Къща на село или апартамент в гр.София?

Аз съм забелязала, че хората, които са живели в по-малки градове и са дошли в големите, смело предлагат къщичка, дворчета, градинки на 40-50-70 км.
Аз винаги съм живяла в голям град и за мен ежедневен живот на село и откъсване от всичко това, с което съм свикнала тук, е немислим. Социалният ми живот би пострадал значително. В началото на седмицата бях на зъболекар, но нещо не съм доволна и сега ми се налага да повторя. Значи за нищо и никакво ремонтче на отпучена пломба, ще бъда 2 пъти на зъболекар за една седмица. А ако ви се наложи по-често??

Децата,  дакато са малки, дивеят известно време на двора, но после бързо порастват се затварят по спалните пред компютрите. На село, освен лятото, няма и кой знае каква свястна компания за правене на тийнейджърски неща. Съучениците им ще ги канят на рождени дни, ще искат да излизат на срещи... Все някой от родителите трябва да се ангажира да ги чака, да ги вози, да ги връща... Да не говорим за спорт, музика и всякакви други извънкласни дейности, които се превръщат от "веднъж в седмицата" по две на ден.
Имах приятелка, която живееше в село Лозен. Вечно оставаше при някого да спи. На кино от 8 вечерта беше проблем да отиде.

Зависи кой с какви пари разполага. И какви са му хобитата и навиците. Фитнеси, срещи, ресторантчета, прибиране, ходене на гости.... На мен всичко това би ми пречило и би ми изяждало от времето за сън и почивка. А и може би с една кола не става...
Работя близо до дома си и едва ставам сутрин. Представям си, ако вечерта съм се прибрала към 2, легнала съм в 3, сутринта как ще ми се става за работа, която е на 70 км. Това няма да се случва абсолютно всеки ден, но 2-3 пъти седмично...

Как пък го обърна. Жената отишла на село е от столицата, родителите й също.

Истината е,че има огромно значение какъв живот ти харесва и какви са хобитата и интересите ти. Мен не ме съблазнявят заведения и фитнеси. Умирам си за провинциален и тих живот. Вълк единак съм. Но пък обичам и големи компании и партита,обичам да пътувам,спа обичам и когато искам си ги осигурявам тези неща.
За мен хубавото е да си стоя в нас с книгите, да пиша стихове, и да си правя мои си неща,имам много хобита,които не са свързани с големия град.
Обичам малките градчета,и хиляди пъти предпочитам тях. За съжаление досега не сме измислили начин да живеем там и да изкарваме някакви поне прилични пари.
Работата ни е в София.
Селото,в което сме е чудно,голямо и има всичко. И тук има много мъже и жени,дошли от другаде,харесали и останали. Купуват и чужденци,софиянци,но това е друга тема.
Обаче има неща,които липсват и са пречка:
-сериозна концентрация вече на ромското население-фамилиите купуват къщи непрекъснато,движат се свободна извън махалите си,което преди години не беше така
-липса на адекватна медицинска помощ,близката болница е в града на 10 минути,но както се сещате за всичко се праща в София и специалистите не са мното добри
-липса на работа,клюкарски манталитет,с който съм свикнала,но не ми допада
-за децата няма почти нищо като занимания-да,има няколко клубове към училището,но не са разнообразни
-в ДГ на дъщеря ми са равен брой ромчета с българчета в яслата,което за мен беше шок и не мога да я оставя  там
-това значи че ние ходим на работа в един град,тя на градина във втори,защото в селската няма да я оставя,а живеем в трети
-и това значи всяка сутрин развозване и ангажиране на баби и дядовци да я вземат и прибират вечер,защото аз не мога да се прибера н 17 ч
-също непрекъсната организация и мислене кой кога и как да развозва
Реално има всичко тук и ми харесва,и искам да остана,но като тегля чертата става дълга и широка. Губя 2 часа в път,които мога да ги спя или да ги прекарвам с детето.
Човек си знае с кое му ок да направи компромис и ако много иска и му харесва на село ще се оправя и ще пътува и няма да се оплаква. Аз обаче съм била и години в града и двете неща съм ги видяла и опитала. Към момента правя наистина голям компромис със себе си като се връщам в София,но искам да опитаме и да видим как ще е. Ако преди две години някой ме беше попитал щях да съм категорична,че няма да се върна там.
Но сега...когато мисля вече в переспектива за детето и за бъдещата среда не съм сигурна още кое е по-доброто. Ще видим как ще е,ще поживеем.
Та така,всеки знае за себе си. И има мното неща, които за едни са ок,а за други-не. Наистина хубаво да се помисли и да се опита живот с пътуване за да се види как е. Да се има предвид,обаче че децата явят ли се картинката рязко се променя.

