Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 58

Здравей, мило Варненско Тинтири. Извинявай, че така се обръщам, ама нали откакто установихме, че сте двечки те прекръстихме на бързо като и местоположението ти слепихме към никнейма.

Можеш разбира се да си избираш лекар. Само, че се доплаща. Сега... за Терапиите (т.е. към "Света Марина" ще ти се водят химиите, нали не бъркам?) как точно е не знам, тарифите им за избор на лекар също не знам. Мога да ти споделя впечатленията си от онкото в Аспарухово. Там се оказа, че смисъл особен нямаше да си избираш конкретен лекар, щото в един момент при тях така се получава, че значение няма кой ти е химиотерапевта. Редовно си правят оперативки, клюкарят си един на друг за нас, питат се също така ако случая е сложен, един излиза в отпуск, друг в болничен, трети ремонт решил да прави, менкат си смените и пациентите (само когато се наложи разбира се, все пак и те са хора, не са роботи и на тях всякакви неща могат да им се случат), и се оказахме всички лекувани от цял един екип, а не всеки индивудиално точно от този, който изрично си си избрал.

Да ви помрънкам малко, че май скоро не съм го правила. Мъжлето ми сериозно го закъса, този път не с коленете, а със зъбите. Един мъдрец го е затормозил, не можеше устата да си отвори, през сламка прекарваше всичко докато антибиотика не подейства и облекчи положението. Станах владетел на Силата по неволя. Досущ като един Дарт Вейдър размахващ лазерния си меч, размахвах пасатора и аз. Прияде му се нещо сладичко... и той душичка носи... почвам да се чудя какво да е това сладичко и гледам една половинка добре охладен пъпеш ми се хили насреща от щанда. Бегом обратно вкъщи с пъпеша, четвърт от половинката на кубченца поляти с предварително охладен билков чай, който му бях приготвила за жабурене плюс някоя лъжичка мед за допълнителна сладост и всичко това под пасатора докато стане нещо като нектар. И за да е хладно, студено и допълнително хем облекчаващо болката, хем пак сладичко сладолед, който е тръгнал вече да се разтапя - руски сладолед, от веригата Берьозка, в нашия дом другите не ги признаваме. Така мило да ми стана като го гледах как се наслаждава на тази от проста, най-проста измишльотина, че сърцето ми се разтопи барабар с разтапящата се лъжичка сладолед. Смукнах си и аз една такава чаааашчица и шоколадовата пуричка си изядох, нищо че ни съветват сладичко да не хапваме... Докато има пъпеши и хубав кремообразен руски сладолед по едно такова седмично що пък да не може?

Добро утро! Някой от вас знае ли колко максимум може да нося медицинския сутиен и има ли противопоказания да се носи по-дълго от препоръките (6-8 седмици)?

Аз довечера изпращам мама да си ходи. Стоя един месец. Вчера бях в офиса при шефката. Връчи ми новия договор за работа😊 Знам, че бързам, но харесвам раб.си място и ми писна да се правя на инвалид. И без това започвам с по 1-2-3 часа на ден и ще стигна до макс. 4-5 часа. Работя на 50% така или иначе. Пълен работен ден ми беше много и преди.

Вчера получихме известие, че един близък и приятел от детството на гаджето ми е починал. Познайте от какво? 😑 Мда, рак. В мозъка. Така и не успях да се запозная с него, защото все беше по терапии и т.н. Отиде си завалията на 52.

Марита,защо да бързаш,щом се чувстваш добре - работи си.Аз  работя през цялото време .По време на химиите не ходех по 1 седмица след вливката само,а сега с лъчето съм си всеки ден по 8 часа.Странно,че по време на химиотерапиите ми беше по-леко на работа ,отколкото сега на лъчето - по-уморено и сънливо ми е.

Уф, и аз съм все сънлива и ме мързи......А и на мен взеха да ми се обаждат, да ме питат кога ще се върна на работа. Да минат жегите и лъчето, пък може и да се....лошото е, че моята е свързана със шофиране, а нещо посвикнах да ме возят, напоследък  . Че току ми притъмнее, току ми се посхване ръката....и не смятам за много удачен вариант да се пускам на дълъг път.

Заради операцията. Чудех се ще мога ли. Моята работа е свързана с физическо натоварване. Къпане и помагане на болни хора, често досъа неподвижни както и помощ на същите в домакинството.

Люба, аз също шофирам, но се справям. Даже на последните две-три химии си карах сама.

Марита, аз шофирам ама на кратки разстояния и с придружител шофьор в повечето случаи....Обаче, работата ми е да обикалям страната- сама и затова се чудя. Щото и здрава като бях, едно ходене до Варна и Русе, през Шумен и Търново си ми идваше уморително.....пък сега- сигурно ще ме довърши

Ами прецени за кой вариант си повече. Аз примерно нямам социален зор да работя, защото имам право на болнични до май 2021 и даже получавам повече пари, отколкото като работех, но имам морален зор. Исках да уча още и да гоня лека кариера, а и шефката ми е злато! Беше с мен през целия кошмар и немога да я предам, ако наистина не се налага. Смятам също, че като се върна към живота ми преди диагнозата ще се откъсна от темата повече, отколкото ако си стоя в нас. Нямам приятели и роднини, нямам почти никой освен гаджето и детето, които не са ми достатъчни и за това.....ще видим какво ще стане.

