Миоки, благодаря за включването. Ще се опитам да се събера и да започна диетата. Ще продължа да пия и Омега 3-то. А витамин Д как го дозирате? Трябва ли предварително изследване и консултация с доктор? На коя фирма е най-добър? Аз от доста време се каня да започна и аз прием на витамин Д.
- Публикувана: 12 юли 2019, 20:57 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2019, 08:13 ч.
Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 18
bub370, решението с лекарства или без всеки го взима сам на своя отговорност. Когато пред мен стоеше този въпрос си дадох срок 1 месец да опитам с режим - хранителен и двигателен, защото така или иначе си дадох сметка, че симптомите съм ги имала от години и не съм от вчера с ИР. Какво щях да загубя за един месец? И започнах нисковъглехидратен режим (направо кето), движение, промяна в ритъма на живот. На следващите изследвания имаше подобрение и така и не започнах никога с изписания ми глюкофаж. Смея да кажа, че към днешна дата ИР ми е овладяна, задържам вече година свалените около 30 кг, нямам никакви симптоми, но продължавам да се храня нисковъглехидратно. Едно че казват, че ИР не се лекува и ако се върнем към старите навици отново ще се прояви, второ, че просто вече свикнах към този начин на хранене, харесва ми, чувствам се по-жизнена и енергична и не виждам причина да променям нещо. Не си написала какви са ти резултатите и не знам в лека или в по-сериозна форма на ИР си. Ако са сериозни нещата, с висок инсулин на гладно, по-добре с хапчета. Защото с режима на хранене влияем най-вече върху захарта, постъпваща с храната. А щом на гладно е висок, трудно ще стане само с промяна в храненето. И движение доста иска. Хранене, движение, сън, психически комфорт, това са нещата, евентуално и някакви дефицити ако има. Може да се пробва за някакъв срок и ако няма резултат да се почне с хапчета. Но по-добре се консултирай с лекуващия, той може да прецени дали ще се получи само с режим. Имай предвид, че е желателно режимът да се спазва стриктно.
За вит.Д а и за всички други добавки, идеалният случай е да се направи изследване и да се приемат, ако има дефицит. Иначе са пари хвърлени на вятъра един вид, ако се окаже че няма нужда от тях.
Въпреки разумния си съвет, аз не съм го взела предвид за витД специално. Пия вит.Д не защото имам доказан дефицит. Изследваха ме и ми казаха, че бил добре, но не ми дадоха стойност. Приемам въпреки това, защото слънцето не ми достига 99,9% сигурно. Живея в държава с оскъдно такова и рядко съм навън когато е слънчево и има условия за производство на витамина от УВ.
Ще се изследвам отново скоро и този път ще взема стойност и от там ще реша дали да продължа или да спра поне за известно време.
За сега приемам D3 4000IU през ден и в комбинация с К2 MK-4.
За омега 3, най-добре е да се яде повечко риба вместо добавка, но не всички има възможност или обича риба, та приемане на рибено масло е опция, особено ако се консумират храни съдържащи повече омега 6 като ядки, свинско, пилешко и/или животни хранени със зърно.
За рибеното масло обаче е важно да се съхранява правилно и да не се използва след срока на годност + да се избира по възможност високо качествено, защото лесно оксидира и при това се получават алдехиди и други гадости.
Въпреки разумния си съвет, аз не съм го взела предвид за витД специално. Пия вит.Д не защото имам доказан дефицит. Изследваха ме и ми казаха, че бил добре, но не ми дадоха стойност. Приемам въпреки това, защото слънцето не ми достига 99,9% сигурно. Живея в държава с оскъдно такова и рядко съм навън когато е слънчево и има условия за производство на витамина от УВ.
Ще се изследвам отново скоро и този път ще взема стойност и от там ще реша дали да продължа или да спра поне за известно време.
За сега приемам D3 4000IU през ден и в комбинация с К2 MK-4.
За омега 3, най-добре е да се яде повечко риба вместо добавка, но не всички има възможност или обича риба, та приемане на рибено масло е опция, особено ако се консумират храни съдържащи повече омега 6 като ядки, свинско, пилешко и/или животни хранени със зърно.
За рибеното масло обаче е важно да се съхранява правилно и да не се използва след срока на годност + да се избира по възможност високо качествено, защото лесно оксидира и при това се получават алдехиди и други гадости.
