и скоро си спасила куче и си му намерила дом, и искаш да разкажеш, а човекът до теб няма близко до твоето становище, или му е безинтересно, ами да, сам си, и си неразбран... и то от уж най-близкия ти човек, не те усеща.

И жената добре е поставила заглавието в темата си, явно НЕ се чувства чак толкова щастлива, въпреки че е приела ситуацията

Човек, нещастлив в отношенията си, прави опити да промени това, не да се успокоява, че и други са така. Ех, пусти страх от самотата.

Не е ли това смисълът на връзката - да се чувстваш щастлив?

Иначе аз съм човек с хобита и държа да отделям достатъчно време за тях, защото в работно време няма как. Много ми е важно парнтьорът ми също да има хобита - те харесвам хора без интереси. Не намирам смисъл всяка свободна минута да прекарваме в държане на ръцете и гледане в обите. Въобще супер емоционални хора, които държат да ми споделят всяка минала мисъл и емоция непрестанно ме натоварват и не мога да съм в такова обкръжение, общебващо ми е.

Извърташ думите. Хубаво е да има някакви общи интереси, най-малкото за да де запознаете покрай тях, но ежедневно и ежечасно споделяне е доста в повече. По-важно, поне за мен де, е ценностната ни система да се припокрива. Файда да харесваме и двамата Пинк Флойд и Пратчет, ако той смята, че домакинството и гледането на дете са женска, не обща работа (примерно).
Постоянното споделяне за едно и също е, да го кажа право, адски досадно и незряло. Като малко дете, дето те дърпа - ми много сладко, ама не сме на 3, че другият да е длъжен да се умилява от всяка глупост, която правим. Борбата да сме интересни и харесвани е в детските и тийн години, след това е по-добре да се търси по-трайно 'общо', за да просъществуват отношенията.
А авторката си търси баш огледало-кречетало, просто е малко по-възпитана и не го показва толкова. Има хора, дето вдигат скандали по въпроса и вечно трябва да е на тяхната.

Gal, преди да имаме деца, всички сме мислили по един начин. После с децата идват толкова грижи и битовизми, че ако наистина партньорите не си пасват и не са си много мили единна друг, много е лесно да се разсъхнат нещата. Това с великите отделни хобита ще ти стане второстепенна грижа, осбено ако няма кой да ти гледа децата, освен вие двамата. Поне докато са малки. Това е.

Добре де, тая половинка как тогава изобщо е станала половинка, след като  има изначално различни интереси от тези на авторката?
На някой, ако му е жизнено важно съпругът или човекът, с който живее да се пали по същата музика или да твори в същите сфери като него, просто няма да даде шанс на някой, който не отговаря на това изискване. А не да живеете няколко години на "различни планети" и в един момент да се почувстваш недооценен. Все едно мъжа ти, заклет рибар, след няколко години да се сети, че не се чувства щастлив с теб, защото не обичаш да ходиш за риба. Не, че не се случват всъщност и такива неща, но е добре като цяло човек да е наясно със себе си кое му е приоритет и кое не чак толкова.

Мисля, че говорим едно и също. Работата въобще не е в хобитата, независимо еднакви или различни. На мен никакво хоби не ми пречи, стига да не е 24/7 и да не е някакъв вандализъм/садизъм. Така ми се вижда балансирано.


На мен точно с рибар ми се случи. Ами опита се да ме заведе, не ми е интересно, опита пак, трети, четвърти път, на петия бях малко по-рязка и той се обиди, че имам нещо против него като човек. Сега, верно, че човек е това, което яде и харесва, ама чак пък такава тънкообидност и то на фона на претенции да е със сериозни намерения за живота ни заедно - малко прекалено ми дойде. Ми в крайна сметка ако хобитата му и да ме мъкне навсякъде с него като мечка на синджир са по-важни от бъдещето ни - вратата е там.

В първия ми брак и мен не ме дразнеше отначало, че бившия е почнал да се увлича по йога. Ама като взе все с йогите да си бъде, работата не свърши добре.

След това си знаех, че повече търпимост към хобита, които те карат редовно да липсваш от вкъщи, не ме устройват. Също и супер важни "приятели", с които трябва да си постоянно. Съответно в никакъв случай нямаше да се хвана занапред сериозно с мъж, ходещ супер редовно на танци, йога и подобни. Също не исках и такъв с командировки. На мен ми е добре да мога да рачитам на човека до мен, че ще е до мен, а не някъде другаде през свободното си време. Не ме бъркат излизания с приятели понякога, разира се. Но редовни отсъствия вечери наред или уикендите - не е за мен.

А, въобще не говоря за редовни. 1-2 вечери през седмицата да излезе, ако няма работа вкъщи, разбира се - ми се вижда съвсем нормално. Вкъщи не е затвор, че да се пускаме с писмено позволение, нали?
Виж, да залипсва и в 3 от 4 уикенда някой месец - ще има проверка на личния състав.

Всяка вечер има работа вкъщи, щом имаш дете хохо Особено ревящо бебоче или палаво 2 годишно знаеш ли колко е приятно да си го гледаш сама вечер

За мен е ОК 1-2 пъти в месеца излизания поотделно с приятели, но на нас и толкова не ни се събират, защото няма кога и как. Преди 2 дена бяхме заедно на театър - гледачката остана до 21 часа у нас по изключение, все едно бях в рая. Не съм била на театър от много години.

Големите деца не ти ли помагат?

Авторката въобще не говори за наличие на дете.

Дренка, те помагат, да, вкл. сами си чистят и подреждат стаите, но не мога да им оставя малкото да го гледат вечер сами.