Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Момичета, имате ли представа кога ще започне втори сезон?

Здравейте!

Лучия, в „Ертуурул“  въпросният персонаж се играеше от Batuhan Karacakaya.





Дюндар бей е важна фигура.
Кратка справка за него.
В спойлера - превод с гугъл.

https://www.yeniakit.com.tr/kimdir/D%C3%BCndar_Bey

Хубава неделя!

Лучия, митологията за началото слиза все по-надолу във времето. Сериалът за Ертуурул е точно това.
За да е велик Осман, велик трябва да е първо баща му.
Бях ви показвала сцени, в които Ертуурул вече мечтае за Константинопол.

Всъщност сега седнах да пиша за Чукурова, но междувременно програмата ми се промени. Ще оставя това за утре.

Нещо от руския форум:
„В ответ на участившиеся вопросы.
"КОГДА НАЧИНАЕТСЯ НОВЫЙ СЕЗОН "ОДНАЖДЫ В ЧУКУРОВА"?
Когда-то сериал начал вещание в 1-ом сезоне в четверг (13 сентября). Ожидается, что сериал будет выставлен на аналогичную дату в следующем сезоне.“

Ще имат ли ездачи тези коне?


 

 
https://twitter.com/bzcdizi/status/1106266371183259650

Здравейте момичета,
Благодаря ви за коментарите!
Точно заради това - липсата на исторически данни, желанието за възвеличаване на създателите на ОИ, както и стремежът да се датира основаването на Империята възможно най-рано (за да е в някаква горе-долу адекватна конкуренция на другите балкански народи), смятам, че сериалът за Осман ще е в стила на Ертуурул, където имаше откровени измислици и "свободни съчинения" . Съвсем различен заряд носи ВВ и още повече ВВК и за това някак си с носталгия се изкушавам да погледна и този нов исторически сериал, но не мисля, че ще имам време, а и приоритет ми е Чукурова, както и на вас, предполагам и си го чакаме с нетърпение. Ще видим...може пък да ни изненадат приятно с "Осман". Ертуурул нещо не ми беше по вкуса и само съм гледала отделни моменти. Мисля, че бих била по-заинтересувана от "Осман", ако беше 1-2 сезона, но чак пък 5 и то определени предварително...не знам, какво толкова ще дават. Макар че ВВ беше много интересен, но и самата епоха на Сюлейман Великолепни е била такава.
Момичета, до скоро!

Здравейте!

Дана, Лучия, хубаво е, че сте тук.  
Благодаря за информациите.

„Великолепният век“ ми беше интересен не толкова като исторически сериал, а като проблемен – жените и децата в харема. Именно поставянето на проблеми, а не просто разказ за времето на султанско великолепие, при това поставянето точно на тези проблеми, даде възможност на  историческото, каквото и да е съчетанието между вярно и художествена измислица, да прозвучи  свежо и съвременно. За мен този сериал си остава разказ за „великолепния век“ на жените. Жива и вълнуваща интерпретация на миналото от гледната точка и с чувствителността на съвременните хора.

Сега към провинцията Чукурова.
След финала на сезона мисля много върху късчето от писмо, което достигна до Йълмаз.

„Йълмаз, този, когото обичам повече от живота.
Днес всичко свърши, Йълмаз.
Не ми оставиха друг избор.
Г-жа Хюнкяр ми каза, че аз или трябва да се омъжа за Демир и така да спася Йълмаз от бесилото,
или сама ще сложиш край на живота на своя любим.
Много мислих за смъртта.
Но за мен такъв живот без теб няма смисъл.
Не можех да те пожертвам.
Ако бях умряла, щях да обрека на смърт и теб.
Ще издържа всичко заради теб, мой Йълмаз.
Най-важното е ти да продължиш да дишаш.
Даже ако аз съм нещастна, ти да си жив.
Най-важното е да си жив, мой Йълмаз, най-важнато е да си жив.
Зюлейха...скъпа моя.“