Бледолилава, резултатите на кръвната ми захар са 4,7, а на инсулина към 20. Не знам какви трябва да са симптомите - винаги съм си била по-пълничка, преди около година и половина успях да смъкна над 15 кг. с 90 дневната диета. Есента след нея ми откриха Хашимото и от началото на тази година не мога да свалям килограми каквото и да правя (цяла зима бях на ски, през останалото време ходех на народни танци и фитнес), както написах през януари бях на стриктен АИП за един месец, но започнах да не се чувствам добре и го спрях, тогава свалих около 4 кг. и за супер кратко си ги върнах. При вчерашното ми посещение, лекарката ми изписа някакви хапчета с М (за инсулиновата резистентност), не си спомням точното наименование, но мога да погледна в къщи и каза да ги пия 6 месеца. При въпроса ми дали биха повлияли при опити за бебе, тя се замисли и каза да ги пия "ако искам" и ако не да си намеря начин да отслабна. Може би не съм попаднала и на точен лекар - не знам. Всичко това е нещо ново за мен и всички тези открития за здравното ми положение ме притесняват супер много. Имам чувството, че съм изпаднала в някаква здравна дупка и не знам какво да направя. Питам лекарката дали не трябва да пия добавки някакви - нещо може да помогне, а отговора е НЕ. Питам я дали е нормално постоянно дозата за Хашимото да ми се качва и какво мога да направя да я застопорим или нещо подобно и отговора е "няма какво, пиеш хапчето и това е".
Миоки, благодаря за съветите. Явно ще трябва да си направя някакви комбинирани изследвания за витамини и минерали.
Миоки, благодаря за съветите. Явно ще трябва да си направя някакви комбинирани изследвания за витамини и минерали.
Инсулин 20 на гладно е доста, над 10 по принцип възпрепятства отслабването. Затова ти е трудно. Не че е невъзможно, аз започнах с инсулин над 40. Не беше лесно никак, но с постоянство и воля стават нещата. След известно време, когато знаех вече повече по темата, си мислех, че може би е трябвало да започна с хапчетата за да си помогна. Както и да е, беше късно вече, получи ми се и без тях. И аз като теб не обичам лекарства, склонна съм да търпя примерно болка няколко часа преди да пия нещо. А тогава бях на бетаблокери, които както и лекарствата за ЩЖ уж са до живот. И не исках да почвам още едно. Метформинът обаче не е такъв, той може да се спре. Ако решиш да го пиеш - започваш и спираш по схема, не рязко. Единственото, което ме притеснява при него е това което чета и понякога дискутираме тук. Че действа зле ако не се приемат въглехидрати. Останах с едно такова впечатление. А аз ги бях орязала без проблем и ми се стори тъпо да ги увеличавам, защото пия хапче, което ме лекува от ИР, при която въглехидратите пречат, но за да си пия хапчето ще трябва да ги увелича. Не намерих логика. 
Затова казвам или много стриктен режим, или по-бавно и по-либерално с медикаменти. Кой както прецени, че може.
Затова казвам или много стриктен режим, или по-бавно и по-либерално с медикаменти. Кой както прецени, че може.
Благодаря ви, момичета! Дала съм си един период от 1-2 седмици да обмисля нещата, да отида на допълнителна консултация и след това ще реша какво точно да правя. Може би е по-добре да започна с по-либерален режим и хапчетата и да продължа с по-сериозен режим и без тях. Все пак тялото трябва да свикне, но ще го обмисля още малко. Ще ви следя наистина сте много полезни и давате информация, която до този момент не получих от лекаря ми.
давате информация, която до този момент не получих от лекаря ми.
Бледолилава, резултатите на кръвната ми захар са 4,7, а на инсулина към 20. Не знам какви трябва да са симптомите - винаги съм си била по-пълничка, преди около година и половина успях да смъкна над 15 кг. с 90 дневната диета.
Скрит текст:
Есента след нея ми откриха Хашимото и от началото на тази година не мога да свалям килограми каквото и да правя (цяла зима бях на ски, през останалото време ходех на народни танци и фитнес), както написах през януари бях на стриктен АИП за един месец, но започнах да не се чувствам добре и го спрях, тогава свалих около 4 кг. и за супер кратко си ги върнах. При вчерашното ми посещение, лекарката ми изписа някакви хапчета с М (за инсулиновата резистентност), не си спомням точното наименование, но мога да погледна в къщи и каза да ги пия 6 месеца. При въпроса ми дали биха повлияли при опити за бебе, тя се замисли и каза да ги пия "ако искам" и ако не да си намеря начин да отслабна. Може би не съм попаднала и на точен лекар - не знам. Всичко това е нещо ново за мен и всички тези открития за здравното ми положение ме притесняват супер много. Имам чувството, че съм изпаднала в някаква здравна дупка и не знам какво да направя. Питам лекарката дали не трябва да пия добавки някакви - нещо може да помогне, а отговора е НЕ. Питам я дали е нормално постоянно дозата за Хашимото да ми се качва и какво мога да направя да я застопорим или нещо подобно и отговора е "няма какво, пиеш хапчето и това е".
