Къща на село или апартамент в гр.София?

Важно е вие как чувствате нещата. Тепърва ви чакат деца, детски градини, училища, извънкласни мероприятия. Аз никога не бих отишла доброволно на село. От самата мисъл ме втриса. Като дойдохме в Германия живяхме за кратко в един малък 15 хиляден град. Определено не е моето.

Аз имам опит и с къща в квартал близо до София, и с апартамент в центъра на града. Определено ти препоръчвам да се насочите към ремонта на къщата. Така или иначе я имате - със сигурност ремонта й ще ви излезе поне 2 пъти по-евтино, да не кажа дори и 3. Защото закупуването на апартамента с кредит е лесно, но после се започва харчене на пари за ремонт и обзавеждане, които също няма да са малко. След това ще изплащате този кредит цял живот. Ако тези 40 км. от София не са ви проблем разбира се. Има много хора, които живеят в Самоков, Перник и т.н. и всеки ден идват на работа в София. Помислете хубаво преди да решите. Една построена къща, която само се нуждае от ремонт ще ви излезе много, много по-евтино.
Успех, каквото и да решите

Много е относително да се даде точен отговор. Освен размера на кредита има и друг фактор, който би оказал влияние върху крайното решение за мен- планираме ли да имаме деца и ако да, къде ще ходят на детска градина/ училище. Селото с какви удобства разполага- болница, магазини за стоки от първа необходимост. Мога ли да се наема да поддържам къща и съответно градина. Какви са вариантите за транспорт от селото до града- аз например нямам книжка, следователно може би ще съм зависима от мъжа да ме кара до града. Спрямо начина ни на живот, до колко ще окаже влияние селото на дейностите, които обичаме да правим в свободното време- кино, ресторант, срещи с приятели. Като цяло от много неща зависи крайният избор. Бих избрала селото заради спокойствието и къщата, но на по- късен етап от живота.

От години съм в същата дилема. Когато забременях се отказахме от кредита към момента и се върнахме на село в семейна къща(на моите родители). Близо 3 години сме тук. Това беше най-правилнато решение към момента. Понеже съм в сходна ситуация и аз самата не знам кое е по-добре. Вече се върнах на работа и ежедневно пътувам до София по 70 км в едната посока. И двамата работим в столицата. С оглед на това решихме да се върнем в града и есента се местим с малката.
Ще поживеем под нам известно време да видим как ще е и ако окончателно решим да останем ще теглим кредит.
При вас поне е по-близко разстоянието,което по-добре. Къща и апартамент са несравними. Винаги ще предпочета къща. Сега обаче малко си промених мнението. И смятам,че с оглед на развитието нашето и нейното е по-добре да вземем един апартамент-пък къщата на село си ни стои. Мислехме и да купим наша къща или да строим, имаме парцел в близкия град. Но ежедневно пътуване малък град(село)-София с малко дете е извън представите ми за дългосрочно живеене.
Гледахме къщи и засега преценихме,че е по-добре да не купуваме къща в един безспереспективен град(където къща така или иначе аз си имам). А да вземем на детето апартамент в София,пък то е добра инвестиция в бъдеще. Замисилих се какво ще прави детето на село. Има предимства безспорно. Но къде ще учи.? Така или иначе пак ще опрем до София. По-добре отсега да се ориентираме. Колкото и да не ми се иска да го призная няма бъдеще на село. Колкото и да не ми се връща в града -ще го направя заради детето. Бъдещето ще покаже какво ще стане. Има и друго-детето всекидневно ще трябва да пътува до София,а като порастне и иска да излиза ще се чудите как да го прибирате.
Аз съм била и от двете страни. Не знам кое е по-доброто наистина. Признавам,че рискувах и ще се пробваме отново в София. Но не знам дали на мен ще ми хареса. Отделно-идеята за заем ми е плашеща,но переспективата да живеем с едни от родителите или под наем също не ме устройва. Лошото е,че наистина според мен цените на апартаментите в момента са безумни, неосъответстващи на предлагащото се. Малко ме е яд,че навреме не изтеглихме, но не бях сигурна. Аз и сега не съм.
Така,че не знам колко ти помогнах.
Няма по-хубаво от спокойствието в провинцията и да си гледаш детето там до към най-много 7 г. възраст. Обаче после какво-училища,занимания,едно кино няма. Кредита е трудно решение. Ние нямаме дори малка част от сумата.
Но пък това единствения начин да се сдобием с жилище.
Зависи и какви хора сте-какво обичате,какво си представяте като начин на живот. Аз твърдо предпочитам малкия град. Но аз работа там не мога да си намеря,а и не искам. Единствено в София с моята професия мога да имам варианти за работа и занапред.Съпруга ми също. Така,че към момента ще правя компромис. Ако обаче малката не я бяха приели на градина в столицата щях да си стоя и да си пътувам от село.
Във вашата ситуация може би бих избрала къщата,защото 40 км.са нищо. С оглед обаче какво ме очаква в бъдеще-постоянно пътуване и разкарване на деца(евентуално тийнейджъри).
Помислете го добре. Зависи от много неща.

Страшноо много ви благодаря, че споделихте вашия опит. Виждам, че ни разбирате напълно, тъй като наистина сте имали същия проблем. Планираме да имаме дете (не съм бременна към момента) и вариантът, който обмисляхме е: теглим малък кредит, обзавеждаме на село, спокойно майчинство, свобода, чист въздух и наистина звучи перфектно, но после дойде страхът от това, че нашият живот е тук в София.  В града работим, в града има детски градина, училища, клиники, болници, денонощни магазини, големи супермаркети, молове (не, че съм им фен), кино, паркове, автомивки и т.н. А в същото време на село ще имаме собствен дом. Точно поради тази причина пуснах темата, защото наистина мнение като вашето ми е полезно! Благодаря ви!

Ако и двамата имате автомобили това, че сте на 40 км. от София няма да бъде никакъв проблем. Повярвай ми. Ето и малко опит от мен - 30 години живях в къща и работех на 20 км. от там - в центъра на София. Пътувах всеки ден. Преди 10 години се преместих в центъра на София. Другата година ми предстои преместване обратно в къщата. Синът ми /12 г./ учи в центъра на София, дъщеря ми, която тогава ще бъде на 7 г. също ще учи там. Имаме училище там, където ни е къщата, но не е хубаво и нямам намерение да записвам малката там. Ще минавам по 80 км на ден /сутрин 40 в двете посоки, за да ги закарам и следобед пак толкова, за да ги прибера/. Това решение го взехме, след като решихме, че ни трябва 4-стаен апартамент и след двегодишно обикаляне по огледи. Ето накратко едни груби сметки:
Тристаен апартамент е около 110 кв, от които чистата жилищна площ е около 90 кв.м. Но се заплащат всичките 110 кв. Да предположим, че успеете да намерите апартамент на цена 1000 Е на кв. м. то това са 110 000 Е. А цените в момента са около 1300 Е на кв. м. Значи теглите кредит на стойност 110 000 Е за закупуването на апартамента, което са си 220 000 лв грубо. След това ще ви отидат около 80 - 100 000 лв. за основен ремонт и обзавеждане. Както и да го погледнещ това са едни 300 000 лв., 220 000 от които бихте могли да спестите или да ги похарчите за нещо друго. Щом сте на 40 км. от София вярвам, че имате наблизо училище и детска градина, които, ако не ви се развозват деца до София бихте могли да ползвате. Обмислете го добре, седнете и си направете хубаво сметките. Все пак да не забравяме, че освен 110 000 Е ще трябва да плащате и лихва на тези пари, която хич, ама хич не е малка. При наличието на построена къща това забиване в кредити за цял живот е напълно безсмислено. Би имало смисъл, ако живеете в някое забутано село в провинцията, където няма нищо, но при положение, че сте близо до София......
Наистина го обмислете добре. Парите хич не са за подценяване

Моето мнение е, че докато човек е млад, трябва да си изплати поне едно жилище на удобно място, което може да му даде всичко на стари години. Човек не знае какво го чака, може всичко да му е наред и да си гледа градинката на село, но може и да се затрупа с куп болести и да е през ден на доктор, процедури и т.н. С мъжа и сме на 41-44 г. и сме към края на изплащането на 2 имота. Чувствам сигурност зад гърба си, не само за нас но и за детето ни.