 
Как Йълмаз ще възприеме това писмо, което дава храна за повече теми, които го занимават. В коя от тях то ще има по-силен отзвук: любовта или отмъщението? От него Йълмаз ще разбере, че Зюлейха му е писала; ще мисли, че Гафур има отношение към това нейните писма да не са достигали до него; ще може ли Йълмаз да отдели онзи начален момент, в който Зюлейха е писала писмото, от промяната в обстоятелствата с амнистията и връщане на Йълмаз в живота? Това писмо дава отговор на въпроса, който вълнуваше Йълмаз най-много в началото: Демир ли я е принудил или тя сама се е съгласила да му стане жена. Не знам каква ще бъде реакцията на Йълмаз, особено когато Мюжгян вече го чака за първата семейна закуска. Но тази частичка писмо ме накара да се вгледам още веднъж в показаното дотук. Исках да видя още веднъж Йълмаз и да си представя каква би била неговата реакция след прочитането на писмото.
Сценаристите показаха на Йълмаз паспортите преди брачната церемония и първата брачна нощ. Тогава Йълмаз чрез тях „видя“ Зюлейха като „Зюлейха Яман, Зюлейха, съпруга на Демир Яман“...някога“. Значи в този момент и за решението му за брака с Мюжгян Йълмаз така вижда Зюлейха. След прочитането на писмото той я нарече „Зюлейха, скъпа моя“: Зюлейха му е „проговорила“ с гласа си от онова време, с гласа на „неговата“ Зюлейха. Единият въпрос е защо оставиха писмото за сутринта: да бъде току-що сключеният брак още една преграда между двамата или за да мислим, че ако Йълмаз беше прочел писмото преди, щеше да вземе различно решение? Освен това, сценаристите съвсем нарочно не допуснаха другото писмо с пълния разказ да стигне до Йълмаз, а оставиха само това късче с разказа за началото и ролята на Зюлейха в онзи момент. Според мен, причината е в това, че искат да покажат как всеки от двамата в любовната двойка Зюлейха – Йълмаз се движи към другия през преградата на брака на Зюлейха с Демир. Ако Йълмаз знаеше за детето още в началото, той вероятно щеше да се бори за нея и детето. Сега Йълмаз е оставен да достигне до Зюлейха само придържайки се към нишката на чувствата към нея, по която той би могъл да стигне обратно до нея и там при тази среща на чувствата, ще го чака и тяхното дете. Раздялата се случи преди той да знае за детето и сега Йълмаз трябва да измине първо обрътния път до Зюлейха.  
След един приключил сезон се вижда по-ясно интересния начин, по който са направени двата основни мъжки образа. Йълмаз е носител на нови стопански идеи и отношения в стопанската сфера, но зад новаторството прозират схващания за жената и любовта, идващи от традицията. Обратно, консерватизмът на Демир в стопанската и обществената сфера съжителстват с модерни за епохата схващания за жената и любовта. Това разграничение не е абсолютно, става дума за реакции и поведение във важни моменти и като линия на поведение.
Основната разлика между традицията и модерното е това кое е водещо във връзката между мъжа и жената: телесната връзка или тази на чувствата. Съответно връзка между мъжа и жената в единия случай е възможна един единствен път в живота, особено за жената: един мъж, един брак. Докато чувствата позволяват повече от една връзка и всеки път да се започва отначало. Съответно това променя мястото и ролята на жената в отношенията.
За Зюлейха и Демир водещи във връзката са чувствата: нейните към Йълмаз (които продължаваха и тогава, когато той беше смятан за мъртъв, както и след брака му с Мюжгян: сезонът завърши с това, че Зюлейха каза, че ще го обича до края на живота си, а детето като краен резултат на любовта е син на Йълмаз), и неговите към Зюлейха (внезапно влюбване, после по пътя на своите чувства към Зюлейха стига и до детето като част от нея, на финала на сезона телесната любов е дала даже плод, но Демир е готов да се застреля, защото Зюлейха не го обича, а нейните чувства продължават да я свързват с  Йълмаз; все пак след резултите от Истанбул Демир продължава пътя си към сърцето на Зюлейха).
При Йълмаз нещата са по-сложни.
Първият момент от писмото, който насочва към възможен конфликт, е това, че Йълмаз ще разбере за съгласието на Зюлейха за брака с Демир. Йълмаз от самото начало не предвижда самостоятелно действие на Зюлейха след влизането му в затвора. Особено такова, в което тя да участва не като негова жена, а като негова сестра. Зюлейха е оставена под покровителството на Демир и от нея се очаква тя така да прекара живота си – като жена на Йълмаз, който е в затвора. На полето с трактора Йълмаз каза точно това: „Моята Зюлейха ще ме чака, дори да знае, че няма да се върна.“ Тя трябва да стои пасивно, докато Демир бди над нея, и да чака Йълмаз, напр. 25 години. По-нататък възможно нейно съгласие за брака Йълмаз допуска само по линията на някаква нейна слабост и вина: напр. съблазън от богатство. Йълмаз беше смутен от активността на Зюлейха още в началото на техния път, когато тя го догоди във влака и тръгна с него. Той с  колебание прие нейното решение. Зюлейха беше по-нататък инициатор и на решението да станат мъж и жена.
Разбиране на жената като несамостоятелна, неспособна на автономно действие в отсъствието на мъжа, личи и в мисленето Демир да влезе в ролята на мъж, който ще поеме покровителство и закрила върху нея. Защото жената по принцип се мисли за слаба, че не може сама да се защити и затова за нея винаги отговаря някой мъж. „Прехвърлянето“ на жената от опеката на един към опеката на друг мъж е красноречив белег за начина на мислене за жената като тяло, което трябва да бъде пазено, и вещ, която мъжете си разменят. Подобна охрана няма нито предвид, нито власт над чувствата. По-нататък Йълмаз поиска от Демир чрез вестника да обяви „споразумението“ между двамата, с което всички да разберат, че Йълмаз е бил първият мъж в живота на Зюлейха. Това, разбира се, Демир никога не би направил. Но как би преживяла това самата Зюлейха, която изпадна в криза само от това, че Нихал знае за тази предишна връзка. Защото това излага и нея като жена, била с двама мъже. Както знаем, бракът с Демир започна като съвсем ново начало и в това е вложено преди всичко очакването на Демир, който не спира да се надява да получи „...чувствата, душата, всичко на Зюлейха“, въпреки че засега има само тялото и. Зюлейха присъства в този брак с най-незначителното за нея – тялото, докато важното – чувствата, я свързват с Йълмаз. Ако обаче във времето Демир и Зюлейха се срещнат с чувствата си, началото на този брак вече ни е показано като наистина ново начало, в което не присъства предишна връзка, и тялото, и душата са отново „чисти“.
Като стои на тази позиция, която е определена от патриархалната култура за мъжа, Йълмаз още от самото начало „вижда“ твърде много мъжките позиции в това сложно отношение. Вместо да  следва само чувствата си към Зюлейха, той уедрява прекалено фигурата на Демир като противник, „предател“, както и собствената си на пренебрегнат, неоценен достатъчно и обиден мъж. Така и концентрацията, и енергията му се разпиляват, вместо да бъдат насочени само към Зюлейха.  