Миоки, благодаря за съветите. Явно ще трябва да си направя някакви комбинирани изследвания за витамини и минерали.
Миоки, благодаря за съветите. Явно ще трябва да си направя някакви комбинирани изследвания за витамини и минерали.
След обременяване най-вероятно ще хвръкне до небесата....Щом винаги си била с наднормено тегло, най-вероятно и ИР ти е от години.Ако искаш и скорошно забременяване, либерален режим не е най-доброто.Няма да навреди, но ще забави доста във времето всичко-и отслабване, и забременяване, и нормализиране на инсулина.
Но всеки сам определя целите си...и какво време може да загуби за постигането им.
С уточнението, че не съм лекар.
По-либерален режим е подходящ общо взето за хора, дълги години злоупотребявали със сладко и хляб. Най-малкото от драстичната разлика в калориите първоначално килограмите ще дръпнат надолу.
В класическия случай обаче, когато тестените и сладките неща си ограничавала поради някаква причина, либерален режим ще бъде много по-бавно решение.
И в повечето случаи момичетата се надяват повече да отслабнат, отколкото да оздравеят, та се отказват бързо.
В класическия случай обаче, когато тестените и сладките неща си ограничавала поради някаква причина, либерален режим ще бъде много по-бавно решение.
И в повечето случаи момичетата се надяват повече да отслабнат, отколкото да оздравеят, та се отказват бързо.
Рися, в момента за мен най-важното е здравето. С килограмите така или иначе съм свикнала да се боря и да няма кой знае какъв резултат. От съветите ви разбирам, че е най-добре да започна веднага със стриктен режим, имайки в предвид желанията ми.
Франсоаз*, може ли да ми обясниш малко повече за връзката м/у инсулина и забременяването, ако имаш по-задълбочени познания разбира се и каквито и да е (аз нямам за това всичко ще ми е от полза). Целите са ми ясни така, че нещата трябва да се случат.
Франсоаз*, може ли да ми обясниш малко повече за връзката м/у инсулина и забременяването, ако имаш по-задълбочени познания разбира се и каквито и да е (аз нямам за това всичко ще ми е от полза). Целите са ми ясни така, че нещата трябва да се случат.
Нямам особени познания. Но, доколкото съм чела, ИР е свързана и с нарушен хормонален баланс, също както и наднорменото тегло. Имаш ли СПКЯ? Не е задължително да са големи отклонения в показателите, но дори минимални могат да пречат на забременяването. Също както инсулин 20:уж е в норма, но всъщност е прекалено висок и нанася вреди.
Буб, и аз като теб съм минала през много трудности, какви ли не диети и режими 17 години след последното раждане, и нямаше от нищо резултат. То повечето в темата сме така - ИР и наднорменото тегло създават един порочен кръг, от който сякаш няма излизане. И дето се казва, цял живот все гладни и дебели си ходим. А се оказа, че имало начин да си сит и да слабееш Преди не закусвах, понякога и за обяд нямах време и естествено на вечеря се наям като змей, хем колко ще изядеш на едно ядене, трудно ще стане повече от 1500-2000 ккал, че да кажеш че преяждаш. Ама не, не са калориите в крайна сметка. На описания модел, често срещан в съвременния свят, точно недохранването е проблемът, който прецаква метаболизма. Нередовното хранене, гладуването, повечето диети, карат организмът да трупа запаси, да съхранява енергията за жизненоважните функции и отслабването става още по-трудно. Затова каквото ще да става, но вече не пропускам хранене. Задължително закуска, било то и символична, както и обяд. Ако ще се пропуска хранене, то най-добре вечерята, но аз не мога. Просто гледам да е лека и да е най-бедното на въглехидрати хранене. И като цяло рестрикция на въглехидратите. Добри мазнини без ограничение, те засищат, така че и да искаш няма как да изядеш кой знае колко. Дават енергия и така не се забавя метаболизма. Умерено с белтъчините, да не се прекалява нито да се ограничават много. Там два момента има, ако са малко ще разграждаш мускули, ако са в повече, може да се трансформират в глюкоза, а и се натоварват бъбреците. И това нещо, което всъщност е НВВМХ, най-после проработи при мен. И ми остана като траен модел на хранене, с който добре се чувствам, в момента вече в по-либерален режим. Преди това бях опитвала с Дюкан, за месец 5 кг свалих, бързо след това се върнаха, щото то колко време можеш да издържиш на това чудо, а и доста се говореше по едно време за страничните ефекти. С Лидия Ковачева бях отслабвала веднъж преди последното раждане, задържах тогава известно време, всъщност до следващата бременност. А след нея вече край, нищо не помагаше, дори