Къщите на село са хубаво нещо, но за мен те са следващия етап след жилището в града и не бих наливала пари там, ако не съм вече постигнала първото. Още повече за млада двойка, на която тепърва ѝ предстоят деца. Познавам хора, които живеят в село близо до София, но си имат и апартамент в града. В големите виелици, когато птищата не са почистени (защото не очаквай там да се чисти като в голям град), остават в София, за да могат децата им да стигат навреме на училище.
Не бих подложила детето си на това да става в 5:30, вместо в 6:30, което и без това е безумно рано. Също така не знаеш след години с каква работа си. Ако е по-свободна, ок, ще ги товариш в колата и караш насам натам, но иначе трябва да назначиш шофьор. Защото едно е да оставиш дете на 8 г. да се прибере от училището до блока през 1 пресечка и съвсем друго да пътува извън града само. Не бих оставила и дете на 12 г., примерно, след 2 смяна да се прибира в тъмницата извън населени места. Също и го лишаваш от компанията му, подготви се за големи драми по този повод в тийн годините.

Не е нужно да се хвърляте на най-голямото жилище, в район с най-високи цени или най-скъпото строителство. Вземете нещо, което ви е по джоба, пък след години като се стабилизирате и според броя на децата, ще го трансформирате в друго. Но тогава ще се движите с цените, защото и вашето ще е на актуалните за момента.

Иначе рискувате да налеете оргомна сума и след няколко години да се наложи да дойдете и на квартира в града. А ремонт и поддържане на къща не е като на апартмент, където рядко излиза нещо, гълтащо пари. За там трябва винаги да си готов за сериозна сума. След 30 г. по поддръжка и за всекидневното пътуване не се знае дали няма да сте минали кредита.

П.П. Ние също изтеглихме за максималния срок, но когато имаме пари погасяваме предсрочно. Живот и здраве, почти наполовина ще са годините. А за вноската, която плащаме, дори наем не може да се намери за тази сума в момента.

Със съпругът ми живяхме в къща след околовръстното на София 5 год, като 3 от тях бяхме с малкия. В един момент логистиката стана тежка. Въпреки редовния градски транспорт - едно е да пътуваш 10мин с кола или 30 мин с автобус до най-близката спирка на метрото например. Да не коментирам, че и там зависи до къде трябва да стигнете в София. Поне при нас си трябваха две коли, а моят мъж не шофира. Купихме апартамент в широк център... Родих се.. Напрежението от всекидневното пътуване и постоянното бързаме изчезна. Задължително събота и неделя бягаме от града, хубаво е `на село`, но докато децата не са големи, не бих се върнала.

40 км не са малко. Тук, където живеем, при хубавите пътища, пак си е натоварване. Мъжът ми пътува така известно време. И като сложиш задръстванията е големия град, доста време се губи.

Преди да си купим апартамента, който в момента ремонтираме, обикаляхме из околностите на София (Божурище, Банкя, Костинброд) и разглеждахме опцията и за къща. Основното ни изискване беше наличието на редовен градски транспорт, наличие на училище/поликлиника.
Близостта до София и наличието на тези "екстри" вдига цената и съответно решихме, че закупуването на къща, ремонта и мебелирането ще ни дойдат прекомерно като финансова тежест. Отделно организацията покрай дете, което се води на училище и на други занимания в другия край на София, ни затормозяваше и без друго.
В крайна сметка решихме, че се спираме на живот в пределите на София, защото иначе трябва да увеличим броя на колите, разходите за транспорт и да ангажираме още повече майка ми с логистиката на детето.
За мен варианта с крайградска къща е работещ до момента, в който детето не стане ученик и/или не се наложат други ангажименти, както се получи при нас.

Ppolina, ако имахте ремонтирана и добре обзаведена къща на 40 км от София и някакъв приличен апартаменти в София, в кое от двете бихте живяли? Може да изберете само едното. 🙂

Здравейте,
Бих предпочела приличния апартамент в София, но в нашия случай къщата си е  наша, докато за приличния' апартамен  ще плащаме цял живот. Това е дилемата - за момента искаме да живеем в София, но след 10 години нещата може да се променят, а както и другите дами споделят 200-300 000 лв. не са никак малко пари. Поради тази причина исках да чуя мнението на по-опитни, по-зрели хора.

Ако къщата е старо строителство, не е поддържана, няма топлоизолация, не са сменяни инсталациите, има проблеми с налягането на водата, с укрепване на покриви/основи, животът в нея далеч няма да е безплатен.

Пари се изкарват и целта им е с тях да си купите живота, които предпочитате. Най-вероятно апартамента ще е по-скъп, но пък е и по-ликвиден.

Ако купите апартамент града и след Х години решите да отидете на село, ще може да го продадете и да си върнете кредита. Може и да сте на печалба.

Парите вкарани в ремонт на стара къща не вярвам да може да си ги върнете някога.

Член от моето семейство избра варианта в който се пътува. Живее в малко градче до София с жена си и детенце то което израства чудесно на двор без нищо да му липсва. Както и на тях.в някакъв момент смятат да теглят ипотечен за двустаен, да пуснат наематели или в него или в къщата и да си обезпечават заема с наема. Но къща близо до града ми е топа и на мене.

Това също е вариант да. Може да изтеглите кредит, да си купите апартамент, да му направите ремонт и да се нанесете. Ако кредита стане непосилен за вас в един момент може да отидете на къщата, апартамента да се пусне под наем и с наема да изплащате ипотеката. Така след време ще имате и ваш апартамент тук. Може детето/децата, като пораснат да искат да дойдат тук и така ще им осигурите място, където да живеят. Проблемът в този вариант е, че ако решите да се върнете на село, пак ще трябват пари за ремонт на къщата. И това ще ви натовари допълнително
Също имайте едно на ум, че ако тръгнете да се местите от София на село, може да не срещнете подкрепа от децата ви. Защото те вече ще си имат училище и приятели тук, и местейки се ще ги отделите от средата, и приятлите, с които ще са израстнали
Ох, не знам. Мислете хубаво, събирайте мнения, правете сметки, говорете, обсъждайте и не бързайте с взимането на решения. Ние мислихме около 4 месеца, преди да решим окончателно да се преместим в къщата. Смятахме, гледахме цени за ремонти, обзавеждания и т.н. и предварително имахме една ориентировъчна сума, която ще ни трябва, за да няма изненади. Макар, че изненади винаги има и затова е добре, към сумата, която сметнете да си добавите едни 20 % отгоре, за да сте по-спокойни и подготвени.

Определено бих купила в града. Вилата може да почака. Съображенията ви в момента са чисто финансови, на хора, които нямат отговорности извън навременно идване на работа и бързо решение на дилемата 'днес ще ходим ли в заведение, или се прибираме вкъщи'. Имате дребен и неособено ликвиден актив и измамното усещане, че вече разполагате с жилище, ви спира да рискувате с кредита.
Вилата си е вила. Нуждата от стягане ще я има и да купите, и да не купите апартамент. Сега не я мислите много, защото има къде да живеете и нямате много грижи. В момента, в който се преместите, работата там ще се увеличи в пъти. Неудобствата от това да сте на майната си - също. Ами деца? Защото вие не смеете да дадете повече пари, да ги заврете на село и денят им да е от тъмно до тъмно?
Взимам апартамент в града, а вилата я ремонтирам на вилен принцип - по малко като идем. Родителите ми живеят в къща в града - тези всичките грижи по поддръжката не бих си ги причинила за единия уж чист въздух. А за изгубени 2 часа дневно в път - съвсем.

