Здравейте,
Бих искала да чуя други гледни точки относно ситуацията, в която се намирам с моето семейство, а тя е именно следната:
Аз съм на 33 години, омъжена от 11 с две деца, едното от които е бебе на девет месеца. Причината да пиша обаче са сложните отношения (които напоследък се усложниха) в моето родно семейство. Това ми тежи.
Живея от петгодишна с баща ми, мащехата ми и моята сестра от техния брак, моята родна майка е починала. Цял живот (поне до 21 годишната ми възраст, когато избягах от вкъщи и се омъжих напук) съм търпяла отвратително отношение от жената на баща ми, която приемам като майка. Постоянен психически тормоз, абсолютен двоен стандарт за мен и сестра ми(справка: аз бях бита на 19 години като разбраха, че имам приятел, а в същото време сестра ми се напиваше с компания , на 14 години и се шегуваха с нейните “подвизи”).
Нещата се поуспокоиха след като напуснах семейството и създадох свое- вече като не им бях в къщата и не им ядях от хляба , нямаше и поводи за проблеми.
Излишно е да казвам, че помощ за голямото детенце през годините не съм получавала, нито каквато и да било друга помощ или морална подкрепа.
Позицията на баща ми, който де факти ми е кръвният родител е - да си заравя главата в пясъка, за да не му създава жена му скандали.
Той в нито един конфликт не е заел моя страна, криеше се в стаята си, за да не слуша караниците ни с нея.
И ето ни днес- появата на второто ми дете сякаш озлоби мащехата ми и сестра ми (която е прясно омъжена, но има проблеми със забременяването).
Тези трудни семейни отношения са най-непоносими по празниците, когато се очаква човек да се събере със семейството.
Тази Коледа, например, стана брутален скандал, който разтърси всички .
Сестра ми и съпругът й дойдоха болни у дома, при бебе на 4 месеца, заедно с родителите ми. Ядосах се, дръпнах родителите ми в друга стая и ги попитах как са допуснали младите да дойдат болни, при все , че предният ден са били заедно и са ги видели, че са болни.
Така се обидиха всички, изкараха ме, че мразя сестра си и зет си, не ми говориха месец и ме изолираха по всякакъв повод и начин.
Не ми помагат с бебето, въпреки, че живеем всички през два блока, не показват дори и морална подкрепа. Мащехата ми постоянно създава интриги, лъже пред баща ми за неща, които не съм казала , а той за да му е мирна главата ме кара постоянно са й се моля, да й се извинявам за несъществуващи разговори и неща, тотален абсурд. Заради него го правя, обаче.
Ясно ми е, че тя всичко това го прави, за да ме изолира от него напълно, да отчужди и внуците му.
Ясно ми е също, че няма как да се отрежат напълно семейните отношения, но ми е много болно и не знам какво да правя.
На Великден дори не бяхме включени в техните планове и събирания- те си се събраха със семейството на зет ми и ние си бяхме сами. Не знам каква позиция да заема спрямо тази жена интригантка и спрямо една сестра, която тотално не държи на нашите отношения.
Бих искала да чуя други гледни точки относно ситуацията, в която се намирам с моето семейство, а тя е именно следната:
Аз съм на 33 години, омъжена от 11 с две деца, едното от които е бебе на девет месеца. Причината да пиша обаче са сложните отношения (които напоследък се усложниха) в моето родно семейство. Това ми тежи.
Живея от петгодишна с баща ми, мащехата ми и моята сестра от техния брак, моята родна майка е починала. Цял живот (поне до 21 годишната ми възраст, когато избягах от вкъщи и се омъжих напук) съм търпяла отвратително отношение от жената на баща ми, която приемам като майка. Постоянен психически тормоз, абсолютен двоен стандарт за мен и сестра ми(справка: аз бях бита на 19 години като разбраха, че имам приятел, а в същото време сестра ми се напиваше с компания , на 14 години и се шегуваха с нейните “подвизи”).
Нещата се поуспокоиха след като напуснах семейството и създадох свое- вече като не им бях в къщата и не им ядях от хляба , нямаше и поводи за проблеми.
Излишно е да казвам, че помощ за голямото детенце през годините не съм получавала, нито каквато и да било друга помощ или морална подкрепа.
Позицията на баща ми, който де факти ми е кръвният родител е - да си заравя главата в пясъка, за да не му създава жена му скандали.
Той в нито един конфликт не е заел моя страна, криеше се в стаята си, за да не слуша караниците ни с нея.
И ето ни днес- появата на второто ми дете сякаш озлоби мащехата ми и сестра ми (която е прясно омъжена, но има проблеми със забременяването).
Тези трудни семейни отношения са най-непоносими по празниците, когато се очаква човек да се събере със семейството.
Тази Коледа, например, стана брутален скандал, който разтърси всички .
Сестра ми и съпругът й дойдоха болни у дома, при бебе на 4 месеца, заедно с родителите ми. Ядосах се, дръпнах родителите ми в друга стая и ги попитах как са допуснали младите да дойдат болни, при все , че предният ден са били заедно и са ги видели, че са болни.
Така се обидиха всички, изкараха ме, че мразя сестра си и зет си, не ми говориха месец и ме изолираха по всякакъв повод и начин.
Не ми помагат с бебето, въпреки, че живеем всички през два блока, не показват дори и морална подкрепа. Мащехата ми постоянно създава интриги, лъже пред баща ми за неща, които не съм казала , а той за да му е мирна главата ме кара постоянно са й се моля, да й се извинявам за несъществуващи разговори и неща, тотален абсурд. Заради него го правя, обаче.
Ясно ми е, че тя всичко това го прави, за да ме изолира от него напълно, да отчужди и внуците му.
Ясно ми е също, че няма как да се отрежат напълно семейните отношения, но ми е много болно и не знам какво да правя.
На Великден дори не бяхме включени в техните планове и събирания- те си се събраха със семейството на зет ми и ние си бяхме сами. Не знам каква позиция да заема спрямо тази жена интригантка и спрямо една сестра, която тотално не държи на нашите отношения.
