От утре си свободна

Аз без мъж и дете нито искам да пътувам, нито искам да ги заменя за хоби. Ще искам да си върна не-свободата, както са казали по-горе

За мен не е, по-скоро е липса или сбор от липси.

Подобна свобода може да търси само човек, който не е щастлив със семейството си. Най-добре се чувствам, когато дедето и мъжът ми са около мен. И изобщо не ми пречат да си пия дълго кафето.

Свободата и свободното време са различни неща.
Ако си със свободен дух, душата ти, умът ти е освободен, няма значение колко си ангажиран и с кого. Винаги ще се чувстваш свободен и спокоен. Когато ти е обременен ума, потиснат духа, дори и цялото свободно време на света да имаш, пак няма да се чувстваш добре.

Свободолюбива съм си от дете. Когато съм в ситуация или с хора, които ме правят несвободна, си тръгвам.
Имам много свободно време – не го свързвам със свобода, а със спокойствие. Не ми пречат нито деца, нито мъже, близки, нито битовизми да съм "свободна" в контекста на Авторката.

Свободата е теоретично понятие, никой не е съвсем свободен. Може да се чувства свободен, но не е. Темата не е точно формулирана. Едно е да си свободен, друго е да си сам. Мъжът ми не ми пречи, прекарваме си добре.

Аз пък най-добре си прекарвам с приятелки. За разтоварване говоря, не че бих заживяла с приятелка за да си прекарваме добре. И пътуванията така ми се получават най-добре.

Аз мъж нямам, обаче наличието на дете по никакъв начин не ме кара да се чувствам лишена от свобода - вече е на възраст, която ми позволява да се занимавам съвсем спокойно с нещата, които ми доставят удоволствие.
В работата също имам пълната свобода да правя каквото поискам, така че смело мога да кажа, че в момента нищо и в никакъв план не ме ограничава.

Ми, аз съм си свободна... Като изключим това, че искам по-творческа работа. Ако спечеля от лотарията, ще се занимавам само с творчески хобита и определено ще пътувам повече, това е

точно за свобода от мъж, деца и др. е темата, а не за свободно време.

Аз ще се почувствам свободна истински,когато се разведа с БНД(подала съм молба за развод).Всъщност и сега съм си свободна,но тогава поне ще е окончателно.Ще съм свободна да пътувам с детето си като взема след ден два решението за заместващо съгласие от съда😀

Ооо, много добре си се наслаждавам на личната свобода. Децата ми са големи и самостоятелни, мъжът ми е също доста свободолюбива личност. Понякога си мисля, че точно даването на свобода на другия ( онази свобода, при която имаш право да направиш собствените си,  лични  избори) е съхранила всичко хубаво в нашия брак.  Работата е ограничаваща, но не бих могла да живея без нея - освен, че е начин за изкарване на пари, също е и много други, важни за мен, неща. "Кариера" на богата домакиня с много свободно време, никога не ми е била по вкуса.  

Бих поживяла известно време в чужбина и определено бих пътувала повече. ММ е пенсионер, макар и все още млад, но не го виждам да рискува с живот в чужбина. Споменавал е два–три пъти, но казва "... на моите години..." Аз съм човекът, който си пада по този род приключения. Но поне сега пътуваме много повече от преди. Не съм ангажирана с децата, големи са и самостоятелни, имам време за хобита и за срещи с приятелки. По–скоро се нуждая от по–голяма отпуска и повече финанси.

Такава дълга свобода не искам, искам си мъжа и детето, единствено бих се накефила на един единствен ден сама, да си лежа, чета, пия кафе и наспя и каквото ми душа иска. Но на другата сутрин си искам детето.

Колко сме различни всички..)

Свободна съм. Колкото и както искам..

Аз не се усещам несвободна. Даже обратното. Винаги съм била щастлива с факта, че имам близки, семейство. Винаги мога да оставя децата със съпруга ми или те да останат сами, предвид голямата им разлика, за да изляза сама или само със съпруга ми. Работата не ми тежи, защото е в семейната кантора и така съм повече време със съпруга ми, а и работя на 4 ч. Децата обикновено през делничните дни излизат рано и се прибират късно. Съпругът ми има ангажименти. Аз имам време за себе си достатъчно, въпреки многото ангажименти.
Често имам и наистина свободни изцяло дни, защото съпругът ми има дела и в други градове и пътува за по няколко дни в месеца. Тогава обикновено малките деца отиват при бабите си, а големите излизат до по-късно или нощуват у племенницата ми. В тези дни дори не ходя в кантората и обиикновено чета книги, разхождам се, ходя по магазините, излизам с приятелки, отдавам се на някое от хобитата си (най-често садя цветя или обикалям по цветните борси и си избирам нови интересни растения). Сестра ми живеят в съседния апартамент и обикновено това е времето, когато успяваме да се видим за повече време само двете и да си поговорим, пиейки кафе, защото в другите дни най-много да се засечем на влизане или излизане. Отделям време за разкрасяване - маски, прическа. Обожавам тези кратки бягства, но ми е далеч по-приятно, когато съпругът ми си е у дома и правим нещо заедно, а най-добре ми е да пътуваме цялото семейство.
Даже отсега се притеснявам за наближаващия момент, когато най-голямата ни дъщеря ще замине септември да учи в чужбина, а и втората дъщеря предстои следващата година да кандидатства за същия университет. И тогава се чудя колко ли пусто ще ми е, защото малките деца ще са по цял ден на училище и вкъщи навярно ще е много по-тихо и празно.