и пълен глад, с който преди бях отслабвала, но явно след бременността се е появила или засилила при мен ИР и вече не даваше резултат и гладът. Пак след нея по едно време имах ПКЯ, лекувах ги 2 години с противозачатъчни и уж ми правиха тогава натоварване и нямах ИР, но наскоро го изрових това изследване и ха-ха - пуснали ми бяха само глюкоза, без инсулин. И така, да знаеш, не си сама, през тези мъки с трудното отслабване много от нас сме минали. В крайна сметка то си е един от симптомите на ИР. Много търпение и постоянство иска, но се получават нещата. Изглежда бавно и невъзможно, ососбено в началото, когато са много килата, а мъките докато се адаптираш са големи, но капка по капка вир става. 3-4 кг на месец, пък дори и 2-3 да са, ама като си пресметнеш за някакви си 10 месеца и ето ти ги 20-30. Примерно, а конкретно аз 30 за 9 месеца свалих и от тогава задържам. Големият зор бяха първите 2 месеца, след това стана пей сърце. Седях и се чудех на себе си защо не съм го направила по-рано това нещо, ами толкова години съм влачила това бреме, с мисълта, че е невъзможно да го преборя. А се оказа, че не е
Преди не закусвах, понякога и за обяд нямах време и естествено на вечеря се наям като змей, хем колко ще изядеш на едно ядене, трудно ще стане повече от 1500-2000 ккал, че да кажеш че преяждаш. Ама не, не са калориите в крайна сметка. На описания модел, често срещан в съвременния свят, точно недохранването е проблемът, който прецаква метаболизма. Нередовното хранене, гладуването, повечето диети, карат организмът да трупа запаси, да съхранява енергията за жизненоважните функции и отслабването става още по-трудно. Затова каквото ще да става, но вече не пропускам хранене. Задължително закуска, било то и символична, както и обяд. Ако ще се пропуска хранене, то най-добре вечерята, но аз не мога. Просто гледам да е лека и да е най-бедното на въглехидрати хранене. И като цяло рестрикция на въглехидратите. Добри мазнини без ограничение, те засищат, така че и да искаш няма как да изядеш кой знае колко. Дават енергия и така не се забавя метаболизма. Умерено с белтъчините, да не се прекалява нито да се ограничават много. Там два момента има, ако са малко ще разграждаш мускули, ако са в повече, може да се трансформират в глюкоза, а и се натоварват бъбреците. И това нещо, което всъщност е НВВМХ, най-после проработи при мен. И ми остана като траен модел на хранене, с който добре се чувствам, в момента вече в по-либерален режим. Преди това бях опитвала с Дюкан, за месец 5 кг свалих, бързо след това се върнаха, щото то колко време можеш да издържиш на това чудо, а и доста се говореше по едно време за страничните ефекти. С Лидия Ковачева бях отслабвала веднъж преди последното раждане, задържах тогава известно време, всъщност до следващата бременност. А след нея вече край, нищо не помагаше, дори и пълен глад, с който преди бях отслабвала, но явно след бременността се е появила или засилила при мен ИР и вече не даваше резултат и гладът. Пак след нея по едно време имах ПКЯ, лекувах ги 2 години с противозачатъчни и уж ми правиха тогава натоварване и нямах ИР, но наскоро го изрових това изследване и ха-ха - пуснали ми бяха само глюкоза, без инсулин. И така, да знаеш, не си сама, през тези мъки с трудното отслабване много от нас сме минали. В крайна сметка то си е един от симптомите на ИР. Много търпение и постоянство иска, но се получават нещата. Изглежда бавно и невъзможно, ососбено в началото, когато са много килата, а мъките докато се адаптираш са големи, но капка по капка вир става. 3-4 кг на месец, пък дори и 2-3 да са, ама като си пресметнеш за някакви си 10 месеца и ето ти ги 20-30. Примерно, а конкретно аз 30 за 9 месеца свалих и от тогава задържам. Големият зор бяха първите 2 месеца, след това стана пей сърце. Седях и се чудех на себе си защо не съм го направила по-рано това нещо, ами толкова години съм влачила това бреме, с мисълта, че е невъзможно да го преборя. А се оказа, че не е
Бледолива, благодаря много за споделеното. Честно казано такива постове ме надъхват все повече. Истината е, че не толкова диетата и отслабването, че дори и хапчетата ме плашат, а по-скоро това, че може да има птоблем със забременяването. Аз нямам деца, на 27 години съм. До скоро с ММ не планувахме докато не пооправим някои неща. Сега вече го искаме и точно в този момент това. Супер ми е криво и адски много се притеснявам. А това трябва да го обяснявам и на друг човек. Съжалявам, че ви занимавам. Малко стана искрено и лично, но не знам дали някой ще ме разбере.