Преди години изобщо не се замислихме и взехме апартамент. Роди се големия ни син - детски градини пък и добро училище - за София си е завидна борба да се запише дете където си избрал и да ти е удобно и тн. И двамата работим. Роди се малкия. Просто апартамента "утесня" вярвайте ми. Теглихме преизтегляхме взехме къща на 40 км. Ползвахме събота неделя и лятото. Така отрастна и малкия, ремонтиране на къщата -  не мога да кажа супер лукс, но прилично.
В момента и двамата не искат и да чуят да стоят в града.
Роди ни се и дъщеря неотдавна. Всички сме на село, за работа се пътува с две коли. Времето за което карам големия на училище е колкото той пътува с градския.  Малкия ходи на училище сам като през деня си стоят в апартамента през уч. година.  Предвидете различни учебни смени. Не знам как усещате нещата. Съответно и детска градина ни е на дневен ред. Въпрос на организация, лично предпочитам да пътувам в хубаво време. Къщата си е ваша ще постегнете с времето. Но е добре да имате варианти.
При нас основното, което ни отказва от града е жегата. В пъти по-топло, шумно, мръсно и тн. Както и факта, че в двустаен апартамент трудно се побират четири човека , какво остава пет. А и аз лично никога не свикнах с града, макар живота ми да е повече там.
За децата ни е страхотно да са по цял ден навън в момента. Това е в общи линии.

И аз съм в подобно положение от доста години. Имаме къща в софийско село, но живеем в града. Аз лично съм родена и живяла само в София и в къщата съм прекарвала единствено ваканциите.

Преди около 15 години бях пред дилемата дали да оправям къщата и да живея там (или родителите ми), миналата година имах същата дилема - да оправя къщата или да купя малък апартамент в София)

Факт е, че заем за апартамент е в пъти повече от такъв за ремонт на къща. Но като се замислих за другите аспекти:

1. Изключително неудобно е за гледане на деца.

Няма какво да се лъжем - хубаво е само докато тръгнат на детска градина. Хайде, максимум на училище. Но - нямаш избор в училищата. А като почнат гимназия - трябва да пътуват с часове или да разчитат на вас. Като пораснат, ако поискат да излязат вечер докато още живеят с вас: или трябва да се молят на приятели да спят у тях, или трябва вие да ги чакате с кола по нощите. То дори на едно кино няма да може да отиде на спокойствие. (имала съм съученици от околни села в гимназията...ми, не е удобно)

2. Това поражда друг разход - задължително трябва да има винаги поне един автомобил на разположение! В града можеш да хванеш такси, да ползваш градски. Колите се развалят. Но тук в момента, в който останете без автомобил, ще трябва веднага да търсите вариант. (Пак имам познати, които се сблъскаха с този проблем). Отчитам го като проблем и то при положение, че до моето село има градски транспорт.

3. Ако се наложи спешна медицинска помощ: в София отново може да не чакате линейка дори: такси, автомобил, избор на лечебни заведения. Друго е да сложите едни 40 км плюс.

4. Топлата вода. Не мога да го заменя с бойлер, да му се не види. Опитвала съм, но не е за мен. Докато си сложа маска на косата и всичките процедури за нея... Който каквото ще да говори - удобство си е.

5. Животът като цяло - просто има живот в София. Млади сте, ако къщата не е близо до град, не си заслужава. Моята е на 5 км от центъра на София и въпреки всичко е МНОГО неудобно.

40 км не са нито много, нито малко, но и аз бих си подсигурила градско жилище. Ежедневно междуградско пътуване не е представата ми за спокойствие - един сняг или катастрофа могат буквално да отрежат достъпа, в София все пак има различни варианти да се стигне до работа/училище/лекар. Или да ми се повреди колата, буквално ставаш безпомощен. За децата и логистиката изобщо не ми се мисли.
И ние искаме къща около Ихтиман, но не и докато има малки деца вкъщи. Като могат да ни посещават сами, и няма да им причиняваме еквилибристики, с удоволствие бих се преместила за постоянно, но само при наличие на софийски имоти, който да мога да ползвам/отдам под наем или продам.
Финансово не мисля че е по-изгодно, като сложиш вноската по кредит за ремонт (поне 300-400 лева, ако ще е 20-25к) и поне 3 резервоара бензин месечно при 2 коли (по 100 лв да кажем) и ето ти я ипотечната вноска - но след Х години ще имате и къща, и апартамент.

На 41 год съм и едва сега се замислям за опцията къща в близост до София.
Откакто пуснаха метро вече в кола не искам да се качвам, пътуването в града, и от/до града си е едно приключение и не бих си го причинила всеки ден.
Децата почти пораснаха, голямата е на 15г. и само като чу, че ходим на огледи за къща, ни се накара, че тя си иска метрото и не иска да чуе за село. Скоро очаквам и от малкото това, но с две думи, сега сте млади, ако имате добра работа и имате прилични доходи за да си позволите кредит, действайте. Имот в София никога няма да е излишен. Пък къщата в един момент като имате възможност ще си я стегнете и ще си я ползвате на стари години:)

На мен ми липсва тишината на селото, но  като се замисля бих стояла там 2-3 дни и после ми доскучава. Възможността да отскачаш от града на село доста ми харесва, въпреки поддръжката и разходите по къщата не бих се отказала от придобиването й, но на сегашен етап, след 2  апартамента в София и един в провинция, в който също ходим често.
Така че ви желая здраве, сили и късмет за да сбъднете всичките си  мечти!

Според мен изкарайте тази зима в селската къща и ще разберете кой е вашият вариант. При положение, че и в двата случая смятате да се заробвате с кредити за по 20, 30 години, по-добре да изкарате няколко месеца в по-спартански "вилни" условия, отколкото да съжалявате следващите 30 години. А къде ще ви е по-добре никой страничен не може да ви каже, хората харесват различни неща.

На село, само ако след 5 години, ще имате възможност да закупите апартамент и в града. Щом планирате деца, при всички положения в един момент пътуването ще натежи. Освен всичко вече има уседналост за градините и училищата и може да се окаже, че я нямате и детето трябва да пътува още повече. Къщата на село си е ваша и няма да избяга, виж ако не купите апартамент, докато сте млади и с добри доходи, не виждам кога.

Всеки трябва да реши за себе си и за семейството си какво е най-удачното решение. И къщата до София, и къщата на село, и апартамента си имат свойте предимства и недостатъци. Кредит за 20 години за мен не е решение, защото изплащаш сумата двойно, а не всички имат финансовата дисциплина да го погасят във възможно най-кратки срокове. Хората сме склонни да вярваме, че всичко е даденост и нищо не се променя. Не сме склонни да се замислим, че можем да се разболеем, да останем без работа и други неприятни неща,  които могат да ни отдалечат от идеята сега и веднага да си вземем кредит за мечтаното жилище. Факт е че поддръжката на къщата си е изцяло за твоя сметка, но нямаш съседи, които в 3 часа нощес да си правят купон или да свирят на пиано, или да се карат и т.н. "Градската" къща изисква един вид подръжка, "селската"- друг. Апартаментът обаче също си има своите разходи- режийни като почистване на вход, асансьор, и големи разходи като подмяна на покрив, смяна на прозорци на стълбищата, латекс на общи части и др. Не искам да навлизам в подробности относно паркирането в София, записването в детски градини и училища, липсата на помощ при отглеждането на децата и съответните гимностики... Всичко си е личен избор и трезва преценка на доходите и съответните предвидими разходи. 
Желая успех в избора!

