Ами какво бихте направили ако утре се събудите и сте свободни? Свободни без мъж до вас,без деца...имате си работа,която обичате...занемарено хоби може би...изглеждате доста добре...как би протекъл един ваш наистина свободен ден! Какво ви се иска
- Публикувана: 3 юни 2019, 22:01 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2019, 12:40 ч.
От утре си свободна
Аз съм свободна от 5 дни. Мъжът ми пътува, изпратих го в сряда вечер за 4 месеца. Работата ми е супер, деца общи нямаме. Прибирам се в 17 ч. от работа, занимавам се в градината, разхождам кучето и съм сама и не ми харесва.
Когато той си е тук, къщата е пълна, идват неговите деца, не ми остава време да мисля за глупости, но ежедневието е запълнено съ смисъл. На мен тази свобода не ми харесва, не я искам ама никой не ме пита. Нито той ще се прибере, нито очаквам да стане чудо и да станем +1. На 39 ставам следващата седмица.
Моето виждане за свобода е не повече от 10 дни свобода, на няколко месеца
Когато той си е тук, къщата е пълна, идват неговите деца, не ми остава време да мисля за глупости, но ежедневието е запълнено съ смисъл. На мен тази свобода не ми харесва, не я искам ама никой не ме пита. Нито той ще се прибере, нито очаквам да стане чудо и да станем +1. На 39 ставам следващата седмица.
Моето виждане за свобода е не повече от 10 дни свобода, на няколко месеца
Нищо. Нищо не ми се иска. Обичам си работата и дори ако стана милиардер, пак бих я работила. Обичам мъжа си, децата и не искам да съм свободна от тях. За другите неща, които обичам и сега имам време.
Бих се радвала, но ако съм свободна от към работа и досадни отношения с офисния планктон.
Бих искала да съм свободна за да отделям повече време за дома, семейството, детето и внучето.
Те не ме подтискат и не ми пречат.
Какво бих направила - ще си изпия спокойно кафето, ще си подредя постепенно къщата, ще отделям повече време на дете и внуче. Ще свърша много отлагани с години неща. Дори да се разхождам безцелно по улиците - пак е добре.
Бих искала да съм свободна за да отделям повече време за дома, семейството, детето и внучето.
Те не ме подтискат и не ми пречат.
Какво бих направила - ще си изпия спокойно кафето, ще си подредя постепенно къщата, ще отделям повече време на дете и внуче. Ще свърша много отлагани с години неща. Дори да се разхождам безцелно по улиците - пак е добре.
В точно това имам предвид,ако се абстрахираме от близките си и си представим че утре се будим и нямаме ангажимент към никой и нищо...какво предстои ...кафе? Аз например ще стана и със сигурност ще си направя хубаво кафе и ще го пия докато свърши после ....какво...може би ще изляза и ще си купя нещо за мене си, хубава нова книга,днес си мислех че бих отишла на екскурзия,от тия дето са за по един ден,два сама...
Ами какво бихте направили ако утре се събудите и сте свободни? Свободни без мъж до вас,без деца...имате си работа,която обичате...занемарено хоби може би...изглеждате доста добре...как би протекъл един ваш наистина свободен ден! Какво ви се иска
Свободна, но с всички несвободи, съпровождащи работата ти?
Началници с маниите им, колеги с особеностите им, фиксиран брой часове ден след ден на едно място, сред едни и същи физиономии? 34 години, засега.....
Лашкане по час на отиване и час на връщане от работа, което сумарно прави едни 10 часа абсолютна несвобода.......
Ами да де,и какво ако допуснем че утре няма да ходиме вече на работа...няма да се лашкаме сред тълпите по два часа на ден,да влачиш след работа пазара...пликовете,ходейки бързо към дома да мислиш в движение какво имаш,какво да сготвиш докато пускаш пералня,кучето ше разходиш тамън да хвърлиш боклука...
Кафето винаги се изпива с кеф. Един нов нюанс на свободата има при мен. Живеем извън града, много близо до един от курортите край Варна. Удоволствие е да се разхождам с кучето и да мириша розите на съседите, да се нагледам на хубави къщи, това разтоварва.