 
Ще признае ли Йълмаз правото на Зюлейха като жена да е била активна и да прави нещо сама, за да го спаси, така както той спаси нея? Той я спаси от изнасилване, посегателство върху нейното тяло и чест, докато Зюлейха спасявайки живота на Йълмаз, „дава“ на Демир това, за което преди Йълмаз се е жертвал. Показаха ни, и най-вероятно неслучайно, че за Йълмаз първата брачна нощ на Зюлейха и Демир са истинското бесило и смърт. Спасявайки живота като висша ценност („ти да си жив“ звучи  няколко пъти в писмото) разбирането на Зюлейха се сблъсква с друга висша ценност в начина на мислене на Йълмаз: да е първият и единствен мъж в живота на Зюлейха. Докато чете писмото виждаме, че Йълмаз е жив, но не му достига въздух; той е жив, но не съвсем.
Сега Йълмаз знае, че давайки съгласието си за брак, Зюлейха е била излъгана. (Нещо, което тя няма как да е знаела тогава, сега го знае и тя.) Ще знае още, че при сключването на брака Зюлейха го е обичала и не очаквала щастие в брака с Демир, за нея животът без Йълмаз няма смисъл. Каква основна мисъл ще извлече от тези моменти в писмото, насочващи в различни посоки, и  накъде като действие ще поеме Йълмаз, ще видим. За него сезонът завърши на моста с желанието му да извади Зюлейха от сърцето си и с брака с Мюжгян. Но това, знаем, не се получава. Зюлейха „присъства“ и на сватбата му с Мюжгян. Писмото ще отвори с нова сила и двете основни теми: любовта и отмъщението. Но по коя от тях ще поеме Йълмаз вече в близкото присъствие на Мюжгян?  