Последния пост ми напомни, че на село, освен съседи, няма и лекари, а с малко дете да търчиш по нощите, със сигурност ще е приключение и то неприятно.

Това е много романтично и на пръв поглед финансово отговорно - избягваш ипотеки и прочее - но доколкото разбирам, къщата има нужда от много основен ремонт, няма да стане с кредит от 1к, а поне 20к.
Значи ще си платят спокойствието за 30 часа седмично (от168) на село и малко чист въздух, докато копат, като цената са: въпросните 20к лева + още 20 часа седмично в път + нерви и притеснения дали ще стигнат навреме сутрин + умора след някой и друг месец + работата в двора, която няма друг да им свърши + спорадично връхлитащи страхове 'ами ако нещо стане, лекарят е на час път' + като проимат деца, още по-ранно ставане, за да ги облекат и приготвят + умуване за ежеседмичния голям пазар, понеже на село надали имат много други неща извън хляб, сол и кисело мляко + бавното и сигурно десоциализиране, защото не е като да се метнеш с такси до съседния квартал на гости и да се прибереш в 3 нощес +...
Обаче парите за 'своето' жилище вече са теглени и похарчени и изниква все пак нуждата от големия лош страшен кредит за жилище в голям град.
Спокоен живот на село и работещ в града човек с автомобил не се връзват много. Умората, притесненията и нервите се акумулират с времето. Иначе изглежда много романтично, особено след тежък ден на работа, когато се проснеш на дивана с полуготова храна и се чудиш какво търсиш в мръсния град, като имаш къщичка на село.
Да, вярно, че много хора пътуват, но аз, работейки с хора от навсякъде от и около София, не съм видяла някой от Перник, Владая, Требич и др.под.,бачкащи в София, да примира от удобство и спокойствие. Онези, които нямат жилище в София, а пътуват с часове, нямат поради 3 причини - скръндзи са и не искат да дават пари за жилище; просто нямат пари за даване; половинката им е скръндза и не иска да дава пари. Сигурно има някъде някой, който е истински щастлив да губи 2 от 16 будни часа в път, щом в спящ режим ще диша зеленина (и може би кокошки) - лично аз не съм срещнала още такъв.

Апартамент в града.
Междувременно, за хоби, си ремонтирайте къщата.....сумата ще е  много близка до стойността на апартамента, особено ако тепърва ще изграждате инфраструктура по селската къща....водопровод, яма, канал, отопление, нова ел.инсталация, подмяна на покрив, изолации, мазилки и пр.
80 км за ежедневно шофиране са много. Мъжа ми шофира по 40 (20 в посока), по трилентов път, без задръствания, без да води деца и е тежко. Ако пък е имал и натоварен ден в работата, едвам се прибира.
За нуждата от две коли е ясно.
Няма нищо по-хубаво от това да живееш близо до работа и училище

Като знам колко пари гълта един ремонт на апартамент старо строителство, просто не мога да си представя разходите по стара къща. Ако се отърват с 20 хиляди лв., трябва да черпят.
Сумата от дългосрочен заем за закупуване или ремонт бих вложила единствено в имот, който държи цена и мога да го продам след това, отчитайки направената инвестиция. В противен случай парите потъват в черна дупка.

И аз така мисля. Колкото и да не ми се иска да съм в лудницата, едно жилище в голям град винаги е инвестиция и необходимост. Защото така или иначе децата ще учат в града, после студенти, живот и здраве, в града мога да я запиша на всичко каквото искам, или тя поиска в последствие. В началото не мислех така, но видях и двете страни и сега май ще си променя мнението. Да в София няма да имам помощ от никого, ще ми е трудно, защото свикнах винаги да има на кого да разчитам. Губя обаче едни 2 часа в път, мъжа ми също. И трябва да ви кажа, че си виждам детето 1 час-2 на ден, вечер като се прибера, къпем я заспива. Отделно средата, контактите и всичко останало, читави педиатри, бърза помощ при нас няма адекватна. Също така нещата, които съм си наумила за себе си-курсове, хобита, езици няма как да станат извън София. И какво като купя къща в малък град-детето ми после като излезе от него отново няма да има жилище. А ако изплатим един апартамент след време мога да продам, мога да дам под наем, може тя да живее там. Не, знам като гледам и с пътя каке -пътувам споделено, хората се мотаят, не си е работа да се съобразяваш с други хора,закъснявам за работа всеки ден, щото някой си го мързи да стане навреме и не може да се приготви.
Сега ако нямам уседналот в София, след време детето и на училище не мога да я запиша. Какво да ви кажа-трудно е, страх ме е от заеми, обаче нямам друг начин просто. Смятам, че и за детото ще е по-добре. В момента на село главоломно се увеличава ромското население, не че ги няма навсякъде, но... Ако къщата е много близо бих я избрала на 100%, но иначе не.

А най-добре къща в София, изключвам районите отвъд Околовръстното, пак заради пътуването.
Ама де ги тез къщи с малко дворче, че и да не трябва да си продаваш и двата бъбрека!
Това в рамките на шегата, естествено.
Иначе съм съгласна с повечето мнения в темата - къща извън София, ако децата са в градина и в населеното място има градина, както и  за "старини", децата като са излезли от родния дом. И с регистрация в София, за да може да учат в прилично училище до 7 клас.

Ако има деца в картинката, нещата са сложни.
Моите пораснаха, очаквам с нетърпение и малкия да се изнесе. Ще дадем апартамента под наем и оставам на вилата на 70мин. път в едната посока с кола до офиса ми. Далечко е, но въздухът мирише съвсем различно, особено през зимата, заслужава си.
За размера на кредита за ремонт на селската къща - зависи от много неща. Колко е стара, състояние, размер, брой етажи.... покривът само може да стигне 15х.лева. Оградата - само за работа ни искат по 40лева на линеен метър, отделно хардуера още толкова ...Започваме ремонт на една новозакупена стара селска къща сега,  и по изчисленията 40к лв. няма да ни стигнат.

За регистрацията, без да имаш жилище, трябва да намериш човек в добър район и да се молиш да се регистрираш при него. Авторката няма жилище.

Някой д не ме разбере погрешно, абсолютно оценявам плюсовете на къщурка с две липи отпред. Ама просто не е само сладката къщурка, а много неща накуп, които правят ударното влагане на ресурс и местене безсмислено. Шансът да не съжалява работещ човек, който идва от града, живота и възможностите, е почти нулев. А и изисква определено мислене, манталитет, не само да те е шубе от ипотека... Автората хич не я виждам селска тетка.

Аз мога да споделя като порастнала в село на 15 км от центъра на София. Родителите ми все още живеят там.

Плюсове:
+ На чист въздух, много спокойно и чисто, Витоша е буквално на 5 минути от центъра на селото
+ Двор в който сме играли със сестра ми
+ Училището и детската градина бяха на максимум 5 минути пеша
+ Страхотна комбинация между големия град и спокойствието на селото

Минуси
- Транспортът обикновено е ужасен, в един момент ти се налага да ходиш на училище в София и пътуваш доста. Аз учех в гимначия в Овча купел, но сестра ми беше в центъра и правеше по час в едната посока само. Като имате деца живот и здраве тези 40км ще ви се виждат ад като включите и тях като организация.
- Каквото и отопление да имате, къщата през зимата НЕ МОЖЕ да стане така топла като апартамента.
- Няма хич възможности за вечерни забавления освен селското кафене.
- Къщата е мноооого по - голям ангажимент като поддръжка. Като добавите и двора си става още повече.

Не знам, аз бих ви дала съвет да си вземете апартамент. По - лесно е и го казвам като човек, който е видял и двете.

Ааа къщичката през зимата си става много топла с едно хубаво парно отопление.