А какво смятате за варианта апартамент в София за основно жилище и къща близо до София за почивните дни и лятото?
Аз  съм с три деца и е немислимо да ги возим и разкарваме ежедневно. Те вече са големи и се справят отлично и сами с градският транспорт в София, което няма как да стане от което и да е близко село по същият начин.
Но много искам къща и обмислям да си вземем такава, която да се ползва само през топлите сезони и уикендите.
Какви са според вас  плюсовете и минусите на подобен вариант?

Безсмислено е да се пита какво мислим - идеален вариант е, ако можете да си го позволите

Харесвам много идеята за малка къщичка край София, в която да отсядам за уикенда, да садя цветенца и да лежа в хамака под дълбока сянка. Това на теория.
На практика зная, че ще ми омръзне и ще се превърне в тягостно задължение. Ще се тюхкам на извънредните разходи за поддръжка, ще се ядосвам, ако оберат къщата, защото не ходим често в нея и сигурно накрая ще искам да я продам. Работата ни е свързана с пребиваване в офиса, а през отпуските ще искам да пътувам някъде, а не да се прехвърлям на друго място, за да чистя и пр.битовизми.
Това е моето мнение, базирано на моя стил на живот, не зная доколко би помогнало на друг.

Мога веднага да посоча един минус.
Според мъжът ми няма да имаме време да поддържаме и двете места

Имахме този вариант. Апартамент в София и вила на 50 км. Отначало е супер. После се превръща в задължаващ ангажимент. Ако пропуснеш например седмица или две, като отидеш всичко е обрасло, един ден само се коси и чисти, вечерта утрепан почваш да правиш барбекю, пиеш една бира и си до там. На следващия ден си тръгваш. В петък се бърза да се напазарува и се тръгва, заедно с всички останали дето правят същото упражнение, едвам се излиза от София. Още през седмицата съм изпрала, изчистила и сготвила, защото събота и неделя няма кога, като сме на вилата. Като не си там го мислиш, че трябва да отидеш щото това и това не си свършил, като отидеш се счупиш от работа един ден и на другия си тръгваш. Това е моя опит. Но ако не беше това приключение, нямаше да разберем, че ни се живее в къща. Сега уикендите ми в повечето случаи са свободни и можем спокойно да отидем където пожелаем.

Аз го мисля този вариант сега - виличка само за почивните дни и за лятото. Обаче, къща, в която не се живее постоянно, започват да я обират циганите. Което си става проблем. По селата почти не може да се ползва СОТ. И да, поддръжката си е сериозно нещо.

Само да кажа, че в селата около Дупница няма цигани и не се пипа по къщите. Баба ми и дядо ми живеят в такова село и имам наблюдения. Но за неподдържането и хамалогията сигурно е така

И продаваш вилата на следващите мечтатели. Знам два три подобни случая.

Продадох вилата, защото отидохме да живеем в къща. Апартамент и къща горе-долу можеш да поддържаш, но две къщи е невъзможно. Не е лошо човек да е мечтател.

От финансова гледна точка ако направите ремонт на къщата, никога няма да може да си върнете парите, при положение че се намира на село.

В момента цените на имотите в големите градове са напомпани на макс.
При варианта с апартамента има голям шанс да почне следващата икономическа криза в следващите 1-3 години.

Ако се повтори сценария от 2008г. ще надуят лихвите по кредитите. Цените на имотите ще спаднат с 20-40%. Ако ви се наложи да продавате в близките 10 години, ще продадете на загуба.

Реално погледнато няма печеливша стратегия.

Нас затова ни е малко страх да купуваме сега, защото ще платим нереални пари за нещо, дето не струва толкова...но пък не искаме и да чакаме 3 години, ще спаднат обаче, то е вече прогнозирано.

Според мен недейте да чакате апокалиптични сценарии.Дори да паднат цените ,това не са акции на малки компании например,за да паднат едва ли не с 20% за седмица. Дори да приемем 20% спад , ще се случи вероятно в рамките на 3-4 години. Въпросната криза ако дойде след 2 години, трябва да се чакат едни 6 години за някакъв хипотетичен спад .Ако е със спекулативна цел ОК, но ако ти трябва за семейно жилище, то 1/10 от живота ти грубо минала в чакане.