Като погребала сума близък народ( права е Лейдито, че добрите си отиват, егоистите и проклетиите държат, да му се не види), още преди доста години за ужас на мм съм дала инструкции да ме кремират. Не искам аз да ме оставят на червеите, пък да идват да ми реват на гроба, да ме преливат, да раздават вафли и жито. Ходя и правя тия неща на гробищата, но по задължение и защото такава е била волята на починалите ми роднини.За мен там няма никой....само тленните останки и пръстта ... Аз, обаче не искам да вменявам такива задължения никому. Ако някой ме пази в душата си- аз ще съм там, без ритуали, без изкупуване на чиста съвест- щото и всичките вафли на света да раздадеш, ако не си бил добър с човека....файда- няма. За съжеление, тука тая практика с разпръсването на праха, я няма(питала съм- не давали), но ме устройва и урна. Тамън отскоро и крематориум откриха в града ни, че са и познати- та разчитам да ме " подготвят" подобаващо. Само да вметна, че четох че е добре да се изчака поне три денонощия, преди кремацията, защото толкова трябвало на душата да се " прости" и да се възвиси......