Амииииии пак не може да се сравни с апартамента )) Просто по всякакви физични закони не е възможно. Не казавам, е не може да стане топло, но си има разлика.

В къщата на родителите ми зимата се налага да се отварят прозорците. В една от стаите баща ми е сложил вътрешна изолация и буквално не се диша. Така, че става си топло в къщичката като стой, та гледай.

Оооооо това със селската тетка го приех като лична обида хаха В СФ какви селяндури има нали знаеш... за братята ни в ОК (не бъркай с Orange County ) и почти всички крайни и някои централни райони да не говорим... По селата се строи с всичка сила, въпреки че строители трудно се намират и се изпонаправиха много добри неща. Вече има бързи пътища, оставяш си колата на крайна спирка на метрото в Люлин, Горубляне или Обеля, скоро и Горна баня, и за 15-20 минути си на работа.

Да, тази част е добра за пътуване. Но например Южните части след Княжево са кошмар с транспорта - много трафик от Перник и е доста тежко положението.

20 к няма да стигнат до никъде. Един основен ремонт на къща около 160 - 180 кв минава 100 к. Това включва всичко - врати, дограми, парно на пелети, слънчеви колектори, подови настилки, бани, кухня, обзавеждане и т.н. Ако се наложи да се прави саниране и покрив пък “майка плаче”

Не е лично, нали знаеш
Този живот е за хора, които нямат какво да правят в града, освен да работят. То и гости ще се дърпат да идват. Много хубаво трябва да се премисли, защото финансите са само малка част от съображенията.
Сериозно ли на толкова стъпва ремонтът? Ужас. Че то все едно вдигаш нова къща.

Ооо, за нова къща да не ти казвам цифрата. Две приятелски семейства си построиха и затова съм наясно.

Знам, шегувам се.
Подчертаното е съвсем вярно. Не всеки ще се чувства добре на село. Само ако харесваш спокойствие, тишина, чист въздух, тревички, цветенца ...
А финансите в съответното количество са второто необходимо и задължително условие, първото е - осъзнатото желание да се махнеш от мръсния и задръстен с хора и коли град.
Колко пари за ремонт - например - една интериорна врата с монтажа е поне 400лв, Дограмата за една стая е 800-1000 лв. минимум. Изолацията беше към 30-40лв на кв.м. ако добре си спомням. Шпакловката е поне 10лв на кв.м., една баня е около 2000лв, една пелетна камина 3-5-6х. лв, а тръбите за подовото и инсталацията още към 2-3х.лв. Теракот - плочките с поставянето - минимум 45лв на кв.м. Една лампа за стая е 25-50 лева от най-евтините, латекса за една стая е 100-150лв, ако сам си го боядисваш. Кухненското обзавеждане, ел. уреди, бойлер, не ги смятам -те са като в града.

Колко да е чист въздуха извън лятото, ако съседите ти се топлят на твърдо гориво или с каквото намерят...

Освен на твърдо гориво - въглища или дърва, рядко някой на село се топли на течно гориво, напр. нафта.
Но с уточнението, че въглищата са украински, а дървата - сухи. Български въглища и мокри/сурови дърва никой на село не използва.
И с още едно уточнение - там, където повечето граждани търсят къща, наоколо са добре поддържани селски къщи, чиито стопани също са ги оправили, вкл. отоплителните инсталации - пелети и разни други неща.

Млади хора сте, не се лъжете с къща около София.
Като човек роден и израстнал на 15мин. с кола до София не ви го препоръчвам.
Да, чист въздух и градина с домати звучи яко, обаче за хора в предпенсионна възраст. В един момент спира да ти е забавно, те розовите домати така или иначе са 2 лв. в магазина.
Друг минус е загубата на анонимност. Не може да се излезе на разходка с кучето без да те спрат 3/4 баби да те питат как си, от къде си, колко ти е заплатата. И кой беше оня младеж дето ви дойде на гости по тъмно. 👌😁
И когато ви се излиза трябва да съобразявате кой ще кара, къде ще ходите, за колко време ще стигнете. Ако ще има и алохол един от вас ще трябва да е на вода. (На такситата не им се ходи в тия зони на здрача😅). И общо взето за да изядете по един сладолед на ндк и да видите малко живот ще ви отнеме поне 3 или 4 часа с пътя.
За отглеждане на деца обаче е готино. Спокойно, знаеш го къде е, с кои е. Това до 5/6 годинки. После трябва хубаво училище, спорт, кино, на гости на приятелче и тн. Тоест ставате шофьор. И ако някоя сутрин колата не запали в студа сте абсолютно прецакани.
Да не говорим за медицинска помощ! А при бъдеща бременност и деца си е наложащо! Едно е да хванеш такси до пирогов, друго е да се закараш или да трябва да те закарат!
Помислете се добре. Аз не бих се навила на това доброволно. 😁

Авторке, Може ли да споделиш кое е селото? Това е решаващо от гледна точка на транспорт - от някои посоки се стига по-лесно.

Иначе аз бих поживяла на село няколко години докато събера достатъчно голяма вноска за апартамент. После бих си купила. Ако не ми е харесало да живея на село, разбира се. В темата за къщите до София ще намериш една камара народ, които се изселват от града към околните села. Ако имате вече къща в такова село, ще ви завидят

На един, който се изселва, главно по финансови причини, има 500, които купуват апартамент в София.

Доста от първите "изселници", особено на места с лоша инфраструктура, но запазили апартамент в града, вече се връщат обратно.
Постът на Хъмпти Дъмпти е много полезен за хора, които не са живели в къща извън града и са сложили розови очила.

Абсолютно подкрепям. Откакто се върнах на работа (след майчинство), единствената ми мисъл е как да си съкратя пътя до там, а не как да го удължа. За събота и неделя къщата е рай, за през седмицата, ад.

Нашите съседи си построиха къща на 20-30 км. от София и съседката сподели, че хич не й се мести. Няма да продават апартамента, ще си го ползват през седмицата.

Важно е и дали шофираш активно. Аз например не и за мен е изключено 2 чаа път на ден с моя кола и да карам аз. Аз се върнах преди няма и 2 месеца от майчинство, и деня ми е и без това е дълъг, остава да тръгвам от работа и тепърва да се качвам на кола, тежко е. Това е за хора с огромни нерви.
И аз тези дни ще сядам да пиша пюлсове и минуси на двата варианта, та малко да си дам кураж за връщането в голямата лудница. От една страна пък никак не ми се иска детето ми да расте в София, но от друга и не искам да е в такава среда, с много ограничени възможности. Би било чудно да я имаше златната среда ама още не сме я намерили.
Вариант е наистина да тествате за известно време пътя и къщата, така ще си дадете сметка.

Къщата щом я има, нищо не ти пречи в петък да си запалиш колата и два дни да забравиш за града. Ама с малки деца и работа, която не е на изхода на София, без пари да ми я дават, няма да я взема тази къща. Но, аз съм другата крайност, искам да намаля пътуването до минимум и търсим ново жилище към центъра. Като се пенсионирам, ще ходя да живея в провинцията, къщи и варианто бол.

Аз за пенсия съм си избрала друг град, хахаха. Така, много е напрегнато и тегаво ежедневието за да се губи време толкова допълнително, но то си е и до човек.. Момичетата, с които пътувам за с малки деца и от години живеят извън София и пътуват до столицата всеки ден, едната от които е кореняк софиянка и дойде в малкия град и казва, че много и харесва, и не би се върнала никога в София. Та си е и до човек.

Зависи и къде ти е локацията на работата все пак и дали има кой да ти помага. Да си влачиш децата всеки ден до София, после да търчиш да ги прибираш и да ги развозваш до село, за мен би било прекалено.

Иначе и на мен ми харесва на село и в провинцията, но сега живота ми е в София и искам да ми е удобно.