Преди за замине мм, се разхождахме с две деца, колелета и куче и беше още по - хубаво, но и сама ми е кеф да изследвам района.
Та ако ви се падне свобода, вземете си куче
Преди за замине мм, се разхождахме с две деца, колелета и куче и беше още по - хубаво, но и сама ми е кеф да изследвам района.
Та ако ви се падне свобода, вземете си куче
Кучето за мене е ограничаващо.
Гледала съм 8 год - то съобразяване с него, излизане с него, мислене къде да остане за да отидем на почивка. А и моето до последно си маркираше в къщи, изгриза ъглите в коридора и др. подобни бели.
Децата с колела или други джаджи не биха ми пречили като кучето. Все пак с детето може и да си говорите, да се забавлявате.
И без него мога да се разхождам и да се наслаждавам на цветя и хубави неща.
Гледала съм 8 год - то съобразяване с него, излизане с него, мислене къде да остане за да отидем на почивка. А и моето до последно си маркираше в къщи, изгриза ъглите в коридора и др. подобни бели.
Децата с колела или други джаджи не биха ми пречили като кучето. Все пак с детето може и да си говорите, да се забавлявате.
И без него мога да се разхождам и да се наслаждавам на цветя и хубави неща.
Аз съм с две кучета и грам не ми пречат, много си ги обичам даже. Пътуват с нас, а и има на кого да ги оставя, ако се налага. Без мъжкото население ще ми отпадне готвенето като най-омразната дейност. Бих се занимавала само с хобито си, ако всички ми се махнат от главата, ама къде го този късмет.
И аз имах куче,немска овчарка,обожавах го но...скоро умря..и сега не съм сигурна че ше си взема скоро..всъщност цял живот съм имала домашни любимци..но сега в момента нямам..и усещам свобода. Някой път чувствам вина когато почивам или имам време което прахосваме,яде ме после че вместо да свърша сто неща аз съм си кларила краката дефакто...
Най-верятно същото като сега.
Работя от вкъщи и нямам работно време. Ставам като се наспя, мъжът ми е на работа, детето на училище. Правя си кафенце, ако искам излизам, имам време за всичко. С нетърпение ги чакам да се приберат следобед/вечер, не би ми било приятно да съм сама.
Не обичам и да пътувам, не бих пътувала повече, ако съм сама.
Работя от вкъщи и нямам работно време. Ставам като се наспя, мъжът ми е на работа, детето на училище. Правя си кафенце, ако искам излизам, имам време за всичко. С нетърпение ги чакам да се приберат следобед/вечер, не би ми било приятно да съм сама.
Не обичам и да пътувам, не бих пътувала повече, ако съм сама.
Ами какво бихте направили ако утре се събудите и сте свободни? Свободни без мъж до вас,без деца...имате си работа,която обичате...занемарено хоби може би...изглеждате доста добре...как би протекъл един ваш наистина свободен ден! Какво ви се иска
Ще ми се иска най-вече да си върна не-свободата.
Не приемам, като бреме семейството, нито някога съм се чувствала несвободна. Мъжът ми и детето създадоха една традиция и си имаме "уикенд за мама". Обикновено ходят на планина и си правят разни преходи, подходящи за възрастта на детето. Използвам времето да спя, чета, излизам с приятелки и т.н. Обикновено нямам търпение да си дойдат.
Естествено, че не ми пречат хората около мен и осмислят ежедневието ми, но ако остана за няколко дни без ангажимент бих се качила на колата и бих карала, докъдето стигна. Стара мечта ми (неосъществима, разбира се) да се кача на колата и да тръгна. Да спирам в който град искам и да стоя колкото си искам, всяка вечер да замръквам в хотел в различен град И така ... май по-далече от Гибралтар не мога да стигна. Може би оттам мога да продължа до Африка, но честно казано би ме било страх да пътувам сама из Африка.
Аз мислех, че продължителността на пиенето на кафе се влияе от това дали ходиш на работа, а не дали си женен с деца.
