Добре, а кога “отписвате” някого от графата приятели, колко време без да сте се виждали или чували някого е достатъчно, за да не влиза вече в графата приятел? Има ли някакъв подобен “етикет”? Говоря за повечето случаи, не за изключително редките ситуации когато и без да комуникирате, чувствате някого близък.
- Публикувана: 19 авг. 2019, 15:42 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2022, 11:08 ч.
Приятелство
Ами не, като нямате вече нищо общо. Ако животът ви тръгне в различни посоки и нищо вече не ви свързва като интереси или обща среда - училище, университет, работа. Малцина са тези, които държат на отношенията си извън тази рамка, всъщност то другото си е просто общуване, защото човек все пак има нужда от общуване и извън рамките на семейството. Но колкото по-голям става и отговорностите и емоционалният багаж започват да му тежат и е все по-малко отворен към другите хора, затова и децата по-лесно се сприятеляват.
На мен лично ми омръзна от хора, които нямат време за мен и ми звънят само, когато има с какво да се похвалят.
На мен лично ми омръзна от хора, които нямат време за мен и ми звънят само, когато има с какво да се похвалят.
Явно е актуална
Според мен няма приятелство, а само интереси. След като видях как постъпват ,,приятелите" вече се затворих и не допускам хора близо, вече не споделям и ми е добре така. Вече съм склонна да мисля, че колкото по-малко чувства и емоции влагаш в отношенията, толкова по-добре и по-леко ще ти е.
Ако се върна назад и помисля как съм усетила, че един човек вече не ми е близък и в двата случая стигам до пасивна агресия.
Изведнъж от нищото човекът започва да се "радва" саркастично на хубави неща, които са се случили на другия или да му начуква канчето за някоя грешка преди сто и пет години. И така, както си се хилят и правят, че всичко е само хумор, човек стига до извода, че срещите с въпросния му носят неприятни емоции и започва да го отбягва. Правилно решение!
Когато един човек наистина ти е приятел, той те обича. Няма друг вариант за мен. После идва ред на близки познати, познати, компаньони,...
Изведнъж от нищото човекът започва да се "радва" саркастично на хубави неща, които са се случили на другия или да му начуква канчето за някоя грешка преди сто и пет години. И така, както си се хилят и правят, че всичко е само хумор, човек стига до извода, че срещите с въпросния му носят неприятни емоции и започва да го отбягва. Правилно решение!
Когато един човек наистина ти е приятел, той те обича. Няма друг вариант за мен. После идва ред на близки познати, познати, компаньони,...
Според мен няма приятелство, а само интереси. След като видях как постъпват ,,приятелите" вече се затворих и не допускам хора близо, вече не споделям и ми е добре така. Вече съм склонна да мисля, че колкото по-малко чувства и емоции влагаш в отношенията, толкова по-добре и по-леко ще ти е.
Напълно съгласна съм с вас. Дори приех, че хората идват и си заминават от живота ти. Накрая пак оставаш сам. Дори не мисля за приятелството сега. Все ми е едно кой ме уважава и кой не. Просто не ми пука повече. Други проблеми си имам, за да мисля за хора, които въобще не им пука за мене.
А отговорът на въпроса на SSll е кога "отписвам" някого от графата на приятелството и колко време ми отнема да приема, че този човек не ми е приятел? Преди беше доста дълъг период от време преди да отпиша някого от приятеската графа. Огромно търпение имах и вярвах, че хората могат да се променят, когато им покажем, че те са ценни за нас. Но това беше поредната моя илюзия, от която се самозалъгвах. Днес не е така. Дори не вярвам в приятелството. Хора, които ме дразнят по някакъв начин, просто ги игнорирам и така се прекъсва всякакъв контакт, защото аз не ги търся и те също мене. Просто се усеща кога да отпишеш един човек - когато нямате общи теми за разговор, когато някой те търси да му направиш услуга, когато те дразни някой и т.н.
А какво правите през свободното си време, когато не сте със семейството? Винаги ли сами правите нещо, нямате ли нужда от комуникация с други хора, които са ви приятни ? Имам чувството, че някои хора покрай пандемията съвсем станаха саможиви...
Аз почти нямам време,в което да съм без някой от семейството. Така е в големите семейства. Ако не съм със съпруга ми,все някое от четирите деца е около мен или иска да излезем, да поговорим, с малкия да поиграем. Когато никой от всички тях не е наоколо, тогава съм с някой от разширеното семейство - сестра ми, етърва ми, по-рядко майка ми и свекърва ми. Когато и с тях не съм, имам 2 близки приятелки от детството ми, живеещи близо до нас, които са винаги на линия за разходка или чаша вино.
От толкова много хора наоколо не ми остава време да съм саможива, въпреки пандемията.
Даже копнея за моменти на пълно уединение и им се наслаждавам, когато имам такива. Абсолютно сама за няколко дни ми е перфектно, защото е рядкост.
От толкова много хора наоколо не ми остава време да съм саможива, въпреки пандемията.
Даже копнея за моменти на пълно уединение и им се наслаждавам, когато имам такива. Абсолютно сама за няколко дни ми е перфектно, защото е рядкост.
А какво правите през свободното си време, когато не сте със семейството?
Нямате ли някакви хобита, които да споделяте с други хора?
Иначе въпросът ми беше риторичен и във връзка с последният пост, че няма приятелство, затова питах какво правите не общувате ли(излизате, споделяте хобита) с други хора извън семейството, с които ви е приятно
А това последното изобщо не е вярно... но звучи гадно
Иначе въпросът ми беше риторичен и във връзка с последният пост, че няма приятелство, затова питах какво правите не общувате ли(излизате, споделяте хобита) с други хора извън семейството, с които ви е приятно
А това последното изобщо не е вярно... но звучи гадно
Ние имаме семейни хобита - плуване, тенис на маса, тенис на корт, планинарство, кинология, турнири по белот, пътувания, екскурзии, театри, концерти, кулинария, дълги разходки на открито, съботни излизания на бар (преди пандемията). Споделям ги със съпруга ми, а често участват и децата. Споделяме тези хобита и със семейните ни приятели или с роднините.
1-2 обяда с приятелки в седмицата са ми напълно достатъчни на мен като време без някой от семейството.
1-2 обяда с приятелки в седмицата са ми напълно достатъчни на мен като време без някой от семейството.
Нямате ли някакви хобита, които да споделяте с други хора?
Другото ми хоби е да обикалям по магазините...него споделям само с приятелки, защото мъжът ми не обича.