О, деца никога не бих развозвала, то това е безумие. Тук сме с баби и градини и дефакто се прибирам в 8 вечерта и баба й сега я гледа. Масово бабите се включват, защото се живее с тях или ако не децата са на градина, и поне има кой да ги прибере.

Градска къща е най- добре И аз имам опит с извънградско пътуване, не си е работа това. За обкръжението пък няма  да отварям дума. С деца ученици ще е мъчение за всички.
 Ще е много добре човек да си има и апартамент в града, и вила за почивните дни.

Ние също трябваше да избираме между къща край София и апартамент. Плюсовете и минусите на двете вече са ясни. Искахме да обхванем всички ситуации, в които ще се поставим в дългосрочен план така че да не излизаме от зоната си на комфорт.
Избрахме да живеем в къщата и вложихме средставата си там (лични и кредит). Избрахме също да имаме много малък апартамент в София (40кв.м), който е нашето Софийско островче(тип сборен пункт), когато се наложи. По местоживеене сме регистрирани в София, т.к това е важно за да имаме шанс за прием на децата в софийски детски градини и училища.

Така че с вашия плануван кредит имате и такъв вариант: по-малко жилище, което можете да дадете и под наем в началото и хубав ремонт на къщата.

Този вариант е чудесен за нас, защото къщата е отремонтирана на ниво, сигурни сме, че искаме да живеем в къща и сме наясно, че всичко в графа "цивилизация" е на поне половин час - ВИНАГИ, няма искам/неискам! Но за нас беше важно да имаме и нещо малко и софийско за да обира различията в ежедневието на учещи и работещи.

Да поддържаш две жилища не е оптимален вариант от финансова гледна точка. Лично мнение.

То хубаво, но така трябва да се подържат 2 имота! На мен с годините и един вече не ми се обгрижва...

А напълно съм съгласна, аз не бих си го причинила. Отделно ме е страх от обири и не бих обзавеждала и ремонтирала къща, в която не живея.

За съседите ми, не мога да взема отношение, те си знаят с какъв акъл си построиха огромна къща далеч от града. Имат две малки деца, не за друго и не разчитат на баби.

От практика го казвам: емоционално и организационно е уморително, но докато не си го опитал, няма как да го прецениш. От всичко реално трябва да имаш по две, зимата не винаги ти се пътува и следва и храна, и дрехи, и подръжка на дома и на целия бит да е налична и на двете места.
Наистина е оптимално, ако има родител или друг близък , който да се грижи за къщата и "да поддържа огъня".
 Дори наети хора да работят, като има човек, който ги контролира, е прекрасно.
Иначе все не знаеш кое къде е и откъде да започнеш. Децата вечер ги разтоварваш заспали в къщата, къпат се сутрин в стрес от бързането, вечно не е ясно кое къде се намира и т.н.
За финансовата част - ясно, че е доста по -сериозна.
За изсъхнала храна по хладилниците, няма смисъл да коментирам. Да преценявам, какво, за кога и за къде ми трябва - уморявам се психически, а и не винаги е възможно предварително да знам кой, колко и къде ще яде.. Пакетиране, разнасяне и пр. увеличават заетостта и стреса.

Ако съм на ваше място, взимам апартамент в София, пускам го под наем със наема плащам кредита и си оставам да живея на село докато детето не тръгне на градина/училище. Ако мога през това време към парите от наема добавям още за да се изплати кредита по-бързо.

И ние така си го мислихме, може да опитаме и този вариант, много пъти съм си го мислела, но то пък взеха, че я приеха на ДГ в София, и ще трябва да е отсега.

После пак вероятно ще я приемат. Аз така си пусках детето на ясла, защото е прието (големия късмет, видиш ли) и после си чуках главата. Ако имаш възможност и желание да го гледаш по-дълго, толкова по-добре за всички.

Шанс са прием е много малък по принцип, а и аз не мога да си позволя да си стоя в къщи повече, така няма как. Ако сега загубим мястото си в София, понататък никакъв шанс.

Авторке,
апартамент в София вземи, вместо къща на майната си.
Избери си или живот в града, или живот на село. Но този междинен вариант не е добре.

Аз бих продал къщата , ако могат да се вземат някакви прилични пари за нея, и купил апартамент в града. Лятно време може да звучи идилично къща на село,но за целогодишен живот с дете и хора ,които работят, според мен ще е мъчение.Зимата да не говорим. За хора на предпенсионна възраст без / с отгледани деца , вече е доста по- добре, и пак зависи какво е селото и каква е инфраструктурата около него.

Абе има една камара хора, които умишлено купуват къщи на 20-40 мин от София, за да са си хем на село, хем да си работят в града. И това обикновено са хора, които могат да си позволят да платят бая солени цени за тия къщи. Тъй че е много глупаво с лека ръка да се отрече един такъв вариант. Аз лично не бих избрала къщата на този етап от живота си, но след 15 г. с удоволствие бих се изселила на село и да си пътувам. Пък апартамента в София ще си го давам под наем. Някой беше предложил това - апартамент с ипотека под наем в София, а те си остават на село за някоя и друга година. Това ми звучи добре. Но трябва да помислят, ако са с дете/деца, няма ли да им е много трудно да пътуват. В крайна сметка обаче могат да пробват варианта с ипотеката под наем. Ако решат, че не могат да пътуват, махат наемателите и си заживят в апартамента.

Има такива хора,да. Много зависи от конкретното село и конкретния случай.Аз ако работех от вкъщи да кажем 3 или 4 дни от 5 , и мога да поддържам две коли, и да плащам на някой да е личен шофьор на детето, и да си плащам ремонтите по къщата,бих се замислил.

Ако съм от 9 до 6 стриктно,както и жена ми,родителите ни не живеят близо да помагат, и на главата ми да трябва да висят поддръжка на две коли,дете и къща, никога не бих избрал такъв вариант.Отделно ако се сметнат по 100+ км на ден , плюс поддръжката на къщата , дори и в пари разликата няма да е голяма с по-скромен апартамент.

Индивидуално е и е трудна да се генерализира, един прави компромис с едно,друг с друго.

Ако единият родител не работи и селото е устроено е едно, ако говорим за забито селце на майната си, без помощ е друго. Направо си представям кефа да стана по тъмно в 5-6 часа, да влача деца по градини и училища и после в 18 да ги прибера и да се мъкна до селото. Кеф голям изглежда, ама не е за мен, мързелива съм.

Само да кажа, че солените цени не са в села на 20-40 мин. от София, а на 5-10-15. Причината естествено е в близостта и устроеността на селцата около София. 20-40 вече е нещо съвсем друго, пък някой спомена и съседи и манталитет...

Абсолютно, и аз съм на същото мнение. При двама работещи на фиксирано работно време без странична помощ не си го представям 15 -20 години. Сигурно е възможно с адски нерви,лишения и ако работодателя е много разбран.

Отделно ,ако направим една груба сметка, средно по 100 км на ден, ако са две коли отиват на 150 , са си едно 4000 км на месец. Само за бензин са към 500 лв. Колите едва ли ще са нови,при такова каране ще изскачат много ремонти,средно да кажем по 150-200 лв на месец като се разпредели. Отиваме на 6-700 лв само от пътуването разходи.Ако добавим по-скъпата поддръжка на къщата - ремонти,отопление, се отива на 800-1000 лв разлика. То по-добре да се изплаща кредита в такъв случай.

Аз на твое място, щях да купя апартамент в София. Несравнимо по-удобно е да живееш до детската градина и после до училището на детето отколкото да ставаш по тъмно и живота ти да се превърне в безкрайно шофиране и развозване. Да не говорим, че както написаха по-горе месечния разход за гориво и подръжка на колите, ще е сериозен. По-добре си плащай месечната вноска за апартамента и си живей спокойно. Годините минават бързо и след време ще имате собствен изплатен апартамент, чиято стойност ще е нараснала доста.