По темата: винаги съм обичала този тип свобода. Обичам си мъжа, поколението, и живота дето съм изградила. Но обичам и да съм без хора около мен, с време дето да посветя само на себе си. Преди години имах шанса да го направя, и беше невероятно просто.
В точно това имам предвид,ако се абстрахираме от близките си и си представим че утре се будим и нямаме ангажимент към никой и нищо...какво предстои ...кафе? Аз например ще стана и със сигурност ще си направя хубаво кафе и ще го пия докато свърши после ....какво...може би ще изляза и ще си купя нещо за мене си, хубава нова книга,днес си мислех че бих отишла на екскурзия,от тия дето са за по един ден,два сама...
Най-вероятно ще скучая. Освен ако не съм много добре подплатена финансово. Тогава ще се отдам на пътуване за известно време. Бих навестила няколко приятелки из чужбините. Евентуално бих изкарала 1-2 курса, за които сега не ми остава време.
Детето ще ми липсва, тя не ме ограничава, всъщност чудесно си пасваме двечките. Занемарени хобита нямам, дори сега намирам време за тях, а работата си обичам и не ме товари никак.
Детето ще ми липсва, тя не ме ограничава, всъщност чудесно си пасваме двечките. Занемарени хобита нямам, дори сега намирам време за тях, а работата си обичам и не ме товари никак.
Е добре,а тази самота не е ли свобода всъщност,възможност,
За мен не е, по-скоро е липса или сбор от липси.
Свободата и свободното време са различни неща.
Ако си със свободен дух, душата ти, умът ти е освободен, няма значение колко си ангажиран и с кого. Винаги ще се чувстваш свободен и спокоен. Когато ти е обременен ума, потиснат духа, дори и цялото свободно време на света да имаш, пак няма да се чувстваш добре.
Свободолюбива съм си от дете. Когато съм в ситуация или с хора, които ме правят несвободна, си тръгвам.
Имам много свободно време – не го свързвам със свобода, а със спокойствие. Не ми пречат нито деца, нито мъже, близки, нито битовизми да съм "свободна" в контекста на Авторката.
Ако си със свободен дух, душата ти, умът ти е освободен, няма значение колко си ангажиран и с кого. Винаги ще се чувстваш свободен и спокоен. Когато ти е обременен ума, потиснат духа, дори и цялото свободно време на света да имаш, пак няма да се чувстваш добре.
Свободолюбива съм си от дете. Когато съм в ситуация или с хора, които ме правят несвободна, си тръгвам.
Имам много свободно време – не го свързвам със свобода, а със спокойствие. Не ми пречат нито деца, нито мъже, близки, нито битовизми да съм "свободна" в контекста на Авторката.
Аз мъж нямам, обаче наличието на дете по никакъв начин не ме кара да се чувствам лишена от свобода - вече е на възраст, която ми позволява да се занимавам съвсем спокойно с нещата, които ми доставят удоволствие.
В работата също имам пълната свобода да правя каквото поискам, така че смело мога да кажа, че в момента нищо и в никакъв план не ме ограничава.
В работата също имам пълната свобода да правя каквото поискам, така че смело мога да кажа, че в момента нищо и в никакъв план не ме ограничава.
Ми, аз съм си свободна... Като изключим това, че искам по-творческа работа. Ако спечеля от лотарията, ще се занимавам само с творчески хобита и определено ще пътувам повече, това е
Скрит текст:
За съпруг и деца може би не е добре да коментирам, за да не измествам дискусията (не че тя не се измества сама, де). Но като цяло - нямам такива необходимости. Ако срещна голямата любов - да, ама кой знае кога и дали))
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
За съпруг и деца може би не е добре да коментирам, за да не измествам дискусията (не че тя не се измества сама, де). Но като цяло - нямам такива необходимости. Ако срещна голямата любов - да, ама кой знае кога и дали))
Ооо, много добре си се наслаждавам на личната свобода. Децата ми са големи и самостоятелни, мъжът ми е също доста свободолюбива личност. Понякога си мисля, че точно даването на свобода на другия ( онази свобода, при която имаш право да направиш собствените си, лични избори) е съхранила всичко хубаво в нашия брак. Работата е ограничаваща, но не бих могла да живея без нея - освен, че е начин за изкарване на пари, също е и много други, важни за мен, неща. "Кариера" на богата домакиня с много свободно време, никога не ми е била по вкуса.