 
Разлика в разбирането за жената между Йълмаз и Демир личи и в някои съвсем дребни моменти. Демир иска да показва жена си, да я виждат и другите красива и нагласена, да бъде първа в нещо сред местните, да се изявява. Докато Йълмаз се притесни от роклята на Мюжгян с открити рамене, уж на шега, но поиска да не се отличава от местните. Демир е живял с майка си и баба си, познава жените и силната жена, която сама мисли и взима важни решения. Това, според мен, много силно му е повлияло и той харесва „бунтарката“ Зюлейха. В това виждам основна разлика между Демир и Йълмаз.  

Не мога да предвидя каква ще е реакцията на Йълмаз веднага след прочитането на писмото. Но ясно виждам, че в разбиранията на Зюлейха и Йълмаз има различия по основни въпроси. И те проличават в критични моменти. И в края на сезона двамата се обичат, но дали ще продължат движението си един към друг и дали ще преодолеят различията помежду си...

Здравейте! Момичета, благодаря за коментарите. Още не съм на плажа, но вече съм в България. Пиша от телефона и за това ще съм по-кратка . Като се добера да компютъра ще ми е по-спокойно 😀. Ваня, съгласна съм с теб в голяма степен, но не съм на същото мнение за консерватизма на Йълмаз и „телесното” му отношение към жените, а съвременното такова на Демир, фокусирано върху душевното. На моменти даже от поста ти си представях Йълмаз като неандерталец 😀. На друго мнение съм и въобще не виждам така изграден образа на Йълмаз. Та, давам своето мнение: Йълмаз не допуска самостоятелно действие и инициатива на Зюлейха не защото я подценява или защото е консервативен, а поради естеството на ситуацията и липсата на информация за неща, които Зюлейха знаеше, но не беше споделила с него. Зюлейха беше слугиня в конака и единственото, което накара Хюнкяр да позволи този брак беше бремеността на Зюлейха и безплодието на Демир. Йълмаз нямаше информация за нито едно от тези неща. Така че, инициатива от страна на Зюлейха не е логично да се очаква, имайки предвид социалния й статус и преди и в момента на работа в конака. Отделно: Йълмаз не е молил Демир да се грижи за Зюлейха, а изрази притеснение пред него за бъдещето на Зюлейха, нищо повече. Демир беше този, който си предложи „услугите” съвсем целенасочено. Така че благодарността на Йълмаз към Демир за покровителството не е проява на консерватизъм в мисленето, а реакция на облекчение за бъдещето на Зюлейха - че ще има къде да работи и да живее, далече от опасния Истанбул и Вели, както и от хората на лихваря. Друго: това, че Йълмаз реагира на облеклото на Мюжгян също не го намирам за консервативно, защото си има предистория. Хората в Адана започнаха да одумват Мюжгян и да коментират негативно връзката им с Йълмаз. Ясно дадоха как един мъж изцъка с език, когато видя Йълмаз да излиза от къщата на Мюжгян. Целият град говореше, дори и Дженгови на масата с Яманови обсъдиха въпроса. Та, Фекели реши да поговоро с Йълмаз, който съвсем не беше осъзнал ситуацията и който попита Фекели: „И сега за да не говорят хората, трябва да се оженя ли?” После самият Йълмаз видя и усети силата на неодобрението в обществото. Така че, именно това го подтикна в реакцията му за облеклото на Мюжгян, защото те все още не бяха съпрузи в онзи момент и присъстваха на традиционна сватба на обикновени хора, а не на такива от висшето общество на Адана. Демир има друго поведение, защото съатутът му със Зюлейха е друг...той е законен съпруг и местата, които посещават на вечерите са с различен стил друго,обстановката е друга. Нататък😊: За условието на Йълмаз за публикацията във вестника вече съм писала - Йълмаз е нямал нито желание, нито намерение да дава информация за този личен въпрос - кой е бил първият мъж на Зюлейха. Целта му беше да даде неизпълнимо условие на Демир, за да си задържи малкия конак, а и беше ядосан за откровените лъжи, които Яман казаха, включително и Зюлейха. (Йълмаз няма как да знае, че тя е била изнудвана да говори определени лъжи). Тези лъжи включваха омаловажаване на връзката с Йълмаз до „уговорена” такава и нежелана и от Зюлейха. И накрая: за това, че Демир и Йълмаз гледали по различен начин нан жените - Демир е бил обгрижван, пазен и закрилян от две силни жени. Хюнкяр все още е „зад гърба” му. За разлика от него, Йълмаз е трябвало да се грижи за майка си след смъртта на баща му. Напуснал е лицея, което е гимназия всъщност (бил е под 18 годишен)...така че, Йълмаз е трябвало да работи и да обгрижва майка си още от млада възраст. Не са се грижили за него, той е полагал грижите. Той е бил вид родител за майка си. Така че мисля, че това е нещо доста травмиращо за едно младо момче и трябва да се има предвид и после като черта в характера. Нека не забравяме, че и Демир е наемал хора да следят Филиз и то без причина или даден повод, така че не съм много съгласна с това, че Демир е толкова съвременен, а видите ли Йълмаз отчита единствено тялото на жената. Не съм на това мнение. Нека си припомним, че Демир избира облеклото на Зюлейха за събиранията и също й избира и бижиутата, които да сложи. Това не е много „съвременно”. Отделно: Демир прие Зюлейха не девствена, защото именно това, че е била с друг мъж му донесе нужното спокойствие пред обществото и го дари със законен наследник. Не мисля, че различията между Зюлейха и Йълмаз са по-големи от тези между Зюлейха и Демир. Тези, между съпрузите са много по-съществени и са част от светоглед и ценностна система. Ако Йълмаз беше толкова консервативен, той щеше да си потърси забрадено момиче от традиционно семейство, а нямаше да се насочи към Мюжгян, която е отявлена бунтарка.
Хубав ден и до скоро!😊🌼

