По-добре да гледаш болно бебе, пред това да си груб с някакви несъобразителни хора, нали?
- Публикувана: 18 май 2019, 17:34 ч.
- Последно мнение: 22 май 2019, 11:13 ч.
Объркани семейни отношения
Ако не можеш да ги отрежеш, кажи на сестра ти, че е зло същество и е наказана да няма деца.
Няма да те погледнат повече
Да цъфне болна при бебе означава, че го прави от злоба. Това трябва да и кажеш.
Покажи си зъбките и ти.
Баща ти е мухльо. Сега видях, че те кара да ходиш на тази да и се извиняваш.
Защо наричаш тази жена родител? Сериозно ли и викаш майко?
Я да спреш. Викай и по име. Не ти е никаква.
И за какво ти е да се събираш с тях по празници. Ти си имаш дом и семейство.
Сама се вкарваш в драми.
Аз ако съм, досега на тази такъв бой ще съм и хвърлила, че пред мен ще е по-ниска от тревата.
Баба ми до 12 годишна възраст ме биеше. Някъде пак там ми писна и аз я набих. След няколко дни отново, да не вземе да се отпусне. Оттогава си кротува.Викат насилието пораждало насилие, ама тогава защо като я ступах, вече нямаше тормоз над мен?
А ти на 19 си позволила да те набие. Достатъчно голяма си била да и отпереш два и да я залепиш за стената.
Иначе съм против насилието. Но понякога насилието се спира с насилие. Абсурдно е някой да те удря и ти да не отвърнеш.
FrauDanna, моля ти се, абсолютно е в правото си да прави забележка. А те с какъв акъл отиват болни при бебе?
Какво общо има тук да си широко скроен?
За озлоблението може и да има. Ама като не е намерила начин да си решава проблемите, сега продължава да търпи боклуци в живота си.
Няма да те погледнат повече
Да цъфне болна при бебе означава, че го прави от злоба. Това трябва да и кажеш.
Покажи си зъбките и ти.
Баща ти е мухльо. Сега видях, че те кара да ходиш на тази да и се извиняваш.
Защо наричаш тази жена родител? Сериозно ли и викаш майко?
Я да спреш. Викай и по име. Не ти е никаква.
И за какво ти е да се събираш с тях по празници. Ти си имаш дом и семейство.
Сама се вкарваш в драми.
Аз ако съм, досега на тази такъв бой ще съм и хвърлила, че пред мен ще е по-ниска от тревата.
Баба ми до 12 годишна възраст ме биеше. Някъде пак там ми писна и аз я набих. След няколко дни отново, да не вземе да се отпусне. Оттогава си кротува.Викат насилието пораждало насилие, ама тогава защо като я ступах, вече нямаше тормоз над мен?
А ти на 19 си позволила да те набие. Достатъчно голяма си била да и отпереш два и да я залепиш за стената.
Иначе съм против насилието. Но понякога насилието се спира с насилие. Абсурдно е някой да те удря и ти да не отвърнеш.
FrauDanna, моля ти се, абсолютно е в правото си да прави забележка. А те с какъв акъл отиват болни при бебе?
Какво общо има тук да си широко скроен?
За озлоблението може и да има. Ама като не е намерила начин да си решава проблемите, сега продължава да търпи боклуци в живота си.
Озлобление?!? Трябва да се шегуваш. Даже е била прекалено търпелива и наивно даваща втори шансове на хора, които са съсипали детството й със физически и психически тормоз, а сега съсипват и празниците й. И що за изродско поведение е да цъфнат двамата заразноболни при малко бебе, чиято имунна система още не е развита добре! Аз бих ги изритала на секундата
Отношенията, както ги описваш, не са объркани, а просто отровни. Къде е съпругът ти в цялата картинка? Не си в тотална безизходица според мен. Имаш доста полезни ходове, които изцяло зависят от теб. Или ги събираш всички и в прав текст, открито, позитивно и добронамерено се опитваш да изясниш ситуацията или просто ги игнорираш напълно, започвайки от днес. Това изцяло зависи от характерите ви и това какъв подход мислиш, че ще проработи, за да запазиш себе си и децата и да минимизираш стреса, на който сте подложени.