Бих поживяла известно време в чужбина и определено бих пътувала повече. ММ е пенсионер, макар и все още млад, но не го виждам да рискува с живот в чужбина. Споменавал е два–три пъти, но казва "... на моите години..." Аз съм човекът, който си пада по този род приключения. Но поне сега пътуваме много повече от преди. Не съм ангажирана с децата, големи са и самостоятелни, имам време за хобита и за срещи с приятелки. По–скоро се нуждая от по–голяма отпуска и повече финанси.
Аз не се усещам несвободна. Даже обратното. Винаги съм била щастлива с факта, че имам близки, семейство. Винаги мога да оставя децата със съпруга ми или те да останат сами, предвид голямата им разлика, за да изляза сама или само със съпруга ми. Работата не ми тежи, защото е в семейната кантора и така съм повече време със съпруга ми, а и работя на 4 ч. Децата обикновено през делничните дни излизат рано и се прибират късно. Съпругът ми има ангажименти. Аз имам време за себе си достатъчно, въпреки многото ангажименти.
Често имам и наистина свободни изцяло дни, защото съпругът ми има дела и в други градове и пътува за по няколко дни в месеца. Тогава обикновено малките деца отиват при бабите си, а големите излизат до по-късно или нощуват у племенницата ми. В тези дни дори не ходя в кантората и обиикновено чета книги, разхождам се, ходя по магазините, излизам с приятелки, отдавам се на някое от хобитата си (най-често садя цветя или обикалям по цветните борси и си избирам нови интересни растения). Сестра ми живеят в съседния апартамент и обикновено това е времето, когато успяваме да се видим за повече време само двете и да си поговорим, пиейки кафе, защото в другите дни най-много да се засечем на влизане или излизане. Отделям време за разкрасяване - маски, прическа. Обожавам тези кратки бягства, но ми е далеч по-приятно, когато съпругът ми си е у дома и правим нещо заедно, а най-добре ми е да пътуваме цялото семейство.
Даже отсега се притеснявам за наближаващия момент, когато най-голямата ни дъщеря ще замине септември да учи в чужбина, а и втората дъщеря предстои следващата година да кандидатства за същия университет. И тогава се чудя колко ли пусто ще ми е, защото малките деца ще са по цял ден на училище и вкъщи навярно ще е много по-тихо и празно.
Често имам и наистина свободни изцяло дни, защото съпругът ми има дела и в други градове и пътува за по няколко дни в месеца. Тогава обикновено малките деца отиват при бабите си, а големите излизат до по-късно или нощуват у племенницата ми. В тези дни дори не ходя в кантората и обиикновено чета книги, разхождам се, ходя по магазините, излизам с приятелки, отдавам се на някое от хобитата си (най-често садя цветя или обикалям по цветните борси и си избирам нови интересни растения). Сестра ми живеят в съседния апартамент и обикновено това е времето, когато успяваме да се видим за повече време само двете и да си поговорим, пиейки кафе, защото в другите дни най-много да се засечем на влизане или излизане. Отделям време за разкрасяване - маски, прическа. Обожавам тези кратки бягства, но ми е далеч по-приятно, когато съпругът ми си е у дома и правим нещо заедно, а най-добре ми е да пътуваме цялото семейство.
Даже отсега се притеснявам за наближаващия момент, когато най-голямата ни дъщеря ще замине септември да учи в чужбина, а и втората дъщеря предстои следващата година да кандидатства за същия университет. И тогава се чудя колко ли пусто ще ми е, защото малките деца ще са по цял ден на училище и вкъщи навярно ще е много по-тихо и празно.
Ами какво бихте направили ако утре се събудите и сте свободни? Свободни без мъж до вас,без деца...имате си работа,която обичате...