Добро утро! 
Да ви е свежо и прохладно!


 
Дана, Йълмаз не очакваше инициатива от страна на Зюлейха и в Истанбул. Нито я попита, нито и каза, че тръгва, остави я докато тя спеше - той взима за нея решение. Но след това той трябва вече да очаква по принцип, без да му е нужна каквато и да е информация: това момиче мисли и самостоятелно. Неслучайно решението и да тръгне с Йълмаз, готова да умре заедно с него, е изведено в самото начало на сериала преди заставката дори:
любовта на Зюлейха и да взима сама решения, следвайки пътя на любовта, са водеща идея на сериала.
Но, както каза Фекели, ако постъпва, както си очаквал, значи я познаваш...
Ако Йълмаз мислеше за Зюлейха като за самостоятелна личност, която може сама да решава проблеми, той нямаше да каже в затвора на Демир какви са отношенията им със Зюлейха, което не е станало до този момент. Демир можеше да се погрижи за Зюлейха и в качеството и на сестра на Йълмаз. Нито пък това дали са станали мъж и жена, след като не е официално, интересува следствието.
Зюлейха остава навън, тя може да преценява как е по-добре да постъпи, какво и на кого да каже. Което и направи. Ако мислеше за нея и пред перспективата, че тя остава сама в живота, Йълмаз трябваше да и остави свобода да говори това, което тя прецени за необходимо и да действа според обстоятелствата. 
Да каже Йълмаз, че са мъж и жена, не е грижа за Зюлейха. Това е насочено към Демир. Йълмаз очаква това да го спре от намерения към Зюлейха. Нали затова е станал „предател“, иначе защо да е такъв. Това е израз на недоверие и предпазна мярка за жена, която не може сама да се пази и да взима решения. Ако е необходимо, Зюлейха сама ще каже на Демир какви са отношенията им с Йълмаз. Той трябва да и има доверие. Сега Йълмаз направи това в съглашение с Демир (мъж с мъж) и зад гърба на Зюлейха (жена) като наруши договореното с нея да казват, че са брат и сестра и я постави в неудобно положение пред Демир. По тази логика Зюлейха също е „предател“, защото се омъжи за Демир, без да му каже, че е жена на Йълмаз.

„Любовта е съдба, а не сметка.
Любовта е посвещение, а не търсене...“
Мевляна


 