Няколко пъти споменаваш, че не ти помагат за децата. А защо искаш да са наоколо и да "помагат", след като са зли, манипулативни и прочие.
Седни и си изясни сама за себе си какво искаш.
Няколко пъти споменаваш, че не ти помагат за децата. А защо искаш да са наоколо и да "помагат", след като са зли, манипулативни и прочие.
Седни и си изясни сама за себе си какво искаш.
Факт е, че след Коледа и двете деца се разболяха, на 31 декември обикаляхме по частни клиники да търсим педиатър. Беше ад някакъв , първото разболяване на бебето. Като казах на нашите- откъде съм била сигурна, че сестра ми и зет ми ги били заразили ... беше просто нелепа ситуация. От тези, в които те карат сам да си говориш направо.
Безкрайно много искам нормални човешки семейни отношения. Гледам всички приятелки около мен майките им не само са до тях физически, но и с подкрепата си. В момента преживявам много тежка следродилна депресия и имам нужда от майчината, женската подкрепа. Съпругът ми е прекрасен и помага постоянно и безрезервно, но на мен ми липсват нормалните отношения между майка и дъщеря и между сестри. Явно трябва да си сам сметка ,че такива няма как да имам
Според мен толкова отчаяно си се хванала в това, че мащехата замества майка ти, толкова упорито се опитваш да градиш "нормално семейство", толкова те е страх да ги дистанцираш, че само вредиш на себе си и децата си.
Не намираш баланса колко точно да сте близки и приемаш, че или трябва да сте много близки - гъз до гъз на всеки празник или да скъсате отношения.
Границата се поставя обмислено и въз основа на делата на хората. Те не ти помагат, не те подкрепят, не са ти никакви, но искаш всеки празник да си с тях. Вероятно от своя гледна точка те смятат, че ти също не се интересуваш от тях, не ги подкрепяш, не им помагаш и така нататък.
Защо ти е нужно да се буташ там? Баща ти е мухльо, с който айде като баща поддържай връзка чат пат, но какво толкова драпаш към мащехата си и сестра си?
Ако свекърите струват и ти се стараят по-добре се насочи натам.
Моя съвет е да потърсиш психлог - терапевт и да поговорите за стремежа ти обезателно да запълниш образа на майчината фигура. Не омаловажавам трагедията, която си изживяла, но трябва да я надживееш, за да продължиш напред и със приемливи отношения с близките ти.
Идеализираш отношенията майка - дъщеря- сестри. Въобще не са толкова розови, колкото ти се струват. Да има семейства, които всички е цветя и рози по твоите разбирания - разбирателство и помагане без край, но винаги някой се чувства прецакан
Не се взирай толкова в предното си семейство, вгледай се и гради своето сега.
Не намираш баланса колко точно да сте близки и приемаш, че или трябва да сте много близки - гъз до гъз на всеки празник или да скъсате отношения.
Границата се поставя обмислено и въз основа на делата на хората. Те не ти помагат, не те подкрепят, не са ти никакви, но искаш всеки празник да си с тях. Вероятно от своя гледна точка те смятат, че ти също не се интересуваш от тях, не ги подкрепяш, не им помагаш и така нататък.
Защо ти е нужно да се буташ там? Баща ти е мухльо, с който айде като баща поддържай връзка чат пат, но какво толкова драпаш към мащехата си и сестра си?
Ако свекърите струват и ти се стараят по-добре се насочи натам.
Моя съвет е да потърсиш психлог - терапевт и да поговорите за стремежа ти обезателно да запълниш образа на майчината фигура. Не омаловажавам трагедията, която си изживяла, но трябва да я надживееш, за да продължиш напред и със приемливи отношения с близките ти.