Аз намирам време за себе си и имам свобода и с децата си до мен всеки ден. Така че бих направила обичайните неща, които си правя редовно, нищо коренно различно или необичайно.
Ако съм свободна за десетина дни, отивам в Мексико.
Откакто се сдобих с куче, свободата ми вече е мираж.
Уикендът ще съм полусвободна. Ще съм два дни само с кучето. Не че детето и мъжът ми ми отнемат свободата.
Мда, бих искала най-вече финансова свобода. Да разполагам сама с времето си. Кеф ми на екскурзия, кеф ми на почивка, кеф ми вкъщи.
Уикендът ще съм полусвободна. Ще съм два дни само с кучето. Не че детето и мъжът ми ми отнемат свободата.
Мда, бих искала най-вече финансова свобода. Да разполагам сама с времето си. Кеф ми на екскурзия, кеф ми на почивка, кеф ми вкъщи.
Аз всъщност съм свободна откъм мъж и деца.
Сега ми се иска деня да беше от 36 часа, поне, защото не ми стигат 24 за всичко, дето съм натъпкла в него, плюс наспиване.
Сега ми се иска деня да беше от 36 часа, поне, защото не ми стигат 24 за всичко, дето съм натъпкла в него, плюс наспиване.
И аз за това си мечтая от години.
Не ми достига време за сън, все нещо има да се върши.
Не разбирам хората, които безделничат по кафета, в празни приказки, с часове.
Кучето го обичам безкрайно, но е силно ограничаващо, ако трябва да се пътува. Не съм ОК да се мъкне и куче навсякъде. Моето е малко диво с непознати и си е напрежение.
Аз не искам да съм напълно свободна , без мъж мога , но без деца около мен не мога ..
Така съм устроена че се чувствам пълноценна единсвено когато се грижа за някой и го прегръщам и цункам и говоря , говоря и споделям всичко което ми дойде на акъла ...Най много от всичко ме плаши самотата ..та дори да имам милиони не ги сакам, не ме вълнуват и най екзотични дестинации ако няма с кой да ги споделя ..Искам си любимите същества до мен ...
Така съм устроена че се чувствам пълноценна единсвено когато се грижа за някой и го прегръщам и цункам и говоря , говоря и споделям всичко което ми дойде на акъла ...Най много от всичко ме плаши самотата ..та дори да имам милиони не ги сакам, не ме вълнуват и най екзотични дестинации ако няма с кой да ги споделя ..Искам си любимите същества до мен ...
Не мога да разбера защо всички отговаряте по един и същи начин. Може би темата не е добре формулирана. Едва ли има жена, която да бъде доволна и щастлива без семейството си. Според мен, смисълът е, ако имаме пълна свобода за известно време, какво бихме направили, как бихме я оползотворили. Какво бихме направили, ако не сме задължени да се съобразяваме с други хора, липса на финанси и пр. Поне аз така я разбрах.
Едва ли има жена, която да бъде доволна и щастлива без семейството си.
Аз съм много щастлива без семейството си. Няколко пъти пътувах за по седмица без тях, три пъти ги пострекавах да си ходят в България без мен, а последния път бях един месец в Хамбург без тях. При всеки удобен момент пак бих го направила. Детето ми липсваше, но като е за кратко, никаква драма няма. Липсата на мъжа мога да я преживея в еуфория за няколко месеца. Обичам ги безкрайно, но явно и себе си обичам и не съществувам чрез тях.
Може би откакто виждам сина си 20 дни в годината, не приемам липсата на останалите трагично, напротив, оценявам терапевтичния ефект от липсата им. Ей на, казах го.
Бих изровила туристическите обувки, стягам раницата, хващам някой влак, който минава през Балкана и слизам на най- затънтената гаричка. От там - накъдето ми видят очите.
Или бих се пробвала да направя Ком - Емине. Докъдето стигна. Ама ми трябва около месец свободно време, а това, в близките.... да кажем 10 години, не виждам как би станало...
Или бих се пробвала да направя Ком - Емине. Докъдето стигна. Ама ми трябва около месец свободно време, а това, в близките.... да кажем 10 години, не виждам как би станало...
Препоръчани теми