Здравейте🌼☀,
Ваня🌼, лично за мен, ти не отчиташ или подценяваш ситуацията, в която бяха изпаднали Йълмаз и Зюлейха след убийството на лихваря. Също така не вземаш предвид и даденото, като информация за Йълмаз, което обяснава много. Той е останал в млада възраст без баща. Напуснал е лицея, за да се грижи за майка си, която впоследствие се разболява и умира. Години наред е вземал решения вместо майка си и я е издържал, изпълнявайки ролята на глава на семейството. Това е първо - реакцията не е свързана с омаловажаване и, подценяване, а с желание за защита и грижа. По-нататък Йълмаз проявява това качество много често. Второ - странно е, че не се осъзнава шокът от самото убийство и нормалната липса на възможност за адекватна реакция. Ясно беше дадено, че Йълмаз иска да се предаде, но майсторът, който му беше като баща и ментор, му показа заплахата. Дали е бил прав майсторът, не може да твърдим, но Йълмаз беше прекалено изплашен и разтърсен, за да мисли логично и в перспектива. Той посшуша съвета на майстора, който го убеди, че Зюлейха трябва да остане и ще е на сигурно място, докато Йълмаз „се установи” някъде в неизвестност. Йълмаз взе решение вместо Зюлейха, не защото е консервативен или е на мнение, че тя не може да мисли, а поради критичността и сложността на ситуацията.
За другия момент: мисля, че и тук не се отчитат чисто регионалните и културни особености на мъжете в Турция и особено по онова време. Йълмаз каза на Демир за връзката им със Зюлейха поради няколко причини и според мен нито една от тях не е свързана с мнението, че Зюлейха не може да мисли самостоятелно или няма право да преценява какво и как да каже. Първата причина, лично за мен: Зюлейха вече беше жертва на опит за изнасилване. Беше паднала в капана на Вели и беше поставена в опасна обстановка, в която нито приказките й, нито действията й биха й помогнали и не помогнаха. Ако Йълмаз не беше разбрал от снахата на Зюлейха, то Зюлейха щеше да е не само изнасилена, но и оставена в публичния дом за по-нататъшна гавра. Така че, казването на истината на Демир беше както желание за застраховка, но и именно грижа за Зюлейха, която вече изпадна в една опасна ситуация преди. Точно в този дух и по тази причина Йълмаз беше против Зюлейха да започне работа като шивачка в Адана...защото ситуацията може да се повтори. Второ: в хода на следствието, най-малко за Демир, щеше да стане ясно, че Йълмаз не е брат на Зюлейха. Йълмаз искаше той да научи това от него (както е и правилно в морален аспект), както и да поиска извинение. За Йълмаз беше важно да е и честен, и да поиска извинение и да предпази Зюлейха. Много е важна символиката на пръстена или на знанието за това да си сгоден, да си женен, да носиш пръстен...особено за региона. Мисленето е в посока на защита на съответната жена основно, не защото тя не може да мисли или да действа самостоятелно, а защото определеният статут би действал като пречка пред домогванията от други мъже. И заплаха, че тези домогвания са морално неправилни и ще имат последици. Йълмаз беше арестуван, когато Демир отсъстваше и идвайки в полицията, след разговора с Йълмаз, Демир щеше да разговаря и с прокурора и с полицаите...така че щеше да научи за лъжата още същия ден. Ако Йълмаз беше спестил тази истина, лично за мен, това щеше да говори зле за самия Йълмаз. В една такава ситуация истината е много важна и моментът на научаването й, както и от чия уста ще излезе тя. Йълмаз е представител на своята социална прослойка, епоха и регион, имащи определени културни особености. Странно ми е, че това се отчита за Демир, но не и за Йълмаз.😊 Жестокостите на Демир се оправдават именно с това - културата, регионът, възпитанието или с незнание как да се справи с дадена ситуация, а черти в поведението на Йълмаз в много моменти се изкривяват в обвинения за дефицит, без дори да се вземе предвид именно културната особеност, предистория, възпитание и т.н.
Значи е нормално и О.К. Демир да не зачита нито желанията, нито решенията на Зюлейха, да не я оставя дори сама да избира дрехите и бижутата си, да я третира като затворничка, да назначава охрана и човек, който да я следи....като любовта му е определена за извисена и  фокусирана в духовното. А Йълмаз, който спаси момичето си от изнасилване и искаше да я предпази от повторно изпадане в подобна или близка ситуация е критикуван, че е консервативен, че гледа само „телесното” и едва ли не е нисш и неандертакец в мисленето си за женския пол - Зюлейха не можела да мисли, не трябвало да решава сама и т.н. Не съм на това мнение и посочените моменти за мен имат коренно различен заряд. Аз не виждам по този начин образа. И ако Демир беше толкова духовен или духовно извисен и фокусиран в емоциите и възвишените чувства, то той не би залагал на насилието в нито една форма, нито на принудата, още по-малко, би се възползвал от брака като институция, за да налага себе си. Щеше да „пусне” Зюлейха и да приеме нейните желания, решения и да се съобрази с нея. Такова не видяхме. Така че, не мога да приема това мнение лично за себе си.
Хубав ден!☀🌼🐚🐳

Здравейте, в горещата тиха юлска неделя! 
Дана  , Лучия  .