Идеализираш отношенията майка - дъщеря- сестри. Въобще не са толкова розови, колкото ти се струват. Да има семейства, които всички е цветя и рози по твоите разбирания - разбирателство и помагане без край, но винаги някой се чувства прецакан
Не се взирай толкова в предното си семейство, вгледай се и гради своето сега.
Момиче, най-добре намери заместници на това сбъркано "семейство" и ги обичай и уважавай. В теб има много обич и доброта, които да раздадеш, но тези хора не искат обичта ти - те искат да те смачкат и унищожат. Иначе ще се стреснат, когато видят, че нямаш нужда от тях и си щастлива... Явно става дума за някаква дива завист, която вбесява мащехата ти, но това не е твой проблем.
Безкрайно много искам нормални човешки семейни отношения. Гледам всички приятелки около мен майките им не само са до тях физически, но и с подкрепата си. В момента преживявам много тежка следродилна депресия и имам нужда от майчината, женската подкрепа. Съпругът ми е прекрасен и помага постоянно и безрезервно, но на мен ми липсват нормалните отношения между майка и дъщеря и между сестри. Явно трябва да си сам сметка ,че такива няма как да имам
Ама ти имаш нормални човешки отношения. Имаш ги с мъжа си и с децата си.
Драпаш в момента за невъзможното. Сама си създаваш драми. Ако си драма куин е разбираемо и няма да се оправиш.
Майка ти, родната ти е умряла. Тъжно, но факт. Приеми го. Останала си с баща, който уж те обича, но е позволил години тормоз над теб. И той не е стока.
От петгодишна имаш грозни отношения с мащехата ти. Как точно реши, че след раждането на твоето дете, тя ще се превърне в любяща майка? Та това е нереално. Вземи слез на земята и си гледай твоето семейство.
И посети някакъв терапевт.
Като премахнеш причините за проблемите ти, нещата ще се оправят. Причините са мащеха ти и нейната дъщеря. Това че ти е половин сестра не е от значение, явно и тя не е стока.
Дивата завист, която идва от мащехата ти е от факта, че ти имаш две деца, а нейната не може.
Не позволявай и децата ти да общуват с тези хора. Ще имаш още повече проблеми.
От както спрях да контактувам с баща си и неговите родители, точно защото са отровни влечуги всичките, ми е толкова по-спокойно, че си нямаш и на идея. От 8 години не съм ги чувала или виждала и спя спокойно, не пия успокоителни и живея както аз искам, а не както някой друг иска. Помисли внимателно, за какво са ти такива хора в живота...
Какво има да се стряска, тя му е дете и има право на тези неща, освен, ако той не реши друго. Ако е вярно, това е луда и злобна жена и не знам бащата как е позволил такова отношение.
Трябва да проведеш много сериозен разговор с баща си и да бъдеш категорична за отношението му/им към теб занапред. Наистина нямаш време, нерви и здраве, които да пилееш за тези неща. Не си струва.
Трябва да проведеш много сериозен разговор с баща си и да бъдеш категорична за отношението му/им към теб занапред. Наистина нямаш време, нерви и здраве, които да пилееш за тези неща. Не си струва.
От както спрях да контактувам с баща си и неговите родители, точно защото са отровни влечуги всичките, ми е толкова по-спокойно, че си нямаш и на идея. От 8 години не съм ги чувала или виждала и спя спокойно, не пия успокоителни и живея както аз искам, а не както някой друг иска. Помисли внимателно, за какво са ти такива хора в живота...
И аз съм така. И като го направих се чудих защо по-рано не го сторих, ами се занимавах с глупости.
Аз пет години не ги бях виждала, ни чувала.
После се наложи, че братовчедка ми, която е в чужбина си дойде и ме убеди да дойда, като ги предупреди да се държат прилично. Пък и ясно заявих, че съм там заради нея, не заради тях.
После пак се почнаха простотиите, та трябваше и още роднини да игнорирам.
Но не ми е проблем. Животът е по-хубав, когато разкараш токсичните хора.
Братовчедка ми е като сестра, но следващия път като си дойде, ако държи на мен и иска да ме види, да ми дойде вкъщи. Там няма да стъпя.