Може и да е нарастнала. Може и да не е. Те хората, дето търсят по селата къщи, рядко имат по 250000 Е за хубав апартамент в София.
Но градът е верният отговор.

Много сме глезени тука. Хората в Лондон пътуват по час, два от предградията в едната посока.

Хората в Лондон могат да си позволят жените им да не работят, да гледат и развозват децата по занимания.
А повечето пътуват с влак, не с лична кола - по-бързо и удобно е.
Аз съм от глезаните - продадох вила над Симеоново за да купя още 1 апартамент в  София.
Като имам пари от наем мога да си позволя да наема селска къща за почивка, нали?
Но не ме влече селския живот, саденето на зарзават и косенето всяка седмица.

И все пак, къде е тази къща?
Едно е Своге и района (тежък път, без алтернатива, макар и около 40-50 км), съвсем друго е Вакарел-Ихтиман (магистрала + до 5-10 км що-годе свестен път). Не че и в двата случая не бих избрала апартамента, но си е Балкан разлика все пак.

Бедняците пътуват в Лондон. Богаташите, първо живеят в гъзарски квартали в града и второ, маман не работи. Връзка с българските села - нулева. Не съм чула някой да живее в английски замък в прованса и да бачка в ситито, ама знае ли човек, сигурно има и такива.

Бедняците? Айде, моля те.

Моля те, не моля те, Лондон не е София. Там никой не примира да се таралянка с метрото по 2 часа, като може да живее в шикарски квартал вътре в града. И не, че нещо, ама имам лични наблюдения.

И аз имам лични наблюдения и са доста различни от твоите явно. Както и да е, не ми се спори. Но чуденката на авторката на темата е съвсем основателна.

Като имаш наблюдения, кажи си ги. Хората от Лондон, живеят в периферията, защото е по-евтино. Никой не примира да се таралянка с метрото по 2 часа, за да диша чист въздух. Респективно истински богатите хора живеят в града, защото в въпрос на престиж. Лондон не е София и там скъпите къщи са вътре в него. Това град на традииции, не на новозабогатяли мутрагени!

В България ще стане престижно да се живее вън от центъра, според мен, но не и всяко село, обособяват се т. нар 'скъпи села'.

То и сега е престижно да се живее извън центъра, ела пък в къща. Но не и в село на майната си.

Лозен например. Или Панчарево.

Това съвсем не е така. Много мои колеги и приятели от ИТ сектора си купиха къщи извън София. Те са т.нар. downshifters. Още повече, че специално в нашия сектор все повече навлиза работата от вкъщи и дори не се налага да бият път всеки ден до града. Вярно, че с децата се оказаха в малко неизгодно положение после, но определено са хора, които могат да извадят и 250К за апартамент. Просто не искат в града.

Тъй, тъй и съседа е в IT сектора, ама жена му не е, и децата им не са. Изобщо хоум офиса наистина е доста популярен, обаче като имаш семейство не върви да се забиеш в Долно нанагорнище, защото не искаш в града.

Хахахах, британската "маман", дето не работи, просто си я представих - седи си с други "маман" като нея на чай, ъфкорс, и си обсъждат изтънчени теми. Дечицата кротко си играят наоколо. А отруденият "провайдър" се прибира вечер в китния си дом и си гукат с половинката и с дечицата.
Идилия, не като българските "маман" по молове и градинки. Дето 5-годишните им щерки се хвалят, че вече имат 3 кичура

На кой му пука за престижа?
Къщата на авторката е на 40км от София, не на майната си. Това са максимум 40 минути с 60км в час. (а ако има магистрала в маршрута ще е по-бързо). Ако работата на хората е близо до входния им пункт в СФ си е съвсем удобно.
За справка от Дружба до Люлин е 25км+. От БП до Павлово не ми се смята...
От Дружба до НБУ са 20км. Племенницата ми ще го пътува този маршрут следващите няколко години. По-бързо ще й е от село Горно Бучино, определено....
От Овча купел до Аерогарата е час и половина път с градския транспорт.
От басейн Спартак до Езерото в Дружба с градския транспорт е 1 час в 18ч. с една смяна на метрото и ходене пеша до метростанциите общо 20+ минути (бях няколко месеца на вечерен курс в едно у-ще в Дружба). А на връщане от Дружба до Овча купел с 9 минути интервал на метрото беше много много дълго пътуване..... От Самоков до Дружба по-бързо щях да пристигам и да се връщам.
Вилата ни е на 20минути от кръговото на Драгичево. Днес тръгнах в 8:15 оттам, в офиса до басейн Спартак бях в 9:30, това са 52-3км. Този месец сме с профилактика на Топлофикация и нямаме топла вода, та в къщи в СФ се прибирам макс веднъж седмично, .

Да, но ако се развали колата - от всички изброени места има градски транспорт. Може да се хване и такси, Спарк, колега, който живее наблизо. Как ще стане това в село на 40 км от София?! Задължително трябва да има автомобил.

Аз живея в Гео Милев и цял живот офисите ми са били точно на другия край на София. С кола пътувам (вече) рядко - не издържам в задръствания и не ми се занимава аз да мисля за идиотите в движението. Ако живеех на 40 км от София...това просто няма как да стане! Сега обикновено пътя ми е около час. Ако не си хвана връзките - може да дойде на час и 20 мин. А като е хубаво времето се прибирам и пеша - около 2 часа ми е, спокойно ходене.

Ами  идиоти има и в градския транспорти то не малко, също и пешеходци такива и то много. Също нервни, болни уморени и други най-различни изключения, като например неспособни да си поддържат автомобилите в ред.
Коментираме съвсем нормални хора в темата мисля, разумни - също. За останалите - в другите теми.

От селото, в което живея до София ми е 40-45 мин, час и малко отгоре плюс метро и пеша. От Надежда до Изток, 30 минути ми е, но само метро и още 5-10 пеша, разликата не е кой знае каква, но пак си става време. Колежката ми си е в София и пътува по около 1 час и половина само в едната посока. Добре, че не влизам в център, а съм в Изток иначе не ми се мисли. Та понякога извън Сф е по-близо, така ще се окаже.

Явно не съм се изразила правилно. Имах предвид, че аз не мога да си представя как ще се ходи на работа, или лекар, или кино от село. Тъй като в София можеш да се придвижиш без автомобил и то съвсем спокойно, с избор на транспорт, който избор нямаш от село и ще си принуден всеки ден да се занимаваш с движението, защото трябва да караш, както и ще си принуден да поддържаш задължително поне един изправен автомобил.

На теб с едната кола ти е така, но на мъжа ти може да му е по-далече работата и съответно да пътува повече. Отделно това е разход за две коли, и най-тежко става, когато се появят децата и трябва да ги водиш и тях на детска градина/училище.

Е нали вече стотина пъти се писа, че деца няма в този конкретен случай и ако / когато има нещата са съвсем различни.

Да, обаче се спомена, че се плануват, което е важно, да си направят сметката още отсега. С оглед на деца, избора къде да живееш и закупуването на имот е дългосрочно нещо и  важно решение и трябва да се мисли и за децата, за бъдеще и перспективи. Споделиха се много мнения, авторката да отсее и прецени кое ще й е от полза.

И без деца пътуването е уморително. Аз работех до летището, когато се преместих да живея в другия край на София (още нямаше метро до там). При първа възможност напуснах, единствено заради пътуването и се позиционирах в центъра. Сега пътя ми е 45 минути с вървенето и пак е много. Не живеем за да се придвижваме, това е ценно време, особено когато имаме деца.