Тръгнах от това да видя докъде стигнахме и какво мога да очаквам през новия сезон. И стигнах до темата „богат – беден“, която под различен ъгъл като: недоимък – богатство, принадлежност към съответна социална група и движение в социалните нива, присъства в сериала наравно с темата за любовта.
Много интересно са преработили сюжета на филма, който е в основата на „Имало едно време...“
В „Days of Heaven“ („Райски дни“) 1978 г. на режисьора Терънс Малик влюбената двойка заедно решава момичето да се омъжи за собственика на имението, който е болен и се очаква скоро да умре, за да му вземат богатството. Но той оздравява, а тя се влюбва в собственика.
В нашия сериал решението за брак е само на Зюлейха, но мотивът е друг: да спаси живота на Йълмаз. Тя пази любовта си и след освобождаването на Йълмаз постепенно решава - докъдето е възможно, въпросите, които са пречка за събирането им с Йълмаз: изяснено пред Демир е всичко около отношенията им с Йълмаз и чие е детето биологично. Йълмаз не е давал съгласие за брака. Но неговата дейност е основно атака срещу стопанската сфера на съпруга в този брак и той започва „източването“ на неговото богатство. Той сега е женен за Мюжгян, но в момента на откриването на лицето на своята невеста, той видя първо Зюлейха, която знаем, въпреки неговите усилия да я отстрани, присъства в сърцето му. Този момент издава някакво подсъзнателно или далечно намерение също и на Йълмаз да бъдат двамата отново заедно. Така, без да са се уговаряли, всеки от двамата използва този брак по свой начин, а любовта им продължава да ги държи заедно, въпреки и несподеляна открито в момента. „Излекуването“ на Демир внася нов момент. Зюлейха едва ли ще посмее да убие детето на човека, който жертва живота си, за да спаси нейния син. Така в сюжета на сериала присъстват всички елементи от филма, но организацията, мотивите и целите на героите се различават. Дотук в рамката на брака с Демир Зюлейха действа в името на любовта към Йълмаз, докато Йълмаз – на отмъщението, което трябва да лиши съпруга в този брак - Демир, от богатство и статут. 

Зюлейха и Йълмаз тръгват от нивото на мизерията; „едно палто и късче хляб“ заедно с тяхната любов са това, което можеше в началото да ги нахрани. 
Зюлейха стана снаха на Яман и засега твърди, че богатството не я интересува. Тя измина път до високото социално ниво заради живота на Йълмаз. Оттук нататък каза, че остава сама със своя син, ще видим какво ще мисли за богатството, ще се промени ли мнението и, а оттук – и как ще оцени действията на Йълмаз.
Йълмаз „излезе“ във високия етаж като син на Фекели. Неговите възможности продължават да растат в следване на отмъщението. Докъде ще се издигне Йълмаз в надпревара с Демир и с цел първото място в Чукурова; колко близо той ще се окаже до мечтата на Демир за единствен собственик на Чукурова? Дава ли някакъв знак  неговото искане Демир да му плати в троен размер акциите? В същото време Мюжгян не е заинтересована от богатство, а състезанието с  Демир ще продължава да ги държи близо до Зюлейха.
Демир, обратно, в началото гледа към позицията  „единствен собственик“ на Чукурова. Сега обаче той трябва да реши: обширните земи от предците или любовта? Той може да тръгне надолу по социално-икономическата стълба, а докъде...
Има знаци, че двамата главни герои ще се разминават в движението си нагоре и надолу. Загтатват ни, че Дженго ще играе някаква роля в движението на стария и новия брат:: казаното от Дженго на Демир при задържането с примера на Сюлейман; намесата на Дженго, за да вземе решение Йълмаз да продаде акциите на Демир и да иска тройна цена; може би, и предложението за фирмата в Германия. В чия полза ще работи  намесата на Дженго? По-скоро ползата няма да е конкретно за нито един от двамата, а на местното.   

