Приятелство

Е точно и за мен приятелството е споделяне и помощ.Тук има две жени в блока нон стоп са заедно едната падна и въпреки,че има син другата всеки ден й пазаруванше и ходеше да я види.Това не е ли нормално,а и като са заедно да не би да мълчат.Естествено,че за толкова години и кътните зъби си знаят.Моята хубавица вика е то не може всичко да се казва ,ама за тия от входа и квартала се интересува питайки ме дали това е така и дали го знам.

Да, споделяме си с приятелите много неща, но чак "кътните зъби" не искам да ми знаят, или нон стоп да съм им на разположение, както и те на мое - всеки си има личен живот със семейство, деца. Не мога напълно да открия душата си пред приятели, та калкото и мили и добри да са ми. Но явно ти търсиш такова приятелство. Мен всеобсебващо приятелство ме натоварва.

Как ставате приятели, ако не споделяте и не се откривате? И защо за някого с когото сме дружки за ядене, пиене  ... да правя услуги, просто не ми е понятно. Когато съм имала нужда от физическа помощ никога не съм разчитала на някого извън семейството, но за откровени разговори, за споделяне... именно това за мен е приятелство. Не понасям да ми говорят за рецепти, дрехи и като цяло битовизми.

И аз мисля,че като си приятел с някой трябва да си открит иначе все да премисляш какво да скриеш или преиначиш ще ме натоварва,а и човека отсреща ,ако е открит в един момент ще се усети другия какъв е и ще се дистанцира.Приятелството не ли е двупосочен процес.

Не става въпрос за скриване, по скоро за незадълбочававане на моите проблеми и несгоди.
Да бих споделила болна съм, чувствам се вече по добре и т.н. ,но никога не бих описвала драматични подробности, кому е нужно, на мен да ми олекне нея да натовари. За пъшкане и охкане и пр. неприятности бих споделила само с най близките от семейството.
Или друг пример на приятели детето е в чужбина, тъжни са, не се прибра...ще избягвам да разказвам колко весело сме си изкарали, семейно с нашето дете. Бих желала да ги пощадя, да не им причиня тъга.

Браво за това,че разбираш как се чувстват твойте приятели с детето в чужбина и аз така имам колежка с дете колкото моето и той не учи и тя се ядосва и като ме пита моята как е с ученето аз уклончиво й казвам ами по различните предмети различно,а не да почна примерно о тя е отличничка по тоя и тоя предмет.Много хора не биха се съобразили.

Да това смятам за приятелство да щадя човекът отсреща, както искам да щадя и хората от семейството ми. Дори съпругът не е кошче за душевни отпадъци, намирам си други начини да разсея тревогите, не като ги излея на друг.

Да, това е доста хубаво и аз го намирам за едно от най-важните неща в приятелството - да се съобразиш какво говориш именно заради това как би се почувствал другият. Но може да се случи само ако човекът ти е споделял, иначе как да знаеш как се чувста.

Когато имах приятелка, тя не се съобразяваше как аз се чувствах и все споделеше нейните тревоги. Винаги преглътвах да кажа моите проблеми, които тогава не бяха безободни. Исках да я щадя и да не я натоварвах. Тя беше моя бивша най-добра приятелка и разбрах, че само аз бях я възприела по този начин, но не и тя. Когато говореше за нейните здравословни проблеми, я съветвах да отиде на доктор и точно при какъв специалист. Тя не харесваше да ходи по доктори, дори да имаше здравословен проблем. Отричаше приемането на антибиотик и всякакви лекарства. Мислеше, че като приема мултивитамини постоянно, и щеше да бъде здрава. Всичко знаеше и разбираше. Един път имаше нужда от гинеколог, защото беше направила аборт преди няколко години, а тя ми сподели за него след 2-3 години от аборта. И така, имаше оскъдна менструация. Тя не искаше да отиде на гинеколог. Срамуваше се да ходи на гинеколог. Имах познат гинеколог тогава и му разказах за проблема й. И той каза да кажа на приятелката си да отиде на гинеколог, защото той не можеше да й помогне само по моя разказ. Тя не отиде и така на гинеколог. Дори не ми благодари за помощта. Само се ядоса защо споделях на чужди хора за проблема й.

    Никога не съм искала от някого да ми се обажда или виждаме всеки ден. Разбирам, че всеки си има своите проблеми и ангажименти. Но тази личност не се обаждаше с месеци наред. Обаждаше се, не да ме попита как бях, а да сподели тревогите си или да поиска някаква помощ. Оправдавах я, че има много ангажименти на работа. После се дистанцира още повече, изтривайки ме от фейсбук и започвайки да ме лъже и после отричаше, че ме лъжеше. Започна да не ми вдига телефона, когато й се обаждах. Обаждаше се чак след 2-3 седмици и казваше, че беше забравила да ми върне обаждането. Дори при последния път ме обиди, че не бях добре с главата, като изложих пред нея поредната лъжа, която каза, и я попитах тогава направо, защо ме лъже.

    Знам. Всички ще кажете, че аз бях виновна, че допуснах да се отнася по този начин. Така е. Прави сте.

Има такива. Затова стой и ти далеч, да си знае мястото.

На мен ми се случваше преди да имам някакъв проблем, а някой има успех точно в момента (като примера с децата, едните си дошли за празниците, а другите не) и да ми го навират в лицето дори, толкова да искат да споделят с мен тяхното щастие и съответно не разбират защо се дистанцирам, но ако искам да кажа, че не съм ок ги товаря, удобно им е само да съм весела и тогава да споделят с мен и тревогите си, а колко съм слушала за лични неща и семейства не е истина...

Е за да сте близки приятели трябва да имате общи неща, да харесвате  едно и също. За да сте просто приятели не е задължително това, просто сте компания ако ви харесва да сте заедно. Тогава вече е нормално да искаш да си прекарваш времето с някой, който е весел, не да ти помрачава ежедневието. Близки приятели, довереници дето да им споделяш всичко са предимно в семейството, рядкост е да намериш навън един-двама такива. Не може всички приятели да са близки, няма такъв идеален свят.

В момента една от най-близките ми приятелки е в болницата с Ковид. Не бяхме се виждали с месеци, чат-пат се чувахме по телефона. Понеже работи в болница, съзнателно, но без нищо да сме си казвали, прекратихме срещите и добре, че сме го направили. Оправя се вече, до два-три дни ще я изпишат.
Неприятно ми е, че загубихме дългогодишни близки приятели. Съседи са ни, мъжете бяха колеги, заедно строихме, толкова много сме си помагали, събирали сме се, бяхме много близки, а сега заради няколко квадрата развалиха всичко. Ядосах се, защото другите съседи от другата страна и те са си присвоили от нас. Съвсем съзнателно се дистанцирахме, досега аз все хайде, да не се караме, но постъпиха много подло и това преля чашата. Днес се видяхме със съседката - след пет месеца и всичко ú казах, а тя се прави, че за пръв път чува, че има такъв проблем.

Нека през новата година всички да сме по-добри приятели от преди

Дама от морето,
Отваряш път към една друга тема за приятелски отношения със съседи, които по стечение на обстоятелствата, вече са на другия полюс-безразличие. 😒 Много ми е мъчно, признавам си, подтиска ме фактът, че се разминаване студено и дори не се поздравяваме.. 😒 Готова съм на компромис, готова съм да забравя, за да върнем поне малко уважение помежду си... 😒 Но.. Знам, че това няма как да се случи... 😒 Вие имате ли подобен опит?