Избора да живееш в къща или апартамент трябва да е осъзнат избор. И двата варианта имат своите плюсове и минуси. Вие сте млади очевидно и според мен, за да вземете правилното решение трябва да опитате и двете. Незнам досега къде сте живели, вероятно в апартамент в София. За да отхвърлите къщата като вариант, поживейте поне една година там /и лятото и зимата/. Една година според мен е достатъчно време, за да прецените дали това е вашето. Всички мнения тук са субективни според виждането на пишещия за неговия собствен живот. Аз ще ви споделя моя опит. С мъжа ми сме на 40+ с две деца 11 и 16 години. Преди година и половина продадохме апартамент в София и купихме къща на 27 км. Продадохме апартамента, защото нямаме финансова възможност да поддържаме два имота и да плащаме ипотека. Досега сме били все с кредити и когато имаш ограничени финансови възможности, повярвайте дори годишната почивка на море е финансово изпитание. Решението за тази промяна беше в резултат на няколко фактора: 1. Апартамента вече ни беше отеснял /двустаен/, да не обяснявам колко е стресиращо сутрин с една баня и 4-ма живущи. 2. По-голям апартамент щеше да ни натовари сериозно финансово и отделно изброеното по-долу остава в сила 2. Когато се прибираш у дома вечер изморен и изнервен от работния ден или в дните на почивка, най-малкото което искаш да чуваш са всички шумове от околните живущи, а те повярвайте ми понякога са доста изнервящи. 3. Пренаселеност - след работа обикалям минимум 15 минути за да намеря къде да паркирам.4. Сигурност - големия го обраха на прибиране от училище с опрян нож, малкия така и не се престраших да го пускам сам навън с колелото. 5. Мърсотията, панелните войни и т.н прозаични неща от градския живот. 6. Другите мотиви са по-незначителни, но за нас са важни - усещането за природа, за свобода, за село, за истинска храна, за това да те срещне непознат човек и да те поздрави и т.н. И двамата с мъжа ми работим в София, тук учат и децата ни. Това с развозването на децата не ни е никакъв проблем. Така или иначе пътуването с градски транспорт си е приключение и отнема доста време, освен ако не живееш на входа на метрото, а работата или училището да ти е на изхода. Всъщност сега 15-те минути, които гуех за търсене на място за паркиране, са 25 за път до София. Така че и това не ми е драма и отделно имам повече време за разговори с децата.  Относно разходите - така или иначе поддържаме две коли, разхода за гориво е по-голям, но не е драматично. Студената вода ни е 1/3 от това, което плащахме в София, отоплението ни е с 50% отгоре, но и площа която отопляваме е по-голяма и все пак е къща. Данъкът е доста по-малък. Тук искам да направя уговорка - купихме сравнително нова къща /5-10 години/, с всички удобства, обзавеждане, изградени инсталации, изолации дограми и т.н. Пътуваме по скоростен път до София, в селото няма роми, няма проблеми с водата, с тока, около нашата къща има постоянно живущи, основно възрастни интелигентни хора - бивши софиянци - доктори, журналисти и т.н. и няколко семейства като нас. Живота в къща изисква и поддръжка на дворното пространство. Ако не се поддържа зеленчукова, овощна и цветна градина не е кой знае колко трудоемко и отнемащо време. Аз лично имам и зеленчуци и дръвчета и цветя, но ми харесва да се грижа за тях и за мен е разтоварващо след цял ден на стол пред компютъра. Зимата се чистят пътеките от сняг, но и това не е кой знае какво. Някои ходят на фитнес преди работа . Цяла зима снегът при нас е чисто бял - не жълт, кафяв, сив и т.н оттенъци на града. Сняг се чисти от снегорин по улиците и пътя до София, не сме имали проблеми. А дори и да се случи то ще инцидентно и нямам нищо против да си остана у дома с децата пред камината. Ако не отида един ден на работа и те на училище няма да дойде края на света. С пазаруването също нямам проблем. Всеки ден сме в София. Отделно в килера е пълно с провизии, аптечката е заредена с всичко необходимо. Мога още много да пиша по темата, но както казах всичко е субективно и зависи кой на какви компромиси е готов. А компромиси винаги има и за живота в града и за живота на село. Децата също трябва да се научат да правят компромиси и да преодоляват трудности и не мисля, че живота на село ще им навреди, дори напротив.

Би ли споделила в кой квартал си живяла в София?

Мен пък ме интересува кое е селото

Квартала е Люлин, а селото е Безден. Както казах всичко е субективно. Ние сме обикновени хора с малки възможности и за нас това беше по-доброто решение. Със сигурност в друг квартал на София  изброеното от мен може да се избегне /с изключение на местата за паркиране/, но там и бюджетът е по-различен, особено за по-голямо жилище, затова за нас по-правилното решение беше това.

DeS8ka, би ли споделила от опит как се справяте с децата и излизанията вечер?

Питам, защото имам познат, който си взе къща в Опицвет и беше много щастлив докато децата му не почнаха да ходят на извънкласни занимания, а той и жена му да искат да се видят с приятели. Оплакваше се, че някой от тях двамата трябва да стои на вода и сок, ако искат да се приберат, не можаха да запишат едното дете на спорта, който то искаше, защото щеше да стане късно за прибиране (и после училище на другия ден). В крайна сметка, заради по-голямото им се наложи да вземат и апартамент в София, когато записа гимназия и в момента реално живеят почти разделени, защото жена му  повечето време е в София и с двете деца.

Именно заради това докато децата са ученици не си е оферта, е моето лично мнение, че става голяма разправия.

Много зависи и къде работите (къде учат децата). Ако не влизате в софийските задръствания и децата не страдат от липсата на цивилизация, значи всичко е наред. Иначе предимствата на селото добре си ги изредила, въпросът е да не ви пречат недостатъците.

И аз реших, че сте избягали от Люлин, косвено добре го беше описала .

Големият учи в Изток, буквално на 40 км. от нас Двамата ходят на народни танци в различни дни общо 4 дни в седмицата от 7 до 8:30 вечерта. Чакаме само малкия като се редуваме. Големия в дните, които е на танци спи или при баба си или при дядо си /това забравих да спомена, а то е голям жокер - имаме отделно баба и отделно дядо, тоест две свободни квартири в София/.  Както казах трябват компромиси, няма как да е идилия пълна. И въпрос на организация. Не пия и не ми пречи да прибера мъжа си след вечер с приятели. Не съм привърженик на мотото "заради децата", но това е друга дълга тема.

Тъкмо щях да пиша, че познати, които се преместиха с село в София област, ползват апартамента на дядото за гимназиста си.
Съвсем без апартамент в града не виждам как ще стане, особено през зимата - сняг, поледици, навявания.

Забрави за жокера, но там е ключа от бараката. Ха сега си представи, че няма къде да преспиват децата в София. Това променя всичко. Въпросът на авторката на темата е съвсем друг и вашият случай няма нищо общо с нейното питане.

Спи едното само и то защото има тази опция. Иначе има късен рейс, с който може да се прибере. И аз съм пътувала като ученичка с ГТ и съм висяла по спирките с часове в кишата и виелицата с вдървени крака.. и какво жива съм. Като се почне с това драматизиране..
Относно питането на авторката, единствения съвет който съм дала е да поживеят в настоящо притежавания имот една година, за да преценят дали е за тях. Ако едното неможене да изпиеш една ракия щото после трябва да се извозиш е проблем, въобще не са за живот в къща на село, камо ли с деца.

Е то при порой и с колата е ужас, така че не виждам връзка. Освен това при двама родители, грижата е поделена. Да не говорим, че няма зор да пазаруваш при порой, може да си поръчаш храна вкъщи. Не, че е толкова важно, ама тази опция на село я няма. Там има зеленчукова градина де, което е несравнимо, но все пак...

При поледица или порой някак по-вероятно е човек да се добере до Люлин, няма да се наложи да преспива където го е заварил пороя.