Още в самото начало Хюнкяр обърна внимание на  Демир върху един аспект на по-общата тема беден-богат:
„Всеки трябва да си знае мястото.
Прислугата своето, а господарят трябва да знае своето...А ако не го знае..., редът ще бъде нарушен.
А ако бъде нарушен реда, няма да можеш да го оправиш.“
На Зюлейха и създадоха друга житейска история и социална принадлежност, но нейната принадлежност към обслужващия персонал не се забрави, а хората от този кръг продължават да са участници в историята. Както Фадик обобщи: „Станахме прислуга на прислугата.“ Сание реагира най-бурно в първия момент, а  Гюлтен съпровожда историята от самото и начало. Именно нейното идване пред къщата на Сание и Гафур тогава и представянето и като сестра на Гафур подсети Зюлейха да каже, че с Йълмаз са брат и сестра. Тази лъжа играе роля не само в  историята на Демир и Зюлейха, но тя позволи  и влюбването и признанието на чувствата на Гюлтен пред Йълмаз. Приятелката на Зюлейха от това ниво я съпровожда непрекъснато, тя знае всички нейни тайни и вероятно едно от писмата на Зюлейха до Йълмаз ще играе роля на финала.
Придвижването от ниво в ниво, което впечатлява другите, но не толкова самата Зюлейха, дава пример на Сехер. Сега нейната история вероятно ще се върне пак при Демир. От това, което чухме от Хатип като въпроси към Гафур, закачки към Дженго и подозрителното спокойствие на бащата на Мюжгян по време на сватбата ми се струва, че веднага след нея ни очаква отваряне на историите в лятната къща и с изнасилването на Гюлтен и убийството на Ерджо. В двете истории Гюлтен е свързващо лице, защото тя при евентуални разпити и от желание да запази брака на брат си сигурно ще каже какво чу от Ерджо, а именно, че Сехер е била с Демир. За изневярата на Гафур Сание поиска развод. В този момент ни показаха лицето на Зюлейха в едър план. Развод, особено след като Демир обвини самата нея в изневяра, във връзка с тази история сега може да поиска  Зюлейха. Тя ще си спомни разговорите със Сехер и Демир след психиатрията, а и тези около решаването на съдбата на бременната Сехер.

Сцената в спалнята на Яман с Гафур и Сехер, както и много моменти около нея, още не са използвани. Не знам как Демир ще се отърве от това обвинение. След като може да има деца, сега и Хюнкяр няма да му вярва. И да видим как тази тема ще се съчетае с бременността/аборта на детето от Демир. Зюлейха може да се откаже от аборта, но без да каже на Шермин.

               
 

 
Участниците в двете истории принадлежат  не само на различни социални нива, но те са и от двете враждуващи страни.
Струва ми се, че бащата на Мюжгян вече е задействал своите връзки.

Здравейте🌼,
Благодаря ви, момичета😘!
Ваня🌼, лично за мен, Йълмаз цели промяна на икономиката обстановка и разрушаване на монопола на Яман. Наред с отмъщението, той носи и новите идеи на лоялната конкуренция, така че не мисля, че е коректно, неговите действия в стопанската сфера да се характеризират и окачествяват само и единствено с отмъщението. Именно съществуването на Йълмаз и ходовете на техните стопански инициативи, събудиха консервативния Демир и го активизираха за по-модерна инициатива. Не мисля, че Йълмаз иска да е бей на Чукурова, нито да създава монопол, старанието му да работи за региона не би трябвало да се свързва с целите на Демир, които са концентрирани в едноличността до голяма степен. Това първо. Второ - мисля си, че при вдигането на булото на Мюжгян, той видя Зюлейха не защото иска или има надежда за бъдеще с нея, а защото той си спомни мечтите им, за желанието им да се оженят със Зюлейха. За бащата на Мюжгян и задействането на връзките му - да, възможно е, но не мисля, че той ще постигне много, защото е бездушен човек и егото му ще му изиграе лоша шега. Видяхме, как отпрати своя подчинен, за да изпише човек, който няма парите, за да продължи лечението си. Неслучайно дадоха това. Бащата на Мюжгян е „кух” отвътре и ще създаде проблеми, но не вярвам да са пагубни. И последно: може Демир да е спасил детето на Зюлейха, но и Зюлейха и детето й спасиха Демир от социална „смърт” и линч. В този втори сезон, Демир ще трябва да плати цената за деянията си с нещо скъпо за него.
Хубава вечер, момичета🌙