Чудя ви се как можете да работите докато трае терапията. При мен това беше невъзможно, толкова много гадни странични ефекти имах. Но пък го приех като време за лечение и възстановяване, за работа ще има време винаги.

Аз също се чудя. За мен беше абсолютно невъзможно! Опитах малко след диагностицирането, но бързо се отказах и добре направих. Нямаше да мога си подтвърдих после.

Изпратих мама на летището. Тъжна съм.

Мила Леди, работиш ли вече? Нищо не пишеш?

Аз правех вливките в сряда, а в понеделник бях на работа. Това ми помогна много повече, отколкото да се затворя в нас. Бях помолила шефа да не ме занимава с нищо странично, а само с основната ми работа. Като бях на лъчето, нямаше начин да не изляза в болничен, но ходех на работа, пак след уговорка с шефа, за да не си загубя годишния бонус. Ако някой си търси крем за лъчето, да ми пише на ЛС

Фри, това лекарство дали помага при рани в устата. Не са афти, не е инфекция уж, Половинът просто си е нахапал бузата и езика заради болния зъб, който чак захапката му изкриви. Иначе жабури постоянно с чайчета всевъзможни - лайка, мащерка, невен дори му пробутах, сякаш помагат, но по-бавно им е действието, отколкото на него му се иска.

Здравейте. Момичета петата година на ТЕЛК - а ми изтича. По това време вече имах писмо. Проверих в АПОЗ, но там има информация само до 5-тата година Полага ли ми се ТЕЛК и горе долу какви проценти?
Операцията ми е Вертхайм, рак на маточната шийка 2б стадий с премахване на всичко през 2013г.
От тогава насам си слагам ваксина катрапс и пия цвекло и витамини.
Случиха се много неща в личен план. Болестта ме накара да искам да съм щастлива. Разделихме се с бащата на детето ми, гледаме се и се борим с нея.
Работя и се моля на Господ да съм добре.
 
Ще се радвам на отговор, Благодаря.

Благодаря ти за отговора! Има нещо повечко от прехапване както викаш. Нашият семеен стоматолог е много съвестен между другото. Дундурка ни все едно сме му деца. Звъня му лично няколко пъти да пита как действало лекарството, което му изписа. Още три дни има да го пие и после ще се вади и зъб, и корен ще се омъртвява, каналчета запълват, и каквото е необходимо там ще се прави. Не разбирам и се чудя, защо първо с лекарства близо седмица курс се прави и после чак ваденето, но и при майка ми така процедираха, да не говорим, че на нея директно с иглите във венеца бодяха да вливат и да източват разни гадости, много беше сериозен абцеса, на горен мъдрец, почти до очните нерви беше стигнало възпалението. Нейната зъболекарка дори съвсем разбираемо си изпусна нервите и и се разкрещя "Даваш ли си сметка, че още един ден да се беше забавила и можеше да ослепееш!?"

Следете се, милички и за другите неща. Редовно го правете и не чакайте момента, в който нещо нетърпимо ще ви заболи. Не сте само тумор. И по-добрата част от вас си иска и тя профилактика и отношение. Малко съм му бясна вътрешно на моя хубавец, но още няма да му пиля на главата, забелязвам, че вече се вслушва и камшик няма да играе, че ми е хем мил, хем нужен. Ама за 43 години само 2 пъти си чистил зъбен камък и мрънка, че венците му оголени (чи квИ да сЪ!? Като бурка покриваща цялата съблазнителна редица от зъби от глава до пети да покрие ли!?... Няма как да стене!), въпреки болките в коленете ходи футбол да ми играе, където се травмират и подсечки си правят като най-големите гамени и то върху асфалтов терен, че компанията не може наема на цял стадион с тревна покривка да си позволи и хиалуроновата киселина, която дами разни си бият из джуки колкото да вдигат рейтинка на някакви си списания снимайки се за корицата, нашия си го бие директно в коляното, колокото да може да ходи... Отплеснах се пак... как да е... Разбрахте ме мисля тия лични наблюдения върху най-близки хора защо си позволих да споделя. Не се занемарявайте на първо място, не отчитайте всичко само и единствено на рака и терапиите, искайте си бял дроб да ви преслушат, и теглото да си следите, дали пълнеете, с колко пълнеете, кръвно да ви измерят си искайте, петънце върху кожата ви по време на лъчето особено да погледнат, сливици, гърло, зъби да ви огледат, един пълен комплект хормонални да ви назначат особено при махане и на яйчници, и всички други детеродни органи или в медикаментозна менопауза вкарали. Идея нямам как се гледа отстрани на такива като мен, но аз лично не усетих отношение, че съм досаждала или излишно времето съм из изгубила. Два пъти в годината си планувам тук-там разни профилактични прегледи освен така или иначе полагащите ми се от диспансерното наблюдение. Ходя, прося си направления от личния, където мине - мине, където не мине... плащам си ги стига да ми е по джоба... или най-подло козове почвам да вадя от ръкавчето - мама с Хашимото, баба с Базед, аз с двойно хормоно зависим рак и образна диагностика на увеличена и овъзлена Щитовидна жлеза... посмей само, момко, направление да ми откажеш за ендокринолог и частната ти практика ще затворя.

Здравей, Кики! На всички с онкологични проблеми дават минимум 50% нетрудоспособност и всеки ТЕЛК е за 3 години. Успех!